Нямам ли майчино чуство...

# 15 5 март 2007, 20:23 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

И аз така се чувствах ...... като родих и забравих за него .... изобщо не изпитах любов като ми го дадоха, а някакво странно чувство за неизвестност и малко страх, че незнам какво да го правя този малкия ....... това е някаква психическа защита от чувствата ... така си мисля аз .... понякога си мисля, че изобщо не го обичам ... друг път , когато се разделим, за да отида до магазина и роня крокодилски сълзи Crazy

.. луда работа ... не се притеснявай, нормално е ..... или поне аз не приемам положението чувствата ми да не са нормални ... отпусни се и не се чувствай виновна ...и най- важното бъди винаги искрена със себе си ..... признавай си, дори да го мразиш ...

# 16 5 март 2007, 20:38 ч.

Мнения: 17 546

Вен, на колко години си скъпа? Вероятно си доста млада, но може и да не си, това всъщност не е най-важното. Не си лоша майка и обичаш детето си, но не го знаеш още! Това първо. Второ - предполагам, че все някъде си чула за следродилна депресия. Признаците и може да са различни, но това, което си описала е един от тях. Не се стряскай, това може да продължи и десет часа и десет дни, и десет месеца...Потърси компетентна помощ за това и не се срамувай да говориш за него. Всичко ще се оправи. Само бъди спокойна и вземи мерки на време, за да не позволиш това да се задълбочи.

# 17 5 март 2007, 20:58 ч.

Благодаря на всички Ви за разбирането bouquet

Върнахте ми самоуважението

# 18 5 март 2007, 22:14 ч.

София
Мнения: 6 999

Аааа, добре дошла в клуба bouquet

Когато родих дъщеря ми /секцио/ ми я подадоха и акушерката ми каза да я целуна... Ами не исках да я целуна. Не ме заля вълна ни от щастие, ни от любов - нищо. Просто бяло бебе, което ужасно много прилича на мен.

Дълго време след това не я чувствах като 'мое' дете, нито я обичах особено. Сега близо 3 години по-късно я обичам толкова много, та чак ме е страх, но пак не я чувствам много 'моя'... не че има значение де. Crossing Arms

# 19 5 март 2007, 23:10 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

Със сигурност си прекрасна, любяща майка. Не си задавай въпроси, защото по същата логика ще откриеш, че не си любяща дъщеря или съпруга. Любовта не се мери на килограм. Невъзможно е да не обичаш същество, което се е откъснало от сърцето ти, което ТИ си дарила с живот. Обичаш я по свой начин, просто не го мисли и това е!

# 20 6 март 2007, 01:21 ч.

Мнения: 420

Раждах първото си дете 36h, без упойки и др. екстри, видях я за пръв път 6h по-късно. Знаех само, че е мое това малко нещо, към което изпитвах по-скоро любопитство.
После, от ден на ден, покрай грижите, започнах все повече и повече да обичам това човече, а после и сестра и. Сега изпадам в ступор при мисълта, че нещо може да им се случи.
Не се притеснявай, обичта идва с грижата, с близостта, която създаваш. А те наистина не са наши, те са си на тях, характер, вкус, изисквания и т.н. Ние имаме само отговорности и задължения към тях, както и цялата ни любов. Горе главата!

Причина:

Причина: