💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 след "Друг човек" и "Ако обичаш силно" /Тема 40/

-За мен „Синята пещера” е интроспективно пътуване, конфронтация и сбогуване. Как се появи такава многопластова история?

- Обикновено, когато пиша сценарий или създавам история, това, което искам да разкажа, се образува от семе. Това семе може да бъде герой, събитие или ситуация. Например, проектът, по който работих с Осман Кая, наречен „Една необикновена история“, продължава почти девет години и току-що го завършихме. Имаме много подобни проекти. Но когато става въпрос за Синята пещера, процесът никога не се е развивал по този начин. Понякога една идея осветява пътя толкова много, че докато се придържате към тази идея, всичко тече, свързва се и става едно. Когато Синята пещера се появи в живота ми, вече бях взел решение: исках да бъда далеч от екрана за около две години и да отделя повече време на сценария и продукцията. По това време завършвах сезон на проект, който Осман Кая ми донесе преди много години, и докато работех върху „Необичайна история“, ми предложиха роля. Но това беше съвсем обикновена работа и аз се оплаках: „Защо не поемаме рискове в киното, в нашето разказване?“ Казах, че ще напиша сценарий, за да им покажа точно за какво говоря, вместо да говоря за себе си на срещата. Разбира се, когато се върнах у дома, изобщо не ми беше хрумвало, че ще напиша любовна история. Осман Кая и Кемал Джемелек (моят партньор в BraveBorn Films) бяха в къщата ми и си спомням, че ги помолих за 20 минути. Взех китарата, легнах на пода и изведнъж всичко потече, знаех точно какво ще пиша и за какво искам да говоря. Взех тетрадка и написах филма, очертавайки го сцена по сцена, а след това с Осман Кая седнахме и направихме първата чернова за пет дни. Когато Prime Video се обърна към нас с молба за работа, тогава нашата работа започна. Никога не съм мислил, че ще напиша филм за любовта и се радвам, че го направихме.

- Сценарият съдържа препратки към митологични истории, например към "Одисея". За да разположим последователно тези препратки в слоевете на сюжета, вярвам, че е необходимо да имаме добро разбиране на митовете. Какво те интересува в митологията?

-Много обичам митологията, винаги съм харесвал структурите на митологичните истории, понякога очевидни, а понякога просто защото носят поучителни значения за разбиращите. Прекарах детството си в страна като Индонезия, където културата е много привързана към митологични герои и истории и бях изложен на такива герои в много ранна възраст, слушането и четенето на истории отвори вратата към моя интерес към митологията. Много харесвам въпроса ви, защото „Одисеята“ е любимата ми история и определено оказа голямо влияние върху живота ми.

- В Синята пещера има и много психологически фактори. От връзката между тялото и ума в момента на смъртта до символизирането на изправянето пред травма, както е илюстрирано от Юнг... Каква роля играе психологията в сюжета и героите?

-Психологията във всеки смисъл играе огромна роля както в сюжета, така и в героите. Ние сме психологически същества. Начинът, по който обикновено гледам и работя с роля, започва от психологията на героя. Същото се случва, когато пиша сценарий.

- Една от най-сложните и същевременно красиви страни на Синята пещера е, че се обръща към спомените не в хронологичен ред, както в литературен текст, а фрагментарно и ненавременно, като в паметта. Влизането и излизането на водата е решаваща метафора в преминаването на спомените.

-Първо, благодарим ви, определено искахме да бъде така, както описахте, да се върнем към фрагментирани безвременни моменти, като в памет... Както знаете, заснемането, създаването и издаването на филм е екипно усилие и има толкова много талантливи хора, работещи ден и нощ, които не виждаме на заден план и когато те поемат проекта като вас, техните таланти напълно подобряват и разкрасяват проекта. Това ме вълнува най-много и основната причина да обичам тази работа. Разбира се, има метафоричен смисъл в начина, по който свързваме моментите на преминаване на водата, но ако кажа защо, ще издам твърде много информация за сюжета. Тази идея принадлежи изцяло на нашия редакторски екип Азиз Имамоглу и Баркин Йешилтепе. Също така беше удоволствие да работя с Алмила Йорук и Ерсин Гьонджу по време на монтажа.

- Каква е разликата между това да създадеш Джем в текста и да го оживееш като актьор?

