Четиригодишните

Eй това намирам:
http://www.nncc.org/Child.Dev/ages.stages.4y.html

http://www.izziwizzikids.co.uk/products/age-4/related_content

http://parenting.ivillage.com/tp/tpdevelopment/0,,devtrkr_9rqs,00.html

Моето е точно на 4г и половина, ами разлика от 3г до 4г и половина - огромна.
нещата, които иска да прави сама - оставям да ги прави, щом изявява желание - аз и вярвам, че може да го направи и понякога за мое учудване се справя повече от добре.
никога не съм говорила с нея по бебешки, в смисъл винаги съм се обръщала към нея като към голям човек и виждам, че може да  разговаряме много добре и разбрано.

и на мен като на теб ми е много приятно да виждам едно същество, което вече не е бебе, а  момиченце, с което може да се води нормален разговор.

Ади също прекарва  по цял ден в детската градина, което и харесва безкрайно, и още по-хубаво, че и харесва, а не като мен на нейната възраст. Това може само да ме радва разбира се.

Мдааааааа... след 3г. и половина - 4 настъпва очовечаването, ако позволите израза...

Но аз друго искам да ви питам: С какви чувства го възприемате? Какво си казвате вътрешно, наблюдавайки я тази промяна-порастване у децата си?

наистина е страхотно това, вече проявява чувство за хумор, шегува се, разбира нашите шеги и закачки, а преди се сърдеше.
Много й харесва в градината, въпреки че сутрин понякога не иска да ходи, но то е защото не й се става. Харесва й, че вече правят различни неща там, лепят, рисуват, оцветяват, учат. Например скоро са учили за пешеходната пътека и светофара.
Но в емоционално отношение, както Анда писа, не е много уравновесена, в един момент иска всичко сама да прави, а в следващия момент иска да е бебе, ядосва се, отказва се. Аз й обяснявам, че първо трябва сама да се пробва и ако не стане, тогава аз да й помагам, но тя много бързо се отказва.
Отновно навлезе в някакъв период, в който не може да се откъсне от мен, постоянно ме търси. Не знам при вашите момиченца как е.

И моето 4ове4е е на 4 - "балям батко на 4 годинки". Наистина е много интересно как понякога е супер самостоятелен и зрял, а след малко е беззащитен и се гуши, като бебе.
В детската градина много му харесва. Не иска да си ходи, даже ве4е не крещи от щастие и не ме гушка, като ида да го взема, а прави номера и не иска да тръгва ... Ееееех, понякога ми липсват бебешорските му ласки, но съм щастлива, 4е расте самостоятелен, уверен, доста комуникативен и бих казала доста умен - с изклю4ително добра памет и логи4еска мисъл. Това и у4ителките го забелязват, въпреки 4е расте в двуези4на среда и допреди 6 -7 месеца изобщо не говореше техния език.
Физи4ески винаги е изоставал в развитието си - в смисъл4е проходи късно, не е някое супер активно мом4енце. До скоро го беШе страх да ско$и дори и от най_ниската повърхност, НО В ГРАДИНАТА И С ТОВА СЕ ЗАНИМАВАТ. всеки вторник идва един батко и ги "тренИРА". В резултат на това е станал много по-смел - ска4а, бяга, катери се по дърветата, прави кълбо напред и т.н. - все неща, които само преди няколко месеца изобщо не го вле4аха. А от миналия месец въведоха 4ас по Таекуондо всеки 4етвъртък.
В детската градина се у4и на страшно много неща. РИсува доста по-добре от преди. Пише си името.
Записахме го на народни танци и е много щастлив. Винаги е оби4ал да танцува и е много музикален. МАКАР и дале4 от родината, тук има сформиран ансамбъл за български народни танци, който отскоро вклю4и и деца.

И Жори е на 4 и половина почти. Много ме кефи, че се разбира от дума, вслушва се , разсъждава, помага, осъзнава много неща и ... продължава да има избирателна "глухота".

Моето четиригодишно съвсем скоро ще стане на 5

Според мен има значение дали говорим за първо дете, или за някое от следващите. В първото дете се вторачваме много и го сравняваме непрекъснато с таблици и връстници, докато за всяко следващо знаем, че нещата ще се случат по реда си и на времето си.

Габриела обожава детската градина и приятелите си там. Има и много "странични" контакти, които видимо я обогатяват: децата, с които играе през ваканцията, децата на наши приятели, децата в неделното училище, децата от групата по фигурно пързаляне, братовчедките й. Знае си мястото във всяка от тези групи и се настройва според средата. Изключително самостоятелна е, понякога чак ме кара да се чувствам като "онази, която нагласява водата в банята и сапунисва косата". В същото време е много гальовна и топла в отношението си към хората.
Може да прочете и напише почти всичко. Много е музикална и координирана. Любимите й песни са безброй много и изключително разнообразни: от български поп (бг радио вече трудно може да я изненада с нова песен, знае ги наизуст) през "класиците" (АББА и Бийтълс) до хеви метъл (тази сутрин слушахме Iron Mаiden).
Колкото и пораснала да ми изглежда, няма начин да не си остане малкото ми дете, защото винаги ще е след Виктория. Може би едно бебе би ми помогнало да балансирам отношението си... И все пак, по време на тренировка като я погледна на огромния лед, няма начин да не ми изглежда малка...

Дааа, много по - различни от 3-годишните са.
Вече не мога да я целувам толкова често и много, колкото искам. Обикновено се сблъсквам с нещо от типа: "Мамо, сега разговаряме после ще ме целуваш" ;
Избира гардероба си почти сама. Дори оценява моя.;
Хитрува на все по - висше ниво, ако мога така да се изразя.;
Хуморът й понякога ме удивлява.;
Включва се сериозно, с мнения в семейните съвети.;
Разбира!!! 

С какво чувство го възприемам? Мисля, че "нега" е точната дума...

моят четиригодишен е много според зависи - за някои неща е изключително независим и винаги си е бил такъв, за други - отказва дори да пробва дали може да ги върши сам. сравнявам го непрекъснато с каките му и ми е трудно да определя кое е защото е още малък/вече голям и кое защото е момче. скача, катери се, кара колело и прочие далеч по-добре отколкото тях на неговата възраст, но пък за разлика от тях не може да си издуха носа, реве при най-малката болка, отказва да се храни сам и прочие. така или иначе, не мога да го възприема като голям човек, за мен той най-вероятно винаги си ще си остане моето бебе  .

С 4-годишно (4.5 в интерес на истината) съм много по-спокойна от колкото с 3-годишно. 4-годишното може всичко, друг е въпросът дали го прави, но важното е, че ако се наложи, ще се справи. Харесва ми тази независимост, нямам носталгия по бебешкия период. Може би мисля така защото тя продължава да е страшно гальовна, или защото сега не ходи на ДГ и прекарваме много време заедно. Но даже искам да расте още по-бързо.

Удобно е, че мога да я оставя вкъщи сама за половин-един час. Или че мога да я оставя на площадката и аз да отскоча до нас за малко, или да се скрия някъде за да накърмя малкия.

Най-много се впечатлявам от начина, по който общува с хората. Прилага манипулации, такт, чар, следи реакциите на околните и се нагажда според тях. Дипломатична е. Обичам да я гледам, понякога (всъщност често  ) и аз имам какво да науча от нея. Само един пример, тя отказва с думите: Да, много е хубаво, но... не искам точно сега.

Елементът от порастването, който ме притеснява е пренасищането с информация и усещания. Сегашните 4-годишни са видели, чули и докоснали много повече неща, от колкото ние на тяхната възраст. Започвам да се затруднявам да поддържам ентусиазма и пламъчето в очите й. Много често чувам от нея: Оооо това го знам много добре - изречено с отегчен глас. Може много да знаеш, моето момиче, но много повече не знаеш. Но още не си готова да разбереш това.

Другото, което не ми харесва са зачестяващите минорни настроения. Точно като възрастен, който си размишлява вършу живота и нещо в него не му харесва, но не знае как да го промени.
Вчера ми каза - И какво като съм умна, този ум с нищо не ми помага, даже понякога ми пречи да мисля 

Бебешкото в нея - остава си емоционално неуравновесена. Даже тази неуравновесеност се засилва, не може да я управлява. Страхът - няма контрол над него. И понеже вижда и разбира много повече, страховете й са много по-големи от бебешките. Сега, покрай адаптацията към бебето, използва страховете си и да ме манипулира с тях. Но това е подсъзнателно, тя си вярва, че много я е страх.

Ох, не знам... Александра откак се е родила иска всичко сама да прави... Мамо, дай аз мога!... после бие отбой, не мога... ама следващия път пак е от можещите  Това е добре според мен. Тя е изключително самостоятелна. В книгата на д-р Додсън четох за стабилните и нестабилните периоди на децата.. и 4-г трябва да е нестабилен. Аз при моята щерка стабилен период не съм видяла... и не знам дали някога ще видя...

За мен четиригодишните са много неясен образ. На 3 и 5 си ги представям, на 4 ми се губят. Дори не мога да си спомня собствените си деца на тази възраст. И снимките нищо не ми говорят. Явно наистина е нестабилен период, в който се лашкат между по-високата и по-ниската възраст.

Ох, какво си казвам ли... от една страна очаквам да стане по-разбрана и да мога да разговарям с нея. От друга на моменти ми е "тъмна Индия"... изобщо не мога да разбера какво й се върти в главата и защо прави опредлени неща... И от трета... ми страхувам се.. как ще я пусна сама по улиците, как ще ходи на училище и пр. Колкото по-независима от мен става, толкова повече ме е страх...

Чета и ви се радвам. И ми е малко тъжно. Да не кажа много Моето 4 годишно човече от малко по-малко от година кара типичен бебешки пубертет. Поведението й е по-близо до това на 2.5-3 годишните, от колкото на 4. Никаквасамостоятелност, даже напротив, често умишлено се държи като бебе. Иначе е прецизна, чудесно се облича сама като (примерно) я игнорираш в опитите й да е бебе... Типични симптоми на търсене на внимание. С дребната разлика, че получава много такова, както й гушкане. 
Както и да е, да не измествам темата.
Иначе са големи сладури и манипулатори Поне за момичетата много важи.

След всяка простъпка ме поглежда с ей такива очи  и казва "Мамо, обичам те!!!!" Откъде го вади тоз мазния гласец, не я знам... 

Всъщност съм много доволна от това, че вече е на 4 год. и определено не е бебе...Има моменти когато наистина не усещам, че има дете в къщи - сама се занимава, реди си играчките даже се чувствам излишна...Но има моменти когато буквално ми виси на ръцете и нищо не може и не иска да прави сама...Даже не иска да яде сама...Има тежки моменти на глезотия и инат...които е трудно да издържиш . Друг път ме изненадва с това че може да свърши нещо сама и то перфектно /сипва си прясно  мляко от хладилника и си го топли в микровълновата/..та определено е интересно да имаш дете на такава възраст...Както казва една приятелка, ако можеше да се раждат на 3 години поне..

Моето малко момче има още месец и половина до 4 годинки, но забелязвам как лека полека ми се изпълзва от контрола.
Не ме търси за занимания, сам си мисли, сам строи, сам...
Даже се и "поожени".
Но си остава гушлив и обичлив, когато има нужда.

Хмм, 4-годишните...
Ако съдя по моя син - става все по-неконтролируем и самостоятелен.
Хубавото е, че си остава все същия мамин гушко  
Другото ново е желанието за самоизява. Срамежливостта замина някъде в края на миналата година   Преди се притесняваше да разговаря с непознати, а сега гори от желание да се запознае с всички наоколо - на детската площадка, в поликлиниката, в магазина... В ДГ всички са му приятели, има си гаджета и си ги сменя, да не му омръзвали  . Но и той знае как да омайва жените: "Вие сте прекрасна дама! Какви красиви очи имате!"  Беше много горд, че на пролетното тържеството в градината му дали думички и два пъти по-доволен, че ги казал почти без грешка пред всички родители. "Сромността краси човека" не важи при него: не пропуща да изтъкне, че бил най-умното дете в градината  
Проявява интерес към всякакви енциклопедии, иска да решава задачи със събиране и изваждане, вече сам пита за някои думи и изрази на английски.
С една дума: расте.

Ха,моята Калина прави същото.Направо ми влиза под кожата с това,а и като вземе да ме целува с тезе топли устнички,вече не мога да й се скарам за нищо.След 4г наистина настъпи голяма промяна,играе сама с играчките,говори им,има си неин свят.Това го нямаше преди.

И до нашият 4-ти рожден ден остават по-малко от 3-месеца. Става все по-самостоятелен. Все по-добре играе сам или с децата. Голям защотко е. И той е още гушлив и обичлив при негово желание.

Сави, отдавна е самостоятелна, играе си сама в детската и се занимава без да ме търси, даже ако влезна там ме гони: "Махни се от моята стая".
Радвам се, че расте и е не ми е залепена до полата и не ми реве или мрънка за нещо.
 Иначе е много любвеобвилна, туку като си играе дотърчава при мен, целува ме и ми казва:"Обичам те мамо" и след това бегом отново в детската.

Ох, същата работа сме и ние.. само, че аз обяснявам, че това, че се карам няма общо с обичта. Аз я обичам и винаги ще я обичам дори когато й се карам. Е, набих й го май в непослушната тиквица  От известно време не го прави... не ми казва, че ме обича когато се карам.. явно разбра, че обичта е безусловна и няма защо да проверява всеки път дали и аз я обичам.. 

Ваче, няма да спре, да знаеш.
Непрекъснато ще те проверява. Като изпит.
По пример на каката - мине се не мине време и пак ме проверява дали като съм ядосана пак ги обичам.

Дано не прозвучи инфантилно, но откакто стана на 4/преди 2 месеца, де /, аз се ЗАБАВЛЯВАМ с него.Не зная как стана, но непрекъснато ме разсмива.Компанията му ми е дотолкова приятна, че направо се дразня, като го няма.
А преди с нетърпение очаквах да тръгне на градина, защото в някакъв смисъл ме изтощаваше, че даже и леко....досаждаше/дано не звучи скандално/
Сега дори непрестанното "защо" ме забавлява.Такива ги ръси, толкова бърбори, че наистина, ама наистина ми е много забавна и желана компания.

Оооо, със сигурност!!! 

А КЛОНКА като е писала за разсмиването... и аз забелязвам колко неща вече прави и ме разсмива 
Наблюдавам я оня ден.. седнала  и наредила куклите, тя им е учителката. Има една много голяма кукла, парцалена с оранжева коса от прежда, с бретонче... седи си тя, гали я по косата, отмята й бретончето и казва "Оооооо, колко си отвратителна!"  Е честно казано така не се бях смяла отдавна... Каза го с тона "Оооо, колко си красива...", с някакво възхищение от това, че куклата е отвратителна (а тя разбира се не е..) 

Ей това много ми хареса.
Веднага си го присвоявам за лично лафче/с подобаващата интонация/

Моят, пък, гледа "Грижовните мечета" и оттам му е лафчето:"Ах, колко съм лошшш" Изречено с един закачливо хищен тон, с блеснали очи и трепет в сърцето

А вас "мразят" ли ви в момент на избухване и яд?
Много често ми се случва, щото моето теленце е доста избухливо като характер.
А най-смешното идва след като му мине беса. Идва да ми се извинява, че ми бил казал, че ме "мрази"

Хихи, мойта пък е ту лъв, ту динозавър.. съответно на лъвската или динозавърската скала 

Оооо, мрази ме!!! Разбира се.. Аз я оставям да си ме мрази - бързо й минава 

А вчера доживях да чуя... "Мамо, аз не искам да си ми майка вече", обаче казано ей така от нищото... сигурно причина е имала, ама в момента баш не видях каква е тя...  Викам й, добре щом не искаш.. обаче аз искам да си ми дъщеря. Тя отговаря" Не искам да съм ти дъщеря  Ми хубаво.. викам аз...    А тя... Искам да имам бабите, дядо и тате... така приключи разговора ни... после явно пак си ме искаше 

Много бързо става всичко това.Да , радвам се на всичко ново , което научава и с което успява да се справи сама , но понякога ми се струва , че не смогвам да й се наситя.Докато се нарадвам на бебето си , то станало вече малко момиченце...И тъжно е , и радостно...

 
Ех, искат да са сигурни, че ги обичаме...

И Габи е абсолютно същата, даже понякога ме "омагьосва" с вълшебната си пръчица "да станеш добра майка", сякаш съм лоша

И мен ме омагьосва така...
А, пък един ден вика.. мамо аз от утре ще стана момче  Викам й, че не може да стане момче, защото е момиче.. а тя.. мога! Ще си отрежа косата  Лелеееее, веднага се сетих за една тема тук дето момиченце си беше резнало косата... А от вчера иска да е принц. Изврънка баща си да й купи меч... И цял ден се разкарва с меча мушнат в крачола.... И си се изживява като принц... дори си преправя гласа.
Вашите момиченца имат ли такива хрумки да си сменят пола 

Габриела неотдавна беше "тримата мускетари" 
Обличаше се с клинове и тесни блузи, пончо вместо наметало, ботуши (по цял ден!). Носеше шпага от картон, шапка с перо на главата и все ни караше да й рисуваме мустаци и брада. Трябва да намеря снимките от мускетарския й период!

А моят, като ме мразеше преди, ме стреляше и викакше полицаите да ме водят в затвора.
Откакто се ожени за мене с една страстна целувка и заяви, че вече не съм женена за баща му, а за него, като ми се ядоса, ми казва "вече не сме любов.Не сме женени вече"
Все още се колебая дали да обзаведа речника му с думата "развод", че поне да му е по-кратко на детето, да не се обяснява чак толкоз, като ме разлюбва по няколко пъти на ден

Тя май последно Вери Найс рева за Габи, че си подряза бретон.
Моята като се изживя веднъж като принцеса, не е искала да си сменя пола. Много обича да се кипри с рокли.
А младежа си е младеж. Голям любовчия го раздава, при това моногамен.
Оня ден сестра му вика - Искам да се оженя за брат ми.
Аз  - 
А брат и с биволско спокойствие и заяви - Аз съм вече женен 

Оооо, пусни, пусни снимки.. моята сега отскоро е принц... по-често е лъв или динозавър... Дори днес ни прави концерт и пя "Зеленчуци, който не яде" като лъв 

Вечернице... ми как така двуженец.. ми няма такива работи.. няма харем сега да правите, я...
А моята щерка понякога намята някоя хавлия или шал и се прави на принцеса, обаче не й е в кръвта някак си... Днес дори се смеех, че като сме я правили, аз за момиче съм си мислила, а баща й за момче.. и ей го на... чудо-юдо... момиче, ама бясно като момче 
Просто виждам бъдещето, ама много ясно.... не знам кое горко момче ще я изтърпи...  . Един ден мъжа ми вика на майка ми (за мен), не мога повече връщам ви я (мен ) и майка ми знаеш ли какво му каза... аааа, не може след 13 г. гаранцията отдавна е изтекла. Подозирам, че и мойта щерка я чака някаква такава гаранция 

Всъщност сетих се какво е различното на тази възраст.

Повече отвсякога ме изненадва.
Досега... мислех, че познавам възможностите й на всеки етап и знам каква може да бъде следващата стъпка.
А сега непрекъснато се изненадвам.

Ох, много се смях докато четох дотук!

Наистина са толкова забавни и изненадващи на тази възраст - нито вече бебета, нито още големи, искат всичко да правят, а още не им достигат съвсем силите и познания. Усещам го моя син, че "хард диска" в главата му постоянно се върти, нещо все ги мисли, а още не може  всичко да изрази. Може би затова и него го хващат отвреме-навреме карастанчовите (в такива моменти нас ни заплашва, че няма да получим подарък), а после идва и си казва "мамо, може ли да ме целунеш", все едно че нищо не е било. Все още си е моето малко момченце, но като го гледам отдалеч - започва да заприличва на младеж, който ме респектира. Дали ще успея да съм на ниво, за да отговоря на очакванията му?!

  Днес осъмнахме с някакъв странен тийн-речник. Слизаме от паратропера:
- Тати, много е яко!

  От няколко дена забелязвам, че проявява странно чувство за хумор, не така детско като преди. Нейната детска градина е "Великденче".
- Няма ли да ме заведете на "детска"?
- Днес е Великден, детската градина не работи.
- Хм. "Великденче", пък не работи.
 
  Обяснява по пластмасовата "Нокиа" как щяла да свърши училище в осем, как баща й трябвало да мине през НДК, за да стигне донякъде си...Едвам се сдържах да я попитам в колко ще се прибере. Шашкаме се леко, но си траем. Усещам, че настъпва нов период и ми става малко по-топло, отколкото е нормално за сезона.

Ако ти кажа какви "разговори" води с изгората си по "алото", просто ще паднеш.
Дава измислен отчет и разказва такива неща, че направо ми се зачервяват ушите.
Къде им идват на акъла.

Направо се чудя дали да я броя към четиригодишните. До октомври има още 6 месеца, а това е много време за тях. Василена не е за тук. Държи се детински, което при кака и на тази възраст го нямаше. Но ще поживеем и ще видим.

И при нас взе да се появява тийн-речник - като боядисвахме яйцата, така се възхищаваше, че каза - s'est trop cool - някаква смесица от френско-английски жаргон, което значи нещо като "жестоко, страхотно".

Отива да залепи една лепенка на динозавър на шкафа в стаята си и казва, че го е сложил близо до Аляска, при което аз недоумявам, но той ме подсеща, че има залепена на шкафа карта на света - та го е залепил близо до там където е Аляска. След което казва "това може би е първия динозавър, който е излязъл от Аляска".

интересна тема

Винсент е на 4 и също ме изненадва непрекъснато. Всичко иска да пробва - да реже, но с истинска ножица, а не детска, да кара колело само на 2 колела, да готви супа с картофки и т.н. Вчера си приготви раничката за детската градина и гледам взел мотор, нинджа и кукла Барби(на сестра му). "За какво си помъкнал и тази кукла", го питам, "ще ти се смеят момчетата", а той най-спокойно ми отговаря "Тя е за Михаела!" - неговата изгора от групата.

преди малко ми се разсърди съвсем сериозно, че съм му махнала сопола от носа. като ревна! ама рев! истински, като от болка, не от каприз. рева,рева,едни крокодилски сълзи: дай ми го!...а аз се заливам от смях по земята, на мен пък сълзите от смях ми текат....накрая му хвърлих салфетката....изчопли си сопола от салфетката и си го тикна обратно в носа. после стоя обиден в ъгъла. ох,пак се захилих...

в неделя правихме годеж на брат ми. и годеницата -щастлива се хвали на всички със скъпия пръстен с камък. Всички й пригласяме. Останали в стая двамата сами с синковеца и на него му се хвали. Гледал,гледал и изтърсил: ми да,около 2 лева....

Моето 4год. дете го преценявам по-скоро към тригодишните. От голямо значение е това, че все още не се изразява напълно свободно и бързо. Много често си намотава абсолютно несвързани думи (точно като Камен Донев в Улицата - "с дъщеря ми-Димитричка..."). Като започне такъв репертоар, с баща му наостряме уши, че да се хилим после за негова сметка.
 Влияние тук има и това, че не ходи на ДГ.
Чак сега влезе в етапа на "защо"
И ми се струва, че момичетата са доста по-развити.

Аз му казвам:"Ти си на мама съкровището"
Той:"Ти тъпа ли си?Аз съм ПИЧ"
Аз съм шах

В един момент твърди, че е "голяма кака" и наистина се държи като такава, а в следващия седи насреща ми, зяпа като гардже и чака да я нахраня, щото "така ми кефи, бе мамо".
А онзи ден ме разби:
- Аз вече усещам, че съм пораснала - казва Деница
-  И как усещаш - чудя се аз
- Ами вече искам да ставам майка и да имам бебета; 4 ще са - 2 момчета и 2 момичета.

     - беше много категорична в изказването си 

Ще следя темата с интерес!И Влади,живот и здраве юни ще направи 4.Вече мога да кажа,че не е бебе,макар да се опитва да се глузи понякога...
А какво ще кажете за дисциплината?
Ще стане ли по-разсъдлив и послушен като направи 4?
За сега още е малко неуправляем и все трябва да се лъжем,за да постигна нещо с мир...

Да не казвам голяма приказка, ама много по-разбрана е сега. Много.

Ммм, да, има голяма разлика от когато беше на 3 години. Само че когато е уморен, разликата изчезва, и става даже още по-лошо. Пресен пример от вчера - мрънка, не изпълнява това, което му се каже,  не иска да чуе даже какво му приказвам, въобще пълна катастрофа - разбрах че е уморен и се опитвам да го сложа да поспи следобед. Какво ти! Как така ще го слагам да спи! Той си е решил, че не спи следобед - положението стана съвсем драматично и без да имам повече идея какво може да се направи по въпроса, просто го оставихме да си се дере в стаята. След 10 минути здраво врякане и тръшкане заспа... и спа 3 часа.

Много ми е странно в момента, но и много интересно. Няма още 4г /след 3м/, но от две седмици, като че ли е друго дете.
Доста е по-разбрана от преди няколко месеца, но едновременно е и по-своенравна и опърничава. Хем така, хем иначе, беден ми е речника ....
За една седмица пропътувахме 800км. в едната и 800 в обратната посока без никакъв, ама никакъв проблем, не повярвах просто!
Самостоятелна доста, неотсъпчива, много добре контактува с всякакви хора, забавна.
Не мога да й облека, нищо което тя не си е избрала/ разбирай само поли и "блестящи"блузи/.
Снощи й казвам да си прибере играчките, а тя ми отговаря : " Не съм решила още да ги прибера, като реша, тогава!" или друг път :" Реших да се изкъпя, ела да ми пуснеш водата!"

С невероятно облекчение, за мен бебешките истории са си жива мъка...макар, че до 3.5 години имаме още малко, ама се усеща вече очовечаването...Много съм щастлива даже, че никога няма да мучи, да пълзи, да пие от шишес биберон, да ме буди през час нощем, а аз да не знам какво иска, да бутам количка, да уча как се пишка на гърне.....Сега имам комуникация като с човек - словесва, емоционална. Вече има чувство за хумор, буйна фантазия и можем да се забавляваме чудесно. Така че аз съм повече от доволна от порастването ..засега....

А аз искам да попитам нещо. Чета, че 4-тата година на детето отново е много трудна /също като 2-рата/ - изпълнена с моменти на несъгласие и неподчинение в почти всичко, на хленч, агресия, непоследователност. Какви са вашите преки наблюдения?

Позволяваме ти израза  Наистина е голяма разликата, макар Кейти съвсем анскоро да навърши 4г.
Сеща се сама за много неща и ги прави. Подрежда приборите то съдомиялната, понякога и част от покупките по местата им. В магазина обича сама да избира нещата и да си мисли, че тя пазарува....Особено много обича ролята на голямата кака-да облича и съблича Филип, да го мие на мивката в банята и други такива. Подобно на щерката на Delta все ме пита кога ще може да има деца и развива теории за това как ще се казват и колко ще бъдат...
Какво си казвам вътрешно ли? "Леле колко бързо порастна!" И ми става мъчно, че бебето вече го няма. И същевременно се изпълвам с трепетно очакване какво ли ми носи по-нататъшното й развитие. На мама умницата
Да, така е. Доста често се случва да отговори с "няма" и "не искам", или "ти го направи, нали можеш" ( ), което ми вдига нервата моментално. Агресия-при Кейти има известна, свързана с ревността към брат й. Непоследователност-не съм забелязала. Даже напротив. Явно е до характер и до дете. Не знам кой по ред пубертет е. Имам чувството, че след 2-та годинка човек не зилиза от пубертета до към 20-та си сигурно....

 
Аз заради моята щерка го зададох въпроса, така да се каже. Обзема ме някаква носталгия по времето, когато тя беше на 2-3-4-5-6г. И си викам, чакай да питам останалите как чувстват това порастване... Аз, определено вече не му се кефя... Искам си моите малки мишлета, а не тийн-ове...
Снощи я боля гърдичката... Искам си я на 4г.  Как да спра времето? 

Няма начин да го спреш.
Снощи си говорихме с моя мъж за времето, кгато Дени правеше спазми по два пъти в месеца. Колко беззащитна и мъничка беше. А как сега 10 годишните момчета (!!) я заглеждат и подхвърлят, че "цепи мрака"

Мен снощи каката ме попита - аз кога ще имам косми долу?
Те растат, ние... оглупяваме (да не кажа друго, де).
А като гледам малкия колко е самостоятелен и ми се къса сърцето. Добре поне, че още ми дава да го гушкам.