Публикувана: 31 дек. 2024, 18:39 ч.
Последно мнение: 1 ян. 2026, 10:29 ч.

?Въпроси всякакви за СО? 2025

245 104
6 795
1

# 45 3 ян. 2025, 16:20 ч.

Мнения: X

Благодаря, момичета! Разбирам, че всичко, което казвате, е така. Разбирам го на теория. Ама на практика, пусто упорство, много ми пречи. Всичко в живота си съм постигала с труд и упоритост. Ама в любовта явно не става, колкото и да съм отдадена. Преди тази имах връзка 7 години с друг мъж. Живеехме вече от 3 години заедно и смятах, че е настъпило време за по-сериозни крачки - брак, наше жилище, дете. Мота ме 2 години, че било рано и накрая каза: аз никога не си представям да си губя времето със семейство и деца. Малко след раздялата ни разбрах за здравословните ми проблеми и имах чувство, че съдбата ми се подиграва... И там се раздавах като за световно, че видиш ли, щял да види усилията ми. Нищо не видя.
Да, осъзнавам, че сега аз съм последната маймуна на клона, която го огъва твърде много. И е най-лесно мен да ме махне, а не някоя от другите. Никога не съм искала да се отказва от детето си. Не би ми и минало през главата! Просто искам така както детето е важно, поне малко важна да се чувствам и аз. Даже много пъти аз съм го насърчавала да упорства да се видят и да имат време заедно, когато бившата му жена все повтаря: сега не е удобно. Да, осъзнавам, че той познава майка си цял живот, а мен едва 4 години. Нормално е тя да е с по-добри позиции и по-силни корени от мен. Явно е така.
Страх ме е, че трудно ще намеря подходящ човек. Не живея в огромен град. А и вече преживях неудобството да се обяснявам за проблемите си, не знам как ще успея втори път.

# 46 3 ян. 2025, 16:30 ч.

Мнения: 5 177

От всичко прочетено не разбрах той иска ли да имате общо дете изобщо или това, което вече има, му е достатъчно?

# 47 3 ян. 2025, 16:36 ч.

Мнения: X

Цитат на: Анонимен в пт, 03 яну 2025, 15:45

Аз напълно разбирам, че съм в безизходица и че упорствам по отношение на нещо, което очевидно не може да се подобри. Това, което ме задържа са милионите общи неща. И факта, че когато сме си само двамата всичко е идеално. Това ме е спирало толкова време.
Аз съм на 33 години, физически обременена, финансово независима. Но със страшно ниско самочувствие заради това, че не се чувствам жена заради здравословните проблеми.
Нападате ме, а не разбирам защо. Ако не ви е приятно, просто не отговаряйте! Радвам се, че никоя от вас не е била в такава ситуация. Имам нужда от съвет, дали ако такъв тип мъж види страданията ми отново, дали ако се сдобием с дете, ще ме възприема по по-различен начин. Дали ще стана някога приоритет? Защото сега ми се казва, че детето е на първо място и това никога няма да се промени. А нашето дете, то къде ще е? Аз никога не съм си представяла, че ще съм в толкова трудна житейска ситуация, повярвайте ми, какво ли не бих направила поне да съм здрава...

Грешиш. Аз съм била в почти идентична ситуация. Да не кажа 1:1

И аз с репродуктивни проблеми, много опити инвитро, с него бяха три от тях. Той е дори с повече деца, доста беше под влиянието на бившата си жена.
Дълго драпах и аз да стана приоритет № 1. Отидоха години и при мен. Страдах, плаках, колко съм се тормозила... не че не ме обичал, просто не бях на първо място.

В някакъв момент на узряване и вътрешно проглеждане разбрах, че никога, ама НИКОГА няма да бъда най-важна за него. Не че не го знаех през цялото време, просто в онзи момент дори надеждата за това си отиде.

