По-различно "добре дошла"

".... нещата бяха "наред" , когато беше планирано детенце. "

Ако това е истина, значи таткото, освен всичко останало е и безотговорен. Непростимо е детето да стане разменна монета или оръжие в ръцете на родителите си.

пенелопа, ето разковничето. Ти си сравнявана с някоя колежка, която е секси, свободна и вечно усмихната. Не знае що е то корем в 9 месец, разбълбукани хормони и 100%-ова необходимост от внимание, ласка, обич, все неща, които биха помогнали да си подготвена за раждането психически. Много е лесно да я вкараш такава волна птица в контекста на собственото си семейство. Ами ако и ти започнеш да сравняваш любвеобилността, предаността, подкрепата на колегата му (това примерно) спрямо неговата съпруга,м? Плюс това парите и кариерата са до време. Децата са за цял живот ( Дай Боже!).
Моя приятелка се сдоби с татко на стари години. Човекът ходил  и трупал пари, сменял жени, докато майка й се гърчеше да я отгледа, изучи, ожени, и сега татенцето клекнал, похарчил парите, забравен от приятелите и колегите, се сетил, че има дъщеря. Прищял му се уют и жена, която да се грижи за него.

Хм, колежките са с деца.Взимала си детето в 6.30, и така....Такава кариера си имала вече-не стои до 10 вечерта...ей такива....
Най-обидно ми е, че той слага децата като разменна монета и ми хвърля реплика-че са ми оправдание да не правя нищо.Т.е.-измъкване от някаква ситуация.Все едно иначе не ги искам ли...незнам...Пак казвам, не съм вмирисана на кюфтета тетка по пеньоар вкъщи.Макар и бременна сега.Имала съм и ще имма и аз ухажори, не съм запусната жена, ако не първа хубавица, не съм и някоя дропла.Парфюмирам се и аз.

Абе, пенелопа, този твой мъж оставал ли е  24 часа насаме с детето? има ли той представа какво е да се грижиш за дете, щото докато се стигне до щипкането на сладките бузки и тупкането по гърдите, има тоооооооооооооооооолкова много труд, невидим при това. Може да го забележи само човек, който е играл тази роля в театъра.

И още нещо- човек, не може да бъде на две места едновременно (в случая вкъщи като домакиня и на работа) и да е пълноценен в същото време. Я да видим "колежките", които имат деца до колко се справят САМИ с работата и гледането. Аз си мисля, че има кой да им помага. Баба, помощница, таткото, но не са сами.

Естествено, че си права Лиди - ама как да го обясниме това на въпросния татко, който нито приема нито предава в момента?

Според мен е ясно, че именно когато човек е по-мързелив, той въобще не се навива на второ дете, защото усилията по отглеждането на две деца са си повечко, отколкото си само с едно. Децата са предостатъчно занимание за една жена, а ти освен това и работиш, не знам за какво изобщо говорим. Страшно съжалявам, че се е стигнало до тази ситуация...

Помагал ми е за детето.Не е оставал 24 часа сам с нея, но и да остане-ще се оправи-детето ми само се гледа.Самостоятелно и много оправно е, пу-пу.Докато повръщах първите месеци- и се бях трупирата на леглото-само се оправяше.При първият конфликт и заплаха за раздяла-идеята тогава както казах беше, че съм го ограничавала, когато мрънках да е с нас, че нямам приятели и т.н.Да излизам.Започнах да излизам вечер-не се е грижил кой знае колко-рпибирах се-детето си ме чакаше, лягахме си пак заедно.Утре ще я води някъде.За час-два.Така ще е и занапред-аз държа на връзката им, тя го обожава, той много я обича.Личи си.Няма да лиша детето от това, стига той да не вземе някакви обрати, де да знам.В началото, когато се роди-всичко е вършел, нощем също ме е отменял-защото е нощна птица и така или иначе е бил буден-хранил я е.Но тя е имала мноог малко такъв период де-на неспане в началото и така.Като цяло-не го товаря с домакински задължения, правех всичко с удоволсвтое и след работа не ми е тежало.Не съм се оплаквала.Но да ми заяви, че не мога една вечеря да направя, защото няколко пъти сме яли принцезси за по-бързо, че  е много гладен, или че ми няма покривката, или нещо подобно...незнам.Останах вкъщи скоро, не лежа от самото начало на беремнността.Боядисах си коридора, лепих си плочки, той водеше сутрин детето на градина две седмици-аз я прибирах.Една сутрин попита-кога дететоще остане с мен-трудно му е ставането, уморен е, вечер ляга късно.А за да я заведе става поне 40 минути по-рано.Така детето остана непредвидено по-раничко у нас, спря градина.Живеем на другият край на Сф от градината-тя е до моята работа всъщност.Аз пък си бях извоювала да си тръгвам рано, че да я прибирам преди час пик, защото иначе пътува това детето по час и половина.Не било нормално това според него-да не искам да го чакам да ни прибере-до къ 7 вечер.А аз го жалех-да не пътува в задръстванията към нас, пък после към дома...Мързяло ме било.Искала съм да ходя с приятелки на кафе, затова рано си тръгвам от работа.Аз веднъж го казах, когато трябваше кола да купуваме, щото той пеша не може, а нямаше служебна в този момент.Та-идеята беше и аз да я ползвам тази кола, но...не стигнах до нея, продаде я бързо.Та бях казала, че -нямам ли право, като мога да си тръгна веднъж рано и аз с приятели да се видя-щото на мен детето това време ми позволява, аз не мога да излизам късно вечер, а просто лседобяд/ тогава ме обвиняваше, че нямам приятели и аз да му докажа, че имма всъщност/Истината е, че аз, като вземех детето около 4.30 до към 6 без нещо пътуваме, малко на люлката, през магазина и вкъщи сме около 7 вечер.Да направя нещо аламинут-и за детето и за нас-и това е...
Тесс-това е абсурдното-той казва, че искам деца, защото ме мързи да правя друго...Задоволявам се с малко, а така две деца не се гледат...Т.е-чисто финансово е някак.После-вчера ми вика-защото действаме за преместване поне в квартала, а аз, ако се върна рано на работа май пък на старото място ще ми е по-удобно и исках да коментираме.Та-постоянно щоот ме пита-каквъ ми е план А и план Б-той обожава плановете.И аз му казвам-това и това, да работя в краен случай на старата работа, или друга-говоря сега и с приятелки-все отнякъде ще изкочи нещо.Та от една страна ми вика-ааааа, ти сега се сети работатта да си сменяш, когато ти опря ножа, а не преди години, пък после-ми, как ще прибираш децата, като си до 8 на работа на новото място/ за повече пари/Или-ако ме приемат тази година/ което е доста съмнително.-как ще уча-кой ще гледа децата по 20 дена в семестър....
Така че...незнам вече нищо, наистина.

