Как разбрахте, че това е човекът за вас?

  • 2 554
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 8 456
От първата среща знаех, че това е моят мъж. Не мога да обясня защо, просто интуиция. При мен всичко е така, от пръв поглед, от първия знак на интуицията. Няма как да дам 1 година или 4 години време да опознавам някого. Тъй или иначе гаранция няма за нищо.

# 16
  • на село
  • Мнения: 4 432
Запознахме се октомври, февруари следващата година се сгодихме и през май- сватба и това преди 35г Joy
Усет, привличане, тръпка и късмет Heart Eyes
Дано още толкова години сме заедно.

# 17
  • София
  • Мнения: 4 062
Не съм се замисляла кога осъзнах, че това е човекът за мен. Дори не мога да го опиша като чувство. Още в началото на връзката знаех, че това е мъжът, с когото искам да създам семейство и искам да е бащата на децата ми. Заживяхме след 1 седмица заедно (познанството ни обаче преди това беше няколко години). Имаме сходни виждания, ценности, желания. Внасяме си спокойствие и се уравновесяваме взаимно. Не може да не си говорим. Дори след скандал (силно казано, но сме имали 1-2 през годините) си даваме няколко вдишвания и се връщаме към обичайното си общуване. Просто не може да не си говорим всеки ден и почти постоянно. В съседни стаи да сме като работим от вкъщи и все ще си пишем. За някои е странно сигурно, на нас не ни пука какво мислят другите 😀 Не беше бурна, изпепеляваща страст от първия поглед. По-скоро беше нещо леко, имаше я тръпката и желанието да сме постоянно заедно, а сега всичко това се засилва с всеки ден. Пу пу и занапред да сме си все така.

# 18
  • Мнения: 6 812
Всичките ми връзки са започвали с привличане,няма ли я тръпката още при първия контакт и запознанство при мен не се получаваха нещата.
Колкото до мъжа ми,влюбих се в него веднага.Не знаех дали е взаимно разбира се нито че толкова бързо ще се получат нещата при нас.Паснахме си,бяхме на една вълна,просто се оставихме на течението и нещата се получиха.Не исках брак,не исках деца,докато не опознах него.И поисках,но само с него.Надявам се да остареем заедно и да си отгледаме децата.Караме се разбира се,всеки прави някакви компромиси,не всичко е цветя и рози.Но вече 9 години почти сме неразделни,изключвам няколко командировки.

# 19
  • Мнения: 4 465
Още в момента, в който си стигнахме ръцете да се запознаем, усетих че това е бъдещият ми съпруг. Беше странно и много реално, все едно ми дойде като някакъв спомен и ми изникнаха разни моменти наши. Усещането беше, че това е мъжът ми е го познавам много добре, цял живот. После, като сме говорили, той е усетил същото нещо.
Тогава се видяхме за пръв път, преди това не сме знаели за съществуването един на друг. Първите ни месеци бяха много страстни, с бурни и силни емоции, голяма любов, голяма страст, голямо чудо. После вече дойдоха и други моменти. Израствахме и така, сега всеки момент чакаме първата си рожба Simple Smile
Любовта и страстта още са си там.

# 20
  • Между гори и планини
  • Мнения: 10 877
Силна любов, хармонична връзка, хубав секс, общи възгледи, сходно възпитание и интелектуално ниво, перспективи.
Това е и моят отговор

# 21
  • Мнения: 70
.

Последна редакция: чт, 16 яну 2025, 23:55 от B.u.n.n.y

# 22
  • Мнения: 3 221
Признавам си, че започна да ми харесва след като спахме заедно. Но впоследствие разбрах, че той е наистина за мен...
Това е Мъжът, който ме научи, че с мен могат да се държат човешки.
Както казва една позната "Мъжът с главно Хъ".

# 23
  • Португалия
  • Мнения: 6 088
Абуто Laughing

С ММ сме заедно 26г., всеки ден ме дразни, ядосва, сръчквам го за нещо...за него, сигурно съм същата напаст Sweat Smile
Той знаел, че съм аз!, още преди да се сгаджосаме. Аз разбрах, че е той!, малко по-късно.
Запознали сме се / аз не помня/, на РД на мое гадже. Месец по-късно бях вече сама, когато ме покани на среща.
Седмица по-късно, почти като скачени съдове, почти се преместих...Месец по-късно го запознах с майка ми, а мен ме запознаха със свекърва ми Sunglasses

# 24
  • Мнения: 5 779
В едно Тик Ток видео една млада рускиня попита баба си същия въпрос.
И старата каза - "Зависи дали ти липсва... Като умре ще разбереш".
До тогава ще се чудиш.
Ама то това като с котката на Шрьодингер Grinning

# 25
  • Мнения: 691
Taкива неща, дето от пръв поглед станало ясно, са ми за книгите. На практика става постепенно с опознаването, а всяка връзка започва с идеята за неангажирана свалка и секс. И после, ако след като си вдигнете гащите не се чудите само как да кажете "чао" и да се ометете, а искате да останете, да се гушкате, да си говорите, да повтаряте, тогава значи има нещо на ниво химия. Останалите нива се разкриват с времето.

