Има бе жена, чети внимателно отговорите 
- Публикувана: 13 март 2007, 08:54 ч.
- Последно мнение: 15 март 2007, 12:38 ч.
първи думички
Синът ми определено си ъ-къше, тоест сочеше с пръстче и викаше "ъ-ъ", когато иска нещо до поне годинка и 7-8 месеца. Казваше наистина мама, баба, тати и т.н., но иначе с говора не напредваше достатъчно бързо според мен. Точно около втория си рожден ден направо се "отприщи", както се казва и започна да си лафи с дълги и доста добре сглобени изречения - някак отведнъж. Аз лично да си призная, се тревожех, защото около нас всички други деца ми се струваше, че говорят къде-къде повече. 
Между другото, синът ми като малък беше срамежлив и също не се е пъхал особено сред децата, докато не опознае някое, грам внимание не им обръщаше. Той и досега си е доста потаен на моменти, но при него си е чисто и просто проява на характер, нали е Девичка - с близки деца си играе супер, с непознати е доста предпазлив Имаше си почти две години въображаемо приятелче, всички много обичахме да слушаме за него всеки ден. Изобщо не бих го заподозряла в индиговост или кристалност обаче, нито за миг. Просто си е по-предпазлив и чуствителен по характер.
Дъщеря ми сега е другата крайност, с такива темпове се развива, че ако ми беше първо дете, а баткото второ, сигурно щях да се побъркам без време
Явно децата са си напълно различни едно от друго и това е. Аз лично от сегашния си опит бих се тревожила, ако детето не говори след втория си рожден ден, преди това - не 
Между другото, синът ми като малък беше срамежлив и също не се е пъхал особено сред децата, докато не опознае някое, грам внимание не им обръщаше. Той и досега си е доста потаен на моменти, но при него си е чисто и просто проява на характер, нали е Девичка - с близки деца си играе супер, с непознати е доста предпазлив Имаше си почти две години въображаемо приятелче, всички много обичахме да слушаме за него всеки ден. Изобщо не бих го заподозряла в индиговост или кристалност обаче, нито за миг. Просто си е по-предпазлив и чуствителен по характер.Дъщеря ми сега е другата крайност, с такива темпове се развива, че ако ми беше първо дете, а баткото второ, сигурно щях да се побъркам без време
Явно децата са си напълно различни едно от друго и това е. Аз лично от сегашния си опит бих се тревожила, ако детето не говори след втория си рожден ден, преди това - не
majceto, както си и бременна хич не си мисли за такива неща. Ако нещо наистина те интересува, по-добре да поговориш за собствено успокоение с педиатъра на детето, той със сигурност разбира повече от нас. Всички деца са различни, всички родители се безпокоим за тях, затова би трябвало да не се впечатляваме толкова от постингите тук, а от собственото си шесто чувство и мнението на хората, които наистина разбират. Гледай си детето и чети по-малко за кристали и индиго, това си мисля аз
Гледай си детето и чети по-малко за кристали и индиго, това си мисля аз
жива да си!
Ох и аз като теб само се шашкам. Единия е по- приказлив Божидар - казва баба, деди, тати, по- рядко мама, гоол, мау, Бобо ам... Ей такива кратки думички. А Христо казва баба, тати, деди и от там на сетне китайски. Приказва не се спира, но нищо не му се разбира. Голямо притеснение ми е , особено Ицко, защото вече са на 1г и 6м. Като си спомня моята племенница на тази възраст не и млъкваше устата.
започвам с това, че засега НЕ СЪМ притеснена, а любопитна, нетърпелива или нещо подобно.
дъщеря ми е на година и 5 м. и още не казва и една думичка - нито мама, нито тати, баба или каквото и да е друго. понякога казва ам-м за храна и напитки, но само понякога. имитира по някакъв начин различните животни, но не по общоприетия - котето например не прави "мяу", а квичи с определена интонация, кучето прави 'ауау' и до там. изобщо, като че ли използва повече езика на тялото, отколкото звуци, за да означава нещо си. двигателно детето е добре, независимо че проходи преди 2 месеца /т.е. малко по-късно от връстниците си/ - изкачва стълби, тича, кляка и става съвсем координирано; вниманието й се задържа успешно въху книжки и бебешките филмчета от х 20 минути /бебета айнщайн, например/ - т.е. за сега изключвам възможността да е със забавено развитие. просто се чудя защо и дали има причина да не казва нищо. нямам предвид да изговаря имената на предметите, а да казва прости 2-срични думи и вербално да изказва елементарни желания.
моля, споделете кога за първи път детето ви каза своята първа осъзната дума /нямам предвид а-гу или повторяемо изговаряне на ти-ти/. искрено се надявам да има и други деца, проговорили по-късничко. току-виж се оказало, че при детето има проблем някакъв.
дъщеря ми е на година и 5 м. и още не казва и една думичка - нито мама, нито тати, баба или каквото и да е друго. понякога казва ам-м за храна и напитки, но само понякога. имитира по някакъв начин различните животни, но не по общоприетия - котето например не прави "мяу", а квичи с определена интонация, кучето прави 'ауау' и до там. изобщо, като че ли използва повече езика на тялото, отколкото звуци, за да означава нещо си. двигателно детето е добре, независимо че проходи преди 2 месеца /т.е. малко по-късно от връстниците си/ - изкачва стълби, тича, кляка и става съвсем координирано; вниманието й се задържа успешно въху книжки и бебешките филмчета от х 20 минути /бебета айнщайн, например/ - т.е. за сега изключвам възможността да е със забавено развитие. просто се чудя защо и дали има причина да не казва нищо. нямам предвид да изговаря имената на предметите, а да казва прости 2-срични думи и вербално да изказва елементарни желания.
моля, споделете кога за първи път детето ви каза своята първа осъзната дума /нямам предвид а-гу или повторяемо изговаряне на ти-ти/. искрено се надявам да има и други деца, проговорили по-късничко. току-виж се оказало, че при детето има проблем някакъв.
При мен лично големият ми син започна да казва думички на около година, а малкият- на 7 месеца и сега, на 10 има репертоар от десетина думички, които си употребява съзнателно. Естествено е, че са свързани с близките и с основните му функции, като "папа" или "ам" или с желания, като "дай" /звучи по- скоро при него като /да-да-да/, но това е когато иска да получи нещо или "на", когато иска нещо да даде.
Моят син е страшно приказлив - от както стане сутрин до вечерта устата му не спира. Доста думи ги казва правилно - мама, тати, баба, деде, леля, риба, не, да, гу-гу, /х/айде, дай и още, но не се сещам. Казва как се казваме ние с баща му, леля му и той, на колко е годинки. Разбира абсолютно всичко.
majceto, не се притеснявай! И моят Стефан не говори. Единствените смислени неща от неговите уста са: тете = бебе, ауо = ало, ам-ам, напоследък казва доста отчетливо ма-ма, ама не смея да твърдя, че визира мен с това и също вместо "дай" повтаря нещо като "няняняня", т.е. щом го чуя това, знам, че иска това, което държа или ям. Иначе в момента, в който си отвори очите, почва да бръщолеви, но абсолютно нищо не му се разбира! И баща му късничко е проговорил, затова още не съм се притеснила. За нетърпението - и аз го имам иначе!
.
Дъщеря ми проговори много късно - след като навърши две години и, за ужас на всички, първата й дума беше "дай", после "пАри" /горещо/, "мравка" и т.н. със съвсем бебешка интерпретация. Синът ми, покрай кака си, на 1.5 години вече говореше като професор - така му и викаха лелките в яслата "Професора", без да е минал през период на бебешки думи. Първата му дума беше името на сестра му. А има и един чуден виц: На Вуте синът му дума не обелвал и цялата рода го била нарочила за бавноразвиващ се. Вече възмъжал и една вечер, докато се хранели, проговорил "Дай сол!". Всичките роднини наскачали възторжено и го запрегръщали, а на въпроса защо досега е мълчал, той отговорил: "Е, па нищо не ми требвАло!"
хареса ми!
и след задълбочено чудене дали да се притесня или депресирам, мирясах, май, най-накрая!
абе казвам си аз, че всичко е от хормоните, ама сама на себе си не вярвам.