От какво се стахуват осиновените деца

  • 6 377
  • 88
  •   1
Отговори
# 15 31 март 2007, 14:35 ч.
  • Мнения: 441
Miraetta, не мисля, че написаното от който и да е в този форум е елементарно и съвсем (признавам си ) първосигнално реагирам.

използваш силни думи и приемаш всяко написано мнение прекалено лично, което води до излишно по моему напрежение

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 12:40
Уморих се да чувам, че след като на мен не ми е провървяло с осиновители - нямам право да говоря.

изумяваш ме, къде го прочете това?

това е форум, кой изобщо ти забранява да изказваш мнение?

щом сме тук и си споделяме, значи имаме нужда да се четем...

не мисля, че е нужно да драматизираме излишно съдбата на осиновените деца по принцип, ей така, защото са осиновени

а иначе в частност, съжалявам и аз за тежката ти съдба, моите уважения

# 16 31 март 2007, 15:06 ч.
  • Мнения: 583
 HugСъс сигурност знам, че моят син се страхува от изоставянето, отхвърлянето, и което ми прави впечатление от смъртта няма страх. Страх го е ако някой не одобри нещо в него, чувството че трябва да бъде перфектен направо е болезнено, но перфектен в отношенията си с приятелите и във външен вид, а не в учението или в отношението си с нас.  Страх го е да бъде сам в къщи, винаги трябва да има човек с него.

# 17 31 март 2007, 15:54 ч.
  • Мнения: 1 249
Цитат на: Април в сб, 31 мар 2007, 14:35
Miraetta, не мисля, че написаното от който и да е в този форум е елементарно и съвсем (признавам си ) първосигнално реагирам.

използваш силни думи и приемаш всяко написано мнение прекалено лично, което води до излишно по моему напрежение

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 12:40
Уморих се да чувам, че след като на мен не ми е провървяло с осиновители - нямам право да говоря.

изумяваш ме, къде го прочете това?

това е форум, кой изобщо ти забранява да изказваш мнение?

щом сме тук и си споделяме, значи имаме нужда да се четем...

не мисля, че е нужно да драматизираме излишно съдбата на осиновените деца по принцип, ей така, защото са осиновени

а иначе в частност, съжалявам и аз за тежката ти съдба, моите уважения

Mila Април,

не е драмата, че сме осиновени,

драмата е че са/ сме  изоставени.


Не знам как да съм по-ясна, ако ми подскажете къде съм неточна в изразите си, според вас, ще много по-полезно за всички.

Мили осиновители,

 драмата е започнала много преди вас, вие в болшинството си сте прекрасни хора,

 но е имало катастрофа преди да дойдете и не може времето да се върне назад.



За мен беше утеха да осъзная кое ме е наранило, а не да се чудя какво не ми  наред в психиката.

Безкрайно почитам и се грижа за родителите си и възпитавам децата в същото,

по 5 пъти на ден обяснявам на майка ми , че всичко дължа на тях и са прекрасни,

но тоя ресурс трябва да го взимам отнякъде, за да издържа докато са живи и за паметта им селд това и тук си позволих да си поплча.

Май не е следвало.

# 18 31 март 2007, 16:09 ч.
  • Мнения: 1 249
Цитат на: Мама на 2 принцеси в сб, 31 мар 2007, 12:01
Страхове произтичащи от това, че съм осивена не съм имала. Имам най-прекрасните родители на света. Дарили са ме с много любов и всеотдайност. Майка ми плаче всеки път, когато плача и аз, плаче от радост всеки път когато аз се радвам. Родителите ми дори и не предполагат, че аз знам, че съм осиновена. Имам 2 дъщери и всеки път повтарям на майка ми, че искам да съм майка като нея. Всеки път когато недоволствам от дечицата си, си повтарям, че не трябва да е така, че трбва да вземем пример от майка си. С думи едва ли мога да опиша това което е тя, тя наистина е моят ангел. Искам да съм като нея, дано успея, дано и моите деца някой ден ме обичат по същият начин Praynig Толкова много я обичам...

Не зная дали си отделна личност или желателен събирателен образ на някоя мама тук, но и в двата случая ти отговарям:

и аз съм много мила с майка си и по няколко пъти на ден казвам,ч есъм безкрайно признателна и съм това,к кеот съм само защото тя е била и т.н.

