Позволявате ли непознати да правят

Точно така. Ако родителката проявява някаква загриженост за случващото се, просто я моля да обърне внимание на отрочето си и да му направи нужната забележка.
Ако обаче някой си позволи да дърпа дъщеря ми и да й крещи... ставаме на кълбо веднага  Всичко може да става в границите на добрия тон, включително( и най- вече) към децата ни 

ами ако несъм наблизо го възприемам - ако не съм видяла нещо и направила глупост мисля че трябва да се обърнат към мен защото всеки сам си избира начина на възпитание на детето и най малкото трябва да съм имформирана за всички отрицателни прояви на отрочето  , много мразя когато баба и примерно си мисли че е единствената която възпитава правилно и никой друг не прави нищо както трябва за да стане човек от това дете 

Подкрепям напълно. За съжаление много пъти ми се е налагало покрай моето да пазя чужди непознати деца на такива отблеяни майки, които даже се е случвало и да седят с гръб към местоположението на децата им.

Върхът беше когато едно детенце под 2 годинки щеше да падне от една пързалка и аз го хванах в последния възможен момент и докато го питах дали се е уплашило и нещо там му обяснявах да внимава, майката дойде и почне да ми вика да съм и била оставила детето на мира  Добре, че имаше и други свидетели на ситуацията, че я насметохме.

Аз си позволявам да правя забележка на непознати деца само ако по някакъв начин се опитват да тормозят моето дете. Но без да използвам нерви, защото те май не се впечатлявам много от това. По принцип не обичам конфликтите, но и не изпускам дъщеря си от очи и ако видя, че някое детенце е по-палаво просто я премествам да си играе на друго място. Може би при мен е по-лесно защото е на 1.6г. още.
Но трябва да си призная ще ми се случи веднъж да си изпусна нервите. В пицария Верди в Пловдив има детски център на долния етаж. Ходим  там често с приятелски семейства с малки деца, защото е спокойно и удобно за нас. Една вечер обаче имаше едно по-голямо момченце (около 8-9г.), която явно скучаеше вътре, защото всички други деца бяха под 3 години. И въпреки че вътре е беопасно за малката, аз седя плътно до нея, да не би да навреди на някое друго мъниче докато му се радва.
Момченцето подритваше едни големи топки, на които по-големите деца подскачат. Първия път удари лошо едно детенце. Не му казах нищо, защото мислех че момичето което отговаря за залата ще му направи забележка или майката на детето, което удари, или пък собствените му родители. Втория път обаче беше моето дете. Случва ми се за първи път и трябва да с и призная че страшно много се ядосах.
Скарах му се, не съм го докосвала. Но чашата преля след като баща му ми каза, че не трябва да хабя толкова нерви и какво търся на това място с толкова малко дете. Извикахме управителя....... Развалих си цялата вечер.

   Никой няма право да дърпа или бута или...моето дете!Независимо каква е ситуацията!Щом има проблем,ще ме намерят и ще се оправят с мен!Още повече,че първо майката е оставила въпросното мъниче,само при големите,значи тя си носи последствията...Те все пак са си деца,не може човек да разчита на точна преценка!Аз бих и оскубала косата!

Сигурно зависи много от ситуацията, но като цяло мисля, че трябва да се обръщат към мен. Само аз мога да правя забележка на детето си. А за бутане и дърпане, дума не може да става. Само аз мога да правя това, поне докато не навърши пълнолетие. Естествено, въздържам се да правя забележка на другите деца, но понякога ми е много трудно.

Ей, много скубане, много кълбета...
По темата - да, толерирам (не позволявам, защото едва ли някой ще ме пита преди да прави забележка) непознати да правят забележка на дъщеря ми. Най-възпитани са били децата тогава, когато всички възрастни в племето са имали грижата да ги коригират. Друг е въпросът, че за да се наложи една норма, трябва да има единна такава, а тя нещо взе да липсва в последните години.
Както и аз бих се чувствала задължена да направя забележка на дете, което с действиято си създава опасност за себе си или за другите на площадката, руши нещо, което е за общо ползване или създава дискомфорт  у мнозинството от околните, така бих очаквала и другите възрастни или по-големи деца да реагират спрямо действията на дъщеря ми. Е, бих предпочела това да става главно словесно и, по възможност, без истерии, но то е въпрос на ситуация, пък и на възпитание. Ако не е виновна, да се защити (ако съм убедена в думите й ще я подкрепя).

Ще ви дам два примера: Преди няколко години сме седнали с приятелка на кафе, преминало в бира и мезе през зимата, в късен следобед, в една малка пицария. Децата - с нас, защото срещата беше импровизирана. Ние не сме се виждали от 2 години и езиците ни сърбят, ама дребните какво им дреме... съклетясаха се, разтичаха се, развикаха се. По едно време от една компания им направиха забележка и приятелката ми като тегли едни зъби на жената, която се обади... срам ме хвана. Вярно, малки деца са, ама това за мен не е извинение да се държат като изтървани (извън детската площадка). То ние  бяхме за бой, но човещинка... Но реакцията й ме смая. Аргументите й: "На моето дете само аз мога да правя забележка, никой не може да ми казва как да го възпитавам!"

Втори случай: До нас има(ше) хубава детска площадка, сложена от частна фирма. След втора смяна учениците от съседното училище си правят лаф в градинката, на люлките. Една вечер се прибирам и гледам редовна групичка момчета (6-7 клас, но с тази акселерация...), повечето от махалата, стъпили по люлките, подскачат по тях, тръскат се. Помолих ги да внимават, защото люлките не са за един ден, а малките деца в махалата са много. Не съм крякала, опитах се да го избия на шега, но ако бяха малко по-големи (а аз - малко по-хилава ), сигурно щях да си изям боя!
На другия ден седалката на едната люлка вече беше счупена. Поправиха я, след 2-3 дни  - същата компания, същата ситуация. Майката на едното дете (уж тартора на тайфичката) ми е съученичка, като я видях й разказах случката и помолих да направи забележка на сина си и приятелите му, но никаква реакция - деца били, играели си. След 2-3 дни едната люлка вече я нямаше.
И за капак, същата жена ходи с втория си син (на 2 години) на същата площадка и коментира как държавата! не се грижи за детските площадки. Еми, честно, замечтах си за онези бабички ОФ-активистки, дето пишеха жалби до участъковия милиционер! Ама тези, дето не измряха, вече не смеят да излизат вечер пред блока заради същата тази младеж.
Така че, като в оня виц "на влаковете трябва да им вземаш страха докато са малки!"  


Малко OFF - пиша и гледам през прозореца как две свраки си правят гнездо (т.е., потягат едно миналогодишно). Пролетта дойде, момичета!

Нито позволявам на детето ми да правят забележки, нито аз правя на чужди деца. А дърпане на дрехите и крещене и през ума не ми е минавало  Ако има нещо се обръщам към родителите на детето, но те почти винаги се намесват преди това  Така очаквам и другите хора да постъпват.

В твоята ситуация бих отишла при въпросната майка и настоявала да се извини на детето ми 

До ден днешен, съм на площадката заедно със детето си. Никаква възможност няма , някой да го дърпа или да му крещи. Там съм именно за да не допускам подобни инциденти и да внимавам за да не се нарани или да нарани друго дете. Както вече се каза - деца са малки и не могат да преценят опасността. Точно затова съм там да я преценявам аз! Не седя по пейките, не ходя за сладолед или каквото и да било друго, без детето. Не че не са се сбутвали, но злополуки не се е стигало.

Отнасям се към Самуил като към голям човек. Той много рядко е попадал в ситуации, в които трябва да му се прави забележка. Даже не мога да се сетя за такива в момента, а той играе всеки ден с много  деца.
Ако е направил нещо, сам си носи последствията. Аз стоя настрани, слушам и наблюдавам. Ако някой си позволи грубо и с неуважение да говори на детето, ще се намеся. Ако му казва: "Не е хубаво така да се прави, защото..." - няма да се намеся.
Самата аз рядко си позволявам да правя забележки на децата. Все пак, предпочитам да поговоря с детето, а не да тичам да се оплаквам на родителите.
Децата са по-разбрани, родителите често ги избива на истерия (и "Добър ден" да им кажеш  ).
П.П. Оценявам, че на детските площадки, на които често ходим някак все случваме на нормални хора.
Веднъж в "Борово" три четиригодишни дечица подгониха дребния с камъни, защото... не го познавали.  Да се махал, това си била тяхната площадка, техните люлки. Бяха като зверчета.

Аз ли наложих този груб тон? Ако е така, извинете.

Може и да бъркам, но чак пък из дълбоко......

