Аз от 3 г.си търся такава работа,но не можах да намеря и все още опитвам,заради което се принудих да дам детето си(на 3,5 г.)на седмична градина.Направо ми се къса сърцето,защото детето винаги плаче като го оставяме-нали спи там.Гледаме да не седи по цяла седмица,но учителките се сърдят като отсъства без причина.Отказах работа в чужбина преди 1 г.(на пасажерски кораб),пак заради детето,защо
то нямам доверие да го оставя на баща му.Вече съм на 30 г.и ако искам пак да опитам работа в чужбина,трябва да побързам.Но все си мисля за детето,и как на майките в България им се налага да избират-или детето или работата.Не искам и да си помисля,ако имах 2 деца какво щях да правя.На улицата,където живея,съм една от малкото майки,която работи,дори и само сезонно и единствената с 1 дете-другите майки имат по 2,даже има и с по 3 деца и не работят-водят ги на училище,на градина,после ги взимат.Акогато децата им пораснат,се оказва,че вече са по на 40 г.и вече почти не могат да си намерят свястна работа.
Аз лично съм учила 8 г.за висше-3 полувисше и после 5 зад.-висше.Сега искам да запиша магистратура-още 1,5 г. и като се замисля,май няма смисъл.Някои майки ще кажат-има детегледачки-пробвахме и този вариант,но аз освен на собствената ми майка,на друга жена нямам доверие.