Приятели - предатели

Знам със сигурност ,че много боли Аз бях предадена от две мои много добри приятелки....... от години се знаем и аз ги имах като сестри,при това става въпрос за зрели жени на малко над 40 години.Та накратко.........забременях с второто ми дете което си беше планирано.Чух си приказки след това,че е много хубаво по принцип,но как ми се занимава?вместо да се развивам професионално(имала съм златни ръце!!!)аз тепърва деца да гледам Едната има син на 20,а другата на 16 и за себе си са решили категорично че ще си останат с по едно.ОК всеки си решава за себе си!!!........ та една от двете ми "направи" голям жест,като покани дъщеря ми на море за една седмица да отиде с тях,защото аз вече в напреднала бременност не можех да пътувам.До тук добре През цялото време се обаждах да ги питам как са?уж всичко беше ок и като се върнаха в София се виждаме и се правят,че не ме познават даже не ме и поглеждат в очите все едно не съществувам И това става в присъствието на друга обща приятелка която гледаше като тресната техните реакции не по-малко от мен.Поисках обяснение от едната относно поведението им и не получих никакъв смислен отговор!!!Дъщеря ми не е била никакъв проблем,аз съм се променила.Ок така да е от хормоните наистина бях по-нервна и чуствителна,но не съм обидила никоя с нищо!!!И най вече ме заболя,че никоя не си направи труда да дойде и да иска да си поговорим като уж истински приятелки и да ми каже ти  постъпи така и така..........за да изясним нещата.Не може до момента да се държат нормално и да си дойдат от почивка настроени срещу теб и най гадно да те игнорират без да знам за какво За мене е предателство това отношение и им казах,че съм много разочарована от тях,още повече че очаквах и подкрепа и опора от приятелки очаквайки второто си дете.Вече минаха две години и като се засечем се поздравяваме и общи приказки от немай къде.В началото ми беше много мъчно и си го преживявах,но се научих че децата и семейството са за цял живот а приятелите преходни!!!

pisi missi тези твои " приятелки " трябвада са прочетена и затворена страница от живота ти . И не се връщай към тези спомени защото от това само повече ще те боли.
Никой няма право да ти определя начина ти на живот и да ти казва кое е най добро за теб .Особено от такива "добронамерени приятелки".

Днес ми е ден да размишлявам за приятелствата  и де стигам до извода, че няма ненаказано добро.  В момента съм много разочарована от едно същество от мъжки пол, което обаче се оказа притежател на множество женски черти - истерия, плетене на интриги, двуличие.  А се пишеше на голям приятел  Аз имам търпение  но не съм склонна да прощавам - отсега знам какво ще стане: след няколко месеца ще се издъни и ще се дотътри да пита за помощ. Твърде късно, естествено 

Не е приятел, този ,който ти бърше сълзите, а този който не ти ги създава.Най-лесно се разбира кои са ти приятели, не когато си нещастен, а когато си щастлив.
Почнах работа в една голяма фирма с хубави пари. Другата ми приятелка изведнъж спря да ми се обажда, а когато се виждахме ми разправяше колко съм се надула и колко съм се променила. С другите ми приятели не беше така. Накрая стигна до там да каже, че фирмата , в която работя била мошеническа и мафиотска. Ами просто спрях и с нея да си контактувам! Дискретно се отстраних. Даже, когато ме търси й казвам, че съм заета в момента  и повече не й се обаждам!!!!!И тя не ми липсва......

по същия начин като теб съм.
малко ми е самотно без най-добра приятелка но досега нямам такава която да е била изключение и да е била лоялна и искрена към мен.
сещам се само за една жена но тя живее в друг град и малко време бяхме заедно за да се развие приятелството ни
мона лиза - какъв ужас не мога да си представя какво трябва да представлява човек за да направи такова нещо и то преди рожденния ти ден

http://www.geocities.com/search_girls/realfriends.htm
това ми харества има доста истина  разгледай те го   

Следвам принципа "каквото повикало - такова се обадило". Не можах да преглътна това моя приятелка, която ми беше съседка и с нея бяхме непрекъснато заедно откакто сме се родили, да ми подлива вода, да говори зад гърба ми, да ме използва. И като капак - да ми държи сметка за това как се държа с наша обща позната.
Приятели са ми само тези, които се докажат като такива. Съответно и само на тях имам доверие.

Имах една такава приятелка, която доста се постара да застане между мен и мъжа ми... За известно време успя... То не бяха лъжи, то не бяха интриги, то не бяха мили очи... отврат...
С такава приятелка врагове не ми трябват...
В момента в който разбрах какво е говорила и правила зад гърба ми - я отрязах.
Изревах си очите, съсипах се, но се справих някак си, сега тази жена е мъртва за мен...
Думи не ми стигат, пълен боклук

Имах "добра" приятелка. Бяхме много близки. Помогнах и в много трудни моменти. За жалост дойде ден, в който отчаяно се нуждаех от подкрепата и - беше починала майка ми. Тя също беше загубила баща си преди време. Трябваше да съм силна пред близките си, включително пред бъдещия си съпруг. Само на нея можех да споделя, да излея мъката си. Отидохме в едно почти празно кафе и, когато сълзите започнаха да се стичат по бузите ми, реакцията беше: " Стига, стига си ревала, излагаш ме! Чудо голямо, айде сега!".
Лицето и изразяваше безкрайно отегчение, досада и пренебрежение. Натъпках си обратно мъката в сърцето и до ден днешен не мога да я извадя от там. Много неща и бях простила, но това не можах. Отдръпнах се и повече не я потърсих, нито тя мен. Така и не разбрах постъпката и.
Имам близки познати и две приятелки в чужбина. Най-добрите ми приятели останаха баща ми и съпруга ми. Но мъката си запазвам за себе си.

Приятел ми е само и единствено съпругът ми.Напатила съм се от псевдо приятелки.Една от тях даже избра гаджето ми да й бъде първи .
Така,че на жени не вярвам.

И аз мисля така. До сега съм нямала приятел - предател.

Оф аз съм много мека Гана и бързо забравям, но ако е по-сериозно не мисля, че бих мълчала и търпяла

"Приятел ти е този, който те познава и въпреки това те обича"
Много са рядко, но намериш ли я си истински щастлива. Аз много се радвам че имам такава.
А самата дума предателство е доста силна, това не бих простила.

На всеки на когото съм гласувала доверие и съм го мислела,за приятел ме е предал!!!! От години единственият ми приятел е сестра ми!!!!
Не допускам никой да себе си!!!!!!