Червените флагове при мъжете

  • 28 397
  • 884
  •   1
Отговори
# 225
  • София
  • Мнения: 23 794
Не си схванала.
Това, което си написала, е идеята на поста, защото тук се възхваляват елементарни неща като самостоятелност.

А може и да си схванала, но да не ти изнася. Тъй като по- надолу в поста си съм писала точно това - съсредоточаване в мопа и манджурляка, но премълчаване на фактите около реалната самостоятелност.

# 226
  • France
  • Мнения: 17 448
Чак пък да се налага циганка да ни хвали, че можем да си сготвим, измием съдовете, почистим, че и административните неща да си бутаме Thinking Това не бяха ли супер базистни неща, без които не може? Като ви казвам, че един човек трябва да поживее малко сам...

# 227
  • Варна
  • Мнения: 39 134
Такива теми сами по себе си са червени флагове. Мен поне ме накараха да погледна с други очи някои потребители. Но понеже съм от тези, които са с подарените апартаменти, предпочитам да не коментирам. Чета с интерес обаче.

# 228
  • Мнения: X
Просто някои са склонни след години да игнорират помощта получена от другите и да припишат всичките си успехи основно на себе си, което няма как да е истина. А за провалите пък обикновено са виновни външни фактори Sunglasses

# 229
  • Мнения: 56 584
Просто е непонятно за мен защо 25 годишен човек ще живее с родителите си. Неслучайно хората от малък град или от голям, отишли да учат в друг са малко или много “принудени” да се отделят от родителското тяло. Приятелите ми и колегите от уни, които не бяха от София не се върнаха в родните градове, като завършиха. След години някои се преместиха в нови градове, други емигрираха, ама да се върнат у техните - не.

А защо не? Ако родителите не го третират като дете каква е разликата дали с родители, дали със съквартиранти? както каза някой, със съквартирантите често е много по-трудно да се синхронизират нещата и да има хармония. Говориш за приятелите не от София - те имат мотив да не се прибират. Но какъв е мотивът на софиянци? Ако вкъщи ги третират като самостоятелни пълнолетни индивиди къде е проблемът?  А икономически е доста по-изгодно.

# 230
  • София
  • Мнения: 16 516
Има хора, подпомогнати от родителите си да започнат живот отделно от тях, и такива подпомогнати от родителите си да стоят в детската стая на 40-годишна възраст. И двата вида са подпомогнати, но само вторият ми е ред флаг. Ясно е, че на някои им е по-лесно, но всъщност, важното е кой какво ще прави с помощта или липсата й. Познавам хора, които драпаха със зъби и нокти, мизерстваха, но избягаха от родителския контрол. Други само се жалват, че нямат летящия старт на някой си, без да са живели живота му и без да са си мръднали пръста да създадат нещо свое.

# 231
  • Мнения: 7 894
Такива теми сами по себе си са червени флагове. Мен поне ме накараха да погледна с други очи някои потребители. Но понеже съм от тези, които са с подарените апартаменти, предпочитам да не коментирам. Чета с интерес обаче.
Абе то не е лошо само по себе си. Даже, според мен, е огромна помощ и браво на тези, които са успели да осигурят детето си да не мисли за ипотеки и наеми. Особено, ако са читави хора и не очакват после метани и благодарности до живот. Само ми е странно като се застава с подобно изискване "Задължително да си е взел собствено жилище до 25-30", когато идва от хора, които не са минали през придобиването му. В смисъл, за много читави хора не е постижимо веднага след уни да купят апартамент. И това не го виждам като червен флаг. Въпросът е по-скоро като вече си решил, че ти е време за семейство какво ще направиш - ще заведеш булката при мама или ще търсиш къде и как могат да станат нещата с отделяне. При мъж, който иска да се нанеса при родителите му, не бих отишла. Но и не бих очаквала да ми осигури самолично дом, нямам против да вземем заедно (без значение дали заедно ще плащаме наем или ипотека).

И аз имам помощ, просто не толкова материална. Майка ми се постара много да получа образование и да тръгна от една културна среда с много четене и интереси, което никак не е малко.

# 232
  • Мнения: 219
Интересна тема, но няма как да бъде общовалдина(по ред причини).
Същото важи и в обратния случай, макар за мъжете да е нетипично да "мислят" в подобно направление(червени флагове и пр.) спрямо жените.
Отделно, че някои тук смесват или не правят разлика между особеностите на личността(с всичките й рекзивити, от интелект, емоционална интелигентност и т.н.) и дадено поведение/навик(което се посочва и като червен флаг).
Да, за някои неща има правопропорционална връзка, но други са плод на обстоятелствата, да не говорим че има и изключения и всякаква статистика, макар и хвърляща светлина, може да се окаже невалидна в частния случай.
Освен това, има и проучвания които извеждат категорично тезата, че хората/привличането се дължи на общите подсъзнателните стремежи, нивото на осъзнатост и детските травми.
Да не се тълкува обаче в буквален смисъл!
Така че струната на "червените флагове" се явява просто щрих(нещо като едно на ум) и както се вижда от практиката - във взаимоотношенията между мъжете и жените доминират енергийно-психологическите аспекти.
Е, понякога се случват и други обстоятелства(вид изгода, удобство и пр.), които са любопитен феномен.

# 233
  • Мнения: 56 584
Има хора, подпомогнати от родителите си да започнат живот отделно от тях, и такива подпомогнати от родителите си да стоят в детската стая на 40-годишна възраст. И двата вида са подпомогнати, но само вторият ми е ред флаг. Ясно е, че на някои им е по-лесно, но всъщност, важното е кой какво ще прави с помощта или липсата й. Познавам хора, които драпаха със зъби и нокти, мизерстваха, но избягаха от родителския контрол. Други само се жалват, че нямат летящия старт на някой си, без да са живели живота му и без да са си мръднали пръста да създадат нещо свое.

А защо живот с родителите под един покрив да е равносилно на родителски контрол?  Когато живях с тях съм пътувала, ходила по почивки, излизала с приятели когато и както искам. Само съм се обаждала за да не се тревожат, ама аз изисквам това и от моето самостоятелно дете на няколко хиляди километра от мен - пишем си, споделяме си, Това не е контрол, това е общуване.

# 234
  • Мнения: 1 982
Майка ми се е изнесла на 18, баща ми не (от по-старото поколение са), има огромна разлика в това как действаха и по какъв начин гледаха на нещата. Ясно е, че не само изнасянето или не изнасянето се отразява, но влияние има. Не бих дамгосала някого, заради това че е останал при техните след 18, но бих била доста по-внимателна. Абе личи си им на хората започнали от 0 и постигнали някакви неща сами и на тези получили малко или нещо наготово. И не става дума за добри или лоши хора, просто мисленето им е по-различно, отношението към хората и т.н. Не ми пречат нито едните, нито другите, нямаме равен старт, такъв е животът, финалът е ясен за всички.

# 235
  • София
  • Мнения: 23 794
Само ми е странно като се застава с подобно изискване "Задължително да си е взел собствено жилище до 25-30", когато идва от хора, които не са минали през придобиването му.
Добър въпрос. За последните 10 стр не получих смислен отговор.

Всеки родител иска да даде най- доброто на детето си, това е най- нормалното, но е жалко, когато "детето" замита този факт под килима и ползва чужд труд, за да се издигне в собствените си очи. И извърта с някакви неутрални изрази като "ох, ами то наследство, ох, ами то всички сме различни", но пък с хъс и яснота посочва "другите" и обяснява надълго и широко как живеят.

Хората, които са драпали от нулата, не обсъждат изобщо, впрочем. Твърде заети са, за да се величаят.

# 236
  • France
  • Мнения: 17 448
Няма как един родител да не се държи "родителски" с детето си. Освен ако не става дума за някакво много дисфункционално семейство. Един добър родител трябва да насърчава детето си към независимост и дори при нужда да му помогне. Да, скъпо е, трудно е, но си струва. И да, има разлика.

# 237
  • Мнения: 56 584
Хората, които са драпали от нулата, не обсъждат изобщо, впрочем. Твърде заети са, за да се величаят.

И колко са хората, наистина тръгнали от нулата?  Искам да се обади този, който е от бедно селско семейство и се е преборил сам, без никаква помощ и финансиране да стане голяма работа.

# 238
  • France
  • Мнения: 17 448
Така казано, все едно няма такива Rage
Ето това не е ок, пълното отричане на чуждите трудности и съответно постижения

# 239
  • Melmak
  • Мнения: 11 492
Просто е непонятно за мен защо 25 годишен човек ще живее с родителите си. Неслучайно хората от малък град или от голям, отишли да учат в друг са малко или много “принудени” да се отделят от родителското тяло. Приятелите ми и колегите от уни, които не бяха от София не се върнаха в родните градове, като завършиха. След години някои се преместиха в нови градове, други емигрираха, ама да се върнат у техните - не.

А защо не? Ако родителите не го третират като дете каква е разликата дали с родители, дали със съквартиранти? както каза някой, със съквартирантите често е много по-трудно да се синхронизират нещата и да има хармония. Говориш за приятелите не от София - те имат мотив да не се прибират. Но какъв е мотивът на софиянци? Ако вкъщи ги третират като самостоятелни пълнолетни индивиди къде е проблемът?  А икономически е доста по-изгодно.

Защото със съквартирантите винаги ще сте при равни условия - плащате наем, чистите, домакинствате и имате някакви установени правила на дома. А у вашите винаги си детето им. Колкото и да те третират като голям индивид. Не е въпроса да те питат в колко си идваш.

Най-вероятно майка ти ще те жали, че учиш за изпит и ще ти сготви, тихомълком ще мине с парцала. Ама съквартирантката ти няма да го направи.

Като искаш да си поканиш някое момче, ще го направиш ли? Или ще се съобразиш, че това е домът на родителите ти и няма да правиш бесни купони до 5 нощес?

Общи условия

Активация на акаунт