"Сблъсък" - На гърба на младите ли живеят пенсионерите ?

  • 1 822
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 423
Не съм гледала предаването.
Разбира се, че пенсионерите живеят
на гърба на данъкоплатеца. Както и
държавните служители. Майките. Децата.
Социално-слабите. Безработните.
Не мислете, че ние ще сме по-добре.
Раждаемостта е ниска, данъкоплатци няма.

# 16
  • Мнения: 4 916

Дам... два пъти годишно със страх си поглеждам фиша и като видя колко са ми отчисленията  ooooh! и като си помисля кокло ще ми бъде пенсията от доброволното и задължителното осигуряване след около 60 г.  ooooh! ако доживея естествено, щото с тоя стрес  Thinking Сега психически се подготвям за попълване на данъчната декларация, където пак ще трябва да видя колко пари са отишли в НОИ.

Аз пък, противно на много други, предпочитам тези пари да отидат при някой беден пенсионер, който едва си брои стотинките за кисело мляко, отколкото да ме лъжат как след сто години вноски в солидарното обществено осигуряване може и да получа някаква пенсия.

# 17
  • Мнения: 1 937
Markrit, твърде рязка си!

Подобно на Чесън ще кажа, че всеки си гледа в паницата.
И защо не!
Няма да споря по въпроса!

Кросамая, моля те, спри да се извиняваш!
И тук, и другаде!!! Ако ме разибраш за какво говоря, все пак... Hug

# 18
  • Мнения: 3 423
На мене едно бабе на една опашка
преди години ми каза що не съм си
отишла, откъдето съм дошла. Искаше
й се на жената да ме пръждоса, ама
Освиенцим отдавна е разграден двор.
Втората причина да не си тръгна, е,
че плащам данъци, за да може тая баба
да си поддържа социалните контакти
по супермарктите, докато аз бъхтам.
След време ще е така и с мен. Само че
ме заплашва много по-ниска пенсия.
Та отсега имам и втора осигуровка, белким
се натрупа нещо за поддръжка на ченето,
кръвното и тендовагинита, все пак.

# 19
  • Мнения: 238
Гледах предаването и мога да кажа, че не чувствам пенсионерите да живеят на мой гръб - навремето аз съм живяла на техния. ОБАЧЕ определено чувствам, че доста хора на социални помощи ги нося на гърба си.
А относно аргументите на г-н Колев (мисля, че така се казваше) -  в много от доводите си той е прав... вече доста време си плащам като поп по 200 Е на месец наем на апартамент на точно един нещастен и гладен пенсионер, а със сигурност знам, че има поне още един апартамент, който дава под наем в моя квартал. Баба ми и дядо ми също "реват" с общия глас на гладните пенсионери ( и реалните им пенсии са малки), но пък точно тези години на преход, които изядоха осигурителните им фондове им върнаха по 300 дка плодородна земя (на човек) и то защото закона не позволяваше повече. И сега си чешат езиците за да са в тон с общите настроения, но и вече 13-та година си харчат дивидентите от реституираните имоти.
Така, че нещата са много относителни. Просто държавата трябва да измисли работещ механизъм, който да определя на кой пенсионер колко и наистина да се вземат под предвид имотите им.
 

# 20
  • Мнения: 5 462
Гледах предаването и мога да кажа, че не чувствам пенсионерите да живеят на мой гръб - навремето аз съм живяла на техния. ОБАЧЕ определено чувствам, че доста хора на социални помощи ги нося на гърба си.
А относно аргументите на г-н Колев (мисля, че така се казваше) -  в много от доводите си той е прав... вече доста време си плащам като поп по 200 Е на месец наем на апартамент на точно един нещастен и гладен пенсионер, а със сигурност знам, че има поне още един апартамент, който дава под наем в моя квартал. Баба ми и дядо ми също "реват" с общия глас на гладните пенсионери ( и реалните им пенсии са малки), но пък точно тези години на преход, които изядоха осигурителните им фондове им върнаха по 300 дка плодородна земя (на човек) и то защото закона не позволяваше повече. И сега си чешат езиците за да са в тон с общите настроения, но и вече 13-та година си харчат дивидентите от реституираните имоти.
Така, че нещата са много относителни. Просто държавата трябва да измисли работещ механизъм, който да определя на кой пенсионер колко и наистина да се вземат под предвид имотите им.
 

И на мен доводите на г-н Колев ми допадат . Тъй като не може повечето български пенсионери да притежават освен собствения си апартамент, още някой друг  селски имоти или втори апартамент и т.н. др. собственост и да ми се вайкат как едвам свързват двата края .Ей това не го разбирам.Толкова много такива примери мога да дам , а предполагам и вие ..
Г- н Колев даде много добър пример ...с две думи ..
 - Този апартамент ще оставя на теб , къщата на село на брат ти примерно ....хайде сега дай 2000лв. синко за да си оправя дограмата на апартамента.
Не мога да се съглася и с многото случаи в които примерно един пенсионер трябва да живей в огромен апартамент който по никакъв начин не успява да подържа , вместо да го продаде и да си купи малък с остатъка да си живей спокойни старини ..САМО ЗАЩОТО БИЛ СИ СВИКНАЛ СЪС ЖИЛИЩЕТО.Някак си ми се струват бг пенсионерите мноогоо консервативни и закостенели в своите разбирания.После ни заливат с постоянните си оплаквания..
Един пример от живота .Пенсионерка вдовица с голям апартамент , но с мин. пенсия .С място на 20-30 км. от мястото където живее .Живее изключително трудно да не кажа мизерно , но си стои в огромния апартамент (на който едвам плаща сметките с големи икономии ) и който по тази причина е в окаяно състояние .Мястото за което споменах е също в такова окаяно  състояние , пак поради липса на средства и физически възможности да го обработва.
Примери като тези бол..Нужно ли е да държиш тази собственост , след като нямаш никакви възможности да подържаш  и старините ти  да минават в невероятни икономии ..
После се чудим как бабите от Европа  си позволява ли толкова неща.Едва ли има толкова имотни пенсионери по света колкото са нашите.Дано да ме разберете правилно ..

# 21
  • Мнения: 5 462
Имам чувството че някой от бг пенсионери сами си избират да си живеят мизерно.Говоря ОБАЧЕ за тия дето имат алтернатива да живеят по добре , но по една или друга причина не го правят .Почти винаги заради манталитета си и закостенелите разбирания които имат.Този тип пенсионери и да имат повече средства пак ще живеят в големи икономии .На такива и господ не може да им помогне ..Сега очаквам голям наплив от оплюващи моята персона ... Laughing Wink

# 22
  • Мнения: 5 462
Бреееейййййййй ко се умълчахте дееееееееееее ............. newsm78

# 23
  • Мнения: 2 755
Нужно ли е да държиш тази собственост , след като нямаш никакви възможности да подържаш и старините ти  да минават в невероятни икономии ..
После се чудим как бабите от Европа си позволявали толкова неща.Едва ли има толкова имотни пенсионери по света колкото са нашите.Дано да ме разберете правилно ..

Може би е нужно. Особено, когато тази недвижима собственост е гаранция, че някой от наследниците, ще се погрижи за теб, когато, ще имаш нужда от помощ. Е, има и изключения, но в повечето случаи. Колко са онези, които ще се съгласят мама или татко да продадат големият апартамент за да си купят гарсониерка в края на града и останалите пари да похарчат за храна и сметки? Пък и могат да се окажат столетници и да не им стигнат, че и гарсониерката да замине......ами наследството...то, така не може..... Wink Laughing Абе много са объркани нещата у нас. Не може да се сравняваме със страни, където всичко е уредено по друг начин.
Мисля, че не може всички пенсионери, да бъдат поставени под общ знаменател. Има такива, които цял живот са се трудили и напълно са си заслужили пенсиите, но има и други, които не са внесли и лев в пенсионният фонд, а пък после реват за пари. Онези, вторите, нещо не ги долюбвам. Crossing Arms

# 24
  • Мнения: 5 462
Нужно ли е да държиш тази собственост , след като нямаш никакви възможности да подържаш и старините ти  да минават в невероятни икономии ..
После се чудим как бабите от Европа си позволявали толкова неща.Едва ли има толкова имотни пенсионери по света колкото са нашите.Дано да ме разберете правилно ..

Може би е нужно. Особено, когато тази недвижима собственост е гаранция, че някой от наследниците, ще се погрижи за теб, когато, ще имаш нужда от помощ. Е, има и изключения, но в повечето случаи. Колко са онези, които ще се съгласят мама или татко да продадат големият апартамент за да си купят гарсониерка в края на града и останалите пари да похарчат за храна и сметки? Пък и могат да се окажат столетници и да не им стигнат, че и гарсониерката да замине......ами наследството...то, така не може..... Wink Laughing Абе много са объркани нещата у нас. Не може да се сравняваме със страни, където всичко е уредено по друг начин.
Мисля, че не може всички пенсионери, да бъдат поставени под общ знаменател. Има такива, които цял живот са се трудили и напълно са си заслужили пенсиите, но има и други, които не са внесли и лев в пенсионният фонд, а пък после реват за пари. Онези, вторите, нещо не ги долюбвам. Crossing Arms
И как по точно е уредено всичко по друг начин в другите страни ?Да не искаш да ми кажеш , че в другите страни пенсионерите живеят кой знае колко добре..?Със 500 - 600 евро пенсия , да не мислиш че могат да се купуват кой знае какво ...Въпроса не е сумата (като цифра ) а какво могат да си позволят на месец с тези пари..

# 25
  • Мнения: 4 300
Щото такъв ни е манталитета. Толкова пъти съм чувала " Е, нали им е внуче, ще му купят количка и креватче", "Е, нали съм му дете, един апартамент ако не ми  купи". Логиката да даваме на пенсионерите, за да ни дадат после те на нас не ми допада. Да не говорим за старата българска традиция да построиш на детето си етаж от къща / апартамент, когато е на 11 години например, и цял живот да очакваш да дойде да живее там без да те интересува, че то вече е пораснало и си има свои планове в живота. И след това тоя етаж пустее и ти цъкаш тъжно как се е завъртял живота, какви времена са настанали и как децата бягат.
Ей такива ми ти работи.
По принцип съм привърженик на икономически обоснованите решения- искам сама да си купя къщата или апартамента, в които искам да живея, да си го продам, когато ми се прииска без да слушам излияния как продавам целия нечиий живот, всичко дето било градено за мен и т.н. Благодарна съм обаче на родителите ми, че ми осигуриха добро образование и възможността да не работя докато уча пълноценно, всички книги и учебници, които исках. Радвам се, че не са ми построили етаж от къща или апартамент, защото най неочаквано дори за мен се оказа, че животът ме прати в друга посока.

# 26
  • Мнения: 6 167

Не мислете, че ние ще сме по-добре.
Раждаемостта е ниска, данъкоплатци няма.

съгласна съм.
но какво значи на 'гърба', работили са десетки години.

за продажбата на имоти , за да си осигурят старините:
българските родители ще ядат боб, но ще оставят на децата си това, което имат.
не си представям как майка ми продава апартамента и хуква да си живее по света и у нас с парите.
нито тя е такъв човек, нито аз ще бъда такава за децата си.  Naughty

аз се чуствам длъжна да помагам на родителите си, когато и колкото мога.  и пак няма да мога да отплатя всичко, което са направили за мен не само в материален смисъл.
колко пари са отишли само за уроците ми по английски, кандидатстудентски изпити , после образование.. и какво ли не цял живот.
можеха вместо да ми плащат всичко, да ходят по екскурзийки и да си гледат живота, нали? поне  беше лесно по соц. време.
взимаш карта от предприятието и айде на пампоровец.

някак си не си представям да ги обвинявам тия хора в нищо. родители са ми. и ми е даже срамно, че има изобщо таква дискусия..
'на гърба ни' живеели. ха ха.

# 27
  • Мнения: 5 462
Щото такъв ни е манталитета. Толкова пъти съм чувала " Е, нали им е внуче, ще му купят количка и креватче", "Е, нали съм му дете, един апартамент ако не ми  купи". Логиката да даваме на пенсионерите, за да ни дадат после те на нас не ми допада. Да не говорим за старата българска традиция да построиш на детето си етаж от къща / апартамент, когато е на 11 години например, и цял живот да очакваш да дойде да живее там без да те интересува, че то вече е пораснало и си има свои планове в живота. И след това тоя етаж пустее и ти цъкаш тъжно как се е завъртял живота, какви времена са настанали и как децата бягат.
Ей такива ми ти работи.
По принцип съм привърженик на икономически обоснованите решения- искам сама да си купя къщата или апартамента, в които искам да живея, да си го продам, когато ми се прииска без да слушам излияния как продавам целия нечиий живот, всичко дето било градено за мен и т.н. Благодарна съм обаче на родителите ми, че ми осигуриха добро образование и възможността да не работя докато уча пълноценно, всички книги и учебници, които исках. Радвам се, че не са ми построили етаж от къща или апартамент, защото най неочаквано дори за мен се оказа, че животът ме прати в друга посока.
newsm10С теб сме на едно мнение, хубаво е че все пак един човек е разбрал смисъла на темата....И да уточня , заглавието на темата беше формулирана така в самото предаване .Не е моя идея ..

Общи условия

Активация на акаунт