Какво е новото при мен: (част 2)

orange72, стискам палци да се оправяте бързо

аз като си помисля,колко бях притеснена,Нико като вдигна за пръв път температура...

абе изобщо първите месеци не знаех на кой свят съм, не стъпвах по земята

при нас всяка секунда има нещо ново - Нико вече се повдига на пръсти и отваря сам вратите

говори миличкия, но само аз му разбирам

умирам от щастие, когато се смее с глас

това е, чакам ви с хубави новини

Ами в момента някак лошите новини ми засенчват хубавите...

Преди седмица отидох да говоря с учителките в детската градина на Ирина, защото детето невинно ми показа как ги наказват: на коленца, срещу стената, с вдигнати ръчички...
Не знам. Наказанията са необходими, ама не отминахме ли вече периода на възпитанието стил Макаренко!

Мина се, не мина и малката ми разказва, как госпожа Еди Коя Си я ударила по главичката, защото пипала играчките, пък те не давали. "И мен ме заболя и ми стана мъчно и плаках".
Питам: "А, какво направи госпожата после?"
"Ами каза ми - Млък!"

Така ми се е качила кръвта в главата, че стискам вече няколко дни, защото ме е страх, че ще ги помета!

Дилемата е: да си прибера детето на цялата какафония със служебни ангажименти, местене в нова къща и да луднеме съвсем или да рискувам да го пошляпват периодично?

За сега я предупредих, ако се случи още веднъж подобно нещо, да ми каже веднага!
А тя си повтаря като мантра: "Децата не се бият, само им се радват, цункат и, ако не слушат им се карат."

Не знам. Черна съм. Бясна съм и засега изчаквам, защото в подобни състояния не съм най-разумния човек.

DarZaMen , за потупването по главичката аз не бих си траяла нито секунда. В момента в който дадох Милен на ясла предупредих, че нямам нищо против забележките и понякога високия тон,  въпреки че не е възпитателно според мен, но ще ги държа пряко отговорни за потупване, пошляпване и подобни физически наказания. В крайна сметка аз не потупвам детето си, та те ли.
Много мекичко го написах за раздразнението което ме обзе при прочитане на постинга ти, но съм решила да не излизам от "бон-тон".

Абе наказания,наказания,ама това със клеченето на коленца,и удрянето по главичката,хич не е редно,ама хич.
Помня имахме едно време една учителка,която си беше позволила да ме удари със един учебник по руски,ама такъв със дебели корици,по главата.Майка ми я направи на две стотинки,и беше предупредена,че ако си позволи още веднъж да ме удари,ще и се случи случка.Въпросната учителка,наистина не си позволи да ме удари втори път.

Та в конкретният случай ДарЗаМен,те са деца,ще пипат,няма да искат да спят и т.н
Нека кажат на теб,ти си родителят,че така и така Ирина прави това и това,но си мисля,че не те имат правото,да я удрят или пък наказват на коленца.

Ситуацията наистина е много деликатна,но съм на мнение,че никой освен мен няма право да удря детето,никой.Слава богу със Боби подобни проблеми нямам и си мисла,че недаю боже се случи нещо подобно ще ми каже веднага,аз не бих се удържала да не вдигна скандал,но си е пак до човека.При мен дали заради годините ми,паля много бързо,стане ли въпрос за децата.

Мили майчета сега в детската градина имате проблемчета с учителките които наистина не си гледат работата а после в училище е още по тежко ние сме с проблеми и пакости още от детската градина където само една госпожа казваше че тя няма проблеми със сина ми и изобщо с децата ако има проблеми то това означава че не е за там никой учител не обича палавите и буйни деца ако знаете с колко упреци съм съм се сблъсквала и в градината и сега в училище трудно ще накарате някоя учителка да стане добра и разбрана те повечето нямат призванието да бъдат такива да си учител трябва да ти идва от вътре да обичаш децата но какво ви ги обяснявам тези неща като вие също ги знаете от тук нататък ще има да се сблъсквате с какви ли не даскали но това е положението в България защото наистина добри учители много трудно можеш да видиш на днешно време

Не знам дали това е новост, но от БНР търсят за някакво предаване бащи, които са излезли в отпуск за гледане на дете вместо майките. И понеже моят мъж ЩЕ го направи, когато станем родители, има вероятност да участва като отговори на няколко въпроса. Едва го навих, стискайте палци да не се откаже.

kakayaka браво на бъдещия смел татко. Кога и в колко часа ще бъде?

Ами всъщност отлага се ангажиментът,  така че новина няма 

Браво на таткото, искам и аз един такъв бъдещ татко. Моят за сега категорично отказва, ама ще видим като му дойде времето

Хей,много се чудех дали да се намеся или не и дали въобще да измествам темата, но се връщам вече няколоко пъти в тази тема ,и се чудя , и започвам ,и спирам ,та май не мога да се сдържа да не се впиша Учител съм и то не от скоро ,а от скоро и пом.-директор и много ме заболя като чета тези редове.Първо,защото наистина има все още учители/за съжаление / ,които си позволяват да нараняват и физически,и психически децата в училище.Съжалявам за това,което се е случило при вас,мили мами,защото и на мен няма да ми е приятно ако се случи и с моите деца.  Ама,то кое стадо си няма мърша/ако има колеги,извинете ме за израза!/То няма политици, като за света, вие говорите за учители. Ами тя "рибата се вмирисва откъм главата"Такава ни е  системата ,за съжаление-образованието ни в момента е под всякаква критика-не съм сигурна дали и някога е било добро,но в момента е много зле. Казвам това, защото учителите нямат никакви права в училище,а учениците никакви задължения/нищо ,че има правилници и др.подобни/ и може би това води до безпомощност при някои от тях и се стига до физическа разправа.Не може един учител да стои безучастен, когато ученикът срещу него го ругае и е готов даже да го набие затова, че му е направил забележка ,че закъснява за час,например,или че не си носи тетрадка ,а е с ръцете в джобовете.Но това е едно малко отклонение свързано с живота в едно училище.Родителите,често нямат представа какво точно се случва в училище и че техните деца не са тези ,които те познават.Повярвайте ми -децата ви са съвсем различни в училище и на улицата.Идват при мен родители  и често ми казват"Не,моят син/моята дъщеря/ не може да го направи или не може да каже това.Той/тя/никога не са го правили пред нас". Ама,разбира се ,че пред вас няма да го направят,защото малко или много са зависими от вас.А в училище???От кого да са зависими?Щом са в училище -все някак ще завършат.Знаете ли,че има родители, които сами попълват фалшивите бележки на децата си???!!!И не са притесняват да ни кажат,че са го направили!"По-добре така,отколкото детето ми да бъде изгонено от училище" Повярвайте ми,професията ни е една от най трудните!Понякога се чудим как да се справим с 1,2 или 3-те си деца ,а ние на ден  работим с общо около120-150 деца./говоря за прогимназиални и гимназиални класове/ Всяко от тях има своя темперамент,характер,възможности,социално положение и пр.,и пр. В никакъв случай не мога да се съглася с това, че в днешно време трудно можеш да видиш добри учители. Напротив, учителите ни са настина добри,дори  само заради това,че успяват да се преборят с времето и да се принизят по някакъв начин до тези така объркани девойки и младежи в днешно време.Много от нас са повече приятели с тях, отколкото учител-ученик.И това е така,защото трябва да провокираме у тях искреност,честност,доверие и т.н. за да работим съвместно и да сме си полезни в работата и в съжителството ни почти 8-10 часа от денонощието.Иначе,просто НЕ СТАВА.Ще кажете"Абе,я се оправяйте някак си-вие си носите кръста/и това са ми казвали!/"Да, така е -ще си носим кръста,защото ние сме си избрали тази професия и защото много от нас въпреки всичко обичат ВАШИТЕ/нашите/ деца!!! Май се получи малко дългичко и объркано, за което се извинявам. Дано, не съм обидила някого!

Мен лично не ме обижда, iva_d66. Честно казано, винаги е имало и ще има хора, които си обичат професията и я работят по призвание, и други, дето просто някак си изкарват хляба. Лошото е, че при някои последиците са по-тежки от обичайното - лекари, учители...знаеш сама.

Специално моят пост просто излага факт. Нито разсъждавам над образователната система, нито мога да отправям глобални обвинения. Ударили са Ирина, това е. Знам ли как е могло едно 4 годишно дете да провокира чак толкова, една зряла жена!

Давам си сметка какво им е. Нали ги виждам всеки ден и им правя комплименти за търпението!
Няма да вадя сентенции, от които на всички ни е омръзнало.

Не се засягай от обобщенията. Знам, че имам учители, които нося до ден днешен в сърцето си. Затова, сякаш си струва усилието и ниското заплащане. Ама трябва да носиш любов в сърцето си. Баба ми е била учителка. До края на дните си пазеше една гравирана с пирограф показалка, подарък от учениците й и си спомняше стотици деца (бивши деца) по име, фамилия, любимите им предмети, талантите им...сигурно не е за вярване, но тази жена беше отказала да пее в националното радио, за да стане учителка...
Горе главата. Знам, че има все още такива.

Наистина DarZaMen и мен ме учудва това, как би могло едно така наивно за възрадтта си детенце на 4 години да провокира до такава степен учителката,че да го удари.НО... за съжаление,оправдание няма и лошото "име" за учителката е факт.И при моето детенце се е случвало Тя така и си расте - по-буйна и палавка от другите деца. Беше ухапала едно дете в градината и учителката я ударила,защото другите родители били искали "възмездие" и подкрепа от страна на учителката./това беше нейното обяснение /   
Благодаря ти за подкрепата! Наистина ,рядко се среща в наше време някой  да подкрепи тези учители,които си обичат професията и работят като"за последно" и да прояви разбиране 

Израстнала съм в семейство на учители и съм била възпитавана да уважавам учителите, и не само тях, а всички хора които заслужават уважение и аз също пазя спомен в сърцето си не само за една учителка. Сега също уважавам учителската прфесия и никога не съм казвала лоша дума пред сина ми за учител, но съгласете се ,че не всеки учител може да се нарече и педагог. Имаме случаи ,просто не им е тук мястото, от които се убедихме ,че повечето които претендират за педагогически подход към всяко дете е просто извинение. Не искам да обидя никого но доста неща сме преживели и не съм съгласна с някои твърдения писани по горе. Съжалявам но според мен истината е такава.

След това което написах, искам да се похваля ,че вчера 17 март ,синът ни беше на Републикански турнир по таекуондо и спечели сребърен медал и второ място при деца от 11 до 14 години .Много се радваме ,а той е на седмото небе и непрекъснато се хвали на приятелите си.