П.П. Тези, за които пеперудите в корема са единственото условие за брак, най-често завършват с развод като умрат пеперудите.
Черна станция, за много неща съм съгласна с теб, човек с житейски опит и сериозна професия си и т.н., но тук болднатото ме озадачи. Може би имаш предвид всяка от твоите връзки? Защото от моите нито една не е започнала с такава нагласа - от моя страна. За другата страна не мога да гарантирам, но всеки път съм взимала мерки да не почне от там сценарият - по мои лични убеждения. Не считам, че сексуалната съместимост е нещо толкова рядко постижимо и уникално, че непременно оттам да се почне... Поне за мен, а може би и не само за мен. Иначе не споря, че може да се получи и така. А може би при съвместими хора няма значение от кое ниво ще почнат да се опознават - просто ще се разкриват съвместимост след съвместимост за важните неща.
А конкретно моят отговор по темата: при предишна връзка се улових, че в един момент се самонавивам, търсейки доводи "За", че когато някой ми говори против човека или против връзката ни, се замислям дали не е прав. Тази връзка в един момент беше прекратена.
А аз си дадох сметка, че не трябва да се чудя и самонавивам, и че ако е човека за мен, трябва да усещам някаква вътрешна убеденост. И даже някой да ми говори против него или връзката ни, това няма вътрешно да ме разколебава. С човека, с когото се почувствах по този начин, създадох семейство и деца. Чувството не е "пеперуди в стомаха", по-различно е. Не знам как точно да го обясня - има я и тръпката, има го и привличането, но на фона на някакво спокойствие, пасване, усещане, че всичко ще е наред.

# 26
  • Мнения: 47 002
Всяка връзка, но от мъжка страна. Жените винаги витаят в облаците.

# 27
  • Мнения: 5 779
Скрит текст:
Taкива неща, дето от пръв поглед станало ясно, са ми за книгите. На практика става постепенно с опознаването, а всяка връзка започва с идеята за неангажирана свалка и секс. И после, ако след като си вдигнете гащите не се чудите само как да кажете "чао" и да се ометете, а искате да останете, да се гушкате, да си говорите, да повтаряте, тогава значи има нещо на ниво химия. Останалите нива се разкриват с времето.

П.П. Тези, за които пеперудите в корема са единственото условие за брак, най-често завършват с развод като умрат пеперудите.
Черна станция, за много неща съм съгласна с теб, човек с житейски опит и сериозна професия си и т.н., но тук болднатото ме озадачи. Може би имаш предвид всяка от твоите връзки? Защото от моите нито една не е започнала с такава нагласа - от моя страна. За другата страна не мога да гарантирам, но всеки път съм взимала мерки да не почне от там сценарият - по мои лични убеждения.
Не считам, че сексуалната съместимост е нещо толкова рядко постижимо и уникално, че непременно оттам да се почне...
Скрит текст:
Поне за мен, а може би и не само за мен. Иначе не споря, че може да се получи и така. А може би при съвместими хора няма значение от кое ниво ще почнат да се опознават - просто ще се разкриват съвместимост след съвместимост за важните неща.
А конкретно моят отговор по темата: при предишна връзка се улових, че в един момент се самонавивам, търсейки доводи "За", че когато някой ми говори против човека или против връзката ни, се замислям дали не е прав. Тази връзка в един момент беше прекратена.
А аз си дадох сметка, че не трябва да се чудя и самонавивам, и че ако е човека за мен, трябва да усещам някаква вътрешна убеденост. И даже някой да ми говори против него или връзката ни, това няма вътрешно да ме разколебава. С човека, с когото се почувствах по този начин, създадох семейство и деца. Чувството не е "пеперуди в стомаха", по-различно е. Не знам как точно да го обясня - има я и тръпката, има го и привличането, но на фона на някакво спокойствие, пасване, усещане, че всичко ще е наред.
Това е основното и макар може би не точно уникално, съвсем не е автоматично гарантирано, колкото и да се преструваме и нагаждаме.

# 28
  • Out of the Mix
  • Мнения: 1 558
Станцията е супер, нищо, че с близо четвърт век ми е кака. Grinning
Споделям много от разсъжденията й.
Както и с последното - витаят, да. Hands Plus1

Сашке така си е - запознавате се, ако и двамата имате нагласа за "нещо повече" и се кефите един на друг, си лягате, като "consenting adults". След което то си показва, искате ли да прекарвате още, и още време един с друг, или не. Сговор, общи теми, интереси, хумор, куп фактори.
Естествено, че съвместимостта има много проявления - сексуално, интелектуално, битово и т.н.
За спокойствието съм съгласен.
Преструвки не трябва да има.
Нагаждане до напасване на детайлите в началото, после трябва да е още по-леко.

# 29
  • Мнения: 5 779
Преструвки винаги има обаче според мен и винаги ще има, Revoker.

Знаеш ли колко процента от жените стигат до оргазъм при секс с мъж - само 25%. А знаеш ли колко мъже си мислят, че половинките им стигат до оргазъм с тях - 100%.

Според мен повечето мъже обаче се осъзнават и разбират и то евентуално разликата, единствено и само ако случат на някоя от тези 25% Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт