На всичкото отгоре вярвам, че човек с негативни мисли привлича негативни събития и това ме вкарва в омагьосан кръг - изпитвам страх и се страхувам от това, че го изпитвам.
- Публикувана: 26 фев. 2007, 09:04 ч.
- Последно мнение: 24 март 2007, 04:03 ч.
Минават ли ви черни мисли,когато се притеснявате за децата?
Да, това е всъщност по-големият страх
На всичкото отгоре вярвам, че човек с негативни мисли привлича негативни събития и това ме вкарва в омагьосан кръг - изпитвам страх и се страхувам от това, че го изпитвам.
Същественият.
Абсолютно спокойна съм, като го оставя в градината, или с близки хора.
НО когато сме на някакво много оживено място, като например в4ера - международен Културен фестивал, със стотици хора, които щъкат в разли4ни посоки ... Направо изтръпвам и не го изпускам, а той иска да разглежда, да играе с други деца ... МНОГО ме е страх да не го изгубя, 4ак майу прекалявам, но по-добре така, отколкото да съжалявам един ден ...
НО когато сме на някакво много оживено място, като например в4ера - международен Културен фестивал, със стотици хора, които щъкат в разли4ни посоки ... Направо изтръпвам и не го изпускам, а той иска да разглежда, да играе с други деца ... МНОГО ме е страх да не го изгубя, 4ак майу прекалявам, но по-добре така, отколкото да съжалявам един ден ...
Старая се да не мисля лоши неща и да не ставам като майка ми и баба ми(за мен са върха на паниката).
ОБАЧЕ някой път не мога да се контролирам и си представям такива картинки, че...
Синчето онзи ден при майка ми, звъня аз сутринта да го чуя - никой не вдига телефоните. Аз вместо да си помисля, че не чуват, си представих как е станало нещо с малкият, майка ми и баща ми са хукнали към болницата и са си забравили телефоните...
Хубавото е, че рядко ми се случва иначе ще изкукам от постоянни притеснения.
ОБАЧЕ някой път не мога да се контролирам и си представям такива картинки, че...
Синчето онзи ден при майка ми, звъня аз сутринта да го чуя - никой не вдига телефоните. Аз вместо да си помисля, че не чуват, си представих как е станало нещо с малкият, майка ми и баща ми са хукнали към болницата и са си забравили телефоните...
Хубавото е, че рядко ми се случва иначе ще изкукам от постоянни притеснения.
Хората са казали: "Това, което си мисли майка ти, когато не си при нея, да не те стига!" Май всички сме еднакви! Големият ми син е почти на 17, но и до ден днешен в 19 часа ми се обажда по телефона да каже, че е свършил училище и пътува към вкъщи и се намира там и там (че учи далече), научих си децата да цепят минутата на две като трябва да се приберат и да се обаждат! Като бяха малки, близнаците в къщи - баткото на градина, с едно по-малко и все едно ми ги няма всичките...
Естествено, че и аз се притеснявам, но мисля, че с малко работа над себе си човек може да се отучи от големи и ненужни притеснения. Аз дори считам, че с притесненията си понякога провокираме неприятните случки. Иначе наистна се моля на господа да я пази и й стискам палци да има късмет. Хубаво е да се осланяме на "седмото чуство", но много трудно се научаваме да го разбираме. Онзи ден нещо ме притесни, както си бях на работа и дори излязох да си проверя колата, нещо ме караше отвътре! Оказа се, че в същия момент, леля, на която разчитам да ми вземе детето на 5 год от занимания е закъсняла и нашата сама се е оправяли и се е върнала при охраната. Почти е сугирно, че в най-скоро време ще й дам стар мобилен телефон, на който да я търся в случаите, когато ми притреперва сърцето.
Даа, може би това е някакъв синдром на майките, които сами си гледат децата (и аз съм от тях) 
Изключително неприятно е - аз нямам доверие на никого, освен на себе си. Получава се омагьосан кръг - хем съм тотално скапана, хем дори и да имам възможност, не бих го оставила на някой друг да го гледа, защото непрекъснато ще го мисля. Тъпа работа 
Изключително неприятно е - аз нямам доверие на никого, освен на себе си. Получава се омагьосан кръг - хем съм тотално скапана, хем дори и да имам възможност, не бих го оставила на някой друг да го гледа, защото непрекъснато ще го мисля. Тъпа работа 
Може да са дребни прегрешения,но аз се дразня и избухвам.Защо детето ми да страда заради разсеяността им!
Като не могат да са внимателни -да си гледат работата,а аз -детето. Трудно е,но не невъзможно.Само се моля да съм здрава ,за да го правя и занапред.
и аз съм от този отбор,макар децата да са вече по големи на 7 и 16 год. постоянно ги мисля,дори съм забелязала че като не са вкъщи и чуя да свири сирена на линейка ми се свива стомаха.Май ще е така цял живот не зависи от възрастта на децата, когато бяха малки и ги държах за ръка бях най добре.
Ох, то бели изобщо не ми минават - само черни
Майка ми все ме заплашва, че няма да ми гледа детето ако не спра да я тормозя по телефона. Отделно ми казва, че отрицателните мисли се случват. По едно време всяка сутрин като я оставях в градината ми минаваше мисълта дали не я виждам за последно и прочие...
Майка ми все ме заплашва, че няма да ми гледа детето ако не спра да я тормозя по телефона. Отделно ми казва, че отрицателните мисли се случват. По едно време всяка сутрин като я оставях в градината ми минаваше мисълта дали не я виждам за последно и прочие...