Децата и мъжът ми постоянно им засвидтелствуват признание и пр.

Няколко години милох да ми дадат от едно вмирисано мазе портретите на баба ипрабаби и пр за да ги рамкирам и закача, не ми се гласуваше и такова доверие, по-добр а гният там...,
но успях да ги взма, обработих с препарати против мухъла и сега съм подредила у дома галерия с портретите им.

Исках и аз да имма нещо, с което да се почуствам продължение, но като толкова години не ми ги даваха - сред отходните води беше по-достойно да са тия портрети,  отколкото в моя хол.

Миналата година като изписвах болн от болницата и тичах с разни пакети да ухажвам сестрите и докторите и уреждах линейка за прекарване на лежащоболен и и през ум не ми идваше да мисла за осиновявания и пр, толкова други грижи си имах на главата,

та баш тогава в коридора като благодарях на една леля, че ми помогна (по два часа на ден ме заместваше там за да си ида у дома да видя какво става) и по единия тел говорех с доктора, махах с една ръка  на шофора, а с другата давах бомбони на сстрата и тая леля ми се навря на 10 см от лицето и започна да вика и жестикулира как ме били отгледали от "мръвка месо".

Сега ако се беше случило щах да и кажа направо - знам, че не е така и съм и връщана от дома и обратно, но съм човек и  ако се наложи ощр пет пъти ще гои гледам и обгрижвам по време на операции и т.н и ако на нея сина и не и отваря вратат с месеци - съжалявам и съм готова да помагам, но тук не е нито времето, нито мястото да ми говори така.

След като изписахи уредих всичко у дома и отидох да работя по нощите в офиса, там се наревах като идиот, а колежаката ми направо каза, защо не съм я мтанала въпросната леля от балкона на болницата, нали е Пирогов, щели са да я оправят...


Ние не си мислим нон стоп, че см осиновени, това не ни е проблема.

Проблмът ни е, че сме наранени от изоставянето и  това бележи всичките ни връзки и отношения, вярата ни в себе си и качаството ни на родители и партнори.

# 19 31 март 2007, 17:21 ч.
  • Мнения: 1 843
Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 15:54
не е драмата, че сме осиновени,

драмата е че са/ сме  изоставени.


Не знам как да съм по-ясна, ако ми подскажете къде съм неточна в изразите си, според вас, ще много по-полезно за всички.

Мили осиновители,

 драмата е започнала много преди вас, вие в болшинството си сте прекрасни хора,

 но е имало катастрофа преди да дойдете и не може времето да се върне назад.[/b]

Мисля, че това е достатъчно. Каквото и да се изпише след това, не би могло да отговори по-точно на зададената тема.


[/size]

# 20 31 март 2007, 19:03 ч.
  • Мнения: 1 652
Мираета, начинът по който отговоряш на постинга ми е пример за това как думите на един човек могат да се възприемат наопаки, наобратно и накриво.

Изсипала си доста обиди върху мен. Въпреки това аз няма да те нападам.Този начин на общуване във форума не ми допада.  Аз съм по-голяма/на години/ , а по-големите отстъпват.

Бог да е с теб! Praynig

# 21 31 март 2007, 23:02 ч.
  • Мнения: 1 249
Цитат на: DarZaMen в сб, 31 мар 2007, 17:21
Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 15:54
не е драмата, че сме осиновени,

драмата е че са/ сме  изоставени.


Не знам как да съм по-ясна, ако ми подскажете къде съм неточна в изразите си, според вас, ще много по-полезно за всички.

Мили осиновители,

 драмата е започнала много преди вас, вие в болшинството си сте прекрасни хора,

 но е имало катастрофа преди да дойдете и не може времето да се върне назад.[/b]

Мисля, че това е достатъчно. Каквото и да се изпише след това, не би могло да отговори по-точно на зададената тема.


[/size]
[/quote

Милостив е Господ, че има и хора, които разбират, иначе нямаме шанс да ни приемат никъде и никога.

