т.е. в около 80% от случаите мъжете и жените са взаимозаменяеми, но по-важно е да са взаимодопълващи се 
.
На меренето и надцакването не му е мястото вкъщи.
.На меренето и надцакването не му е мястото вкъщи.
- Публикувана: 28 фев. 2007, 17:28 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2007, 18:52 ч.
Наистина ли жената е (трябва да бъде) по-силната половинка вече
, с което съм съгласна.
Да, и аз много харесах отговора на Карина! Както и на azaf, особено това за "меренето и надцакването". 
Лошото е, че трудно ми се отдава да не меря. Имам явно много силно развито чувство за справедливост и когато несъзнателно или съзнателно дори си направя сметка колко неща съм извършила, колко ми е коствало, колко съм дала, колко съм напреднала, колко съм случила, ме хваща яд, че съм сама в старанието, възможностите и усилията. 
Мразя да се чувствам мъж и жена, мама и татко. А, пардон, не съм татко. Защото татко винаги угажда, лигави, не настоява над детето, не мъчи с храни, лекарства, гърнета. Татко просто е мил 
И така му е най-лесно...
Лошото е, че трудно ми се отдава да не меря. Имам явно много силно развито чувство за справедливост и когато несъзнателно или съзнателно дори си направя сметка колко неща съм извършила, колко ми е коствало, колко съм дала, колко съм напреднала, колко съм случила, ме хваща яд, че съм сама в старанието, възможностите и усилията. Мразя да се чувствам мъж и жена, мама и татко. А, пардон, не съм татко. Защото татко винаги угажда, лигави, не настоява над детето, не мъчи с храни, лекарства, гърнета. Татко просто е мил И така му е най-лесно... 
Да, и аз много харесах отговора на Карина! Както и на azaf, особено това за "меренето и надцакването". Лошото е, че трудно ми се отдава да не меря. Имам явно много силно развито чувство за справедливост и когато несъзнателно или съзнателно дори си направя сметка колко неща съм извършила, колко ми е коствало, колко съм дала, колко съм напреднала, колко съм случила, ме хваща яд, че съм сама в старанието, възможностите и усилията. Мразя да се чувствам мъж и жена, мама и татко. А, пардон, не съм татко. Защото татко винаги угажда, лигави, не настоява над детето, не мъчи с храни, лекарства, гърнета. Татко просто е мил И така му е най-лесно...
Лошото е, че трудно ми се отдава да не меря. Имам явно много силно развито чувство за справедливост и когато несъзнателно или съзнателно дори си направя сметка колко неща съм извършила, колко ми е коствало, колко съм дала, колко съм напреднала, колко съм случила, ме хваща яд, че съм сама в старанието, възможностите и усилията. Мразя да се чувствам мъж и жена, мама и татко. А, пардон, не съм татко. Защото татко винаги угажда, лигави, не настоява над детето, не мъчи с храни, лекарства, гърнета. Татко просто е мил И така му е най-лесно...Абсолютно съм съгласна с написаното по-горе. Последния случай детето беше налапало едно негово хапче, което е извадила от неговия джоб, в първия момент се чудих, кого да гледам първо тати, които веднага му стана лошо или детето, което се смееше с хапчето в устата
.Да не пиша и други примери, че доста ще има с една дума голяма паника, а аз трябва да имам железни нерви
Този въпрос ме тормози от доста време и ще се радвам да споделите. Винаги съм си представяла, че един ден ще имам зрял, силен и опитен партньор до себе си. МЪЖ ми е звучало гордо с една дума. Вече обаче не е така. Не ми звучи гордо. И се чудя дали е до човека, възрастта му или просто вече тенденцията навсякъде е ние, жените, да сме по-силната половинка?
Смятате ли, че жените поемаме повече отговорности и сме по-силни? Смятате ли, че "ръководим парада", но и "теглим каиша" сами?
Смятате ли, че жените поемаме повече отговорности и сме по-силни? Смятате ли, че "ръководим парада", но и "теглим каиша" сами?
хм.
ами аз съзнателно съм избрала да не бъда по-силната половинка.
не че не мога, просто не искам. ние сме партньори - споделянето , обсъждането е силната ни страна.
аз съм по-добра в едно, той в друго.
ужасяват ме мои приятелки, които с омъжването си 'хванаха' живота на мъжете си в ръце - взеха им заплатите ( наричат това общ бюджет), дават им джобни, направляват им кариерите, изпращат им кандидатурите за работа и тн. егати живота. не мога да си представя да държа юздите на живота на двама ни, плюс евентуално на детето ни,
не мога да си представя да 'кастрирам' мъжа си по този начин.
та, аз не мога да живея такъв живот.
