Имах такава колежка, която просто работеше във фирмата 2 години, аз бях нова. По тази причина тя стоеше някак над мен в неофициалната йерархия, та мога да я причисля горе-долу към шефовете. Принципно тя ме одобри, след няколко интервюта за позицията - по документи, събеседване и проверка на професионалната подготовка.
В началото вървеше доста добре - тя ме въвеждаше в работната обстановка и аз бързо навлязох. Явно това я притесни, а и факта, че в някои от задълженията ни аз се справях по-добре от нея, я стресна. Започна да ми прави мръсно, както се казва. Дънеше ме пред шефовете, не поемаше собствената си вина, когато обвиняваха мен за нейните грешки и се пазеше да не науча нещо от нея...
Точно в този момент забременях и тези простотии ми дойдоха в повече, за това напуснах. Може би, ако не бях бременна, щях да имам сила да се боря и сега аз да и казвам какво да прави, но явно така е трябвало да стане... Не съжалявам.
Та мисълта ми беше, че ако човека е наистина по-способен, трябва да се бори за повишение.
В началото вървеше доста добре - тя ме въвеждаше в работната обстановка и аз бързо навлязох. Явно това я притесни, а и факта, че в някои от задълженията ни аз се справях по-добре от нея, я стресна. Започна да ми прави мръсно, както се казва. Дънеше ме пред шефовете, не поемаше собствената си вина, когато обвиняваха мен за нейните грешки и се пазеше да не науча нещо от нея...
Точно в този момент забременях и тези простотии ми дойдоха в повече, за това напуснах. Може би, ако не бях бременна, щях да имам сила да се боря и сега аз да и казвам какво да прави, но явно така е трябвало да стане... Не съжалявам.
Та мисълта ми беше, че ако човека е наистина по-способен, трябва да се бори за повишение.
Радва се на компетентни служители 
