Докога да търпя родителите му да се правят, че дъщеря ми не съществува?

Темата е много интересна за споделяне на мнения, защото дори и ние да не сме в такава ситуация,  вероятността всяка от нас да попадне е височка.
Самата аз си представям ситуацията - "вземам се" с мъж с дете - как биха реагирали моите родители. Както си ги познавам, няма да са във възхита. Е, тези наистина са преминали всякаква граница и се държат изключително незряло. Но, ако приятелят ти си те обича истински, предполагам че нищо от това не му е убягнало - все пак доста време сте заедно - .... - та стои въпросът дали е говорил с тях, ако да - защо нещата не се променят, ако не - защо не....
Пак казвам. Ако моето гадже беше с дете и наште подаряват мартеница на мен, Криси и него, а на детето не, определено бих задала въпроса "А за ...... защо няма?", за да изясня ситуацията.
Ти всъщност питала ли си го той говорил ли е с тях и какво им е мнението? Защо така става?
Нереално ми се струва да не е говорил. Тези неща не минават незабелязано. Ако няма подарък за Коледа за дете - то е очеизвадно, няма как никой от участниците да игнорира този факт. 

Изчетох много внимателно всичко което сте писали - и пак ще го прочета.
Не оставай те с впечатление, че ще оставя нещата така - миналата година на няколко пъти ме каниха /само мен/ на вилата - аз обясних на приятеля ми, че без детето няма да отида - и не отидох. Единият път приятелят ми отиде сам със тях /трябваше да ги закара/, но вторият път им е казал че ще отидем тримата и след реакция /явно - аз не съм сигурна/ от тяхна страна и той не отиде /даде им колата - да ходят сами/. Това не им повлия. Имаше още няколко случаи в които им отказах гостуване поради същите причини/ че бях поканена само аз/, без да им обеснявам. Знам, че приятелят ми се е опитал да говори с тях, но явно няма полза и го усещам че не му е приятно и не го одобрява.
Досега не съм му поставяла ребрам въпроса - за тяхното поведение, но той е достатъчно наясно.
Страшно ми е неприятно като се видим на улицата, те да се държат така сякаш това дете не съществува. Последният път се привирах ме от ски и пътьом прибрах ме и баща му - направи ми впечатление, че приятелят ми на всеки въпрос от страна на баща му, караше дъщеря ми да обеснява - къде сме карали ски, какво е било времето и т.н. , да се похвали колко добре вече кара, кои писти е минала и т.н. Опитваше да я включи в разговора в колата - не я изолира, а аз пък отговарях само с ДА и НЕ.
Много ми хареса факта, че той демонстрира пред баща си колко са близки с детето, а и тя обесни как са карали единият ден само двамата - без мен. Баща му слезе от колата пред тях и с половин уста ми каза - "чао Диони".
След това - говорих с приятелят ми по - повод на това какво точно против детето имат - родителите му /притеснеието им , че това е още един ангажимент за синът им и още какво??? - заради мен ли е ???/. Нищо не ми отговори, а и ми показа достатъчно ясно, че и на него му е неприятно.
Досега не ми е минавало през ум да разговарям с родителите му - не мисля че е моя работа - просто смятам че по- добрия вариант е директно да прекъсна тотални контакти и като се видим на улицата - дори да не казвам "Добър ден" или "чао", като пратят нещо за мен - да го накарам да го върне и т.н.
Страх ме е, че това няма да доведе до нищо добро и затова не съм събрала смелост да го направя.

п.п. Вчера им пратих мартенички - в плик и върху плика бяха написани имената и на трима ни.

Има хора, които са си просто такива. Те не са малки деца, че да подлежат на възпитание оттук нататък. Приятелят ти може да им говори и полза да няма никаква.
Важното е май да не си развалите отношенията вие заради тези проблеми.

Ох, на никого да не се случва, ама ето на - случва се Ако съм аз и някой ми пренебрегва по такъв просташки начин детето, мисля, че бих била безкомпромисна. Никакво виждане, никакви жестове, едно на ръка, че чаша вода не бих приела само за себе си от такива хора.