Защо трябва някой да е отчетливо по-силен? Не може ли да са партньори? Не може ли единият да е по-силен в едно, друг в друго, включително психически в различни ситуации... Да, случва се единият от двамата да е по-силен, но никой не определя кой от двамата трябва да е това, правила няма, всичко е както си го направим.
Приятелят ми например е сравнително нерешителен и колеблив за определени неща, но това не означава, че ще го "кастрирам", както много точно се е изразила Лени. Мога да му помагам и по друг начин, да го насърчавам, да го обнадеждавам, когато има нужда. Съответно той е до мен, когато аз съм по-слабата и имам нужда от подкрепа. Не мога да кажа, че един от двама ни е по-силен.
Може би и ти имаш вина мъжът ти да ти е предоставил водещата роля. Прочети внимателно постингите на Карина и Лени, в тях е казано в общи линии всичко.
Приятелят ми например е сравнително нерешителен и колеблив за определени неща, но това не означава, че ще го "кастрирам", както много точно се е изразила Лени. Мога да му помагам и по друг начин, да го насърчавам, да го обнадеждавам, когато има нужда. Съответно той е до мен, когато аз съм по-слабата и имам нужда от подкрепа. Не мога да кажа, че един от двама ни е по-силен.
Може би и ти имаш вина мъжът ти да ти е предоставил водещата роля. Прочети внимателно постингите на Карина и Лени, в тях е казано в общи линии всичко.
Да, и аз много харесах отговора на Карина! Както и на azaf, особено това за "меренето и надцакването". Лошото е, че трудно ми се отдава да не меря. Имам явно много силно развито чувство за справедливост и когато несъзнателно или съзнателно дори си направя сметка колко неща съм извършила, колко ми е коствало, колко съм дала, колко съм напреднала, колко съм случила, ме хваща яд, че съм сама в старанието, възможностите и усилията. Мразя да се чувствам мъж и жена, мама и татко. А, пардон, не съм татко. Защото татко винаги угажда, лигави, не настоява над детето, не мъчи с храни, лекарства, гърнета. Татко просто е мил И така му е най-лесно...
Лошото е, че трудно ми се отдава да не меря. Имам явно много силно развито чувство за справедливост и когато несъзнателно или съзнателно дори си направя сметка колко неща съм извършила, колко ми е коствало, колко съм дала, колко съм напреднала, колко съм случила, ме хваща яд, че съм сама в старанието, възможностите и усилията. Мразя да се чувствам мъж и жена, мама и татко. А, пардон, не съм татко. Защото татко винаги угажда, лигави, не настоява над детето, не мъчи с храни, лекарства, гърнета. Татко просто е мил И така му е най-лесно...Това все едно аз съм го писала
Дали трябва да е по-силната половинка не мога да кажа, но определено има жени, които са по-силната половинка по неволя. Майка ми е такава жена ( мъжът все на път) и се е справяла с какви ли не ситуации. Вечно по квартири, като съм била на 4 годинки организирала строеж на къщата, в която живеят и до днес. Никога не се е страхувала от физически труд, а семейството се е крепило на нейния дух и амбиция. Така ме е възпитала и мен. Аз попаднах на умен мъж, но голяма скатавка. Може една година да прескача нещо, но няма да се наведе да го вдигне. Много флегматичен, много пасивен. Изкарва ме от нерви на моменти като каже "Уф, сега не ми се занимава". Може еманципация да го наречете, може би несъвместимост на темпераментите, може и себепоробване ( защото веднъж като се е научил да се скатава, ще се скатава винаги), но не мога да трая такива хора и не понасям да завися от благоволението на някого, та дори и моят собствен мъж. Сама си нося тежките работи, колкото мога, сама си размествам мебелите в къщи като реша. До скоро се занимавахме със строителни работи - молих го да ошкури една метална врата, да я грундира и боядиса, все едно на вятъра приказвам. Накрая си я ошкурих и боядисах сама. На моменти се чудя даже за какво ми е мъж като всичко си върша сама. Определено е по добре да си по- силен, защото това те прави и по-независим, но някак си е до време, защото фисически човек започва в един момент да изнемогва, а психически се изтормозва, че не може да се справи с всичко което иска, а като няма човек до него да го подкрепи е лошо.
Аз попаднах на умен мъж, но голяма скатавка.
Тоя мъж все едно от небето е паднал и право на олтара.
Защо трябва някой да е отчетливо по-силен? Не може ли да са партньори? Не може ли единият да е по-силен в едно, друг в друго, включително психически в различни ситуации... Да, случва се единият от двамата да е по-силен, но никой не определя кой от двамата трябва да е това, правила няма, всичко е както си го направим.
