Сега трябва да формулираме какво е "голяма любов". Лично аз съм омъжена за трети път, споделяла съм го вече. Отделно съм имала 3-4 силни любови, за които не съм се женила. Имала съм драматични, разтърсващи връзки, но от днешна гледна точка не бих ги нарекла "голяма любов". За мен голямата любов е сегашният ми съпруг, въпреки че никога не сме имали драматични страсти - с него щастието е безметежно, вдъхновяващо и надеждно, но аз не бих казала, че това което изпитвам към него не е голяма любов, въпреки че в чуствата ни няма болка. В корема ми пърхат пеперуди и аз наистина го обичам много, въпреки че съм спокойна и уверена, че и с него е така. Сега, от висотата на днешния си опит, бих казала, че именно това е голяма любов - любовта, в която няма съмнения и страдания, а само радост и упование. 
Ако някой разбра какво питам, моля да ми обясни, защото май и аз не знам точно какво имам предвид или по-скоро не мога да го обясня като хората. 
На мен пък ми звучи обратното - двама съм обичала истински.Не може и двамата да са ми голяма любов 
Значи Голямата любов, която уж трябва да е мъжът ми, трябва да е "по-висока" степен на любов. Нещо като : любов, истинска любов, Голяма любов? 
Леле много зле ми влияе неспането, много взех да се задълбочавам в такива философски тематики. Важното е да се обичаме,пък ко ще голяма да е, ко ще истинска да е 
...от сегашната си гледна точка се оказа правилно решението.
