Мъжът ми играе непрестанно на телефона си

Снощи вечерта излязох, оставих го да гледа малкия, изкъпал го е и приспал. Прибрах се и го заварих пред компютъра и поисках да спре да играе за да си говорим. Изнерви се, че не бил играл достатъчно днес, последва караница, казах си доста неща. Извини се, прегърна ме и си призна, че понякога прекалява, след това говорихме още. Ще стане дълго за разказване, но с 2 думи - тежко му е и депресиран и според мен тези игри са като бягство от реалността. Днес сутринта пак излязох за 1 час и не съм го виждала да си пуска игри, дано да не е всяко чудо за 3 дни. По отношение на детето никога не съм имала проблем и не ми е отказвал нито излизане, нито да ме отмени. Той е добър баща, знам го и го виждам защото аз не съм имала добър баща, просто не е чак толкова добър съпруг в момента. Ще му помогна да разбере колко е нередно поведението му, трябва да му помогна в тази ситуация. Ако след време няма подобрение, ще пробвам други начини и ще стане ясно какво ще се случва. Благодаря на всички за мненията и съветите.

Здравейте! Искам са споделя проблема си и евентуално да намеря решение. Със съпругът ми имаме син на 1г3м. Живеем самостоятелно в апартамент, който е на името на свекърите. Мъжът ми е безработен от 3 месеца, родителите му ни помагат много. Те платиха рождения ден на детето, дават ни купони за храна, отделно дават на мъжът ми по 500-1000 лв когато имат възможност. Проблемът е, че мъжът ми постоянно си играе игрички на телефона или на лаптопа. Играе до късно 1-2-3 ч през нощта, сутрин рядко става преди 10ч, излежава се и си играе, след това стои в тоалетната по 30 мин защото играе, не защото е много на зор. Аз гледам да изкарвам детето навън преди обяд и следобед, наобед то спи и се сещате, че мъжът ми е свободен нон стоп и си играе. Опитвала съм се да говоря с него затова, за мен той е пристрастен, защото наистина всяка свободна минута си пуска игра на телефона - докато е спрял с колата и ме чака, докато вечеряме, докато разхожда кучето, докато играе с детето, просто непрестанно. Той уж си търси работа, но не би се хванал на какво да е. Широко му е около врата, понеже нямаме нито наем, нито заем, но не знам как човек на 32 години със семейство може да си позволи лукса да не работи и да не се чувства неудобно, че някой друг му плаща сметките. Родителите му не са богати, явно си имат заделени средства, но така или иначе не са спрели да изкарват допълнителни пари оттук оттам, всичките ни приятели са с добре платени професии или собствени бизнеси, как така моят мъж не взима пример от тях!? Опитвам да съм деликатна в разговорите на тази тема, за да не се чувства зле, да не чувства липса на подкрепа, но той си губи авторитета като мъж. Толкова се дразня и ми писва понякога, че ми идва да отида при родителите му и да им разкажа за какво става въпрос, но знам, че не трябва да ги намесвам в нашите проблеми. Макар, че малко може би те са виновни затова с тяхната постоянна помощ. Напоследък се замислям за раздяла, защото си имаме и други проблеми. После се замислям каква лоша съпруга съм, че изобщо си помислям да го напусна, защото нали трябва да го подкрепям, нали трябва да му помогна да излезе от тази дупка. Благодаря, че изчетохте!

Не, не съм в цикъл. Просто ми идват прекалено много такива съвети - напусни го, изгони го, щом е трети месец без работа, играе игри и родителите му дават пари. Три месеца изобщо не са много, за да си намериш прилична работа. А то, че има такива мъже, които разчитат на мама и тате, докато те са живи, и на жените си, и на децата си, гледат как да се скатаят и да не се преуморят, и ако могат, изобщо не биха работили, освен над себе си, цял живот, е съвсем отделен въпрос. Познавам такива лично. То, ако бяха само гаджета с авторката, да го напуска, ама с малко дете, по майчинство, и без жилище, къде да ходи. Да го юрка да търси работа, а и тя да мисли с такъв мъж как ще я кара за напред. Трябва да започне да разчита на себе си основно.