-Емоционално и двата варианта са много сходни. И разрешаването на репликите на Джем, и създаването на ефекта от реакцията му към случващото се, и създаването на всеки герой и света на филма като цяло са напълно различни усещания. Да го видиш как оживява е неописуемо чувство.

- Филмът изгражда историята си чрез възможните трудности и жертви, които един войник може да изпита в социалния живот. Какво провокира интереса ви към военната служба?

-Когато разговаряхме с тях, те казаха, че личният им живот и взаимоотношенията са повлияни от работата им. Джем може да бъде пилот или да работи на нефтени платформи насред морето. Виждаме обаче, че филмите и сериалите на военна тематика у нас са по-скоро мисионерски насочени. Не си спомням как фактът, че Джем е морски офицер е повлиял на тази връзка, ако изобщо е повлиял. Исках да погледна на тази ситуация от друга гледна точка. Написахме психологически романтичен филм за любовта и фактът, че главният ни герой е морски офицер, го направи много по-красив. Но разбира се, това, за което наистина говорим, е нещо друго; ние нямаме свят като The Hurt Locker.

„АЛАРА СЕ СТРАХУВА ОТ ЗАГУБА“

Деврим Озкан говори за сложния характер на Алара в първия си филм.

-Вашата роля на Алара е много трудна. Но що се отнася до мен, вие напълно се справяте с тази трудна роля. Как се запознахте с Алара и какъв беше решаващият фактор да я изиграете?

-Много ви благодаря. Тази история наистина ме трогна, плаках, когато я прочетох за първи път. Докосна дълбоко сърцето ми и ме накара да се замисля много. За мен е много важно да играя пред публика с произведения, които променят ритъма на сърцето ми. Синята пещера“ се превърна в такава история за мен от първия момент.

- Замисляли ли сте се колко е трудно да си съпруга на войник, докато се подготвяхте за филма?

-Да, това беше, което най-много си мислех за героя и това, което ми беше най-трудно да съчувствам. За мен, като революционер, винаги звучи като „ако си много влюбен, изчакай и рискувай всичко“, но не и за Алара. Има страхове, останали от баща й. Затова тя постоянно се страхува да не загуби.

- Какво е значението на Синята пещера и ролята на Алара в кариерата ви?

-"Синята пещера" е първият ми филм. Ето защо винаги ще заема специално място за мен. Това е първият ми опит и първа наслада от филма, не мога да го опиша. Освен това достигането до публика по целия свят чрез Prime Video прави този проект уникален за мен.

- Коя сцена ви беше най-трудна?

-Мисля, че това беше последната сцена, която снимахме с Керем. Сцената, в която Алара и Джем се изправят пред истината. Беше много болезнена сцена, но беше трудно да намеря ритъма. Понякога можем да станем класици, когато играем. Сцената, за която споменах, също е много подходяща за това. Опитахме се да намерим най-естествения вариант.

Предпочитам да продължа напред, като работя върху това семе и отделям време.
Например проектът, по който работихме с Osman Kaya, наречен „Bi'Tuhaf Hikâye“, е в живота ни почти девет години и тъкмо го завършваме.

По този начин много, с BlueCave процесът е различен от другите проекти, не е напреднал по този начин.
Понякога една идея озарява толкова много, че докато си верен на тази идея, всичко тече и се свързва и става цяло.

Вече бях взел решение, когато „Синята пещера“ влезе в живота ми. Исках да отделя повече време на скриптове и свързани части
като продукцията не е била на екран почти две години.

По това време, когато завърших сезона на един проект, който Осман въведе преди години и веднага след това работех върху „Bi'Tuhaf Hikaye“, получих предложение да играя.
Това обаче беше много обичайна работа и специално ми казаха „защо не поемаме рискове във филмите, в нашето разказване на истории.

Вместо да им обяснявам на срещата казах- "че ще напиша сценарий, за да ви покажа точно за какво говоря.“
"Разбира се, не ми хрумна да напиша любовна история, когато се прибрах.
Осман и Кемал (моят партньор в BraveBorn Films) бяха в къщата ми и си спомням, че ги помолих за 20 минути.
Взех китарата си, легнах и изведнъж всичко потече, знаех точно какво да напиша и какво да кажа.
Купих тефтера си, написах филма с резюме на сцената и след това седнахме с Осман Кая и подготвихме първата чернова за пет дни."

Когато Prime Video поиска тази работа, тогава започва нашата смяна. Честно казано, никога не съм мислил, че ще напиша романтичен филм, какво добро нещо направихме.