Дори и възрастните не могат да преценят всичко. Аз онзи ден също блъснах човек и се извиних. Защото някога като малка, някой сигурно ми е направил забележки и съм стоплила, че това е моя грешка. Няма да споря с теб. Само ще те помоля да допускаш и различни от твоето мнения в темата.

Да, бих позволила друг човек да направи забележка на детето ми, ако аз не съм наблизо и то прави нещо, което причинява някуму някаква вреда.
И не намирам споровете за детско възпитание с невъзпитани майки за полезни.
един пример- с мъжа ми пътуваме в автобус.Срещу мъжа ми сяда дете на около 7-8 години и още със сядането си започва да рита мъжа ми по крака.Майката не реагира,за нея това си е само едно дете.Но мъжа ми се ядоса и му направи забележка-каза му:не ме ритай, не ми е приятно!И майката на детето веднага се разкрещя- кой сте вие, та да правите забележка на моето дете.....ами като тя не реагира, при условие,че това става под носа и.. реакцията на мъжа ми си е абсолютно нормална- става дума за неговия крак, неговия панталон.Ако детето риташе майка си и тя не реагира си е неин проблем, но децата трябва да знаят,че околните не са длъжни да  търпят такова поведение.

Според мен в повечето случаи в спорове от типа- кой си ти да ми казваш как да си възпитавам детето?-проблема е майката, която изобщо не си възпитава детето, но не иска да признае този факт пред самата себе си.А доста често самата майка е невъзпитана жена и реагира агресивно,за да се защити себе си, не толкова детето.

Зависи от ситуацията:

1. В магазин сме и Дариа пипа нещо си. Аз й казвам да не го прави, тя продължава и един мъж й направи забележка. Тя нали е 'принцеса' много се сконфузи. Казах й, че ще й правят забележки като се държи така. Т.е. защитих възрастния.

2. Детските площадки обаче са 'некЪв ужас, некЪв ад". За мен децата следва да се оставят да си играят и възрастните да се намесват само в краен случай, а не да ходят подире им и да крещят напътствия и забрани... Дари не е агресивна /или поне не беше/ и обикновено нея я бутат или изблъскват по площадките. Намирам го за нормално и не бих се скарала на някое дете, че бутнало моето. Обикновенно даже успокоявам някоя майка, че няма проблем и че са деца....

В ситуация като на Лекси определено ще се вбеся. Дали ще направя нещо - не знам. Скандали нямам навика да вдигам, но ще покажа по някакъв начин на въпросната госпожа, че поведението й е забелязано. 

Ами не, не позволявам. Синът ми е доста бесен и аз му правя доволно много забележки. Мога до приема някаква забележка с благ тон, когато е например в магазин и пипа нещо, което не трябва (въпреки, че и това ме дразни, защото аз съм до него и могат на мен да ми кажат), но в никакъв случай подвикване, крещене, камо ли дърпане.
Съгласна съм със Шани, моето дете, доскоро не можеше да се катери по катерушки, парзалки и прочие умело и винаги съм била до него именно да го предпазя от евентуално бутане.
kartinka, във вашия случай бих направила забележка на майката, не на детето.

   Аз пък не само, че позволявам, а и се надявам да се направи забележка на детето ми, когато то застрашава собствената си или дчужда сигурност.
   Какво ще стане когато вашето дете порастне и не ви държи постоянно за ръката? Когато започне да излиза само. Мислите ли, чето ще се държи изцяло по правилата, които сте възпитали у него. Ако не допускате, че детето ви никога няма да извърши глупост, да, ок, на вашето дете не е необходимо да се прави забележка. Но аз допускам, че моето ще греши, ще върши необмислени неща, ще застрашава. Точно защото е дете. И може би защото не съм съвършенна майка. Тогава се моля наоколо да има достатъчно съвестен човек, който да му направи забележка. Да му се скара, когато виси на клон, който всеки момент може да се счупи и да го нарани. Да го изгони, макар и грубо от детско съоръжение, което не е достатъчно добре укрепено и също може да застраши животът му. Да го нахока, ако пресече на червено. Да му се скара, ако го чуе да псува по улиците. Защото това всичко ще правят нашите деца. Те ще растат ще стават все по самостоятелни и улицата ще ги учи на неща, които ние и не предполагаме, че могат да научат. Е, вашите може би няма да ги правят тези неща. Но аз вече свалих розовите очила.

  Ако темата е била само за конкретните две деца и конкретната случка на конкретната детска площадка, моля да ме извините, че ви се набърках.