

Аз се чувствам позитивен, добър, тиро-лиро човек и живота ми е рай в момента. Но според християнството дупе да ми е яко след смъртта

Колкото до това:
Бог е в сърцето,в душата ни...Значи няма определен дефиниция за Бог,то е усещане.... когато си щастлива,изпълнен с любов, с радост ...и свететът е хармония , това мисля е усещане за Бог.... Сливане с Бога....
Да, и аз го чувствам така. Но за мен няма Бог. Това усещане, хармонията, усещане за сливане- всичко е плод на самите нас, на хората, на обединението на душите ни, ако щеш. Ама Бог - в смисъла на енергията, която мисли и има цели, липсва в моето възприятие. Способността да предизвикаме събитията, да постигнем нещо, което много желаем- също го отдавам на хората. На силата на моя разум, на твоя, на всичкия разум заедно. Много е омотано, знам. Просто не мисля, че има там горе някой, който решава да го направи. Няма нищо извън нас, хората, което да ни ръководи. Има един човек, много хора, много мисли, много души, такива работи.
(отварям скоба. Тук Рени може да е доволна, защото все пак ние с Роза успяхме да намерим допирни точки, въпреки че сме на противоположни мнения относно възникването на света

Цялото това обаче изобщо не ми се сбива с теорията за Големия взрив и т.н. Напротив, независимо от горните разсъждения, аз си вярвам в еволюционните теории и те ми пасват най-добре на възприятията.

П.п. Офф, да пишеш едновременно в два форума и да се опитваш да си обясняваш вижданията за произхода на Земята и как тенисът се е променил през годините не е лесно, ше знаете

