Мъжете - защо се отдръпват

Зависи на колко са години.Авторката и гаджето са млади-зелени,особено ако живеят при мама и тате няма нужда от бързане.А и явно тя му е омръзнала.
Обаче ако си над 30 години,не мисля,че е много ок  с години да не се заживява заедно и да се ''опознават''.За мен това показва недостатъчен интерес и желание за задълбочаване.Все пак това е възрастта за създаване на семейство и деца.
Преди това и след това съм съгласна,че може да се гаджосват с години.

О, възрастта на младежа тотално променя нещата. Ама той е набор на дъщерята! Значи, като са се хванали, той е бил ученик, миналата година абитуриент. Тази година се е осаферил, огледал и е видял че светът е малко по-различен. Порастнал е. Нормално.

Аз съм на 20 години, авторката е на 23, на сходна възраст сме. Ти си обсебена от това момче. Не знам защо все още продължаваш да се измъчваш. Крайно време е да го забравиш и да го оставиш да си живее своя живот. Направи и ти същото, учи в университет, намери си някакво хоби, тренирай. С една дума - промени си изцяло живота, за да се промени и той към теб. Колкото и да ти пишем, ако ти самата не се осъзнаеш, няма как да стане. Помисли върху това!

Ех да бях пак на 23. Как изобщо нямаше да се терзая по някой си. Само да можех пак да съм на 23. 😭😭😭

Мъжете се отдръпват по същите причини, поради които и жените се отдръпваме. Поведението ти го плаши, вече няма илюзии, видял е, че не му е приятно с тебе, не те харесва и не полага усилия да се виждате.

И на 23г какво се занимаваш с 20г недорасляци? За такива си "Хвани кака да те отрака!" и чао. Излизай с 25-35г, устроени мъже!


Огромна грешка може да е само когато жената силно държи бързо да сключат брак и/или да имат общо дете. В другите случаи е по-добре да поживеят без брак и ако видят, че съжителството не им е приятно, да се разделят без разноски за разводи.

По добре, ужасен край, вместо ужас без край.

Точно в розовите романи се лети и всичко е безоблачно. В реалните отношения има трудности и хората полагат усилия, за да останат заедно, ако го искат и държат един на друг.
Обикновено тези, които твърдят, че всичко им е розово и другия умира за тях, се оказва, че са крили доста неща, които куцат.

Все си мисля защо човек ходи на училище.. След толкова време и усилия, не е научил дори азбуката на живота, елементарното, за да изживее живота си по най-добрия възможен за него начин.

Към авторката: разбрахме, че го харесваш. И римляните са харесвали да ядат и пият толкова много, че нямайки вече място в стомаха си, са бъркали с пръст в устата, за да... освободят "контейнера" за още храна и продължат с неопитаните вкусни блюда.

Ти си обратното на тази картинка - мъчеш една история, която не обещава добро. Вече 2 години си като псевдоримлянин.
Причините да е "хладен", освен изброените дотук, може да са още 100 и най-различни. Какво значение има за теб да знаеш причината? Може да е намерил друга, да е открил, че е бисексуален, да е станал жиголо, да е решил, че не умееш да готвиш (а той е готованин), някоя да е забременяла "случайно" и да очаква развитието на събитията, да си е намерил по-голяма какичка, да е започнал афера с шефката, да е взел заеми и да не може да ги погаси... Да продължавам ли?

Щом не дава разумен отговор защо се е променил, бъди ти разумната - питаш го и искаш ясен отговор, и то веднага. Ако има някакъв проблем и ти го каже, прeценяваш нещата. Ако ли не (което изглежда по-вероятно), забравяш го, търсиш приятелките си да споделиш с тях мига (без да им дуднеш за него).

На 23 год си момиче, не на 60!
Животът е пред теб, но ако го загърбиш, един ден ще откриеш "трапезата" си празна, вкусна храна няма, събеседник също, спомени никакви.
2 години са много време. Явно е настъпило нещо, което може да е за твое добро. Не всяко зло, което идва, идва, за да ни навреди (поговорка).

Може би просто ме е страх от раздялата. Имам хобита, работя, но легна ли вечерта и мислите ме обвземат... не мога да спя, да се храня.. общо взето ума ми е само там, явно не съм се научила още как да се справям със загубата на хора в живота, било то приятели или връзки....

Ами да, това ти е проблема, трябва да работиш върху себе си. Всеки е минавал и ще минава през такива моменти, понякога е по-трудно и болезнено, но човек се справя, ще се справиш и ти.

Пробвай по метода "клин клин избива"

И сега да не тръгнеш на психолог..
Ако искаш един прост съвет за заспиването (оттам ще се подреди и другото - с храненето и мислите): тази вечер заспиваш, когато можеш, но си сложи будилник в 5.30 ч. Ставаш, обличаш се и отиваш да тичаш около блока - 5-10 мин, колкото време се чувстваш добре. После се връщаш в къщи и правиш това, което правиш по принцип сутрин (душ, закуска, кафе..).
После следваш нормалния ход на деня си  (университет, работа, каквото е). Вечерта пак така - заспиваш, когато ти дойде съня, но на сутринта - пак в 5. 30 ч., пак тичане. И все така. За около 3-4 дни или малко повече ще се възстанови собствения ти ритъм сън/бодърстване. От това ще се върне и апетита ти, мислите ти ще са по-положителни. Загубата няма да я отчиташ като такава.

И животът ще продължи още по-хубав!

Valerie R е много права. Авторке, разбирам, че ти е трудно, но трябва да пуснеш този човек и да го забравиш. Един ден ще разбереш много неща и ще си повтаряш колко глупава си била. Не знаеш какво ще ти поднесе живота, а сега какво правиш? И ти не знаеш! Или приключваш всичко от раз, или постоянно ще се чудиш и ще тъпчеш, докато на него му прави удоволствие да те вижда така. В този случай само ти страдаш и излишно се тормозиш. Споделяш ли с майка си?

_darichka_ Майка ми е против тази връзка от самото начало, още в момента в който го видя. Знам, че майките винаги усещат, когато нещо не е наред, но аз не я послушах. Споделям със сестра ми повече и с подробности. Тя ми каза същите неща, които сте написали и тук, че просто си губя времето и той не заслужава и трябва да продължа напред, а не да чакам той да ме остави.

Въпреки заглавието на темата е "Мъжете", подозирам, че това ти е първо гадже. Нормално е да боли и то много.
Но просто и двамата сте надраснали тази връзка като детска дрешка. Запази я в спомените си и давай напред!