Сайтове за запознанства (2025)

  • 54 542
  • 346
  •   5
Отговори
# 240
  • Paris, France
  • Мнения: 17 539
Не нямам, семейството е много малко, на двама разведени родители, мен майка ми е отгледа и други роднини нямам, от двете страни имам само чичо, но той няма деца, това също ми тежеше малко през годните, де факто съм единственото дете в това семейство.

Прекалено много мислиш и малко живееш.

Точно като тебе съм, при това с 30г по-дърта. По мое време хора без братя и сестри имаше много, но без никакви братовчеди, вуйчовци, лели и чичовци нямаше. Излизах много с по-далечни роднини като втори и трети братовчеди. Ти може и такива да нямаш поради ниската, отдавна, раждаемост. Добре, но тогава можеш да станеш по-контактен. Трябва ти да се приспособиш към даденостите в живота ти.

Пишеш, че още учиш. Не знам задочно ли или редовно. Можеш да изчакаш да завършиш за да имаш повече време.

А майка ти не познава ли момичета около твоя възраст? Ако си в контакт с бившите съученици, може да организираш среща на класа от прогимназията, от гимназията и ще има доста момичета.

Нямаше ли момичета, които да харесваш в гимназията? Може да им пишеш и да се срещнете И току виж се окажат свободни.

Може и аповете да не са твоето. Синът ми има бивш съученик, който чупи вратове. Добре е в живота, даже ипотека си взе. Сподели, че в интернет никоя не му пише. Черен е о съм чувала и от други черни момчета и мъже, че в интернет нямат добър процент връщане на контакт. В реала бият всичките си връстници по бройки мадами.

Някой писа за ръст, но това не мисля, че е проблем. Синът ми е много под 1.85м и има доста ухажорки. Не е и хубав. Много е кльощав. Не се и тока. В главата е като пудел. Във Франция има много на брой ниски мъже и се женят, че и деца имат. Съседът срещу нас е с моя ръст (ако не и по-нисък), максимум 1.70м, женен и с дете.

Правилен подход няма. Ако някой ме пита с какво се занимавам, какво работя или къде на трето съобщение, ще го блокирам директно. Изглежда ми врене на носа в моя живот, фамилиарничене с непознат и мисля, че ще е лепкав. Други писаха, че е ОК. Проба и грешка.

PriMadonna, съветът за котката не е добър. Който иска котка си намира котка. Ако ще се мъчи да гледа котка и ще мъчи животинчето, по-добре да не взема. Покрай котка няма да намери хора. С куче да. Аз нямам куче, защото не ща да излизам в 5 или 6 сутринта, нито да го извеждам редовно и да ми лае. Ако взема за да се запознавам с мъже, нито аз, нито кучето ще сме щастливи.

# 241
  • Мнения: 4 775
Определено още от първите въпроси с какво се занимавам ме стресират мен като жена. Ще взема да кажа на някой, де да го знам какъв е, и ще вземе да ми цъфне на работа...

# 242
  • Мнения: 9 219
Абсолютно неприемливо е за мен да ме питат какво, къде работя без да се познаваме.
Колкото пъти съм се подлъгала да споделя тази информация на мъже, които са ми никакви, толкова пъти са ми дофтасвали на работното място без предупреждение, което меко казано ме вбесява.

# 243
  • Мнения: 5 696
Това да питаш непозната в интернет какво/къде работи е същото, като да й поискаш адреса където живее.
Такива лични неща особено в етап на опознаване не се питат.

# 244
  • Мнения: 141

Прекалено много мислиш и малко живееш.

Точно като тебе съм, при това с 30г по-дърта. По мое време хора без братя и сестри имаше много, но без никакви братовчеди, вуйчовци, лели и чичовци нямаше. Излизах много с по-далечни роднини като втори и трети братовчеди. Ти може и такива да нямаш поради ниската, отдавна, раждаемост. Добре, но тогава можеш да станеш по-контактен. Трябва ти да се приспособиш към даденостите в живота ти.

Пишеш, че още учиш. Не знам задочно ли или редовно. Можеш да изчакаш да завършиш за да имаш повече време.

А майка ти не познава ли момичета около твоя възраст? Ако си в контакт с бившите съученици, може да организираш среща на класа от прогимназията, от гимназията и ще има доста момичета.

Нямаше ли момичета, които да харесваш в гимназията? Може да им пишеш и да се срещнете И току виж се окажат свободни.

Може и аповете да не са твоето. Синът ми има бивш съученик, който чупи вратове. Добре е в живота, даже ипотека си взе. Сподели, че в интернет никоя не му пише. Черен е о съм чувала и от други черни момчета и мъже, че в интернет нямат добър процент връщане на контакт. В реала бият всичките си връстници по бройки мадами.
Да, явно до сега не съм живял истински, давам си сметка за това, не няма нито близки, нито далечни роднини, уча редовно да и почти не ми остава време, не, майка ме не познава хора с деца, или момичета на моята възраст, с хората от прогимназията не поддържаме връзка изобщо, имаше опити през годините за събиране, но нищо не се получи, същото е и с класа от гимназията и там нямаше момичета между другото, от прогимназията имаше едно момиче което малко харесвах, но тя си ме виждаше само като съученик/приятел, и аз не си падам по такива приложения и предпочитам на живо, но нямам голям избор, знам че няма правилен подход, но просто не се случва при мен в този момент, но това ме мотивира да не се отказвам.
Намери си къде си уверен, силен и щастлив и точната жена ще дойде.
Не те разбирам, какво имаш в предвид?

# 245
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 872
Абсолютно неприемливо е за мен да ме питат какво, къде работя без да се познаваме.
Колкото пъти съм се подлъгала да споделя тази информация на мъже, които са ми никакви, толкова пъти са ми дофтасвали на работното място без предупреждение, което меко казано ме вбесява.
Не виждам лошо да се пита всичко.
Въпросът е, че не си казваш точната фирма и адреса, а бранша, достатъчно.
Просто си разкривала прекалено много инфо и си попадала на някакви откачалки.
Без предватителна уговорка, желана и от двете страни, не ходя никъде.

Даниеле, създай си момче някакъв живот.
Без значение какъв.
Хобита, интереси, ходи насам-натам, говори, общувай.
На 20-25 си, сега всичко може, да грешиш, да падаш, ставаш, не си обременен от нищо.
Общувай с всякакви жени 20-40+. Не се ограничавай. От каките ще научиш много.
Въобще не гледай на всяка, като за потенциални отношения и връзка, каквото и да е.
Всичко става с натрупване с годините.

Питаш ме мен някакви неща, но каквото и да ти кажа, ти не си мен, не може и да си.
Хората сме различни, различни натюрели, характер и т.н.

Последна редакция: сб, 01 фев 2025, 09:19 от Revoker

# 246
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 2 531
Определено още от първите въпроси с какво се занимавам ме стресират мен като жена. Ще взема да кажа на някой, де да го знам какъв е, и ще вземе да ми цъфне на работа...
А какво тогава трябва да се пита, за да продължи разговора? Едва ли им е интересно за Белите нощи в Аляска. Мен са ме блокирвали за къде къде по-невинни въпроси.

# 247
  • Мнения: 17 984
Аз пък се чудя защо се прибягва до въпроси какво работи, толкова бързо ли се изчерпвате.

# 248
  • Мнения: 1 460
Е професията си е стандартен въпрос - ако мъжът ми каже, че си изкарва парите хазарт, въобще не бих се занимавала примерно. Може и да кликнете по обща професия и тръгва разговорът. Никъде не е казано да е специфично и месторабота - едно общо ИТ, ЧР, медицина и тн. То същото е и да се питат каква специалност учат.

# 249
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 872
Мне.
Въпросът "С какво се занимаваш?" идва естествено в контекст.
Или "В кой бранш си?".
Или решава в един момент нещо да спомене от работния ден.
Имам чувството, че все на инфантили се попада.
Не, че не съм попадал и аз на странни птици с лексикона, там освен за няколко реда бъзик, друго не може да се мисли.

Последна редакция: сб, 01 фев 2025, 10:41 от Revoker

# 250
  • Мнения: 17 984
Ми не че нещо, но страшно много хора всъщност искат да знаят къде работиш с точност до фирма, и разпитват. А пък ако кажеш само бранша, хората непременно решават, че си от акулите там, не от най-ниското стъпало.

# 251
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 872
Рядко съм попадал на такива.
Иначе нахалство, прекалено любопитство и въпросчета, не търпя.
А кой какво решава, да решава, фантазьори всякакви, без значение за какво, как, щения и т.н.  : )
Профилактиката на инфото, позиционирането, отношението и т.н. за интелигентен човек дори не се коментира, той знае как да общува и какво "може", "не може", и какви са границите.
Аз на "олигофренки" не съм попадал много отдавна, явно подборът ми е добър.

# 252
  • Мнения: 141
А какво основно трябва да се пита, в правата комуникация?

# 253
  • Мнения: 759
Абсолютно, изумена съм, кой ще си каже на непознат в чата конкретната фирма и месторабота?!!
Какво работиш или какво учиш или с какво се занимаваш е нормален въпрос за мен, от по-първите, може да е дилър човека и тогава колкото и интелгиентен да е - отпада веднага. Казваш - продавачка съм или учителка или зъболекар и толкова. А това отваря море от теми за двама интелигентни събеседници.
В крайна сметка няма правилно и грешно. На една ще хареса едно, на друга друго.
Виж дори и тук ти си пишеш с жени и с мъже (нормални хора) и всички си знаем своето:)))) Една ще е възмутена, другата ще е очарована.
Най-добре да не се правиш на какъвото не си, винаги си личи, че е изкуствено.
Както си подхванал нови неща все ще се появят и жени покрай тебе.

Наистина прави сте, много е различно при жени и мъже. Не се бях замисляла, ама аз само си седя и се усмихвам и съм учтива, а мъжете трябва да се престрашат да кажат ''здрасти'', а пък като чета тук, доста жени дори и това ги притеснява, плаши (не знам защо) и мъжете ооще повече се свиват.

Заговаряли са ме даже и такива момченца в мола, които явно са с цел заговаряне. Отказах им, но бях мила с тях, защото инак нормални, малко срамежливи, но нормални млади мъже ми се видяха. Нали знаете правят си такива предизвикателства да заговорят някаква бройка случайни жени, за да се отпуснат.
Не им е лесно, добре че не съм мъж. На мен не ми се е налагало да заговарям аз, максимум поглед и усмивка.
А аз си харесвам леко смотани по принцип, вървежните са ми неприятни малко, изглеждат ми поизхабени Sweat Smile

# 254
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 869
Ааа той ако е дилър , няма да си каже. D:D

Общи условия

Активация на акаунт