Да питам само тия старци -НОРМАЛНИ ЛИ СА .Тия са за пребиване,как е възможно да има такива хора на тоя свят акъла не ми го побира.
Незнам от къде да почна -полудях след като прочетох....
Не им взимай подаръците и нищо не им давай,тези не заслужават и "добър ден"даже.
По далече стой от тях и си гледай детето,то е най важното,гледай да се разбирате в къщи пък тях кучета ги яли..
Аз така направих и ми е много добре.От Коледа им забраних да идват,даже и на мажо го заявих-"да не сами стъпили в къщи ,ти ако искаш си ходи да ги виждаш,аз работа с тях нямам"За 4г.време мойте пък не можаха да разберът че синът им гледа две деца,ха сега нито чуждото нито свойто.И никой не може да ме накара да ги допусна до децата си ,ако те решът че са готови да се отнасят с двете по един и същи начин ,може и да си помисля,иначе не мога да седа и да гледам как едното се прехверля от ръце в ръце ,пък другото "блее като теле" .А пък подаръци пращат и на двете не мога да кажа нищо ,а ама аз не ща парцали и играчки,искам детето ми да не се чувства пренебрегнато.Няма да понеса ако някой ден ме пита :що така никой тука не ми обръща внимание;Маймуни немога да понасям,един път така ,един път иначе-дойде ми до гуша.Ох отплеснах се 
Но пък е важно и това че мъжа ми ме подкрепи в това и той също се дразни от това им държание.При теб е същото и това е добре ,аз мисля че нещата зависят 80%от него ,мисля че той трябва да се застъпи за вас пред родителите си ,да ви защити.
Другите 20% са при теб-покажи им че детето ти е номер 1,покажи им твърдост,покажи им че това тяхно държание ти се гади,и изобщо недей да мислиш за това как ще се почувстват.Може и малко да съм гадна,ама щом става въпрос за децата ми -компромис нама.
Желая ти само щастие и успехи в къщи...и здраве

Като прочетох първият ти пост си помислих, защо не предложиш на дъщеря си да им подари мартенички ЛИЧНО. Според мен биха се почувствали, меко казано, засрамени. Може би така нещо би се пречупило у тях и биха приели детенцето. Т.е. какво има да приемат, поне да не я игнорират.
Незнам аз как бих постъпила ако някой се отнася така с Виктор. Много кофти ситуация.
Успех и дай Боже всичко да се реши по най-добрия начин за всички и най-вече за детенце.   

Според мен това е страхотна идея. 

Според мен трябва да говориш за това  със тях директно . Кажи им че така обиждат теб и детето ти , и е абсурдно ако смятат че ти като майка би допуснала да имат такова отношение към детето ти ,ако не помогне , откажи да приемаш каквито и да е подаръци , мартеници и каквото и да е от тях ако то е само за теб , а за детето ти няма подобаващ подарък . Аз лично не бих търпяла такова отношение от никого към детето ми , а за 3 години да не говорим . Изискай добро отношение за детето си все пак ние сме им майки кои друг да ги защити , това си мисля, че може да се отрази на психиката на детето и да предизви най - малкото занижена самооценка от типа "аз не съм важна , мен не ме искат , мен не ме забелязват , аз преча ", а това е ужасно  . Ако не можеш да промениш отношението им игнорирай ги точно по начина по който и те игнорират детето ти , важното е детето да не се чувства само в тази ситуация .Съчувствам ти , знам че искаш най-доброто за нея , но понякога тихата дипломация не е най-добрия подход за разрешаване на проблеми . Всяка майка би те разбрала и оправдала ако защитаваш интересите на детето си на всяка цена , даже и майката на приятеля ти , нали тя не иска да се отнасят към нейните деца например . Това което правят тези хора е много грубо , не са прави така дори и само заради доброто възпитание , не го допускай повече достатъчно си търпяла и щом не се усещат сами ще трябва да ги подсетите .

Това да им подари мартеница дъщеря ти е добта идея , а защо следващиат път като получиш мартеница или друг подарък за теб  не се направиш на ударена и да попиташ , а това за .../името на детето / много мило че сте се сетили , тя много ще се зарадва , благодаря ви много , ние сме големи хора и можем всякак но децата се радват на подаръци . Ми кажи им го пък , като не се усещат сами и в стига да е удобен случая предполагам такава сцена може да изиграеш когато детето не е с теб че не се знае какво ще отвърнат да не се получи конфузна ситуация пред детето , която да го засегне още повече . Не знам може и да съм малко крайна със съветите си , но аз макар да съм доста спокоен и търпелив човек , когато става въпрос за детето ми , не мога да търпя лошо отношение не само от роднини , но и от напълно непознати , паля от половин такт , мъжа ми казва че съм изглеждала така сякаш ей сега ще скоча да ги бия , и междиу другото така нещата доста бързо си идват на място , явно когато ти усетят настроенията хората просто не смеят да ти се противопоставят и по най-незначителният повод .

...аз по принцип съм много Ентелигентна и възпитана, но сега съм ядосана заради детенцето на авторката, а освен това и в 38-ма г.с., та позволете ми, обзета от гняв и хормони, да се изкажа просташки:
Тия дърти стиснати миризливци са преглътнали някак си "приятелката", може би с успокоението,че все пак не е "снаха" и че днес е тя, ама утре...ехеее...
А детенцето, което няма никаква вина и само страда от ситуацията, не могат да приемат, водени от селяндурското съждение, че "не им е кръв". И от страха, че синчето им може да развие болната идея да го осинови ли , що ли;от опастността да ползва и "претендира"/ наследява скъпоценните вили и имоти "чуждото дете" един ден ... 
Пък и "какво ще кажат хората" 

...Дотук всички обвиняват родителите /макар че сигурно и моите и много други така биха реагирали,че и по-лошо/. Частично натоварват и "приятеля". Що не вземе някой да каже на майката, че сама поставя детето си в тази стресова за него ситуация вече 3 години?! То бива бива страх да не се "отчужди" с любимия и да стане "неугодна", ама все пак... Детето за мен е на първо място!

Аз.
Не бих търпяла това. Сигурно затова съм сама.
"на първо място поставям децата си"
- Нямаше да те обичам, ако не беше така

Не бих търпяла такова отношение към детето ми. Или да се държат като големи хора, или да си **** мамата. Говори с тях, кажи им какво мислиш и ако не си променят отношението прекрати контактите с тях. Обясни им, че не искаш те да обичат детето ти, а искаш просто нормално човешко отношение.

Скъпи гост, искам да кажа точно каквото съм написала. Казано с повече думи, съм искала да изразя усещането си, че защитата на детето, особено при един отглеждащ родител, е приоритет на самия родител.
В този момент от живота си съм последният човек, който ще каже на друга жена, че не е добра майка! Още повече, без да я познава! Още повече, че нямам съпруг/съжител, бях сама през бременността и ще отглеждам сама детето си- живот и здраве 
Направило ми е впечатление, че грубият тон и квалификациите са доста чести на страниците на Форума.Няма нищо по-лесно от това, да бъдеш груб, когато си анонимен.
Не мога и не искам да влизам в конфликти, сърцето ми е изпълнено с обич, включително с добри чувства към авторката Диони и нейното дете 

Здравей! Много е наприятна ситуацията!
Моя близка приятелка има същия проблем. Тя остана самотна мама, когато дъщеричката и беше на 2 годинки, мъжа и се опита да я души едуин ден и тогава взе това решение.

От около 2 години има нов приятел, малката го приема много добре, при положение , че баща и не се обажда и не иска да я види, а дори да се видят, се прави, че не ги познава  Това за мен е ненормален човек.
Но по темата.
Родителите на новия и приятел не искат да приемат детето и. Казвали, че можело да приемат нея, но не и детето  Е, това сладко малко момиченце на 6 годинки къде да се дене  Приятеля и е говорил хиляди път с родителите си, тя се опита няколко пъти, но те отказват да дадат логично обяснение. Детенцето има проблем с едната ръчичка(акушерска пареза, бях писала за нея в друга тема) и незнаем дали и това не оказва влияние на това тяхно отрицателно отношение  Но това няма никакво значение. Тя не контактува с тях, за съжаление приятеля и е между чука и наковалнята, но засега е избрал да е с тях и не позволява на родителите си да ги обиждат или каквото и да е. Не се събират никога обаче, откакто са се направили един ден, че не виждат малката. Майката каза - достатъчно е на детето ми, че баща му се прави, че не го познава, няма да позволя на чужд човек да го прави.

Мисля, че ще разбереш какво искам да ти кажа. Успех и дано се оправят нещата!