Пенелопа, направо  не знам какво да кажа, а  аз рядко оставам без думи.
Първо, на мен това ми намирисва здраво на страничен, изградил кариерата си" фактор"( рабирай жена )
Второто е много гадно, но съм го наблюдавала много пъти. Той по някакви причини  е почнал да се срамува от теб. Заради това му е озлоблението. Тези прични са абсолютно, 200% ирационални (ако правилно съм разбрала, че ти си със средно образование нали?) За това наистина не хаби време да разсъждаваш по тях. Както казва Клер програмирай се на "оцеляване".
Обаче, още по гадното, което ще напиша, ти  казваш,че го обичаш? Ами той не те уважва като МАЙКА! Как успяваш да обичаш човек, който се опитва да те гази на най-чувствителното място за една жена????
Майка си на децата му, последното, което трябва да  му е дерт е имаш ли кариера.  И мисля, че ако си направила  грешка, то е да недооцениш, че този мъж не те уважава, за  това  не може да оцени и услията ти в домакинството или по децата.

Пак ще пиша, че му се ядосах, а не искам да те настройвам срещу съпругът ти.

Жали-да, с широко отворени очи съм повярвай.Убеждавам сама себе си в това, което казваш.Това мисля и аз и ми е много тежко.Знам, казах му,-не ме сравнявай, ами директно си хващай пътя.Няма иначе-аз друга логика не виждам.Ако има друга, незнам, пак казвам, не съм ровила, то няма и как всъщност.Но и това го мисля и пак ме боли-няма начин да не е така.Да, обичам го, докато премина към омраза и безразличние ще мине време, знам висчко, повярвай,На думи го знам, ще го вкуся и на дела.До скоро и той беше среднист.Не е точно в това всъщност-в самата диплома като някакъв факт.А в делата.Да вижда, че правя нещо иска.Това е.Нещо-там да си избера професия, и да я хвана.
Незнам как го обичам, това е от скоро все пак-точно тази, същинската част.А докато го намразя ще мине време малко или много, знаеш.И все пак- аз не се давам така, постояно си повтарям и на себе си и на него-няма да ти се дам, няма да ме унижаваш, аз знам, че не съм никой.
Незнам какво и как се промени, колко дълго се е случвало, просто сега той даде категоричн израз на това, което мисли явно.До преди няколко месеца, макар и да е казвал-хайде, вземи прави нещо, така не може-няколко пъти сме говорили и аз му казах, че искам да използвам второто си майчинсвто, за да хвана друга посока.Но все пак-това иска време, а той е очаквал явно веднага да се случи.Незнам.
Емоционално сега трябва да оцелея, знам.Ни хормони са ми в повече, ни нищо-просто ситуацията е лайняна и няма как да не го преживея.

