Мдаааа...Или както се казва - По-добре сама, отколкото зле придружена! 
- Публикувана: 14 март 2007, 22:44 ч.
- Последно мнение: 31 май 2007, 17:23 ч.
Мисля,че никога повече няма да намеря свестен:)
Според мен (без да имам опит) детето не е проблем, а филтър за кретени.
Просто и префектно казано
Относно работата - работим за да живеем, а не живеем за да работим.
Ако работиш по 24 часа на ден - колко дена ще издържиш? И като се претоварваш имаш ли представа какво прави стреса със здравето ти? Рано или късно ще има отражение. Освен това така не ти остава и време за децата, а уж всичко е заради тях.
Като писах, че работата не е най-важното имах предвид точно това. Парите не могат да купят всичко, от което имаме нужда. Работата е средство, а не цел. Средство да си осигурим някакъв стандарт. Но ако заради нея нямаме възможност да се радваме на тоя стандарт - какъв е смисъла?
Не става дума и за купон, а за нещо елементарно - примерно да си изведеш детето на разходка през почивния ден.
Ако работиш по 24 часа на ден - колко дена ще издържиш? И като се претоварваш имаш ли представа какво прави стреса със здравето ти? Рано или късно ще има отражение. Освен това така не ти остава и време за децата, а уж всичко е заради тях.
Като писах, че работата не е най-важното имах предвид точно това. Парите не могат да купят всичко, от което имаме нужда. Работата е средство, а не цел. Средство да си осигурим някакъв стандарт. Но ако заради нея нямаме възможност да се радваме на тоя стандарт - какъв е смисъла?
Не става дума и за купон, а за нещо елементарно - примерно да си изведеш детето на разходка през почивния ден.
или пък Birdy е права за филтъра Каси, мила, напомняш ми на поговорката, която движела Америка - По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен!
Да ти кажа като си здрав ама с кофти пари - тогава нямаш мерак за купонясване, а търсиш как да изкараш повече пари...а ако вземеш да ги изкарваш, ама тогава нещо се обърка здравословно - еее, лекуваш се, ама имаш съответните финанси.....А ако нямаш финансите и пак се тръшнеш?
Да ти кажа като си здрав ама с кофти пари - тогава нямаш мерак за купонясване, а търсиш как да изкараш повече пари...а ако вземеш да ги изкарваш, ама тогава нещо се обърка здравословно - еее, лекуваш се, ама имаш съответните финанси.....А ако нямаш финансите и пак се тръшнеш?
просто се опитах да поясня някаква друга гледна точка... щото колкото и да имаш... материално.. ако си болен файда никаква
а на мен точно никой не може да ми обясни колко е хубаво да си здрав и без пари... ама не виждам тук някой да го твърди
така че може би наистина има по-важни неща от работата
Относно работата - работим за да живеем, а не живеем за да работим.
Ако работиш по 24 часа на ден - колко дена ще издържиш? И като се претоварваш имаш ли представа какво прави стреса със здравето ти? Рано или късно ще има отражение. Освен това така не ти остава и време за децата, а уж всичко е заради тях.
Като писах, че работата не е най-важното имах предвид точно това. Парите не могат да купят всичко, от което имаме нужда. Работата е средство, а не цел. Средство да си осигурим някакъв стандарт. Но ако заради нея нямаме възможност да се радваме на тоя стандарт - какъв е смисъла?
Не става дума и за купон, а за нещо елементарно - примерно да си изведеш детето на разходка през почивния ден.
Ако работиш по 24 часа на ден - колко дена ще издържиш? И като се претоварваш имаш ли представа какво прави стреса със здравето ти? Рано или късно ще има отражение. Освен това така не ти остава и време за децата, а уж всичко е заради тях.
Като писах, че работата не е най-важното имах предвид точно това. Парите не могат да купят всичко, от което имаме нужда. Работата е средство, а не цел. Средство да си осигурим някакъв стандарт. Но ако заради нея нямаме възможност да се радваме на тоя стандарт - какъв е смисъла?
Не става дума и за купон, а за нещо елементарно - примерно да си изведеш детето на разходка през почивния ден.
Наблягам на удебеленото. Много хора го правят. Бачкат до дупка, а време да изхарчат изкараното нямат.
Няма лошо - ако е в някакъв сравнително краткосрочен план. 1-2 години примерно. все пак това е временно. Нататък обаче започваш да се превръщаш в роб на работата.. и тн...
въпроса е дали имаш избор - пак говорим за съотношение пари и време
аз ако нямам за хляб - време не ми трябва - няма какво да го правя освен да се самосъжалявам през него.... конкретно за мен говорейки нещата са ми такива
и на детето си внимание не мога да обърна щото се тръшкам вместо това
за такъв избор говоря - какво ще правиш като не работиш - има варианти. ако работата ти доставя достатъчно средства за спокойна почивка - със или без дете - защо не?
но понякога човек няма избор
ако си мъж без дете като човекът тук - Гепард - доста по-разумно е да поработиш якичко и да си уредиш живота.... за после....
такива ми ти работи ама много се разфилософствах
Някой тука май започва да ме разбира. Ерген съм и мога да си позволя да бачкам колкото си искам. Ако жена, дете или в по добрия случай и двете ме чакат в къщи едва ли ще е така. Мисля че семейството е преди всичко или поне така са ме възпитали. Винаги мога да разместя нещата така че всички да са доволни. Когато човек иска - може.
Работа а със нея и пари ще има винаги, НО семейството поне за мен е само веднъж и е само едно за винаги.
Работата ПРЕЦАКВА семейства, МАЙНАТА Й.
Свестните хора са много малко и голяма рядкост естествено, незнам трябва ли да загубиш ЧОВЕКА за да го
оцениш достойно и пак де си го "върнеш" ако е възможно.
Работата ПРЕЦАКВА семейства, МАЙНАТА Й.
Свестните хора са много малко и голяма рядкост естествено, незнам трябва ли да загубиш ЧОВЕКА за да го
оцениш достойно и пак де си го "върнеш" ако е възможно.
Gepard, мисля, че всичко е много относително.. Ще бързаш да се прибираш вкъщи по-рано от работа, докато ти е хубаво с жената. Ако ти писне, ще гледаш да се позадържаш повече в офиса и ако може да поемаш малко работа и за събота, що пък не и за неделя... 
ако пък видиш, че семейството ти има нужда от пари - ще се нагърбиш с повече работа и щеш не щеш ще оставаш по-малко време за тях.. Човек не знае каква изненада му е приготил живота, та не се заричай
според мен важното е да следваш ритъма, който те прави спокоен, че не си ощетил значително нито семейството си, нито джоба си
винаги в живота, за да имаш едно нещо, трябва да се лишиш от друго... като ти станат много желанията и става страшно
ако пък видиш, че семейството ти има нужда от пари - ще се нагърбиш с повече работа и щеш не щеш ще оставаш по-малко време за тях.. Човек не знае каква изненада му е приготил живота, та не се заричай
според мен важното е да следваш ритъма, който те прави спокоен, че не си ощетил значително нито семейството си, нито джоба си
винаги в живота, за да имаш едно нещо, трябва да се лишиш от друго... като ти станат много желанията и става страшно
Elito - поддържам мнението ти за втората част. А първата съм мъничко склонен да поспоря. Пак ще се повторя - Когато човек иска може. Под думата семейство не разбирам само мъж и жена сключили граждански брак. Ако съпругата не е другата ми половина, не желая такова семейство. Но понякога съдбата не пита, така че си доста права че човек незнае каква изненада му е приготвил живота. Но от друга страна ако нямаше изненади щеше да е много скукааааааааа. 
Обикновено човек компенсира самотата си до определена степен чрез работа. Поне аз съм така, когато се чувствам самотна - гледам да занимая ума си с нещо друго, за да не дълбая.
Но всичко е относително, а и човешки съдби - различни. Свестни мъже и жени има навсякъде. Не бива да се "програмираме" че всички са кофти, защото тогава само на кофти хора ще попадаме.
Но всичко е относително, а и човешки съдби - различни. Свестни мъже и жени има навсякъде. Не бива да се "програмираме" че всички са кофти, защото тогава само на кофти хора ще попадаме.
Съгласна и с трима ви. 
Малко нещата избиват към 'времето е пари'... ама май наистина е така...
Аз за себе си съм преценила какво ми трябва в живота - време, пари - откъм едните ресурси и относно оцеляването ми - психическо и физическо здраве. Това са ми ресурсите и гледам да поддържам баланс между 4те - за да не става едното за сметка на другото - имам още 20 години..това го казвам от гледна точка че не може да се гледа ден за ден .... да осигуря нещо на дребното - а здравето не бива да се подценява, вкл. и емоционалното - абсолютно задължително човек не трябва да е нервен и да се тресе - когато усещам че при мен става така т.е. здравето ми страда в дългосрочен план от незнам си какво - значи съм си нарушила баланса - време - пари - здраве.
това от мен
Малко нещата избиват към 'времето е пари'... ама май наистина е така...
Аз за себе си съм преценила какво ми трябва в живота - време, пари - откъм едните ресурси и относно оцеляването ми - психическо и физическо здраве. Това са ми ресурсите и гледам да поддържам баланс между 4те - за да не става едното за сметка на другото - имам още 20 години..това го казвам от гледна точка че не може да се гледа ден за ден .... да осигуря нещо на дребното - а здравето не бива да се подценява, вкл. и емоционалното - абсолютно задължително човек не трябва да е нервен и да се тресе - когато усещам че при мен става така т.е. здравето ми страда в дългосрочен план от незнам си какво - значи съм си нарушила баланса - време - пари - здраве.
това от мен
И това важи за мъже жени женени неженени разведени с деца и без деца. Тези неща са си универсални. Радвам се че станах самотен родител, за да ги разбера. Иначе нямаше да ги знам.
Това са ресурсите. Оттам натам започват отливите - да даваш - на детето, на партньора, на родителите си, на приятелите си. Което без ресурси не може да стане. За да има какво да излезе трябва да влезе първо.
А ако си самотен - 200% по-добре да го изработиш това време вместо да ти се отрази на емоциалното състояние във висок емоционален разход. Т.е. обръщаш разхода в приход - какво по-добро от това???? Приход под форма на пари и кариера.
Това са ресурсите. Оттам натам започват отливите - да даваш - на детето, на партньора, на родителите си, на приятелите си. Което без ресурси не може да стане. За да има какво да излезе трябва да влезе първо.
А ако си самотен - 200% по-добре да го изработиш това време вместо да ти се отрази на емоциалното състояние във висок емоционален разход. Т.е. обръщаш разхода в приход - какво по-добро от това???? Приход под форма на пари и кариера.