# 22 31 март 2007, 23:19 ч.
  • Мнения: 2 722
Не искам моя син след години /когато си извоюва място пред компютъра, естествено/ да пише тук гневен, неразбран, за това нека не се нападаме, а просто да се изслушваме /прочитаме/.
Всеки носи своите си болежки и не му е приятно да му сипват сол в раната, но повярвайте ми - не всеки със солница в ръка се цели точно към вас.

# 23 1 апр. 2007, 12:16 ч.
  • Мнения: 1 249
Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 23:02
Цитат на: DarZaMen в сб, 31 мар 2007, 17:21
Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 15:54
не е драмата, че сме осиновени,

драмата е че са/ сме  изоставени.


Не знам как да съм по-ясна, ако ми подскажете къде съм неточна в изразите си, според вас, ще много по-полезно за всички.

Мили осиновители,

 драмата е започнала много преди вас, вие в болшинството си сте прекрасни хора,

 но е имало катастрофа преди да дойдете и не може времето да се върне назад.[/b]

Мисля, че това е достатъчно. Каквото и да се изпише след това, не би могло да отговори по-точно на зададената тема.


[/size]
[/quote

Милостив е Господ, че има и хора, които разбират, иначе нямаме шанс да ни приемат никъде и никога.


 Не съм вмъканала постинга на мястото му като нов, но идеята е пределно ясна -

Милостив е Господ, че има и хора, които разбират, иначе нямаме шанс

да ни приемат никъде и никога.


# 24 1 апр. 2007, 12:25 ч.
  • Мнения: 1 249
Цитат на: Mama_ Galia_66 в сб, 31 мар 2007, 23:19
Не искам моя син след години /когато си извоюва място пред компютъра, естествено/ да пише тук гневен, неразбран, за това нека не се нападаме, а просто да се изслушваме /прочитаме/.
Всеки носи своите си болежки и не му е приятно да му сипват сол в раната, но повярвайте ми - не всеки със солница в ръка се цели точно към вас.

Май наистина  е безнадеждно да се пише където и да е .

Въпросният гост с ник Павел ме беше подкрепил, вярно - по свой начин, но беше подкрепа, а не укор, но това остана неразбрано напълно тук.


Май мъжете в моето положение  са загубили всякаква надежда и няма да направят и половин крачка да се мъчат да обясняват, защото са убедени, че е "кауза пердута".


Галка, това не е за теб постинг, закачих го тук по повод писането и четенето от децата.


Днес е хубав празник - поздрави и най-добри пожелания.

Аз не мога да се отпусна никога и да ми е напълно весело, но заради децата и голямото домочадие стягам празника.  bouquet

Последна редакция: нд, 01 апр 2007, 12:36 от Miraetta

# 25 1 апр. 2007, 12:45 ч.
  • Мнения: 1 249
Незавидно е положението на жени, някога оставили децата си, а после осиновили други.

Само разсъждавам, не визирам теб в никакъв случай.



Сега отговарям на теб:

За да угодя на хора като теб платих с 40 год. от живота си.

И сега те приемам, каквато си, но не приемам да те считам за достойна да ме нараняваш.


Зле приктитата ти заканитеклност разко контрастира с претенциите ти за богоугодност.

Реално ми казаваш, че видимо съм под нивото ти, но твовята хуманност ми позволява да продължа ....

 

# 26 1 апр. 2007, 16:13 ч.
  • Мнения: 367
Понякога страшно се обърквам в постингите . Кой кого напада и защо, изобщо не мога да разбера. По отношение на страховете на тези деца в  книгата на Верие има достатъчно. Обаче , аз като малка, че и сега имам същите страхове, без да съм осиновена - страх ме е да не изгубя близките си /А кой не го е страх?/, страх ме е от тъмното - смел е този , който няма въображение, а аз имам в излишък;  както вече писах и досега не мога да стоя сама  и вечер цялата къща свети, а аз все си мисля че някой ходи в другата стая;  страхувам се от неодобрението на околните. Може да казвам понякога, че мнението на хората не ме интересува, но не винаги е така, защото все пак живеем между хората. И т.н...  . Когато майка ми ми се е карала все си мислех, че съм осиновена и тя не ме обича, а баба ми все ми казваше, че това са глупости, защото лично тя е била при моето раждане. /там е работила/. Както и да е . Мисля си обаче , че разликата в тези страхове е , че при тези деца те са на подсъзнателно ниво. 

Но  ви моля не се нападайте. Пишете си мнението, пък който иска да се съгласява, който не иска - не иска.

# 27 1 апр. 2007, 23:03 ч.
  • Мнения: 1 249
Цитат на: orange72 в нд, 01 апр 2007, 16:13
Понякога страшно се обърквам в постингите . Кой кого напада и защо, изобщо не мога да разбера. По отношение на страховете на тези деца в  книгата на Верие има достатъчно. Обаче , аз като малка, че и сега имам същите страхове, без да съм осиновена - страх ме е да не изгубя близките си /А кой не го е страх?/, страх ме е от тъмното - смел е този , който няма въображение, а аз имам в излишък;  както вече писах и досега не мога да стоя сама  и вечер цялата къща свети, а аз все си мисля че някой ходи в другата стая;  страхувам се от неодобрението на околните. Може да казвам понякога, че мнението на хората не ме интересува, но не винаги е така, защото все пак живеем между хората. И т.н...  . Когато майка ми ми се е карала все си мислех, че съм осиновена и тя не ме обича, а баба ми все ми казваше, че това са глупости, защото лично тя е била при моето раждане. /там е работила/. Както и да е . Мисля си обаче , че разликата в тези страхове е , че при тези деца те са на подсъзнателно ниво. 

Но  ви моля не се нападайте. Пишете си мнението, пък който иска да се съгласява, който не иска - не иска.

Само започвам, че нямам време за пълен отговор - чакат ме маси за разтребване...

Мила Ориндж,

Много съм ти признателна, че поне за миг повдигаш завесата за разликите.

Малко хора го правят, по-лесно е да се казва, че те не съществуват.


На много дълбоко ниво е при тези деца и то на онова ниво, което ти e най-базисно и е гарнирано със:

съзнанието за собствена вина у тези деца

за съпричиняване на бедите и загубите от тях лично

за невъзвратима загуба

и за неотиваща си, постоянно дебнеща заплаха.

Може да звуча невероятно, но моля, помислете, ако ги нямаше тези гарнитури какво щях да търся аз тука, да се правя на интересна с мъката и хаоса...


За мен бе голяма утеха да осъзная нещата, поне до това ниво, до което съм в момeнта, но ми отне дълъг период - 6-7 години на размисъл, четене и пр.

Преди (до преди да навърша 36 год.) и аз като латерна рецитирах, че няма никаквоо значение кой е родил детето, че нe ме интересува нищо и т.н.

За жалост - сега не мога да рецитирам така убедено... Hug Hug Hug Praynig

Последна редакция: пн, 02 апр 2007, 08:16 от Miraetta

# 28 2 апр. 2007, 00:37 ч.
Пак започна спора между осиновени и осиновители, затова искам да ви препиша нещо (понеже нямам апаратура за сканиране) от Дейл Карнеги.

 Слушай,синко:казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце.Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях весника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина.Разкаян, дойдох при леглото ти.
 Ето какво си мислех , сине.Бях лош към теб. Скарах ти се , когато се обличаше за училище, защото само си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се ,че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
 На закуска също намерих за какво да ти скарам. Разливаше ту това , ту онова , ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше си лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш а аз  да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и извика: Довиждане татко !. А аз се намръщих и отвърнах: Какво си се прегърбил!.
 Следобед всичко започна от начало. Още като идвах по пътя, те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти , че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине един баща да каже такова нещо!
 Спомняш ли си по късно , докато четях в библиотеката, ти влезе плахо, с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над весника, надоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. Какво искаш? кисело попитах аз.
  Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запазил в сърцето ти и която дори пренебрежението не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
  Синко, малко след това весникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен , сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци , да упреквам това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
   Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се втурна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друго загуби значение за мен тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
  Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа , когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея , когато се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал:Той е само дете едно малко дете!.
   Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко сгушил се в креватчето, виждам,че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
 

# 29 2 апр. 2007, 12:10 ч.
  • Мнения: 380
Благодаря ти много Незивестна!!!

Много ме развълнува. Май всеки може да се познае малко или много в написаното...

Къда ли да го сложа за да го чета по - често?

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата