помощ - как да опазя малкото бебе от баткото?

благодаря ви на всички
замислила съм се, че евентуално наистина някакво средство да я предпазвам би помогнало да спадне напрежението - а от там и тези изблици на радост-ревност
но трябва начален тласък
проблема е че сина като момче - ясно не иска да се занимава с бебето
отделям цялото си внимание за него но има такъв момент - щерката бързо дърпа и иска да не лежи а да я нося не иска да спи дълго и въобще се очертава бясна натура

не съм съгласна с писаното от Джуди,(чиито случай е доста различен)и понеже имам опит ежедневен смея да се изказвам по темата;
*
ще я опазиш докато не пролази и тя, а после? определено трябва да се научат че са 2ма,за зло и добро,но това може да стане с по 3 часа на ден заедно,вместо по цял ден;
баткото е много малък,иска си неговото,к съвсем адекватно може да се получи в ясла(там ги учат и на прилично поведение освен друго);
*
за мен м-у 2 и 3 години и само дете да се гледа е предизвикателсто,камо ли 2,ако не искаш да ги строиш през тв по цял ден
*
та-малката разлика е чудесна,има ужасно много +-ове,децата не са изобщо в грешка,а ние..винаги има изход,иска мислене и организация,но определено не е кауза пердута..
и последно-ужасно важно е ти как си,от майка-героиня дето вика за всяко малко нещо полза няма никой,затова направи каквото намираш за редно ТИ,без да слушаш много околни съвети..

Нормално е да има разлика във вижданията. Особено по въпроси, при които няма ясни правила за разрешаване на проблемите.
Просто си мислех, че ако по- голямото дете се даде в ясли или ДГ точно когато избиват тези изблици на ревност и ярост, както самата майка ги определя,  няма ли да се усложнят нещата /не казвам, че това е правило/. Толкова малко дете няма ли да си помисли, съвсем естествено, че го изоставят заради по- малката сестричка и това да подпали още повече огънят.
Аз минах лично веднъж записване на ясли на дете и знам, че и без наличен проблем от такъв характер беше много трудно, та затова изразявам подобно становище.
А що се отнася до малката възрастова разлика то същата не е задължително да води до такива проблеми. Моя позната има  разлика от 2 години при дечицата /момченца са/, но не е имала такива проблеми. Пак си опира вероятно до темперамент на децата, които още от новородени се различават. Такава малка разлика просто на мен и съпругът ми ни се струваше поначало затруднение и затова избрахме по- голямата, но при нас си беше наистина въпрос на избор, а не случайност. Даже сме говорили по този въпрос още когато сме сключвали брак и изобщо нямаше ни дете ни коте на път. Добре е, че бяхме на едно и също мнение и двамата.
По другия въпрос, за който самата майка пише обаче съм категорична, никога не бива по- голямото дете да се кара да се занимава с по- малкото ако няма естествено желание за това. Това само ще насложи допълнително негативно отношение между децата за в бъдеще. И няма значение каква е възрастовата разлика между децата. Имам си го пресен случай край мен /съпруга ми/, както и много близка моя колежка със сестра с 3 години по- малка от нея, която са карали да помага при гледането и която в последствие ми е споделяла, че това й било много неприятно и лично тя ми препоръча да не допускам тази грешка при моите деца.

Колкото и да е трудно и аз си мисля че просто СЕГА трябва да свикнат, че са двама и така ще е занапред. Трябва да се научат да се съобразяват един с друг. При нас проблем е, че бебка е неспокойна и много леко спи и най-малкия шум я събужда, и като се събуди 2-3 пъти, после няма заспиване и е един рев и едно чудо, и в същото време се карам на каката че тропа и вика, а знам че едно дете на 2г. не може да стои тихо, но какво да направя.  Започнах да правя така - когато дойде време да приспивам бебето пускам филмче на компютъра на каката и 20 мин. има тишина, докато я приспя. А иначе гледам да я включвам да ми помага - да ми подава памперс, хавлия и т.н. но тя все пак си е момиченце, и тези неща са и в кръвта, така да се каже. През другото време постоянно държа бебето на ръце, не смея да ги оставям двете за по-дълго време и така... стискай зъби, какво да се прави, сега ни е трудно, после ще ни е по-лесно.

  чудя се кво да ти кажа. На сестра ми десата са с подобна разлика като твоите и на подобна възраст. От как се е родила малката брат и я налага най-редовно. Не можеш 1 мин да ги оставиш - веднага я е подбрал. Така е до ден днешен - той е на 3, а тя на почти 1 и половина. Момчето от викове и бой не разбира. Само с добро. Но е за толкова кратко - след малко или е забравил или не знам и аз, но си прави квото си иска и няма спасение. Аз лично бих разделила децата в различни помещения щом положението е толкова сериозно, когато ми се налага да отсъствам от стаята. Но ти може би нямаш такава възможност. Може изолирането на братчето да е като наказание. Може и ако си има своя стая с играчки там да си седи и да прави квото си иска. Ако не му харесва да е сам, мисля, че лека полека ще разбере какво може и какво не. Не мисля, че е малък за наказания - по-добър вариант са от бой и викове, за които от личен опит съм се убедила че не дават желания ефект.

факт е, че темепраментът на децата е решаващ;
за говорих дори за почасова ясла,само за сутринта ако може..аз лично от ясла само добро съм видяла,ето сега син ни го гледа чудесно момиче у дома но е станал такова безобразие безумно че много му е време да ходи сред хора..децата си искат деца,а момченцата искат и да тичат,и да се боксират и да викат..нормално е,просто трябва да се намери правилен канал за енергията им..
Джуди,според мен,в една или друга форма,този проблем го има винаги; затова казах че ? е как се справяме ние,за децата това си е етап, и само дете да е посяга на родител и други деца в градинката..
*
аз още ползвам стола за ядене и като място за игра,писане и пр;хем са залостени,хем се виждат,хем не са ми на ръцете..

и аз съм за ясла,дани е достатъчно голям,мисля че ще му хареса разнообразието,може и на половин ден да го водиш!
а когато бебата пролази и проходи,ще е много по-издържлива на мачкане и носене,но на 6 месеца и тя има нужда и психически и физически от повече спокойствие

Аз също мисля, че яслата ще помогне. Не разбирам защо ти се дърпаш толкова. При нас имаше резултат.

Моят син не успя да счупи сгъваемото легло (тип кошара), нито се научи да влиза вътре, а мога да те уверя, че е доста буен. То ми беше главното спасение - разнасях го от стая в стая и беба седеше вътре.

Друго "спасение" ми беше едно високо столче за хранене, до което също трудно се докопаваше баткото.
Трето - кенгурото, в което разнасях малката, въпреки че от него ревнуваше.
Четвърто - до около осмия-деветия месец, кошница за бебе, която слагах някъде по- на високо (но малката беше малко назад с движенията и не шаваше много-много, иначе щеше да ме е страх).
Пето - занимания за баткото, никаква домакинска (или друга) работа, докато са будни децата 

Всичко това обаче не решава проблема генерално, моят още налага и възсяда малката като я докопа

Момичета, като препоръчвате ясла, какво ще кажете за болестите - не мога да си представя как се гледат две болни деца в описаната ситуация... А и точно, когато баткото най-много ревнува, да се "хвърли" в яслата.............. Не знам..............

Баш последното ми е идеята, де!
Пък що се отнася до боя ние с моя батко у нас двамата си се биехме и карахме до като не отиде в казармата. Като излезе от там култивиран стана коренно различно. Спасение от кавги и ревност пълно няма. Ама аз лично се съмнявам някоя майка, дето наистина й се налага ден да води детенце на ясли- седмица да го лекува и в къщи да има бебе да даде съвет такъв...
Честно казано аз съчувствам на големия в случая, нищо, че самата аз у нас съм била малката. Представям си какво му е на едно малко дете да си мисли, че неговите хора вече не го обичат пък виж- и на яслата при лелите го пратили.

1ета ви зна1и и 1ак сега разбрах защо нещо не ми се връзва..а то е-защото аз не приемам определения като "ревност" които според мен се лепят малко набързо ..това е абсол.естествен процес,и само да е дете минава през него,само 1е нашите реакции са други;
болестите определено биха ме тревожили,но идва пролет и ако има време за пускане на ясла,то това е оптималия такъв(явно catnadeen  си има основания да не дава на ясла,аз споделям само опит и искам да "двигна вината" от мом1енцето,защото то си се развива съвсем по книга)
аз до днес не си позволявам една вилица да измия докато децата са будни,това е съвсем сигурно
*
и друго си мисля-явно има зна1ение и ние като родители как сме расли,защото на мен за секунда не ми е хурмнло някога 1е не съм оби1ана и ет затуй ходя на ясла/градина.(2ро дете съм,расло с хрони1но болна сестра на к се отделяше ужасно много внимание)
*

ох няма начин трявбва да сме нащрек и с очи на дупето какт се казва - аз си взех поука много бързо  - каката ми решава да помага с нещо точно като отида до тоалетна примерно решава да и сменя памперса ....

За столчето не съм много съгласна, защото винаги има риск да я бутне барабар със стола и да падне доста от високо. Аз мойта малка щерка не я оставям сама в столчето дори когато каката не е наблизо - страх ме, честно казано.
За яслата - да, боледуват, но това е неизбежно, ако не в яслата - в градината, ако не в градината - в училище. Виж другия момент е по-сложен - да не се почувства отритнат, тук трябва да се поработи, но също все някога той трябва да тръгне на детско заведение. А две болни деца се гледат по същия начин, както и две здрави - трудно  само дето допълнително даваш лекарства. Освен това не винаги малкото ще прихваща от голямото, а и все някога то на свой ред ще тръгне на градина и ще почне да боледува. Но... всеки сам си решава, аз само споделям как стана при нас.

За ревността - не мисля, че може да се сбърка с друго поведение, типично за възрастта, т.е. аз поне правя разлика, когато детето ми се държи по определен начин, защото ревнува или защото е любопитно, скучно му е, превъзбудено е и т.н.

За столчето - нашето столче беше стабилно и малкият поне до третата си година не успяваше да го мести/бута и т.н., което, разбира се, не значи, че съм ги оставяла сами. Но на тази възраст НЯМА как да останат сами дори за миг, винаги има риск нещо да стане. Единственият възможен вариант за съвсем кратко време е малкото да е в кошарата, заключено в отделна стая...

За яслата - не можеш да ме убедиш, че е същото да гледаш две болни мрънкащи деца, да трепериш, да ги водиш по доктори и т.н., което е с две здрави. А и другият проблем си стои - как ще обясниш на едно две годишно дете защо го оставяш в яслата, а сестра му остава при теб? Не е възможно...

..колкото хора-толкоз мнения..
аз добре знам какво е ревност,но откавам да слагам етикети на поведението на децата ни..
проблем с обяснения не съм имала,от нас като родители зависи 100%  как ще се справим с положението,явно за някои тук яслата е кошмар неземен свързан с изоставяне и пр..ако майката мисли така-детето не може да мисли иначе..
*
мое дълбоко убеждение е че дете над 18 месеца трябва да е сред други деца в структурирани условия,мога да дам ред примери (че и данни научни има по темата)защо; та искам да кажа че предложих ясла не за да опазим бебето,а за доброто на момченцето;не я приемам като изход,а като вход аз..