Аблация на сърцето

Ей, хора, Здравейте! Одавна не съм писала, но редовно преглеждам темата! Какво стана с майката на ай? Не трябваше ли вече да си е у дома Почвам да се притеснявам
Иначе да ви се похваля-отхвърлиха варианта моите пристъпи да идват от проблеми с щитовидната жлеза   и съответно ми нарочиха дата за аблация през април (какво ли ще се лъжем с докторите? ) Та сега, откакто вече и аз съм член на ВИП-сепарето на синдромаджиите ми стана интересно тия разрези на краката за катетрите се режат, или се пробиват като при слагане на абокат? Все си мисля, че е второто, но не съм много сигурна! Дано е така, че колко мразя разрези(особено такива, от които остава белег)не е истина!

Здравейте мили хора.Мъчениците се завърнаха , такава седмица беше че се чудя от къде да започна.Последно бях писала разтревожена че след спиране на лекарствата още след третия ден кръвното  на майка почна да играе и пулса беше се ускорил  и при всяко мърдане започваше сърцебиене.И два часа след писанието ми това е вечерта преди тръгване за София тел. звъни и  баща съобщава че  ми майка ми е с пристъп от един час  и се започва линейки местна болница- около 19 ч..Там две ампули Кордарон с инжектомат до 01 часа и нищо,пулса е над 250 и се решава да ни приведат в окръжна болница.Там в спешно отделение ни посрещат пет мадами насядали и започват да се карат на фелдшера аман от вашата болница и т.н. вместо да скочат и да видят какво има на носилката.Мерят едно кръвно ,говореха по тел. предполагам с кардиоложката която не слезе да я прегледа и си разпределиха места за лягане .Майка ми беше на банка до 03ч и 30 мин. но пулса беше пак около 180 и я приеха в интензивно отделение- там още две амп.Ритмонорм .Аз  останах до 07ч. в студения  коридор но на сутринта когато отвориха вратата успях да вляза  и видях че беше по спокойна но беше повръщала и цялата беше мокра сложих кърпата под ношницата и си тръгнах. .Като се прибрах се обадих в София мисля че разговарях с д-р Балабански който ми каза да тръгваме на следващия ден след като я изпишат.В София лежа два дена в залата  там направила още един пристъп от страх че няма да намери ренгена сама , на третия беше аблацията -УСПЕШНА  и на четвъртия ден ни изписаха .Но София беше ужасна сняг киша студ мокри крака ,автобуси трамваи метро и т.н. Капака беше вчера  виелицата до Стара Загора и урагана до Сливен където преспахме у роднини -пътя беше затворен.Днес по обяд се прибрахме благополучно.Много подробно бабешко стана -извинявайте.Отивам да прегърна МОЯТА  възглавница -ЛЕКА НОЩ.

ай, много се радвам за майка ти! Да ви е честита успешната аблация!         Много сте преживяли, но явно си е заслужавало! Само ми е интересно как след като са и сложили кордерон и други лекарства няколко дни преди аблацията са успели да предизвикат пристъп, не би ли трябвало седмица преди това да се стопират всички лекарства? Знам, че ти писа, че ги е спряла, но при пристъп няма начин, трябва, иначе... просто не е за разправяне

Мила Маргарит и аз се страхувах от това и затова питах дали да тръгваме за София.Но както писах тя и там направи пристъп и пулса и предполагам и на следващия ден по време на аблацията ще е бил над 120.Майка каза че по време на аблацията не е имала пристъп , докторите гледали много дълго в монитор тя два пъти усетила нещо като започване на пристъп  и  и станало малко лошо ,уплашила се и това е.Аблацията я правиха д-р Шалаганов и д-р Стоянов.Продължи 2ч. и 30мин..Казаха ми че е успешна 95 ./ .  В момента тя получава екстрасистули и много се страхува че ще почне пристъп , аз я успокоявам но и аз не знам какво ни чака.

ай, доколкото аз съм запозната много хора получават екстрасистули след аблация, но те трябва да отшумят до месец, два.Аз самата, макар че все още не съм претърпяла аблация, понякога получавам естрасистули, и всеки път си мисля, че започва нов пристъп , и за да прекратя даден екстрасистул поемам дълбоко въздух и го задържам, все едно съм под вода-и на мен ми помага Опитай, при майка ти също може да се получи-мен за това лекари са ме съветвали и наистина има ефект!