Рязко прекъснах връзката и се почувствах свободна. Беше малко преди Коледните празници на съответната година. Буквално с новата година поставих ново начало за себе си. Приех, че може би няма да срещна подходящ мъж, с мечтата за дете се бях простила (ужасна психическа умора и физическо изтощение, както и напреднали години). И съвсем, ама съвсем ненадейно срещнах настоящият си мъж и хиляди пъти благодаря на себе си за онази крачка, която направих с раздялата. Може би едно от най-добрите решения в живота ми.

Даже се упреквам, че не я предприех по-рано. И затова и сега се ядосвам като те чета какво пораженчество и ниско самочувствие има у теб. Да не говорим, че си само на 33г. Аз бях на 45г+

# 48 3 ян. 2025, 16:38 ч.

Мнения: 7 498

Не бива да очакваш някой да оценява раздаването ти. Напротив, колкото повече се раздаваш безрезервно и без съответното отношение насреща, толкова по-отчаяна и прилепчива изглеждаш. По-добре да си сама, отколкото в сегашната конфигурация. Ако имате дете, ще стане още по-зле, този човек просто не те цени и обича. Това няма да се промени с появата на дете.

# 49 3 ян. 2025, 16:39 ч.

Далечният изток
Мнения: 20 508

Ама жена, това вече го четохме няколко пъти. "Той познава майка си цял живот.... и т. н." Помня го това, всеки път едно и също повтаряш.
Ти си стояла, мислила, разсъждавала, стигнала си до тези изводи и ги повтаряш до откат.
Искам да се чувствам важна за него?! Моля? Кога?
Твоите дразнители, които се явяват негови роднини, винаги ще са там и винаги ще са с приоритет пред теб. Как можеш да накараш човек да те уважава и да те цени? Ами никак. То не става с "искам". Може да искаш неща, които ти да правиш, но няма как да накараш някого насила да чувства каквото и да е.

Последна редакция: пт, 03 яну 2025, 16:54 от AIDA_N

# 50 3 ян. 2025, 16:39 ч.

Мнения: X

Иска или поне така твърди. В началото беше доста по-отдаден на идеята, но явно всички тези трудности около забременяването, някак му откраднаха ентусиазма. Разбирам, че не му е лесно. Но и на мен не ми е. Но да, опредерено моята борба за дете не е неговата борба. Никога не е мрънкал, че се налага да минаваме по този път, но и усещам моята радост при всяко ходене в клиниката, докато на него сякаш му е втръснало, радостта я няма. Твърди, че иска да има семейство и дете, което да отглежда, защото осъзнава, че за това дете сега вриза основно в ролята на вълшебна фея и изпълнява желания. Но не променя нищо в това отношение.

Анонимен, благодаря! Възхищавам се на силата ти! Искрено съжалявам, че си преминала през това! Но много, много се радвам, че си постъпила правилно и си намерила щастието си! От такъв пример имах нужда, благодаря от сърце!

# 51 3 ян. 2025, 16:54 ч.

Мнения: 29 443

Цитат на: Анонимен в пт, 03 яну 2025, 16:20

Да, осъзнавам, че сега аз съм последната маймуна на клона, която го огъва твърде много. И е най-лесно мен да ме махне, а не някоя от другите. Никога не съм искала да се отказва от детето си. Не би ми и минало през главата! Просто искам така както детето е важно, поне малко важна да се чувствам и аз. Даже много пъти аз съм го насърчавала да упорства да се видят и да имат време заедно, когато бившата му жена все повтаря: сега не е удобно. Да, осъзнавам, че той познава майка си цял живот, а мен едва 4 години. Нормално е тя да е с по-добри позиции и по-силни корени от мен. Явно е така.

