Той мен. Вече съм разказвала.
- Публикувана: 26 фев. 2007, 17:50 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2007, 18:49 ч.
Кой кого "свали"?
Луди-млади
Той мен. Запознахме се по едно много странно стечение на обстоятелствата. Аз съм от Бургас и току що бях напуснала рекламната фирма, в която работех. А единственият мъж, работещ във фирмата беше от Стамболийски, но женен за бургазлийка и си живееха в Бургас. Един ден много ми доскуча, и реших да отида да видя как са колежките. Съвсем случаен ден. И се оказва, че едно от момичетата ще напуска и по случая прави купон вечерта в офиса. Покани ме. Пийвахме и хапвахме и си слушахме Васил Найденов (цялата фирма си му бяхме големи почитатели). И по време на най-веселата част, единственият колега от мъжки пол каза, че отива на гарата да си посреща много близък приятел от Стамболийски и ще си отиват у дома. Ние, жените се размрънкахме, как ще останем без мъжка компания и някой подхвърли идеята да го доведе от влака право на купона. Аз започнах да се шегувам най-много. Как може да не мисли за самотната си колежка и да не и доведе компания и все в този дух. Той пък взе, че го доведе 
. Влюбихме се от пръв поглед. Танцувахме на блусовете на Васко Кеца 
, гушкахме се, после дойде и първата целувка... И се започна едно неспирно шестмесечно пътуване Бургас-Стамболийски, Стамболийски-Бургас. Накрая не издържахме, защото се виждахме само през уикендите и се оженихме. А каква сватба беше... Като в приказките.
А плановете на моя колега и неговият приятел (вече мой съпруг) за уикенда през, който се запознахме са били да отидат група приятели на риболов някъде в Родопите. Но по странна ирония всичко се разпада и колегата ми кани приятеля си на морски риболов в Бургас. Странно нещо е съдбата...
. Влюбихме се от пръв поглед. Танцувахме на блусовете на Васко Кеца , гушкахме се, после дойде и първата целувка... И се започна едно неспирно шестмесечно пътуване Бургас-Стамболийски, Стамболийски-Бургас. Накрая не издържахме, защото се виждахме само през уикендите и се оженихме. А каква сватба беше... Като в приказките.А плановете на моя колега и неговият приятел (вече мой съпруг) за уикенда през, който се запознахме са били да отидат група приятели на риболов някъде в Родопите. Но по странна ирония всичко се разпада и колегата ми кани приятеля си на морски риболов в Бургас. Странно нещо е съдбата...
Ами...стана заради обемния и "много интересен" труд "Коментар на Търговския закон". Уж го четях в Word, но често си "почивах" в чата. Там се закачих на някакъв, който се беше именувал "хубав- нещо си". Реших да се изгавря и го питах направо кой му е казал,че е хубав и според чий вкус се има за такъв. Споменах,че имам 2 приятелки от детинство, с които излизаме заедно по барове, и за толкова години почти не сме стигали до общо мнение за даден мъж,че е хубав.
Той попита аз какво влагам в това определение, аз реших да продължа с гадния тон и описах нещо в стил "такова животно нема", сиреч: над 1.85, около 90 кг, с тъмни очи, черна чуплива коса, маслинова кожа, красива усмивка, бели зъби, широки рамене, малко дупе и дълги прави крака...без стърчащи уши, косми по гърба /абе с минимум растителност/... сещате се.
И зодии изброих по възможност скорпион или риби...
"Хубавият" отговори, че това бил той.
Тук вече започнах да се смея с глас сама пред компа /Коментарът на ТЗ бе забравен напълно/ и иззлорадствах,че сигурно е някой мижав рижав тип, ама ако има такава голяма прилика с моите "критерии", то го каня на вечеря, даже с колата ще го заведа
Е, като се хвана за тази вечеря... Продължихме диалога, оказа се, че сме от едно училище с година разлика. И че мои колега е негов близък приятел... След малко мобилният ми звънна и непознат глас попита какво става с вечерята Накрая се навих на "бързо кафе", което прерастна във "второ кафе", което продължи с вечеря на свещи... Което доведе до 5 годишна връзка и лентичката в края на този предълъг постинг, за който моля да ме извините 
Той попита аз какво влагам в това определение, аз реших да продължа с гадния тон и описах нещо в стил "такова животно нема", сиреч: над 1.85, около 90 кг, с тъмни очи, черна чуплива коса, маслинова кожа, красива усмивка, бели зъби, широки рамене, малко дупе и дълги прави крака...без стърчащи уши, косми по гърба /абе с минимум растителност/... сещате се.
И зодии изброих по възможност скорпион или риби..."Хубавият" отговори, че това бил той.
Тук вече започнах да се смея с глас сама пред компа /Коментарът на ТЗ бе забравен напълно/ и иззлорадствах,че сигурно е някой мижав рижав тип, ама ако има такава голяма прилика с моите "критерии", то го каня на вечеря, даже с колата ще го заведа
Е, като се хвана за тази вечеря... Продължихме диалога, оказа се, че сме от едно училище с година разлика. И че мои колега е негов близък приятел... След малко мобилният ми звънна и непознат глас попита какво става с вечерята
Накрая се навих на "бързо кафе", което прерастна във "второ кафе", което продължи с вечеря на свещи... Което доведе до 5 годишна връзка и лентичката в края на този предълъг постинг, за който моля да ме извините 
.... 
Познаваме се от деца. После 2 дни ме беше срам да го гледам в очите.
Той мен. И положи страшно много усилия. Запознахме се на фирмен купон. Тогава ми беше колега, но работеше в другия офис на фирмата и се видяхме за пръв път на коледния купон. Изкарахме як запой през около 3-4 заведения и към 5 часа ме изпрати до нас силно впечатлен от факта, че само аз не бях пияна от всички (събраха ни се по около шише и половина водка на човек). И после като се почна едно звънене през 2 часа. И така 2 месеца. Накрая се предадох и излязохме заедно и така се започна. Всъщност при мен нещата бяха малко сложни, защото още ходех с предишния си приятел, но накрая се разделихме и си останах със сегашния. Пет години. Дъщеря ни е на 10 месеца и малко.