Виж, по-лошо е да не дава признаци, че е охладнял, да се виждате, да мислиш как всичко е наред и изведнъж да се чупи. Разочарованието и неприятната изненада е пъти повече тогава. Така един с когото излизах може би 2-3 месеца, не е хич много, но аз явно бях лапнала или просто нямах достатъчно опит, приемах го сериозно. Мисля, че всичко е наред, лято е ходим на плаж насам натам. Идва време за отпуски, аз нямам други планове за пътуване, той казва че също няма, наивно вярвам че би споделил поне част от почивните си дни с мен ако се синхронизираме, дори просто за плаж. Коментирам и подпитвам, сега се сещам как той нищо конкретно не каза, но аз явно съм "чула каквото искам". Пускам си седмица и първия ден от отпуската ми той изведнъж ме гоуства, просто изчезва отвсякъде, не ме отразява и 2 дни не ми отговаря по чат. Тогава се светнах каква съм овца и че човекът въобще не желае да прекарва времето си с мен, а с приятелчетата си. Адски гадно го изживях, че си внуших нещо повече. Написах му една тирада в яда си да му набия канчето, сигурно съм му звучала като луда лепка. Но толкова ли е трудно да кажеш преди това "сори, нещата не вървят, не ме брой". Явно е огромно усилие да си коректен.
Този твоят поне не успява да скрие, че има някакъв проблем. Не го гледай какво говори, гледай действията. Или скоро ще те зареже или до последно ще се прави на гръмнат и ще те наранява с поведението си, докато ти не си тръгнеш. Изпревари го. Не прави като мен.
Този твоят поне не успява да скрие, че има някакъв проблем. Не го гледай какво говори, гледай действията. Или скоро ще те зареже или до последно ще се прави на гръмнат и ще те наранява с поведението си, докато ти не си тръгнеш. Изпревари го. Не прави като мен.