Хубаво, да почнем тогава от там, че аз съм върл противник на омразните отношения- не са нужни никому, не носят полза никому. Напротив, бих казала въпреки всичко, старай се да не го намразиш.
Знам, че ще ти е много трудно, знам че  е нужно много време, но сега единственото важно е да не се оставиш да ти вкара чувство за вина или да ти влияе на самооценката. Та ти само на 30г! бе жена, аз на 36 спечелих стипендия и заминах да уча  чужбина и бях най- дъртия кандидат от БГ за тези стипедндии, обаче пък там си бях ОК имаше и по-дърти от мен , преди това пак бях на  стара ( на 29 г, когато тръгнах на курсове по английски), но сега нещата са различни, и ти имаш много време да промениш живота си.С което ти казвам, че след две -три години като ти порасне детето ще можеш да си помислиш какво ти се прави и да тръгнеш към него. Сега просто си остави време да се справиш.
И спирай да го мислиш- каквито и да са му причините- да  е съгласен да се развежда с  теб, седмици преди да родиш- просто не си е по реда !

Ами-то това ми беше целта.Да си родя детенцето, чакали сме го.Да мине около година време, да си влезне всичко в релси и та се емна......Така го виждах.А да го мразя-не искам, наистина......На 30 и аз му казвам, че не съм бита карта, или поне такла си мислех, вече незнам....Късно било. Мислех си, че заедно ще вървим, ще имам и аз време дадено да изградя нещо.Все пак, докато детенце дръпне мъничко-аз трябвяа да съм на разположение.Да съм си правила сметката по-добре, не ставало така,

Уф, пенелопа, само едно ще ти кажа - смелост, търпение и кураж!
Каквото и да се случи.
Щото знам какво е да си сама и бременна.

Ще ти кажа нещо.
Била съм от другата страна. _{Моля, не ме стреляйте!}Само, че тогава мъжът застана и каза истината в очите на съпругата си.
Че има друга жена. Че тя чака дете.
Истината бе!

Е, той остана със семейството си. Наскоро им се роди още едно детенце.
Силна жена, прие го, прости, залепи счупеното с дъщеричка. А дали е така?
Ти би ли го направила?

Та мисълта ми е, че има хора всякакви.
И не е непременно друга жена, макар да съм убедена в това...
Целувки от мен и малката Вяра!    
Кураж!

О, Сабина, незнам.Не го обвинявам, ако се е случило това-да, да каже, не съм малко дете, познава ме-сцени няма да правя.Дали ще се боря-сигурно.Но трябва да знам срещу какво се боря.Нали така?А аз тъна в неведение, всъщност-аз знам тази официална причина-безперспективна съм за тази връзка.Нямам кариера.Толкова.

Това... са пълни глупости , изсмукани от пръстите или сложени в устата му от някой друг .
Ще мисля и пак ще пиша, в момента още ми е трудно да асимилирам това, което прочетох.
А и факта, че си тук по такъв повод - ти си последният човек, за който съм си мислела, че може да се разведе... всъщност така мислех и за много други, между впрочем

Друго-не е бил ограничаван-излиза с приятели, прибирал се е по малките часове.Никога не е било проблем това.Излиза по служебни вечери,Никога не съм му пилила за такова нещо.Напротив-даже ако се застои го подтиквам да излезне.
CTramell-давай идеи-аз това чакам, щото съм блокаж в момента.Това искам да знам, какви идеи и кой му ги слага.
Няколко пъти съм го подтсрекавала за откровености0да измъкна нещо различно от това, което изтъква като причина-не-няма.Или е много хитър/ да, никак не е глупав, той жена няма ей така да завъди пред всички/Не съм искала подобни съмнения да тегнат между нас.Т.е. и повод не ми е давал с някакво различно отношение преди.Някак изглежда сега, че това му неудовлетворение се е трупало, трупало, а той понеже не говори, не иска и така, в един момент е взело връх.НО-детето?Защо?Ако не е имал визия за живот с мен-защо наоправихме второто дете-той го искаше/ иска/Сега ме цака и с това-как ще се оправям сама с децата, че съм гола вода.Хем изтъква, че парите няма да ми стигат, хем изтъква, че ако започна по-платена тработа няма да мога да си ги прибирам и гледам.И пак не вижда противоречието.Чакал ме бил тези години, казва, да ме видел какво ще направя.Казала съм, че докато съм бременна ще уча.За 9 месеца не се изучава човек, не сменя кардинално средата, при все,че 4 месеца лежи като болен, после вече е с корем и няма на къде.
Искам да знам причината, наистина, а той това изтъква.Това е.Нищо друго не мога да науча вече по никаквъ начин, ако той сам не каже, или аз случайно нещо не видя.Вече не познавам и приятелите му.Наскоро смени и работата.Подкрепих го, тогава се беше уплашил, за евентуален провал и как ще смогнем.Тогава и говорихме спокойно по това за последно.Аз му казах, че няма така да се оставя, ще направя нещо, винаги съм работела.Това,ч е последната ми работа толкова дълго ме задържа беше, защото ми беше удобно, наитсина-заради детето-водех на градина и прибирах във време, което д ами даде час-два пълноцени с нея.Колежките му също го правели, твърди.Но били едикакви си, аз не съм.Ако не са колежките-ще е друг, сега за колежките се сещам като пример.
И все пак-12 години, всичко ми е свързано стози човек, всичко постигнато, всяка вещ-не е нормално да не ми пука, нали?