Публикувана: 25 фев. 2007, 10:04 ч.
Последно мнение: 1 март 2007, 10:18 ч.

"не разговаряй с непознати"

2 149
27
1

# 15 27 фев. 2007, 14:56 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Лияна Панделиева водеше рубрика в списание Родители. Точно от нея се научих как да разговарям с децата на тази тема.
Непознати за моите деца са всички, които не са видяни да разговарят с нас.

# 16 27 фев. 2007, 15:16 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

И моят син е много контактен и обича да разговаря с хората. Затова откакто може да разбира човешка реч, говорим по тези теми. И не спираме, като се стараем да не го наплашваме или откъсваме от хората.
Примери давам винаги, когато изскочи нещо. Например със сцени от любими негови филми - сещам се за "майката"-горила на Тарзан, чието маймунче хукна да гони пеперуда само в гората и разбира се, беше изядено.
Това, което много ме дразни е нетактичността на възрастните хора. Млади или по-стари, всички държат да заговарят децата (най-вече да ги питат глупости, на които децата се чудят и маят какво да отговорят), да ги поучават и най-ужасното - да ги пипат.
Много се ядосах на една (хем млада) жена, която държеше да си приказва със Самуил. Той й каза няколко пъти: "Извинете, не говоря с непознати", тя пак напира. Че й му вика: "Ами да се запознаем тогава".
За някои това да ти влизат в периметъра може да е очарователна черта на българина... Мен тази черта много ме дразни.
И си мисля, че именно това е причината почти всяко дете (както се оказа) от моето поколение да е имало неприятни случки с възрастни и да не е казало за това на никого.

# 17 27 фев. 2007, 15:28 ч.

http://www.az-jenata.com/?page=article&aid=3544

# 18 27 фев. 2007, 16:39 ч.

Мнения: 227

Цитат на: mama murmorana в вт, 27 фев 2007, 15:28

http://www.az-jenata.com/?page=article&aid=3544

Съгласна съм с всичко, написано тук.

И аз все повтарям "не говорете с непознати" на децата си, но за съжаление децата са много доверчиви, уж са наясно когато им обяснявам. ooooh!

# 19 27 фев. 2007, 18:47 ч.

под жаркото слънце
Мнения: 2 565

Цитат на: минзухар в нд, 25 фев 2007, 10:29

Играеше си сам отвън пред хотела и се запознал с един чичко, говорили си и се разбрали след обяд пак да се срещнат на същото място, за да му покажел каква хубава кола има. И, че това трябвало да си остане тяхната тайна, да не ни казва, че има нов приятел.

За такива - доживотен затвор #2gunfire

# 20 27 фев. 2007, 19:35 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

Напоследък си мислех за това. Мен от малка са ме учили "не говори с непознати", "не отваряй на непознати", "не взимай нищо за ядене от непознати", даже са ме плашили... Честно казано май по-добре е страхът, отколкото предоверяването...
Синът ми напоследък започна да приема разни неща за ядене от непознати ooooh!

Като по-малък винаги ме поглеждаше и чакаше разрешение да вземе нещо, сега си го взима направо ooooh!

Вярно, че идва при мен и го носи (не го яде без разрешение), но все пак... И е много досадно, те хората явно му дават, защото им е сладък, но нито ме питат, направо му подават. Винаги, когато съм предлагала нещо за ядене на дете, например синът ми яде, то го гледа, задължително питам родителите дали му дават такова нещо и им давам в техните ръце те да му го подадат.
Миндухар, от вашия случай, с "новия приятел" направо настръхнах...

# 21 28 фев. 2007, 16:16 ч.

Мнения: 1 364

Уча я да не взема нищо от непозвати и да не тръгва с непознати.

# 22 28 фев. 2007, 22:53 ч.

Варна.
Мнения: 1 101

да ви разкажа какво ми каза моя позната живееща в Германия - в училището имат много строг контрол за вземане и водене на децата, но за всеки случай всяко дете трябва да си намисли "тайна думичка", която трябва да чуе в случай, че някой друг го взема от училището, естествено я знаят родителите и детето и много ясно му е обяснено, че без да я чуе никъде да не отива, а да търси помощ. може да се използва и по площадки също.

# 23 28 фев. 2007, 23:08 ч.

Мнения: 1 640

Цитат на: Diki в ср, 28 фев 2007, 22:53

Това е много хитро,а и децата обичат тайнствените неща.Нещо като паролата при партизаните или хайдутите.Жалко,че моето е само на 2,5,иначе веднага се сещам за паролка.

# 24 28 фев. 2007, 23:18 ч.

Мнения: 2 792

Аз съм приказвала доста по въпроса или поне се надявам да е доста. С не познати да не се разговаря, когато ги заговори дори и познат (от това изключвам нас и близките роднини като баби, дядовци и лели), примерно някой човек, който са виждали да си говори с нас, да не тръгват с него, освен ако изрично не са попитали мен или баща им за разрешение. Никъде не се ходи без наше знание, винаги трябва да сме наясно с местонахождението (Димана е вече втори клас). Ако някой въпреки, че са отказали да тръгнат с него се опита да ги накара на сила, да не се срамуват, а да викат колкото им глас държи, получили са официалното ми разрешение да хапят, щипят и ритат в такъв случай.
Не ми се е случвало до сега да завържат запознанство с непознат.
Обезпокоително е доверието, което е гласувала дъщеря ти на непълно непознат човек и не мисля, че трябва да и спестяваш някои неща, само защото ще се изплаши достатъчно е да обясниш, че тя може да реагира и може да се предпази, а не само да и представиш един страшен нов свят, в който тя да се чувства в безизходица. Спестяването на определена информация не е спестяване на страха, напротив даването на възможност и самоувереност, че не зависимо , че нещо е страшно, не е непреодолимо ще й помогне да се справя по лесно със страшните неща.

# 25 28 фев. 2007, 23:34 ч.

София
Мнения: 6 999

Ох... това е един от големите ми страхове. Sad

Дариа е толкова контактна, че чак е нахална, а и противно на повечето деца има предпочитания към мъжете... /Бях чела някъде, че трябва да учим децата да се обръщат към жена в случай на опасност, заради по-малката вероятност от насилие/.

За сега се опитвам да я науча винаги да ме вижда и аз нея, но не е много успешно. Научих я да си казва цялото име и сега учим адреса.

# 26 28 фев. 2007, 23:55 ч.

Мнения: 3 423

Тук постоянно изчезват деца
и после или не ги намират, или
ги намират я разфасовани, я
другояче, но не за щастие на
родителите. В България не бях
чувала за толкова много извратеняци,
докато тук познавам няколко
души, изживели като деца срещи
с похотливи роднини или познати.
Сбъркано общество. Параноясвам.

Цитат на: ДЕ ВАня в вт, 27 фев 2007, 14:56

Непознати за моите деца са всички, които не са видяни да разговарят с нас.

Много на място казано!!!

# 27 1 март 2007, 10:18 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Явно толкова много съм му приказвала и обяснявала на моя син, че веднъж докато си чакал училищния автобус отказал да говори с една моя леля. Явно не я познал или стриктно следва инструкциите ми да не разговаря с никого. Отдалечил се и отишъл при свой съученик.

Препоръчани теми

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: