Майки, отглеждащи деца на партньора

  няма "мащехи", човек сам избира дали ще се държи като мащеха или като мама, ти първото го владееш отлично!

но  предпочитам да гледам детето си с други също мои деца-а не чужди,нищо че е на мъжа ми.Нека сега някой да ме наругае ако смята че мирогледа ми е на жена от 19 век.
p.s.Народа го е казал много отдавна-чуждото си е чуждо.,мащехата майка не може да стане...       
[/quote]

това показва че си човек със студено сърце. че какво са виновни децата.не се знае утре в какво положение ще изпаднеш ти самата.ами ако дойде момента друг мъж да се грижи за твоето дете,пак ли така ще разсъждаваш.
ако бях на теб щях да направя и невъзможното децата да се познават и нещата да се уредят.
аз имам син от първия си брак и както повечето знаят бях вдовица до скоро.сега за него се грижи вторият ми съпруг и трябва да ти кажа че се разбират повече от приятели и роднини.
това ме радва.съпруга ми няма предишен брак ,но със сигурност щях да гледам на това дете с очи на майка ,защото аз съм такава към детето си и към всички останали.
децата нямат вина ,за действията на родителите си.
бъдете благородни за да бъдат такива и децата ви.

Да, мъжа ми има син на 10 годинки. Идва при нас за уикендите и през ваканциите. Ходим заедно и на почивки. С малката много се обичат, той се грижи за нея и ми помага, когато може Отношенията ни са много добри от самото начало и никога не сме имали проблем. Надявам се така да продължим и двете деца да имат близки и добри отношения, защото са брат и сестра

Не знаете нито положението,нито живота ни,нито пък взаимоотношенията ни за да ми държите такъв тон.Казах,че не мразя детето и то не ми пречи въпреки че признавам себе си за мащеха.Всъщност не мога да се смятам за такава при положение че няма на кого-както казах детето не е идвало от 3 години и това е така по вина на неината майка-не на мен.Винаги когато е идвала у нас съм я посрещала като приятелка ,а я чувствам чужда именно за това че нямам никакъв контакт с нея-откъде да дойде тази любов
Студено ми било сърцето-защо,защото изказах искрено мнение ли?Студена ще съм ако живее при мен и се правя че не живее,някои хора май повече обичат да се нахвърлят,вместо да вникнат между редовете.

Да си кажа това за мен е болна тема.
Накратко историята - Аз имам едно дете от предишен  брак /момиче/. Тя живее с нас и дъщеря ми от сегашния ми партньор. Той /партьора ми/ има син на 6 гдини и половина вече. Доста оплетена и сложна беше ситуцията довела до това да живем зедно и да имаме дете, от което признавам си искрено, страда най-вече бившата жена на партньора ми. В началото нямаше проблеми да взимаме малкия, даже ходихме и на почивка 5-мата вкупом /малкия ме познава от 3-4 години и никога, смея да твърдя, не съм оставила лошо впечатление в него/. Логично сина страшно липсва на баща си, но следкато стана ясно, че детето може да бъде нещо като коз за изнудване, стана лошо. Самото дете не иска да идва вече в къщи, не желае да вижда мен или сестра си при условие, че я обожаваше, даже се съревноваваха с моята дъщеря за това кой да ми помага в грижите за бебето. Условие да се види с баща си е, да не съм аз там или бебето. Поне това са неговите думи. Имам основателни причина да вярвам, че тези му думи са подсказани или наседени от майка му. Вече чуствам адски угризения, че аз съм тази заради която едно дете не вижда баща си. Знам какво е  - собствената ми дъщеря не познава баща си. Виждам как страда и партьора ми това, от една страна не желае да се предва на изнудванията от друга страна е готов на всичко за може да вижда сина си. Страда и голямата ми дъщеря, защото той малко или много несъзнателно я отбягва, чуства се гузен, че тя е с нас, а сина му не.
Не знам какво да правя дали да кажа майната му и да подкрепя партьора си да се предаде на изнудването - само и само да вижда сина си или да остоявам и да му давам кураж, че не това е правилния начин за виждане с детето.
Дайте съвет моля Ви, в голяма чуденка съм и доста ми е болно, не знам дали и как ще се развият нещата, но така както са нараняват 2-ма възрастни и най-вече 2 деца, който не го заслужават.

УФСЪ,
за жалост наистина сте изправени пред голям проблем.Отвратителен начин да излее злобата и завистта си е намерила бившата съпруга на партньора ти, като в името на низките си цели жертва и собственто си дете.Не мога да разбера подобен род хора, а имат претенции да са любящи родители.Това не е любов, да объркаш психиката на детето си, да го лишиш от нормален контакт и отношения с баща му.Но не възпитателните и методи и чувствата към детето и са залегнали във въпроса ти.Можеш само да ги използваш в един сериозен разговор с партньора си по темата, като довод да не отстъпвате пред долните и манипулации.Няма да е редно и заради момченцето, защото според мен ако отстъпите, това малко дете ще помисли, че баща му прави нещо нередно и престъпно като има друга връзка и бебе от нея и майка му е права, чеиска да го предпази от "злодейката", откраднала татко му и натрапила му друго дете.Така поне аз виждам нещата, защото най-лесно ще е даотстъпиш в името на обичта между баща и син, но това няма да са нормални и здравословни срещи и отношения, не и за момченцето, което е само на 6 годинки и не може още само да разсъди и да вникне дълбоко в създадената ситуация.Не винаги е редно да отвръщаш на злото с добро, напротив,понякога може да е пагубно.Все пак залога е не само твоето удобство/неудобство за да предостъпиш терен за срещите, залога е една изграждаща се детска психика, оформящ се мироглед към света.Затова тук е момента да дадете пълен отпор на майката, способна да го обърка напълно, заслепена от егоизма и завистта си.
Станах многословна, запалих се, ядоса ме инфантилното мислене на тази жена.Поговори с партньора си, обясни му тези доводи, но ако всепак е решил да отстъпи, за да си спести трудности, тогава- негова воля, остави ги.Все пак детето е тяхно, те решават дали ще рушат психическите му устои или ще ги изграждат, дай му терен за срещи, но извън домът ви, не да скиташ като сирак с бебето, докато той се види със синът си.

Здравейте,

Радвам се, виждайки толкова хора, които не делят децата на свои и чужди! Поклон! 

УФСЪ, съжалявам за тази ситуация. Подкрепям съвета на marypopins. Децата, колкото и да са малки интуитивно усещат много неща. Когато вие продължавате да давате обич и топлина, игнорирайки злобата на майката, момченцето ще усети, че нещо май не е така, както му обясняват. Определено предстои сериозен разговор на любимия ти с бившата. Стискам палци! 

Поздрави!     

 Да се запиша и в тази тема.
Аз съм от тези който живеят с детето на мъжа ми от първия брак. Наистина  си има свойте хубави моменти, но те бяха като че ли повечето в началото, а сега на моменти съжалявам , че го взехме при нас.
При мен нещата седят по следният начин:
С мъжа ми сме заедно от 6 год., като той има син от предишен брак. Вече е на 21год.Има ме и собствено дете, почти на две годинки.
Значи момчето беше в началото много добро, никакви проблеми с него не съм имала. Но в последната 1.5- 2год. страшно се промени, и стана направо нетърпим.Винаги съм се стремяла да му влизам в положението, колкото и тежко да ми е било, но в последно време, ми е много трудно, след като знам че той ми няма грам уважение и ме приема като някаква даденост, предмет, слугиня, която е длъжна да го пере и  готви.Но ме е яд най много , че няма грам уважение на баща си, на който дължи всичко което е в момента, а за братчето му да не говорим.... подминава го като пътен знак.
 
Наистина се радвам, че има сте толкова много и ще можем да обменяме опит

Мила,Linet  доколкото разбирам ти е имал уважението  допреди 1-2 години....А ти казваш 4е имате дете на 2 годинки.Явно промяната е свързана с раждането на бебето.Мисля че това е ревност от страна на големия син...има си заместник,това евентуално го плаши.А и факта че не поглежда братчето  си е повече от ясно че  ревнува тати от това че сега тати си има друг син,и евентуално може да обича малкия повече от него.....Поговори с големия.

Знаеш ли колко пъти съм опитвала, но той не дава дума да му се каже. Веднага го обръща на скандал, че аз съм против него, че само се чудя за какво да се заям с него и т.н. Разбирам , че ревнува, но все пак той е първородният син, неговото бъдеще е осигурено  и нищо абсолутно нищо на този свят неможе да промени това, или да му отнеме привилегийте.Уважавам го като брат.Допреди да се роди малкия всичко беше за него включително и моето внимание. Но нещата се променят все пак.
Но надеждата неумира. Надявам се един ден все пак да разбере, че никога няма да бъде на втори план за баща си и никой неможе да му отнеме това което му се полага.

Здравейте и от мен:)
При мен положението е много завъртяно:бивШият ми/с който оЩе нямам развод ве4е 6 год/има дъЩеря от предиШен брак,ве4е на 23.Никога не бяхме се виждали преди да се роди наШия син и даже това стана слу4айно/на главната улица,на разходка/.Разликата им е по4ти 10г и на тази единствена среЩа радостта и на двамата беШе неподправена.Само седмица след това моя син се превърна в "копеле",тя не ми проговори пове4е и никога пове4е не се видяхме/при4ината е ясна/.
С настояЩият ми партниор положението съЩо не е 4ветуЩо,и той има дете от бивШата на 7г,виждала съм го само веднъж по простата при4ина 4е то си е в Бг,а ние навън.Той самият никога не е живял с детето/разделили са се когато е било на 1м/и е бил изнудван,за да може да го вижда.Това продължава и сега.
Моят син живя 2г с нас,не успяха да се разберат,бяха винаги контра,приятелят ми се държеШе като връстник на сина ми...Положението беШе нетърпимо...В последствие и по ред много други при4ини,реШих да изпратя детето обратно при баЩа му.Опитвам се да се убедя,4е е за негово добро,4е там Ще му е по спокойно и т.н.,но май не това трябваШе да направя.Ама е за друга тема....
Та по тази:не ми се е налагало да гледам "другите" деца,а съм имала голямото желание:(

Той 6те го осъзнае, малък е ...на 21 години са все о6те "де4ковци". Времето лекува...

dr.Jend  ето и моята история....
И моят съпруг има две деца от предишният си брак,които идват доста често,почти всеки уикенд при нас.Момчето е на 11 а момичтето на 15. С малкия  съм наямала проблеми никога.Но с малката да,имах...по точно с майка и.  В  началото всичко беше супер.След като беше се развел с бивашта си, съпруга ми е живял една година сам и бил е в депресия и е преживял тежко раздялата с децата....не с бившата си.

Знам от него че тои  я е изгонил понеже тя си признала че има 1 годишна връзка с друг мъж по време на брака.....  Събрал и куфарите...и айде при любовника.След седмица  е подал за развод. Но това не е по темата,малко се отклоних...та след тази самотна година на размисъл за него ние се срещнахме!
Децата ме приеха много добре,малката беше на 11 тогава,а малкия на 7. Тя ходеше след мен навсякъде. Беше все седнала в мен,явно в къщи доста е говорила на мама...за новата"мама" и жената  сигурно се стреснала,и си е помислила че ще и  крадем щерката. 
Настрои малката срещу мен, и тя спря да идва за дълъг период. ... а когато идваше правеше всичо напук и на обратно каквото и кажа.Мама се беше постарала доста добре да ни отдалечи една от друга...но не за дълго..
Моят съпруг страдаше от това 4е не виждаше щерка си...но малката беше много малка за да и  се обяснят нещата.С бившата се караха по телефоните,тя правеше скандали....за нищо и от нищо.

И така мноооого време  почти една година имаше "Война и мир" което беше и за мен доста стресиращо,понеже тази жена  направо се гавреша с съпруга ми....докато един ден аз реших да се срещнем двете,без моя мъж да знае.
Така по женски се разбрахме.Обясних и че си имам свой син,и нямам  намерение да замествам нея като майка. И че  искам с дащеря и да сме  като добри приятелки....И че е по-добре за детето да бъде щастливо и в двете къщи,....и в нашата и в тяхната.
..и че да е благодарна на Бог че не съм  някой зъл крокозъбел или   ло6а мащеха, а се грижа много добре за децата и...И че трябава да се успокои и да си гледа новия съпруг,заради когото моя я е изгонил  и да остави нашето семиство на спокойствие.Така и стана!  Разбрахме се добре а  и до сега се разбираме чудесно.Малката вече е голяма и сме приятелки... Сега сме голямо сплотено семеиство.
Стана малко дълги4ко...   простете ми...

Здравейте,

Радвам се, че всичко е завършило с такъв прекрасен край, roza66!  Благодаря за споделеното! 

Поздрави!