Кокичетата се показват над земята, а бебе СЕПТЕМВРИЙЧЕ в коремчето се мята!

И аз да си изкажа меннието за имената
Аз съм твърдо против ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъде кръстено на свекър или свекърва.
няма такива работи-няма да слагам на детето си име което не ми харесва.
както аз си казвам-детето е мое и на съпруга ми  -аз съм имала големите мъки да се появи на този свят така че Аз имам последната дума.Свекърва ми са много днешни  хора-даже скоро ми спомена ако е момиче можело да го кръстим на нас двамата Ана-Никол. Те мойте свекър и свекърва са супер готини-така че аз няма да имам никакви проблеми с тях.Но все пак за момиче съм си намислила име с буквичките им.просто защотоо ми харесвт имената им.Но тъвърдо съм решена второто да е на моята майка....Но до второ има една камара време. Да видим първото как ще го кръстим....че съм в дилема от сега.Мъжо ми недава да мислим имена от сега...поради други причини.така че май ще е в последния момент .
Отивам да готвяяя 

Здравейте момичета..
Аз пак се включвам след доста време мълчание, но все бързам ли бързам.. и сега бързам, че ще ходя на театър.
Искам да се похваля, че вече усещам бебо.. как лекичко чегърта в корема ми  
Много съм щастлива.. и сега не давам на никой една лоша дума да каже, че да не ми учи детето на такива глупости  
Айде от мен толкова засега   До скоро

Уф, много досадно това с имената. Ние още не сме почнали да мислим и миналия път ни беше супер трудно.
Моята концепция е традицията да се спазва само дотолкова, колкото да си намериш в един от двата рода някъде си из поколенията име, което да ти харесва, донякъде и за да ограничиш малко избора както казва Инна.
Не признавам това че на умрял не се кръщава. Кво като са си отишли хората, ако името е хубаво и човекът доколкото се знае е бил достоен, много важно.
За мен по-важното е, че определено няма да си кръстя детето Мелани, Памела, Лоренцо или Винченцо, а нещо дето го е имало из рода някога си накъде си, защото искам детето ми да има корени и като отиде някъде по света да не се казва като филипинската прислужница на комшиите кръстена на героиня от сапунка, а името му да говори за произхода му. Да не е обаче непроизносимо за другите народи също.
Да но първия път като умувахме с мъжа ми по тази схема, се оказа че за момиче много неща стават, ама за момче беше супер трудно и мислихме много, па накрая се спряхме на мъжки вариант на името на свекърва ми. Но тва защото името ни хареса, а нищо друго не измисляхме свястно. Сега ако е някоя мома, по ще ни е лесно. Ако е пак момче, ще е още по голям зор от миналия път.

Ей сега ще ви разкажа моята история с името, много е малоумна, та да си имате едно наум. Предния път цели 9 месеца никой дума не обелваше, намеци не са ни правени и ние с мъжа ми си мислехме някакви имена, които на нас ни харесват, без да се съобразяваме с букви и имена на роднини. Но като ми наближи раждането и започнаха едни подхвърляниа от свекъра. Той се казва Петър, но всички го наричат Павел, защото така му харесва (луда работа) и искаше да кръстим детето Павел. На мен това име не ми харесва, още повече аз имах вече нагласа за определено име и това изведнъж ми дойде неочаквано. Аз бях склонна да го кръстим Петър или с име с Буквата П, но той и дума да не става, Павел та Павел. Цялата рода се изреди да го предумва, обаче той не отстъпва, иска само Павел, било редно първия внук да се кръсти на свекъра и т.н. Детето се роди и ние 3 дни се чудим какво да правим. Аз май бях най-съгласна от всички да се съгласим с него, но мъжа ми и свекърва ми бяха абсолютно против. В крайна сметка не го кръстихме на него и от там почна тормоза. Слава Богу живеем далеч от тях и не сме зависими по никакъв начин. През малкото пъти, в които сме водили детето на гости при свекъра, той прави абсолютни демонстрации, пренебрегва детето или направо си излиза, не се обръща към него по име, дори мен ме накара веднъж в негово присъствие да не наричам детето си по име и други подобни изцепки. Той се поболя заради това име и едва ли не изкара, че му се е влошило здравето заради тази история. Ами това е, ни най-малко не съм очаквала подобни изпълнения, но точно това ми се случи. Сега втория път съм сигурна, че пак ще си кръстя детето както аз искам без да се съобразявам с никой.

kaliмалеее муцка какво си преживяла със свекъра си.Ама и ти горката готова да му угодиш.Аз какъвто съм инат-няма такива.Колкото повече ми казват други хора различно от моето аз толкова повече се запъвам като магаре на мост.такива свекъри и свекърви са много лоши-абе остави го да ис приказва каквото иска,че му се влошило здравето и т.н или хванал ишиас заради това.Да си дрънка  колкото си ще-я да дойде той да ражда като е толкоз отворен да видим как ще му се отрази на него и после ще идва някъв и ще ми казва как да си кръстя детето......оооо опраям ги такива ти казвам та пушек се вдига
Чак се ядосах на свекъра ти....направо напуших ти казвам ужас.Станах за смях тука направо в тоз форум

Само да вметна, че може да цъфна и аз на срещичката beni4   

Не пиша, но редовно ви чета дами...при мен няма нящо интересно, освен, че почивам активно.

Целувки на всички   

Здравейте и от нас,
Няколко дни не съм се включвала, но няма с какво да се похваля. Гаденето ме навестява всеки ден, без повръщане, не ми се говори по тази тема. Всички продукти на пазара ми миришат, карам само на кисело мляко и супата на Морена подправена обилно с лимонов сок.

Ин4 витамините ми са Принейтъл Елит. С първата бременност пих обикновени Принейтъл и не се чувствах толкова зле. надявам се в края на Март да си възвърна силите, а и щерката ще се прибира при нас...вече нямам търпение.

Гледам сте разнищили темата за имената.
Аз съм от патриархално семейство което много държи традициите да се продължават.
Свеки и Свеко са американци и в началото на първата ми бременност се изказаха,че за тях е най важно да износя здраво детето и ако може да го кърмя след това;)
Имена много, шарен свят, кое да изберем, на кого да го кръстим, да ги кръстим ли на някого, защо пък точно на него и хиляди такива въпроси започнаха да ми се въртят в бременния мозък...мъжа ми като че ли ги приемаше по спокойно нещата и все казваше - името само ще дойде при нас;) Е днес да дойде, утре да дойде, не идва.

Детето ми исках да го кръстя на родителите си още много преди да създам семейство.
Майка ми и баща ми са пилоти, майстори на спорта, детството ми измина безгрижно по летателните площадки и бях едно от най щастливите деца когато някой от тях минеше със самолета над училищния двор по време на голямото междучасие. Вклюбих се в родителите си толкова силно, че и за секунда не предполагах как съдбата може да ми скрои мръсен номер и да ми отнеме единия от тях. Баща ми загина при един изпитателен полет когато аз бях на 10г а брат ми на 6. Майка ми продължи да лети въпреки трагедията, професията й беше хоби и може би заради всички лишения на които се подложи заради нас, може би от безграната ми обич към нея, тя се превърна в мама-герой. Една такава, нежна и слабичка но много силна духом жена...
Когато й съобщих че искаме да кръстим детето си на нея тя се възпротиви - Не! Абсурд! не си харесвала името, животът и бил тежък и какво ли още не измисли.
Натали е "На" от мама и "Т" от баща ми.
няма значение че единия вече не е между живите, може би е глупаво да живея с илюзията че душите никога не умират...не знам.
Второто име на дъщеря ми се роди секунди след като я видях. Кръстих я на съпруга ми Джон: 
Натали Джоел
Седмици преди да се роди свекърва ми каза че традициите в тяхното семейство са второто име да бъде на някоя от бабите или дядовците тъй като много хора кръщават децата си на самите тях. Двоумих се дали да не сложа името на свекърва ми като второ име, има хубаво име, добре звучи, но аз не мога да го произнасям добре.
След едно проучване по и-нет се оказа че името й го дават на по малки деца а не на първородни, така че отпадна.
Мъжът ми направи същите коментари като майка ми - защо ще я кръщаваме на мен, защо да има като моя живот и тн и тн?
Няма никакво значение според мен какъв е бил живота на този на който кръщавате детето си и дали са живи или не. Името не прави човека, а човека прави името.
Кръстете си децата с това което ви е най близо до сърцето, а дори и да се двоумите, след като видите рожбата си сами ще намерите кое име най много й подхожда.
 

Здравейте майчета!

Много сте писали бе, едва Ви изчетох. Аз вчера бях на преглед. Бебчето е добре, отговаря си на седмиците по размер, ма много кротко това мойто бебче. През цялото време си спа и не поиска да се събуди, колкото и да го ръчка доктора. Като казах на мъжа ми той констатира, че като мене било. Ама аз викам: Ааа не, има пишка! То това с пишката на тая възраст малко на фантазия беше, сигурно по-касно ще се види по-добре. Сега беше само: Абе нещо му стърчи между краката, ама другия път ще го видим. Аз нали съм Ви казвала, че ние (мъжът ми повече) искаме момче, та тая новина определено ме развълнува, много искам да му доставя удоволствие на това мойто мъжле. Другото е, че докторът отново започна да ме навива по темата, че е добре да направим и амниоцентеза. Изчете още веднъж епикризата на предишното бебе и беше категоричен, че съвсем други са причините за малформацията. Та ме хвърли в една чуденка за следващите 2-3 седмици да мисля да се подложа ли на амнио или да рискувам и да се доверя на природата.....

Аз по темата за имената избягвам да мисля за сега, но това което kali разказа ме напомни за моето преживяване от миналото. Моят син ми е от предишен брак, много патриархално семейство. Аз съм израстнала в една "по-ларш" среда, та много смешни ми изглеждаха техните взаимоотношения. Тръгнем да ходим някъде с мъжът ми ама преди това питаме техните, дали те не мислят нещо друго и съответно се съобразяваме. Аз едно хлапе на 19 речено-сторено се омъжих без да питам нашите, а той моичкият на завидните 28 питаше къде са му чорапите, че ще излиза..... Това беше едно "лирично отклонение" към същинската тема. Та забременявам аз, отрано знам че ще е момче, ама за име нито някой ме пита, нито пък аз се сещам, че трябва да питам. После разбирам, че традицията била да питам. Ама то нали аз раждам, аз решавам! Раждам аз синът ми, кръщавам го на баща ми (хубаво българско име Георги и на най-заслужилия според мен човек), майка ми най-наблизо съобщавам й, тя се обажда на баща ми и съответно кефа е много голям. Така било само в нашето семейство, обаче. За "другите" се оказва трагедия. Даже не дойдоха на изписването. Прибираме се вкъщи, сложени някакви кюфтета там, ама настроение никакво. Бебето бива погледнато бегло, само да се констатира, че всичко му е наред. Има и изказване, че за Гошко ще се грижи Гошковица, никакво отношение за къпане, помощ или нещо такова. Ама справих се и даже ми е кеф, че съм се научила отрано да се справям сама. Та може това да е било нещо като началото на края, след 1 г. бракът ни приключи и всеки си продължи по пътя. Гледам на историята откъм смешната страна, ама тогава май криво ми беше.

Второто детенце го бях кръстила на мъжът ми и бях уцелила десетката! Той се казва Александър, съответно бебата Александра. За такова име на момиченце съм си мислила още от дете, много ме кефеше. За мъжът ми добре, за родителите му също. Баща му се разплака от радост човека, че неговата майка се казвала Александра и аз нейното име подновявам. Абе на ръце ме носят хората, много мили и добри и с удоволствие бих кръстила на тях, толкова си ги обичам. Та стигаме до заключението на Инна, че от човека си зависи! И....... бебето си идва с името, само да е здравичко всичко друго са бели кахъри.

Ехоооооо,привет и от мен.Аз вече съм на линия след малко пътешествие в чужбина.
Как сте муцита сега ще почна да чета че много сте изписали.
Аз се записах на ЖК в Майчин дом и ще раждам там. Ако има друго мамче, което ще ражда там да казва.
Днес моя мъж има рожден ден и отивам да му спретна една торта.Пък да видим той къде ще ни заведе довечера.Хайде по-късно пак ще пиша.

Беринче къде ходи бе мацка??От де я измисли таз чужбина-кога отиде че се и върна днес е е бахти и смъцафръцания ден--бреее туй време няма ли да се стопля най накрая...

Беринче кого си избра в майчин дом з араждането или при когото се паднеш
айде аз изчевам цалуфки от мен

Eй, berina, много ме зарадва че ще раждаш в Майчин дом, защото термините ни са в съседни дни и има вероятност да се засечем.
То аз още съм в София и не съм му се явила на Яков, но възлагам надежди на него да ми уидиса на акъла и да ме пусне да раждам нормално, че иначе не знам къде ще ходя.
Според мен е супер, че си се отказала от Окръжна, че там доколкото знам бебетата са отделно от майките. Това е супер гадно според мен и никога не бих родила на такова място - каквито ще специалисти да са им докторите, няма да раждат те, а аз. Но да не ми дават детето да е при мен, това никога не може да стане.
Този път смятам даже и нощем да не си го давам на акушерките. В Майчин дом съм сигурна, че ще ги убедя, дори ако трябва да ме сложат сама в стая, ще си платя и другото легло, само и само да съм си с детето и да не му бутат гадните си биберони и да реве цяла нощ.
Че миналия път само моя Жорко огласяше цяла нощ родилното - аз пак му чувах гласа и никога няма да го забравя това. Бяха го поили и с адаптирано мляко и после разви алергия към белтъка на кравето мляко. Слава Богу, мина му на 2 години, но само аз и той си знаем през какво сме минали.
Така че следващото живот и здраве ще е само на гушкане и цица, каквото и да ми коства.
Както и да е - това беше лирическо отстъпление, но се радвам, че ще раждаме едва ли не заедно. 

basilisk -ти защо искаш да раждаш чак във Варна???Много ми е интересно,заради Яков предполагам????
Ами ако тръгне да се ражда по рано или ти ще си 1 ,2 месеца предварително тук в Варна.Ако си така 2 месеца предварително тук ще е мноооого добре-ще ходим да разхождаме ТУМБАЦИТЕ

мамчета, помагайте. от миналата седмица съм с температура, явно ме хвана грипа. пих стандицилин- единствения антибиотик за бременни, но каот го свърших преди два дни, температурата ми пак се появи - 37,1 - 37,2 - направо ме побърква. вече си мисля за изследвания за бактерии в урината - да не би там да има някаква инфекция, но много ме е страх да не е инфекция на околоплодните води, какво ще кажете? не я вдигам повече от 37,2,а  моя доктор все казва да не се притеснявам - било температура на бременна. Други доктори, на които звъня, ми казват, че не е нормално, да ви се е случвало нещо подобно?

дОКТОРЪТ МНОГО ПРАВИЛНО ТИ Е КАЗАЛ-БРЕМЕННИТЕ ПОНЯКОГА ПОДЪРЖАТ ТАКАВА ТЕМПЕРАТУРА ДО 37,4 НАЙ-МНОГО.
така че не се притеснявай изобщо-ако вдигнеш над 37,4 нагоре тогава се притеснявай

  Тези дето си ги питала са те излъгали