Припари му на Орбан, а и шефа отвъд голямата вода смени плочата и трябва да се изравни.
Освен това идват избори. С про-руска риторика няма как да стопи увеличаващата се разлика между него и проевропейската партия.
Това е риторика, която хем наглед не е проруска, хем е наопаки на всичко, което се вее по върховете на ЕС - да се въоръжаваме, защото руснаците са страшни, наливат супер много пари във въоръжение и идват. Орбан казва точно обратното - не, не идват, не са страшни и военните им разходи са несъизмерими със съответните бюджети на ЕС.
Колкото и да не го харесвам, в случая по-скоро мисля като него.
Много се радвам, че си се върнала отново в тази тема. Поради отдръпването на много хора и аз почти бях престанала да чета. В подкрепа на твоето мнение, още едно на анализатор, който ми излиза отскоро във фейса и все повече ми харесва мисленето му.
Войната отвътре
Думата „война“ не слиза от екраните. Три години Украйна е водеща тема. Сега обаче в новините тя вече звучи в нов контекст – война между Европа и Русия. От седмици обществото се залива със „съвети“ – да носим пари в брой, да знаем как да реагираме при вой на сирени, да сме готови за извънредни ситуации. Всичко това цели едно – да се внуши, че континентът е в преддверието на война.
Известно е, че когато едно послание се повтаря достатъчно дълго, то постепенно става приемливо. Дори най-голямата опасност се превръща в нещо „нормално“. Така украинците години наред бяха подготвяни за неизбежна война с Русия. Когато тя избухна, те вече живееха с мисълта, че е неотменима. Същият механизъм се прилага днес върху европейците – да приемат като даденост, че война с Русия предстои.
Войната в Европа
Убеден съм – война между Русия и Европа няма да има. Причините са ясни.
Първо – Европа е застаряваща. Липсва ѝ достатъчно активно мъжко население, годно и готово да носи оръжие. А и възприятията за ролята и задължението на пола са радикално променени.
Второ – милионите млади мигранти от Северна Африка и Близкия изток едва ли биха се били за интересите на своите довчерашни колонизатори. Те вече знаят, че социалната система им гарантира издръжка, без да е нужно да я „заслужават“.
Трето и най-съществено – Русия не желае война с Европа. Очаквам съвсем скоро провокации – атентат срещу инфраструктура, свален пътнически самолет и др., извършени чрез прокси като Украйна. Всичко ще бъде приписано на Москва. Но Кремъл ще направи всичко възможно да избегне ескалация.
Тогава защо ни внушават, че войната е неизбежна?
Защото това е война на европейския елит срещу собствените му граждани. Целта е хората да живеят с мисълта за предстояща катастрофа и така да приемат по-лесно кризисното „затягане на коланите“. Брюксел подготвя алиби – повече военни разходи, още по-малко социални средства. Обедняването ще бъде представено като „жертва в името на отбраната срещу агресора Русия“.
Войната в САЩ
Близка е ситуацията и в Съединените щати, но не и идентична. След убийството на Чарли Кърк заявих, че страната вече е в тиха гражданска война. Доналд Тръмп изпрати военни части в градовете, управлявани от демократите. Официалният мотив – битовата престъпност. Истинската причина – да предотврати провокации срещу федералната власт и да ликвидира местните клетки на демократите преди изборите за Конгреса.
Скоро след това президентът премина към нов етап. В Коунтико, пред почти всички висши генерали и адмирали, той заяви: армията трябва да бъде „основна част“ от съпротивата срещу „инвазия отвътре“. Той дори предложи американските мегаполиси – Сан Франциско, Чикаго, Ню Йорк и Лос Анджелис – да бъдат използвани като тренировъчни площадки за армията. Това е исторически прецедент.
Общият знаменател
И в Европа, и в Америка елитът води война на собствена територия. Разликата е само в целите. В Европа либералите се опитват да запазят властта си срещу набиращите сила консерватори. В Америка Тръмп води битка, за да елиминира шансовете на демократите за политическа реабилитация.
Но истинските трусове тепърва предстоят. Това, което виждаме днес, е само подготовка за много по-мащабни сътресения – и в обществата, и в политическите системи.
Валентин Кардамски