Приятелят ми например е сравнително нерешителен и колеблив за определени неща, но това не означава, че ще го "кастрирам", както много точно се е изразила Лени. Мога да му помагам и по друг начин, да го насърчавам, да го обнадеждавам, когато има нужда. Съответно той е до мен, когато аз съм по-слабата и имам нужда от подкрепа. Не мога да кажа, че един от двама ни е по-силен.
Приятелят ми например е сравнително нерешителен и колеблив за определени неща, но това не означава, че ще го "кастрирам", както много точно се е изразила Лени. Мога да му помагам и по друг начин, да го насърчавам, да го обнадеждавам, когато има нужда. Съответно той е до мен, когато аз съм по-слабата и имам нужда от подкрепа. Не мога да кажа, че един от двама ни е по-силен.
Аз попаднах на умен мъж, но голяма скатавка. Може една година да прескача нещо, но няма да се наведе да го вдигне. Много флегматичен, много пасивен. Изкарва ме от нерви на моменти като каже "Уф, сега не ми се занимава". Може еманципация да го наречете, може би несъвместимост на темпераментите, може и себепоробване ( защото веднъж като се е научил да се скатава, ще се скатава винаги), но не мога да трая такива хора и не понасям да завися от благоволението на някого, та дори и моят собствен мъж. Сама си нося тежките работи, колкото мога, сама си размествам мебелите в къщи като реша. До скоро се занимавахме със строителни работи - молих го да ошкури една метална врата, да я грундира и боядиса, все едно на вятъра приказвам. Накрая си я ошкурих и боядисах сама. На моменти се чудя даже за какво ми е мъж като всичко си върша сама. Определено е по добре да си по- силен, защото това те прави и по-независим, но някак си е до време, защото фисически човек започва в един момент да изнемогва, а психически се изтормозва, че не може да се справи с всичко което иска, а като няма човек до него да го подкрепи е лошо.
Момичета, като са ви такива мъжете, защо ги търпите?
Три пъти съм се женила. Първият път бях на 21 - незряла работа, но той беше егоист и темерут, та още на първата година го зарязах. Вторият път бях на 33. Беше весел и приятен, но отговорностите му идваха нанагорно. Не можех да търпя аз да дърпам хомота. Та се стигна до третия, за когото мога да кажа, че е приятел и партньор и наистина ме прави щастлива.
Така че ако вие се чувствате по-силните, но това не ви харесва, вместо да се вайкате, просто потърсете щастието си и не позволявайте животът да минава покрай вас!
Три пъти съм се женила. Първият път бях на 21 - незряла работа, но той беше егоист и темерут, та още на първата година го зарязах. Вторият път бях на 33. Беше весел и приятен, но отговорностите му идваха нанагорно. Не можех да търпя аз да дърпам хомота. Та се стигна до третия, за когото мога да кажа, че е приятел и партньор и наистина ме прави щастлива.
Така че ако вие се чувствате по-силните, но това не ви харесва, вместо да се вайкате, просто потърсете щастието си и не позволявайте животът да минава покрай вас!
Клер, и това е вариант 
, само че аз не се омъжих на 21 и малко ми е късо времето за смяна. То дете ли да раждам, защото биологичния ми часовник тиктака( на 33 съм), верния човек ли да търся ( не се знае колко време ще отнеме и колко ще е верния човек като го намеря)...
Тоя мъж все едно от небето е паднал и право на олтара.
Ами не точно така, но човекът е много спокоен, бавен, тривиалните неща в живота не го интересуват. Може по цял ден мозъкът му да е зает от някоя интегрална схема, електронна платка или контролер и мръсните чинии на масата стават невидими. Не е точно мързел, а просто си има други приоритети в живота. Е, аз страдам от това и не ми остана нищо друго, освен да се еманципирам
, защото точно на този етап някак си да се зарязваме някакси не върви, ако ме разбирате по лентичката...
, само че аз не се омъжих на 21 и малко ми е късо времето за смяна. То дете ли да раждам, защото биологичния ми часовник тиктака( на 33 съм), верния човек ли да търся ( не се знае колко време ще отнеме и колко ще е верния човек като го намеря)...Аз попаднах на умен мъж, но голяма скатавка.
Тоя мъж все едно от небето е паднал и право на олтара.
Ами не точно така, но човекът е много спокоен, бавен, тривиалните неща в живота не го интересуват. Може по цял ден мозъкът му да е зает от някоя интегрална схема, електронна платка или контролер и мръсните чинии на масата стават невидими. Не е точно мързел, а просто си има други приоритети в живота. Е, аз страдам от това и не ми остана нищо друго, освен да се еманципирам
, защото точно на този етап някак си да се зарязваме някакси не върви, ако ме разбирате по лентичката...