Керем Бюрсин - преди, сега и в бъдеще - личен и професионален живот (тема 122)

Ето това интервю още не е излязло


И това също...


И няма да се шашкаме, в очакване сме. ✨️

Мире аз ги събирам като желъди в кошница като излезе и него ще взема.

Значи още доза Керем Бюрсин ще има. Добре, не отказвам.

Прекалената доза е вредна ,но щом са любимците винаги сме онлайн.

На 2 място в света ✨️
На 1 място в 24 държави ✨️
Топ 10 в 58 държави ✨️



Пък нека хейтърчетата да цъкат единици в imdb...

Моята малка катеричка!!! Събира си керемски желъдчета...

"Душата усеща това, което очите не могат да видят, а умът не може да разбере."



Приятна вечер! 💙

Здравейте по късна доба!
Работата ми е такава, че обикновено в късните часове мога да сваля от себе си прехвърления от други товар и настъпва моето време . С мишката минах някои моменти от "Синята пещера", после се "поразходих"  тук-там, поразгледах, попрочетох и... попаднах на споделено мнение, което много ми допадна - най-вече, защото доста се припокрива с моя прочит. И реших да го споделя с вас (лично аз още дълго време ще съм под въздействието на филма, та...). Ето го и това мнение:
"Във филма всичко е просто и сложно едновременно. Керем озвучава темата за родителите още в самото начало, принуждавайки героите да споделят лични неща на първата среща. Джем упорито разпитва Алара за родителите й, въпреки че тя искаше да избяга от тази тема. В детството баща й я изоставя с майка й, изчезва в нищото, поради което по-късно тя има притеснения, че и Джем ще изчезне завинаги (неговата работа е опасна, рискова). Бащата на Джем е проблемен - той го бие и го изоставя в труден момент, когато Джем вече няма и майка. Оттук и професията на Джем - спасяване на хора. Той иска да спаси всички и, разбира се, не може да не поеме и последната задача - „човек е изчезнал“. Дори за приятелката на починалия му приятел, която го целуна, той намери оправдание: „Тя имаше нужда от мен“.
Когато среща баща си, Джем се опитва и него да спаси, но не успява. Бащата му казва  „не приличаш на военен, дори не можеш да ме измъкнеш". Преди това майка му му казва "не можеш да контролираш всичко, понякога се случва това, което трябва да се случи". След като научава името на „баща си“, Джем казва: „Не се разбирам особено с хора, казващи се Харун“, което си е препратка към трудната връзка на момчето с баща му.
След това Джем започва да проверява за счупвания. „Не усещам нищо, натискай по-силно! Още по-силно!". Звучи като метафора - бащата е станал безчувствен... а, за да почувства нещо, трябва да бъде наранен.
„Баща ми ме биеше и аз биех сина си. Така се възпитава мъжественост” (засяга се темата за неравенството, толкова близка на Керем - това, че биеш едно момче, не го прави силен, не го прави мъж).
Много, много съжаления. Само че при двамата са различни.
Бащата -  „Не създавай деца. Моят син е причината за греховете ми. Ако той не се беше родил, те нямаше да съществуват."
Джем: „Обикновено съжалението се появява при загуба.“ И изброява всичко, което не е направил с Алара.
Той и Алара не избра просто така. Момичето е археолог и както той каза: „Осветяваш това, което се е случило в миналото“ или „Когато гледаме звездите, ние гледаме в миналото“ (това е вярно, те са на милиони години и ние наистина гледаме в миналото).
Червената линия във филма е, че миналото ни влияе, но в настоящето можем да поправим всичко, да променим всичко сами...  За да не съжаляваме после.
Филмът е много сложен, многопластов. При всяко гледане се отваря нов слой..."

И... лека нощ!

Благодаря, Джу! Но пак да кажа - просто цитирах чуждо мнение, което ми хареса и в голяма степен съвпада със собствените ми размисли. Иначе още след първото гледане за себе си отчетох и реших. че този филм трябва да гледам няколко пъти - не просто за да откривам разни технически детайли, а защото всяко повторение разкрива дълбочина, поражда нови размишления и т.н. Да, не всички случки са действителни - но той пък така си "играе" нашият мозък, когато е подложен на въздействието на физиологични, психологични и разни други фактори и всеки зрител е свободен да види, това, което иска или може - то това ни е и интересната особеност на нас, хората .
Хубаво е, че има такива творби, които "не трябва да се гледат преди лягане" (чудесна мисъл - сега не мога да си спомня на кого от темата беше, но страшно ми допадна, а е и точно в десятката!).
И да скачаме по конете, че.... нищо, че е последен ден от седмицата...
Спорен да е за всички!

"Нали казахте, че като застине, сърцето спира. Напомняше ми за момента, в който за мен времето спря. Страхувах се, че ако се задвижи, повече няма да си спомням."

Снощи успях да изгледам и “Ефлатун” - филм с участието на Керем Бюрсин и Ирем Хелваджъоулу.
Ефлатун е момиче, което в детството си губи своето зрение. Израснала в семейство, в което баща ѝ с обичта и грижите си, се опитва да в научи да не се предава пред тази загуба, а да “вижда” света по нов начин, и майка, в която се усеща разочарование, че точно нейното дете има този проблем и сурово настоява че детето трябва да приеме тази истина, а не да расте с някакви илюзии. (По-дълго изречение едва ли можех да напиша.) Например Ефлатун споделя,че майка ѝ всеки път е оставяла една масичка на различно място в хола, “сякаш нарочно искаше да се удрям в нея”. Ефлатун не обича дъждовните бури. И има причина, всичко лошо се случва в такива дни ( и аз по подобни причини мразя юни месец от много години насам). В един дъждовен ден Ефлатун губи родителите си. Сега я намираме да работи, да поправя часовници в дюкянчето, останало от баща ѝ.
Един ден един мъж влиза, за да вземе часовника, който е бил оставил за ремонт. Часовник, останал от баща му, с чиято загуба преди години, времето сякаш е застинало за младия мъж.
"Времето не спира, само понякога се преструва, че е спряло."
Офлаз е собственик на фирма/фабрика за чадъри. Женен, но рязко взима решението за раздяла със съпругата си. За това си има причина естествено - предателство, но не изневяра. В същото време е и като омагьосан от Ефлатун и след една - две случайни срещи между тях се поражда връзка. Дали времето е спряло наистина или просто е трябвало едно такова малко нещо като случайна среща, за да усетиш отново как тече? Бащата на Офлаз се е занимавал с фотография и е научил и сина си, сега когато времето отново започва да тече за него, Офлаз вади старият, останал от баща му,  фотоапарат и започва да снима.
Но дали тези два свята - на светлината и на сенките - могат да съществуват заедно? Дали двамата могат да заживеят щастливо? Тук ли е мястото да кажа, че ми се искаше да удуша майката на Офлаз, която наприказва един тон глупости на Ефлатун? Да, тук е мястото, исках да я удуша. 
Но когато два свята, колкото и привидно различни да изглеждат, всъщност имат толкова общо, сякаш им е закодирано да се срещнат и слеят. Защо ли? Ефлатун означава бледо лилав цвят, цветът юна слеза, лавандулата и люляка. Баща ѝ наричал с този цвят и застиналотото, спокойно море. Едно от значенията на името Офлаз има същото значение като Ефлатун (другото е съвършен,нещо хубаво, красиво). Двата уж различни свята са кръстени на едно и също нещо. Съдба. И в един дъждовен ден, най - накрая се случва нещо хубаво.
Да, филма беше малко муден, сцените понякога ми бяха малко нахвърлени. Но пък от един момент нататък ме увлече.
Едва ли бих се върнала да го изгледам отново, но то пък всеки филм ли трябва да се гледа многократно .Ирем е много красива, за това, че е добра актриса дори и не искам да го споменавам даже. Керем като игра също не подлежи на коментар, но явно наистина имам някаква слабост към фотографията и фотографите - визията му в този филм много ми допадна /за майтап и любимата ми визия на Каан Урганджъоулу е във филм, в който играе фотограф. / Като сме тръгнали така, има още един - двама, които спешно трябва да вземат фотоапарат в ръка и да застанат пред камерата. Нали, ако може…




Уф, мразя когато редактора на телефона се прави на по-умен от мен и трябва да се връщам за да поправям глупостите, които е писал, в опит да ме редактира. . (Това не знам защо го измрънках).

Добро утро! 🍀

Филмът наистина предизвиква разнопосочни мнения, но общото е, че кара зрителя да се замисли за изборите, които прави или неправи. На мен всички мнения досега много ми допадат.

kyty, аз го гледах преди сън. Със сигурност бих го гледала пак, но в подходящо време. Да не казвам в колко пропасти пропадах докато сънувах 🫣

Алекс, мерси и за анализа на Ефлатун. Аз да попитам все пак къде успя да го гледаш?

Хубав ден. Петък е! 😙

Аз го гледах тук.
https://www.dailymotion.com/video/x9741n4
Но с аудио на турски и субтитри на испански (аз ги игнорирах)

За разбиращите руски (аз не съм сред тях), тук пък го има с руска озвучка
https://turkrutv.net/eflyatun/