И невъзможна и несподелена...цели 3 години 
Къде ми е бил акъла, незнам..
Къде ми е бил акъла, незнам..
... Разбира се, на някои хора им се случва и по-често 
... - Публикувана: 12 март 2007, 16:11 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2007, 12:18 ч.
За любовта - несподелента, невъзможната
Ами има едно очарователно място, където отиват всички акъли веднъж-дваж в живота, напук на нас, бедните влюбени
... Разбира се, на някои хора им се случва и по-често ... 
Според мен невъзможната е по-многострадална от несподелената и може цял живот да си останеш мъничко влюбен в нея 
Невъзможна означава и двамата да се обичате, но да има непреодолими пречки да сте заедно- разстояние, предразсъдъци, задължения към трети лица и т.н.
Иначе не мога да кажа,че съм имала невъзможна любов - освен ако едновременното ходене с двама мъже не е невъзможна любов
Колкото до несподелена мисля си че всеки е има в някаква степен
Невъзможна означава и двамата да се обичате, но да има непреодолими пречки да сте заедно- разстояние, предразсъдъци, задължения към трети лица и т.н.
Иначе не мога да кажа,че съм имала невъзможна любов - освен ако едновременното ходене с двама мъже не е невъзможна любов
Колкото до несподелена мисля си че всеки е има в някаква степен
Няма да влизам в подробности. Имах споделена, но невъзможна - бяхме с различен произход и различна религия, а баща му е много известен и много богат, а има и огромни изисквания към сина си. Едно от тях беше да не сме заедно и ни беше много трудно и на двамата. Не бих могла, обаче, да искам от него да изостави всичко (баща си, дома си, начина си на живот и т.н.), а и той не беше готов за това. Разделихме се, наранявайки се взаимно. Оттогава не сме се виждали. Той ми се обади след сватбата ми и ми честити, но и тогава си казахме тежки думи. После общи приятели завъртяха едни интрижки и напълно ни отдалечиха (а би ми било приятно да знам поне как е, но любовта отдавна си отиде).
Сега обичам мъжа ми и дано тази любов е винаги споделена и възможна
.
Сега обичам мъжа ми и дано тази любов е винаги споделена и възможна
. Сега обичам мъжа ми и дано тази любов е винаги споделена и възможна .
.
Пожелавам ти винаги да е така
да, много са от у4илище и после много такива съм преживяла, несподелените май по-лесно се преживяват, но споделените и невъзможните остават завинаги да си пробват късмета на по-късен етап! няма невъзможни неща, има страх да ги реализираме!или пък страх да не се нараним пове4е от края след това!
Имала съм такава любов- невъзможна, но споделена. Бяхме заедно дълго, но знаехме че няма де е завинаги.
Остана ми спомен за цял живот.Аз мисля, че по- добре да изживееш една любов, макър да знаеш че е невъзможно да сте винаги заедно , отколкото изобщо да не я изживееш. Беше най- разтърсващата, най - пламенната...
Не съжалявам!
Остана ми спомен за цял живот.Аз мисля, че по- добре да изживееш една любов, макър да знаеш че е невъзможно да сте винаги заедно , отколкото изобщо да не я изживееш. Беше най- разтърсващата, най - пламенната...
Не съжалявам!
Моята невъзможна любов се превърна във възможна благодарение на неговата силна воля и характер.
След 4 години пътуване между Варна и СОфия аз не виждах никакъв шанс да се съберем. А това пътуване така ми беше втръснало, че бях готова да жертвам и любовта си. Но изведнъж той намери сили, разбира се намери и работа, и се премести в София.
След 4 години пътуване между Варна и СОфия аз не виждах никакъв шанс да се съберем. А това пътуване така ми беше втръснало, че бях готова да жертвам и любовта си. Но изведнъж той намери сили, разбира се намери и работа, и се премести в София.
Моята несподелена беше когато бях на 14 години - лудо влюбена в едно момче на 21, което виждах в дискотеката 
тъй като се ожалих на всичките ми познати колко страдам, той накрая разбра за чувствата ми една вечер ми прати шампанско, следващия път приятелят му дойде да ме покани да седна при тях, и да ни запознае - ТОЙ искал. Аз обаче се усъмних че ме бъзикат, и не отидох.. поканата се повтори след още няколко дни - този път реших да рискувам, седнах до него, и той си глътна езика и така, помълчахме си около час, и се разделихме. И продължихме да се отминаваме като непознати.. След няколко години той ненадейно стана баща и се ожени така и не разбрах дали "любовта" беше споделена или не...
Когато го видях в по-съзнателна възраст, след години, се почудих къде ми е бил умът тогава... междувременно завърших университета, работих, пътувах, срещах какви ли не хора, а той си остана все същият. Истина е обаче, че когато ме питат какви мъже харесвам, като че ли описвам него
тъй като се ожалих на всичките ми познати колко страдам, той накрая разбра за чувствата ми една вечер ми прати шампанско, следващия път приятелят му дойде да ме покани да седна при тях, и да ни запознае - ТОЙ искал. Аз обаче се усъмних че ме бъзикат, и не отидох.. поканата се повтори след още няколко дни - този път реших да рискувам, седнах до него, и той си глътна езика и така, помълчахме си около час, и се разделихме. И продължихме да се отминаваме като непознати.. След няколко години той ненадейно стана баща и се ожени така и не разбрах дали "любовта" беше споделена или не...Когато го видях в по-съзнателна възраст, след години, се почудих къде ми е бил умът тогава... междувременно завърших университета, работих, пътувах, срещах какви ли не хора, а той си остана все същият. Истина е обаче, че когато ме питат какви мъже харесвам, като че ли описвам него