Проблемът ти е, че се опитваш да бягаш по чужди коридори. Нито с детето му трябва да се мериш, нито с майка му. Каквото те му дават, ти никога няма да можеш, ако ще и на сто парчета да се пръснеш от зор (или от яд).
И обратното – това, което ти можеш да му дадеш, те не могат. Само че дали му даваш това, което можеш само ти? Или отравяш всичко с ревността си? Помисли си.
Влизаш в чужда картина и се опитваш да я премоделираш по твой вкус. Ами, няма да стане. Или се вписваш към другите елементи в това семейство, или излизаш оттам и си създаваш собствена картина.
Все пак и желанията, и мечтите трябва да имат някаква връзка с реалността. Иначе се стига дотам, докъдето си стигнала ти. До кривата круша...

# 52 3 ян. 2025, 17:01 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 682

Цитат на: Анонимен в пт, 03 яну 2025, 15:45

А нашето дете, то къде ще е?

И после си отговаряш:

Цитат на: Анонимен в пт, 03 яну 2025, 16:39

Но да, опредерено моята борба за дете не е неговата борба. Никога не е мрънкал, че се налага да минаваме по този път, но и усещам моята радост при всяко ходене в клиниката, докато на него сякаш му е втръснало, радостта я няма.

# 53 3 ян. 2025, 17:23 ч.

Мнения: 140

С този човек си от отчаяние, не от любов. Ако нямаше репродуктивни проблеми, щеше да си го зарязала отдавна. Не разбирам какво против имаш донорството, като този сегашният е точно донор за теб. Ти именно заради това си с него - заради надеждата да имаш бебе. Друго позитивно няма. Представи си, че родиш от него. Това, което искаш - да си обичана, ценена, нормално семейство и т.н. пак няма да го имаш. Майка му, бившата, детето и най-важното - той самия, ще са същите. От предишните пъти, в които си писала - този не е добър баща на детето, което има, няма качества за добър баща, не доумявам как мислиш да му раждаш второ. И за съпруг не става. Правя си извода, че искаш бебе на всяка цена без значение от качествата на бащата, от семейното му положение, от отношенията ви, от нищо. Щом те взема с проблемите и е съгласен да ходите на инвитро, той ще е. Емии...

Според мен нищо няма да направиш. Всмисъл няма да го зарежеш. Ще седиш, докато я има надеждата, и чак като я изгубиш, може да се освестиш, че това между вас не става. Избистри си приоритетите в живота - бебе на всяка цена без значение с кого и в каква среда ще расте после, удовлетворяваща за теб връзка и т.н. И ходи на психолог да отработиш бутането при неподходящи.

# 54 3 ян. 2025, 17:25 ч.

при късмета
Мнения: 25 705

Цитат на: Анонимен в пт, 03 яну 2025, 15:45

Аз напълно разбирам, че съм в безизходица и че упорствам по отношение на нещо, което очевидно не може да се подобри. Това, което ме задържа са милионите общи неща. И факта, че когато сме си само двамата всичко е идеално. Това ме е спирало толкова време.
Аз съм на 33 години, физически обременена, финансово независима. Но със страшно ниско самочувствие заради това, че не се чувствам жена заради здравословните проблеми.
Нападате ме, а не разбирам защо. Ако не ви е приятно, просто не отговаряйте! Радвам се, че никоя от вас не е била в такава ситуация. Имам нужда от съвет, дали ако такъв тип мъж види страданията ми отново, дали ако се сдобием с дете, ще ме възприема по по-различен начин. Дали ще стана някога приоритет? Защото сега ми се казва, че детето е на първо място и това никога няма да се промени. А нашето дете, то къде ще е? Аз никога не съм си представяла, че ще съм в толкова трудна житейска ситуация, повярвайте ми, какво ли не бих направила поне да съм здрава...

Задаваш въпроси, на които никой не може да ти отговори. Хубаво е, че вече съществуващото дете е първи приоритет на мъжа, аз лично го адмирирам за това. Вероятно и ваше би било, но това не гарантира на теб мястото, което искаш. А и свекърва създаваща неприятности във отношенията ви в добавка в и без това заплетената картинка, е само още един минус. Нямаш полезен ход. И дете да имате, тогава пък времето ви само двамата ще намалее още повече, а ти само на тези моменти разчиташ.
Аз бих излязла от тази ситуация и да, без дете, по-добре

# 55 3 ян. 2025, 17:36 ч.

Варна
Мнения: 12 832

Бий си шута, направи си дете, пък мъж, когато дойде.

# 56 3 ян. 2025, 17:57 ч.

Мнения: 2 642

Какви толкова физически недостатъци имаш, заради които се комплексираш? Не се сещам за случая. Ти му слугувваш и гледаш детето, а той те залъгва, че един ден ще ти направи твое?

# 57 3 ян. 2025, 18:00 ч.

София
Мнения: 22 911

Помисли си какво се промени и какво постигна с този човек за последните 3 години, колкото минаха от първото ти питане, ако не те бъркам с някого.
И сега си сметни дали матката ти има още 3г., защото в следващите 3 нищо няма да се промени. Съжалявам за здравословните проблеми и донякъде разбирам защо човек би се самосаботирал, но поработи с психолог и преосмисли мнението си за донорство.

Мъж, който те обича, никога няма да те бави, ако знае, че имаш срок най- просто казано. Този човек не те обича, носи ти нерви и тегоба, които влошават всеки здравословен проблем, без значение репродуктивен или не.
Имаш шанс за дете, но трябва да действаш планирано, самоцелно и практически. Мъж има време да срещнеш след това.

# 58 3 ян. 2025, 18:12 ч.

Мнения: 9 225

Цитат на: Анонимен в пт, 03 яну 2025, 15:27

Но аз не искам да имам дете, само заради идеята да имам дете. Искам да имам стабилно семейство и искам детето да види пример за хора, които се уважават и ценят. Знам, че има много жени, които раждат дете от донор, но аз наистина искам да имам мъж до себе си и детето да се появи в едно хубаво и здраво семейство. Много съм объркана и отчаяна, защото бяхме много близо до мечтата за детенце.

Наистина си много объркана....
Какво значи хубаво и здраво семейство за пример? Този мъж е разведен и има дете. Ако ти родиш от него, бащата ще има две деца от две жени. Като се вземат предвид здравословните ти проблеми и желанието му да участва, макар и без радост, в ин витро процедури, най-полезният ти ход е да успееш да родиш от него. Ако искаш обаче здраво и сплотено семейство и ти да си майката на престолонаследника, той не е подходящият човек за тази цел.

# 59 3 ян. 2025, 18:23 ч.

Пловдив
Мнения: 28 063

Цитат на: ма ко в пт, 03 яну 2025, 17:25

Цитат на: Анонимен в пт, 03 яну 2025, 15:45

Аз напълно разбирам, че съм в безизходица и че упорствам по отношение на нещо, което очевидно не може да се подобри. Това, което ме задържа са милионите общи неща. И факта, че когато сме си само двамата всичко е идеално. Това ме е спирало толкова време.
Аз съм на 33 години, физически обременена, финансово независима. Но със страшно ниско самочувствие заради това, че не се чувствам жена заради здравословните проблеми.
Нападате ме, а не разбирам защо. Ако не ви е приятно, просто не отговаряйте! Радвам се, че никоя от вас не е била в такава ситуация. Имам нужда от съвет, дали ако такъв тип мъж види страданията ми отново, дали ако се сдобием с дете, ще ме възприема по по-различен начин. Дали ще стана някога приоритет? Защото сега ми се казва, че детето е на първо място и това никога няма да се промени. А нашето дете, то къде ще е? Аз никога не съм си представяла, че ще съм в толкова трудна житейска ситуация, повярвайте ми, какво ли не бих направила поне да съм здрава...

Ами ако не? Ако нейното дете не се поставя наравно с първото дете? Ако е в ролята на непредпочитаното дете?

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2026

Какво е за вас "изневярата" ?

Опитват ли се мъжете да моделират жените си само защото не могат да намерят нещо по-добро?

Бихте ли живели с мъж, който ви има за даденост?

Причина:

Причина: