💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 - професионален и личен живот /Тема 44/

  • 46 500
  • 739
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 3 132
Здравейте!

Днес е ден за 30 епизод на Sen Çal Kapımı Почукай На Вратата Ми Излъчен на 06.02.2021

Преди епизода:

След излъчването на 29 епизод SCK вълнението на феновете  е голямо, правят се предположения за възможното развитие на събитията в сериала, особено са активни феновете от чужбина. Въпреки това рейтънгът в Турция е нисък, появяват се слухове за спиране на сериала. И тогава се заражда идеята феновете да подкрепят екипът на SCK, като до датата на излъчване на поредния, 30 епизод, съберат/направят 1 млн. туита.
На 06.02.2021, часове преди излъчване на 30 еп. екипът прави директно предаване/включване, в което благодарят на активността на феновете си.


 
При излъчването си на 06.02.2021  епизод 30 на Sen Çal Kapımı Почукай На Вратата Ми с хаштаг #kalpunutmaz "сърцето не забравя" получава рекордните 2.1 млн туита.  
Това е началото на правенето на история с рекордните 8.475.552 туита за финалния 52 епизод на сериала на 08.09. 2021.




Скрит текст:










Кратко съдържание:
След предложението за женитба на Серкан към Селин, Еда му връща своя пръстен, но той прави следващата стъпка – избира годежен пръстен за Селин.
Серкан продължава да твърди, че не си спомня нищо, Еда не иска да го вижда всеки ден, дори обмисля да напусне фирмата, но той започва да показва и проявява интерес към нея, иска да научи какво се е случило през годината, която не помни.
Дениз се грижи за момичетата, особено за Еда, предлага й малка почивка извън града, към тях се присъединяват Джерен и Ферит.
Айдан винаги има планове, успява да убеди Серкан да отиде на почивка през уикенда, иска й се да отиде сам, но той отива със Селин. Изненада очаква всички, отиват в къмпинга, където са отседнали Еда и компания. И се провеждат много разговори, връщат се спомени, късат се връзки, потвърждават се страхове и подозрения. Селин вижда промяна у Серкан, категорично му заявява, че вече не е старата Селин, иска подобаващо отношение, изненадващо в пресата се появява новината за годежа им.
Джерен не иска повече да е с Ферит, объркана е от завръщането на Дениз, твърди, че старите й чувства към него не са отминали, споделя на Мело, че ще му разкрие чувствата си, но има подозрения, че той все още харесва Еда, което е предпоставка за напрежение между тях.
Енгин получава новината, за която мечтае от дълго време.
Еда все още не може да се откаже от Серкан, на презентацията, със съдействието на Дениз, прави съобщение, което изненадва и стъписва всички.



Хаштаг на епизода #kalpunutmaz  сърцето не забравя


 

https://www.youtube.com/watch?v=wUvfmgeC3C8
Sen Çal Kapımı 30. Bölüm 1. Fragmanı



https://www.youtube.com/watch?v=RFgH3RByjaw
Sen Çal Kapımı 30. Bölüm 2. Fragmanı





 

 

 
Серкан: Единственото, което за мен сега е ясно... Селин. Селин, ще се омъжиш ли за мен?
Селин: Да, любими. Разбира се, че да.



 

 
Еда: Добре, момичета, всичко свърши. Край. Щом като ме е забравил и няма да си спомни...Ще изтрия Серкан он живота си.
Мело: Дада, зетя рано или късно ще си спомни.
Джерен: А и толкова ли е лесно да се забрави Серкан, Еда?
Еда: Какво да направя, принудена съм.



 
Джерен: Добре, принудена си, но как може така веднага да забравиш такава голяма любов?
Еда: Джерен, това не е нещо, с което мога да се боря. Не мога да се боря. Само погледнете, забрави ме. Няма нищо, не ме помни. Какво да направя? Ако е забравил, и аз ще забравя. Ще видиш, Серкан Болат! Както ти си ме забравил, така и аз ще те забравя!



 
Дениз: О, гостите са тук преди мен. Симит, искате ли?
Мело: Искам. Честно, бях толкова гладна. Сърцето няма да забрави, сърцето няма да забрави.
Джерен: Например, Ферит също все още не може да забрави Селин.
Мело: Какво мислиш, Дениз?



 
Дениз: Да, да се забрави е трудно, но не и невъзможно. Ето какво мисля. Кагато престанеш да мислиш за някого...Ако можеш да запълниш мястото му с някой друг, то да, вече можеш да го забравиш с лекота.
Мело: Паметта ще забрави, но сърцето няма.
Еда: Какви ги говориш все още? Той ме е изхвърлил и от паметта, и от сърцето си. Могъл е да ме забрави, аз не мога ли? Ще видите, така ще забравя, че ще бъдете изненадани.



 
Мело: Дада, къде отиваш? Спри, какво ще направиш?
Еда: Ще видиш, Мело.
Мело: Какво значи това? Вече се страхувам.
Еда: Не се страхувай, ела и ти. Довиждане.
Мело: Добре, и аз отивам. Чакай ме.
Дениз: Върнах се и наистина не знам след коя от вас да тичам.



 
Айдан е прочела, че ако се освежат старите спомени, после последните спомени също ще се върнат, затова със Сейфи са донесли закуска на Серкан, каквато са му правили в детството.


 
Скрит текст:
Всъщност, много добре са закусили сутринта със Серкан, открили са нова пекарна, прилича на кафенето в Белгия, нали любими? Оттам Селин е купила кроасани...


  
Айдан: Странна е паметта на чавек, не знае какви спомени да избира.
Селин: Очевидно човешкият мозък запазва най-надеждните спомени.
Серкан: Добре тогава, може ли вече да се върнем на работа със Селин?


 
Еда: Знам, че не означава нищо за теб, но след вчера няма да го нося.
Серкан: Права си, разбирам.
Еда: Има и още нещо, няколко дена няма да съм тук.
Серкан: Къде отиваш?



 
Еда: Аз съм твой съдружник в тази фирма, а не твой подчинен. Тоест, имам право да отида на почивка по всяко време.
Серкан: Разбирам, но има работа, която продължава. Освен това след 2 дена имаме презентация. Така че, докато не изпълниш задълженията си...Всъщност, имам забележки за периода, в който отсъствах. Тоест, имам въпроси към теб.



 
Тази сутрин прегледах проектите за ландшафтния дизайн, по които си работила. Добра си, имаш талант. Освен това, що се отнася до последните работи...Има нещо, което не знам и може да е необходима информация. Тоест, имам нужда от теб, Еда. Не можеш да отидеш никъде.
Еда: Мисля, че  можеш да се справиш добре сам. А я има и Селин, тя ще ти помогне.



 
Серкан: Разбирам те. След снощи може да си се обидила малко.
Еда: Така ли? Много странно.
Серкан: Еда, не знам колко пъти трябва да го кажа, но...Искам да се постараеш да ме разбереш малко. Наистина не помня какво се е случило и какво съм преживял през последната година. Има едно нещо, което се  помня и се придържам, това е Селин.



 
Еда: Добре, Серкан, продължавай да се държиш за Селин. Но ще ти кажа само това - Селин не е този човек, когото помниш. Сега ще си взема кафе, а когато се върна ще продължа тихо и спокойно да работя тук.


 
Селин: Любими, добре ли си?
Серкан: Да.

Селин вижда пръстена на Еда, погледа на Серкан...и преминава в атака – не иска повече Серкан да мисли за миналото, има по-важни неща, за които да мислят, например подготовка за сватбата.
Но според Серкан не трябва да бързат толкова, хората мислят, че все още се среща с Еда, не иска да дават още поводи на пресата. Пък и все пак ще бъдат винаги заедно, нали?



 
Серкан е извикал бижутер, г-н Самет, Лейля го води в кабинета.


 
Г-н Самет: г-не, като поискахте, донесох Ви най-новите модели на пръстени. Добре, да ги разгледаме ли?
Серкан: Ще направим така. Г-жа Еда работи тук...
Еда: А,не, малко ми оства, ще излизам след малко. Продължавайте.



 
Г-н Самет: г-не,това е рядък екземпляр. Рубин.
Серкан: Твърде голям е, необходимо е нещо по-мъничко.
Г-н Самет: Мислех, че такова нещо ще подхожда на годеницата на Серкан Болат.
Серкан: Да, нещо по-просто. Какво друго може да бъде? Не, не такъв.



 
Еда: Ще кажа нещо. Според мен, ето такъв пръстен ще отива на жената на Серкан Болат.
Серкан: Не, нещо по-просто би било по-добре.
Еда: Просто?
Серкан: Да, Еда.
Еда: Заедно с паметта си, си променил и стила си? Това също може.
Серкан: Не, по-просто. По-просто, моля, г-н Самет.



 
Еда: Не познаваш любимата си, Селин обича патоса. Когато има голям пръстен ще иска да го покаже на хората. И даже, виж. Има с измруд, най-разкошният.
Серкан: Нямаше ли работа?
Еда: Работата ще почака, Серкан. Не говори глупости, това е много важно. Трябва да е нещо гранзиозно...Че после какво ще кажат хората? Така помисли. Погледни, ако искаш да го видиш на пръсга...



 
Серкан: Подхожда, отива. Според мен това ства, г-н Самет. Няма нужда да протакаме повече, г-жо Еда.
Еда: Невероятен съперник си. Не ти отива, Серкан Болат. Спорна работа.
Серкан: Довиждане, г-жо Еда. Благодаря.



 
Г-н Самет: Това подхожда на Вашето взискателно семейство. Нека бракът Ви да е също толкова прекрасен като този пръстен.
Серкан: Надявам се, благодаря.



 
Селин: Как мина срещата?
Серкан: Добре. Един предприемач ми представи нова технология.
Селин: Нова технология? Не искаш ли да ми кажеш нещо?
Серкан: Не, не.



 

 
Еда: Дадох пръстена, Мело.
Мело: Поне стана ли ти добре?
Еда: Въобще не ми се отрази добре.
Джерен: Момичета, какво има? Какво съм пропуснала отново?



 
Мело: Дада, знам ли и аз. Много искам да си тръгнеш и да си починеш. Но от друга страна като се замисля, властта ще премине в ръцете на русолявата. Кълна се, побеснявам.
Еда: Мело, властта и така вече е в ръцете на Селин. Държат се така, сякаш не ме е имало. И пръстен купи. Какво да правя? Ще напусна живота им. И даже,  докато остава при майка си, ще отида в дома на Серкан, за да си пребера нещата.  



 
Мело: Защо ще ходиш в дома му? Не отивай, той и без това не ходи там, дори забрави пътя до там. Загуби паметта си.
Еда: Не, имам много неща там. Докато го нямаше, оставах там. Натрупали са се много неща, трябва да ги взема.
Джерен: Имаш ли нужда от помощ?
Еда: Не, по-добре ще е сама да ги събера. .
Джерен: Ако има нещо, ние сме тук.
Еда: Не се притеснявайте, тръгвам, целувки.





 
Селин: Еда, върнала си пръстена.
Еда: Разбира се, ще го върна, Селин, имам достатъчно гордост.
Селин: Сигурно си разбрала, колко сме сериозни.
Еда: Според мен, не бързай с женитбата.



 
Селин: Разбирам, че е трудно да приемеш истината.
Еда: Още няма нито пръстен, нито сватба, Селин.
Селин: И това ще се случи, Еда. Много скоро.
Еда: Не чуваш ли изобщо гласа на сърцето си? Не мислиш ли, че когато Серкан си спомни за Еда, това сърце ще се разбие отново? Не си ли мислила по този въпрос?



 
Селин: Еда, видях го дълбоко в сърцето на Серкан, дълбоко в мислите му,  видях само себе си. Разбира се, когато влезе в живота ни, не сме се срещали със Серкан. Но сега може би виждаш как е спокоен и щастлив с мен.
Еда: Знам го от моята сватба, и ти го знаеш от твоята. Животът може да се промени за един ден, Селин. Затова не бързай да се омъжваш.



 
Енгин: Серкан, нормално ли е да искам бебе толкова много? Вече го сънувам. Нищо. Какво направи? Как си?
Серкан: Какво да правя? Със Селин се подготвяме за сватбата, вероятно ще се оженим до лятото.



 
Енгин: Ако питаш мен братле, не бързай много. По-добре обмисли внимателно това решение.
Серкан: Взех решение. Ако не го бях взел, тогава мнозина биха се разстроили. Особено любимата ти Еда. Така е по-добре за нея.



 
Енгин: Да те забрави и да продължи да живее живота си, казваш, нали? Братко, тези неща не стават лесно. Старата любов не се забравя. Затова Еда никога няма да те забрави.
Серкан: Така ли мислиш?
Енгин: Наистина много ми е интересно. Изобщо ли не ти е любопитно за Еда?



 
Серкан: Енгин, не помня Еда. Помня жената, която обичам, на която предложих, а това е Селин. Не искам да съм в такава бъркотия. Не искам да нараня никого - нито Еда, нито Селин. Така е най-добре. И Еда ще си тръгне. Ще замине след няколко седмици. Затова...Затова ще ме забрави.


 
Енгин: Тоест, така се адаптираш. Говорейки за адаптация, да направим така...Да отидем заедно на места, където сме били заедно, може би си ги забравил.
Серкан: Може, дори можем да започнем с моя дом, защото не знам къде е.
Енгин: Да, не си го спомняш, нали? Намира се в центъра, ще ти изпратя адреса. Човекът е забравил дома си.



 
Селин  дава указания по телефона да съберат вещите на Еда от жилището на Серкан, Еда пристига в апартамента. Жената, изпратена от Селин, оставя събраните вещи, измъква се незабелязано, Еда си мисли, че всичко това е дело на Серкан.


 
Еда: Какво става тук? Виж го само! Не губиш време, за да ме изхвърлиш от живота си. Виж го ти, виж какво прави! Убивах се тук от седмици, защото теб те нямаше...А виж ти какво правиш. Седях тук, умирах, че те няма, плачех. А ти ми събра нещата. Боже мой, кой си ти? Ще видиш, и аз ще те забравя! И аз ще те забравя!


 

 
Серкан: Еда,  Еда... Ах, Енгин! Енгин, Еда също е в къщата ми!


 
Енгин: Слушам, Серкан.
Серкан: Енгин, чий адрес ми даде?
Енгин: На твоя дом, какво е станало?
Серкан: Енгин, ако си го направил нарочно, за да ни сближиш, изобщо не е смешно.
Енгин: Да ви сближа ли? Къде си братле? Кой е с теб?
Серкан: Еда! Еда, Енгин,  на леглото ми е Еда!



 
Енгин: Еда е там? Братле, това е твоят дом.
Серкан: А, така ли? Така ли? Тогава какво прави в моята стая? Спи на леглото ми, Енгин!
Енгин: Откъде да знам? Иди и питай Еда.
Серкан: Но за съжаление не мога да попитам, защото тя спи! Спи! Така че трябва да изчакам, докато принцесата се събуди!
Енгин: Сигурно и ти си уморен. Легни до нея, почини си.
Серкан: Много смешно! Толкова си забавен! Ще говорим по-късно.



 
Еда: Какво стана? Защо дойде тук? Дойде да свършиш недовършената си работа?
Серкан: Какво? За какво говориш?
Еда: Не се тревожи, ще довърша работата ти! Ето ти нещата!
Серкан: Вече...Не го хвърляй. Какво правиш? Не хвърляй.
Еда: Принцесата се събуди, Серкан Болат. Не се тревожи.





 
Серкан: Да поговорим като хората. Да, сега...Не знам чия е тази къща, ясно?
Еда: Твоят дом е, Серкан. След като събра нещата, не разбра ли, че е твоят дом?
Серкан: Тук спри, защото не съм наредил да събират вещите ти.



 
Еда: Знам кой е наредил събирането! Или ти, или твоята любима вещица.
Серкан: Нито аз, нито моята любима, разбра ли? Затова се успокой! Успокой се, дойдох в дома си. А ти спиш горе на моето легло. Не е ли странно?
Еда: Заспах! Не може ли? Заспах! Какво толкова? Откъде да знам, че ще дойдеш да опаковаш нещата.
Серкан: Нормално е да влезеш в чужда къща и да заспиш, така ли?



 
Еда: Колко пъти да ти казвам, че не съм непознат!  
Серкан: Колко пъти да ти казвам, че не те помня? Затова не познавам никой, когото не помня!
Еда: Но имам минало в тази къща, независимо дали си спомняш или не, Серкан. Затова дойдох да си взема нещата. Това е! Какво право имаш да ми събираш нещата? Бих ги събрала сама!



 
Серкан: Ти, ти, ти... наистина си огромна беля!
Еда: Такава съм, какво ще направиш? Такава ме обикна. Какво ще правиш?
Серкан: Това не ми харесва. Невъзможно е да съм обичал.
Еда: Дори и да съм някъде в ъгъла на празния ти мозък, забрави това, Серкан. Не съм тук! Загуби ме завинаги!
Серкан: Добре, че съм забравил.
Еда: Добре че си!



 
Серкан: Добре че съм! Добре, хубаво, тогава.... Вземи това глупаво нещо.
Еда: Това ли? Сам го направи! Толкова самовлюбен човек си! Да ти кажа ли още нещо?Той е по-добър човек от теб.
Серкан: Така ли?



 
Еда: Така е. Мразя те, Серкан Болат!
Серкан: Чувствата са ни взаимни, госпожо!



 


И двамата са изненадани и стъписани от казаното и чутотото, звучи толкова объркващо познато!


Еда е разказала случилото се в апартамента на Серкан.
Еда: Моля те, не ме гледай така, Мело...Случилото се в дома на Серкан остава между нас. И не питайте нищо, достатъчно съм уморена.



 
Дениз: Добре. Това е мястото, за което ти казах. Тихо, спокойно и не е много далеч. Какво ще кажете, да отидем ли?
Еда: Ще отидем, разбира се, че ще отидем. Сега ще се чувствам по-добре, ако се махна от тук. Момичета идвате ли?



 
Мело: Не ме гледай така, не мога да отида никъде. Г-н Енгин ме натовари с много работа, ще работя.
Джерен: И аз няма да идвам, напоследък нямам настроение.



 
Ферит: Трябва да идем, Джерен. За нас ще е прекрасна възможност да се освежим. Много сме напрегнати.
Джерен: Сигурен ли си, че е добра идея?
Ферит: Мисля, че се нуждаем от това от дълго време.
Еда: Хайде, Джерен.



 
Дениз: Джерен, без теб не става, хайде!
Джерен: Добре, тогава, ще отидем.
Дениз: Супер, разбрахме се. Значи утре всички ще станем ли рано сутринта? Ще тръгнем рано сутринта, ще напълним белите дробове с кислород. И тогава всички ще заживеем отново.



 

Още:
Серкан споделя с Енгин случката с Еда, пита и за бюста, не го е направил сам, нали? Както и да е, Еда е казала, че иска да го забрави, доста е решителна.


Скрит текст:
Енгин: Братко, забравянето не е нещо, което е подвластно на човека и избора му. И аз съм виждал нещо в този живот, Серкан, но вече искам да премина на следващ етап в живота си. Искам да стана баща вече. Стига. Но има голям броблем, Пърълъл не иска.
Серкан: Не обръщай внимание. Ти искаш да имаш дете, а Пъръл не. И ако се държиш така, сякаш и на теб не ти пука, то тогава...
Енгин: Виж ти! Много добра идея!


 
Работят в кафенето, Айдан разбира, че Дениз ще отсъства няколко дена, кратка ваканция с Еда и приятели, на къмпинг, малки бунгала, да са сред природата, ще им се отрази добре.
И...Айдан вече има план.


Серкан: Мамо, нямаше нужда да идваш.
Айдан: Липсваше ми. Исках да те видя.
Сейфи: Освен това, още не вярваме, че си дойдохте. На моменти ни се иска да проверим дали сте тук.



 
Айдан: Изглеждаше изморен, нали?
Сейфи: Да.
Серкан: Не съм изморен, просто съм объркан, мамо.
Айдан: А, ето, объркването става причина хората да са уморени. Трябва да отидеш да си починеш малко. Сейфи, брошурата. Ето това място...Моя приятелка е ходила миналата година. Във възторг е от мястото, много й е харесало. И ти можеш да отидеш там да си починеш.
Серкан: Може.



 
Айдан: Утре е почивен ден. Вместо да си стоиш в къщи, отиди да си починеш сред природата.
Серкан: Да, добра идея.
Айдан: Разбира се, майка ти винаги мисли за теб.
Серкан: Чудесно, ще кажа на Селин.
Айдан: Може да отидеш сам, така по-добре ще си починеш.
Серкан: Не, не, сега ще се обадя на Селин. Хубаво. Чудесно. Браво.



 
Сейфи: Направо сте гениална. Гениална.
Айдан: Знам, Сейфи.
Сейфи: Разбира се, щеше да е по-добре г-жа Селин да не ходи, но...
Айдан: И гениите допускат малки грешки.
Сейфи: Но все пак посоката е правилна. Браво. Веднага прие, сякаш няма друга работа.






Sunglasses
Това беше 1-ва част за епизода, 2-та част ще кача, когато някой от вас се разпише!  Pencil2

# 121
  • Мнения: 6 760
Дилеми, 💐

# 122
  • Плевен / София
  • Мнения: 18 272
Дилеми,
С удоволствие ще те подкрепя и ще си кажа думата разбира се...
Ако Серкан е с "амнезия" Селин не е....Тя умишлено причиняваше болка на Еда...И това избиране на пръстен в офиса.... толкова ми беше неприятен образа на Селин, че дълго време не можех да гледам Биге в реала...Сега вече малко ми премина и ще ви споделя една снимка с нея...Скоро тя имаше рожден ден.

# 123
  • София
  • Мнения: 3 132
Тина, Hug Гости, Hug


2-ра част:

Компанията вече е на почивката, спокойно закусват, изненадващо се появяват Селин и Серкан.


 
Джерен: Не мога да повярвам. Как е възможно?
Серкан: Добър апетит.
Селин: Вероятно е съвпадение.
Еда: При това много неприятно.
Селин: Точно.



 
Серкан: Всъщност не е съвпадение, сега разбирам защо майка ми искаше да дойдем тук.
Дениз: Ама разбира се! Нали помните брошурата, която ви показах в кафенето, тя изчезна. Но сега е ясно какво се е случило с нея.
Селин: Да поговорим ли, Серкан.
Серкан: Разбира се. Да.



 
Джерен: Погледни го от добрата страна. Г-жа Айдан се опитва да ви събере на едно място, да сте заедно. Какво друго да кажа.
Еда: Това е лошата страна.
Дениз: Еда, ако искаш, може да си тръгнем. Знаеш, че не сме длъжни да оставаме.
Еда: Я ме виж, погледни ме в очите. Приличам ли ти на някой, който ще избяга? Защо аз да си тръгвам, нека те си идат.
Дениз: Както искаш.



 
Селин: Не мога да повярвам на г-жа Айдан, умишлено го е направила.
Серкан: Ако си неспокойна, може да си вървим.
Селин: Не, любими,  Еда трябва да свиква да ни вижда заедно.
Серкан: Сигурна ли си?
Селин: Може ли да се присъединим към закуската?



 
Еда: Разбира се.
Дениз: Заповядайте.
Джерен: Дойде.
Еда: Нахалница.
Дениз: Да съберем масите.
Серкан: Разбира се.



 

От тема на тема, разговорът се насочва към Дениз и неговите пътувания.
Скрит текст:
Серкан: В същност аз го разбирам. Искам да кажа, че разбирам защо Дениз е пътувал 3 години.
Дениз: Ще ми се да ме просветиш по въпроса. И защо съм пътешествал 3 години?


 
Серкан: Разбира се. Защото, Дениз, или си бягал от нещо или от някого.
Еда: Чакай малко. Ако това върши работа, искам да отида на околосветско пътешествие още сега. Веднага. Има ли желаещи да дойдат с мен?


 
Серкан: Де да помагаше! За съжаление онова, от което бягаш е в главата ти. И то ще дойде с теб.
Еда: Ако е само в главата ми- добре, но то върви след мен. Ще се разходя.


 
Еда: Работа. Дори през уикенда е работа, работа...
Серкан: Извинявай какво каза? А ти какво правиш?
Еда: Събрах дърва.
Серкан: Знаеш ли какво е това „дърва“?
Еда: Видях теб, навик.
Серкан: Смешна си. А за какво тогава ти трябва Дениз?
Еда: Обикновено жените събират дървата. Просто ние чувстваме мириса им.



 
Серкан: Ааа, дърво ли ме нарече?  Наистина си смешна. Еда, може ли да прекратим закачките и да поговорим като нормални хора?
Еда: Не можем, защото ти не си нормален човек.
Серкан: Аз не съм нормален?
Еда: Ахъ. Не аз съм си ударила главата и загубила паметта . Освен това идвайки тук, не аз говоря за работа. Човек, който идва тук, диша свеж въздух...Слуша песните на птиците. Но ти не си нормален, затова не очаквам това от теб.



 
Серкан: Проблемите с паметта са заради катастрофата, не е нарочно. И за какви птици говориш, не разбирам.
Еда: Точно за това говоря.
Серкан: Така ли? Сега това, което касае работата...Това, че имам фирма и я управлявам, ако не бъда навсякъде и винаги да говоря за нея...Тогава ще възникнат проблеми, после ще възникнат грешки...



 
Еда: А ти неневиждаш да правиш грешки. Приключи ли?
Серкан: Ако не престанеш да ме закачаш...  Еда? Добре ли си? Паднаха ти дървата.
Еда: Изкълчих си крака, не виждаш ли?
Серкан: Значи не си добре. Да ти помогна?  



 
Еда: Не, аз сама!
Серкан: Сигурна ли си?
Еда: Сигурна съм.
Серкан: Вижда се, че не можеш да вървиш.
Еда: Ще стигна до там.
Серкан: Добре, нека ти помогна, Еда. Хубаво е, че това дърво поне е полезно.



 

 

 

Напрежение между Джерен и Ферит.


 
Ферит: Джерен, какво става с нас? Нали дойдохме тук да освежим отношенията си и да си починем ?
Джерен: Да ти кажа ли какво става? Ще ти кажа. Ние сме в такова положение, защото не сваляш от Селин.
Ферит: Селин обича Серкан, нима не знаеш? Караш ме да крещя.
Джерен: Добре, Селин може да обича Серкан, все ми е едно. За мен важният си ти, твоите чувства към Селин, това, което изпитваш към нея и поведението ти към нея. Все още обичаш Селин, нали? Не можеш да ме излъжеш, аз като жена го чувствам.



 
Ферит: Така ли, Джерен? Да ти кажа ли какво чувствам аз? Смяташ ли, че не съм забелязал как гледаш Дениз, не само приятелски?
Джерен: Не говори глупости.
Ферит: Какво означава „не говори глупости“? Винаги, когато го видиш, си играеш с косите си, докосваш врата си. Мислиш ли, че не виждам това? Колко време наблюдавам това. Не е необходимо да си жена, за да разбереш, даже дете ще го разбере. Кого лъжеш?



 
Джерен: Това са глупости, които сам си измисли, нали?
Ферит: А, защо? Може да идва от миналото, нали в квартала сте били много близки. Може би нещо не можеш да забравиш?
Джерен: Повече няма да слушам тези глупости, разбра ли?
Ферит: Не се дръж така, ела тук да поговорим нормално. Добре. Какво ще решиш при това положение?



 

Еда: От една страна не помни, от друга - иска да говори с мен. Ту се отдалечава, ту се приближава, не мога да резбера какво иска да направи.
Дениз: Явно се върнахме отново в началото.



 
Еда: Какво да правя, Дениз? Толкова са объркани мислите и чувствата ми.
Дениз: Правилно ли разбрах, че не можеш да забравиш г-н Робот?
Еда: Когато всички се отказаха, аз не се отказах, Дениз. Добре помниш тези дни.



 
Но сега, когато го виждам пред себе си... Какво говоря? Той нали е заедно със Селин, ще се женят. За какво говоря?
Дениз: Еда, слушай, много добре разбирам чувствата ти. Но аз те познавам добре. Ти си мой добър приятел. Тази ситуация не е добре за теб.



 
Еда: Не е добре. Джерен?
Джерен: С Ферит се скарахме,  после ще ти разкажа, става ли?
Ферит: Здравейте.



 


 
Селин: Хубаво е, че дойдохме тук въпреки всичко, трябва по-често да идваме. Серкан, добре ли си?
Серкан: Да.След катастрофата все още се опитвам да подредя мислите си.



 

 

 
Селин: Любими, аз не мисля за нищо друго, освен за теб. Ти прави същото, става ли? Ще те попитам нещо. Предложението, което ми направи, не беше планирано, нали?
Серкан: Защо питаш?
Селин: Просто ти си човек, който планира всичко, затова ми стана интересно.



 
Серкан: Не, не беше планирано. Поисках да приключа това недоразумение, но не мисля, че при мен се получи. Ще ядеш ли още?
Селин: Приключих.



 
Бедната, бедна Селин! Непрекъснато прави отчаяни опити да събуди някаква емоция, наподобяваща любов, у Серкан. Непрекъснато го нарича „любими“ ,ама не, не й се получава!


Компанията е край камината, Джерен и Ферит са ядосани и враждебни след току-що приключилия разговор.


 
Еда: Джерен, Ферит. Не знам в какво е проблемът, но не можете ли да поговорите спокойно?
Джерен: Няма за какво да говорим. Не ми остана надежда за тези отношения.
Ферит: Така ли мислиш,Джерен?
Джерен: Да, Ферит.



 
Към компанията и разговорът се присъединяват Серкан и Селин. Станало ли е нещо?
Скрит текст:
Ферит: Джерен реши, че вече не си подхождаме, за това говорехме.
Серкан: Ферит, искаш ли да поговорим?
Ферит: Не, няма нужда, елате. Всички заедно ще обсъдим това. Седни.



 
Серкан: Добре, да седнем. Сигурен ли си? Може ли да поговорим насаме?
Ферит: Не, не искам. Ела, седни. Извинете , че развалихме и вашата почивка. Простете.
Серкан: Ти пък. Просто се опитвам да разбера как стигнахте до това.



 
Джерен: Отдавна се намираме в тази точка, само чакахме всичко да приключи. Ето, свърши.
Ферит: Джерен, дръж се като голям човек. И да приключим с тази тема, става ли?
Джерен: Аз приключих тази тема, Ферит. И ти приключи.
Еда: Джерен, сигурно искате да се разделите, затова после поговорете помежду си. Но може би трябва да поговорите по-спокойно, за да останете приятели?
Серкан: Еда е права. Работите в един офис, това трябва да приключи с добър тон.



 
Селин: Според мен, ако двама човека могат да останат приятели след раздялата...Означава, че между тях не е имало любов.
Джерен: Чу ли, Ферит, Селин никога не те е обичала. Жалко! А ти продължанваш да се измъчваш за нещо, което не го е имало.
Ферит: Джерен, аз не измъчвам себе си, разбра ли? Имахме отношения със Селин и те приключиха. Мъчно ми е за теб, че се измъчваш за нещо, което го няма при мен.



 
Джерен: Ферит, внимавай за думите си, не отивай далече.
Ферит: С теб няма да останем приятели, ясно е. И не е заради голямата ми любов към теб. Затова приключи темата. Нека всичко завърши.
Дениз: Приятели, нека сменим темата, а?
Еда: Да поговорим за други неща.
Джерен: Добре, вие продължавайте, аз няма да остана повече тук.
Еда: Джерен, почакай! Джерен!



 
Еда: Не трябваше да идваме тук, всички се скараха.
Джерен: Така е по-добре. Забрави.
Еда: Вие прекалено много се обидихте един друг. Не беше необходимо.
Джерен: Станалото, станало.  Еда, защо непрекъснато ме осъждаш?
Еда: Не те осъждам.
Джерен: Не искам да слушам. Не искам да говоря за това. Какво не разбираш?
Еда: Добре, остани сама.



 

Селин и Ферит се засичат пред бунгалата.


 
Ферит: Селин, може ли да поговорим за малко?
Селин: Какво става, Ферит? Джерен добре ли е?
Ферит: Връзката ни приключи, няма връщане назад.
Селин: Виж, Ферит. Каквото и да стане, все пак искам  да си щастлив. Било то с Джерен или с друга.
Ферит: И аз искам да бъдеш щастлива.



 
Селин: Ще бъдем щастливи със Серкан.
Ферит: Сигурна ли си?
Селин: Ферит, Серкан взе решение. Избра мен, ще се женим.



 
Ферит: Избра ли те? Защо? Например, казал ли ти е някога, че те обича? Или че се жените, защото е влюбен в теб? Нямаш какво да кажеш, нали? Селин, виж, мислите на Серкан са много объркани, наясно си с това. Помисли добре.


 
Селин: Благодаря, че мислиш за мен, но съм добре.
Ферит: Не подценявай Еда, Селин. И не подценявай любовта на Серкан към Еда. Не можеш да преодолееш тази любов, няма да спечелиш тази война. Много си ценна за мен, не искам да се разстройваш. Помисли добре.



 

След разговорът с Джерен, Еда се връща в хола, започва да прелиства  „Мадоната с коженото палто“ на Сабахатин Али.


 

 
Серкан: Хубава книга.
Еда: Спомнил си си?
Серкан: Не съвсем. Последния път съм я чел в Университета. Как е Джерен?
Еда: Не много добре. Ще разберем, когато се приберем. А ти какво правиш тук?
Серкан: Дойдох за книга.



 
Еда: Прочети това, ще освежиш паметта си.
Серкан: Еда, да седнем ли за малко? Спокойно, без спорове.


 
 
Серкан: „Ако случайността не ни беше срещнала, бих живял отново по същия начин, без да знам нищо. Ти ме научи, че има друг живот на света и че имам душа.“


 
Еда: Спомняш ли си сега?
Серкан:Красиво написано, много красиво написано. Иска ми се да можех да направя същото. Все едно чета книга, която съм забравил. Иска ми се да можех да си спомня цялата история, четейки все повече и повече.



 
Еда: А искаш ли да си спомниш?
Серкан: Кой би искал да забрави последната година от живота си?
Еда: Но забрави. И спомените от нашето минало са изтрити.
Серкан: Но ти помниш.
Еда: Понякога си мисля, че бих предпочела аз да те забравя, после се отказвам.



 
Серкан: Защо?
Еда: Защото е много трудно да помниш и да забравиш. А и има толкова прекрасни моменти, които сме изживели. Би било болезнено да забравя.
Серкан: Можеш ли да ми кажеш един от тях?



 
Еда: Не, Серкан. Спрях да се опитвам да те карам да си спомниш.
Серкан: Еда, грижа ме е за теб. Искам да те опозная. Искам да знам каква беше любовта, за която всички говорят.


 
Еда: Не знам откъде да започна.
Серкан: Кое е първото, което ти идва на ум?



 
Еда: „Един ден Аполон видял красива жена край една река. И се влюбил в нея. Тогава казал на жената....“


 

 
Серкан: Разбира се, Богинята на огъня. Би предпочела да изгори в очакване.


 

Дениз: Джерен! Джерен, плачеш ли? Недей така. Виж, разбирам те, но когато се върнете в Истанбул, ще говорите с Ферит и ще решите проблема.


 
Джерен: Дениз, вече не искам да съм с Ферит, сигурна съм в това.
Дениз: Джерен, ядосана си и мисля, че взимаш прибързано решение в момента.
Джерен: Аз...Искам да бъда с някой, когото познавам, когото обичам. Искам да съм с любим човек.



 
Дениз: Виж, сигурен съм, че има някой на света, който ще те обича и когото ще обичаш. Може да не е Ферит, но повярвай ми, има накъв човек.
Джерен: Да, има. И не е много далече, Дениз. Дениз...Дениз, дълго мислих. След като си пристигна, нещо се помени за мен. Не разбирам. Мислех, че е стара, детска любов, на не е така. Все още не съм те забравила, Дениз.  Няма ли да кажеш нещо?



 
Дениз: Джерен, сега не е подходящият момент да говорим за това, много си объркана.
Джерен: Не съм объркана, Дениз. Главата ми си е на мястото. Кога бихме могли да говорим? Кога ще е подходящият момент? Все още обичаш Еда.
Дениз: Виж, както казах, ще го обсъдим по-късно на спокойствие. Джерен, наистина не искам да развалям приятелството ни.
Джерен: Объркана съм била, виждаш ли! Не съм объркана!



 



 
Серкан: Беше хубава вечер, хареса ми. Звезди и митология...
Еда: Хубаво беше. Разбира се, нашата звезда...Е изгаснала и вече не свети.
Серкан: Защо така?



 
Еда: Токът ли спря?
Серкан: Еда?


https://www.youtube.com/watch?v=t5NOYJYFmNk&t=13s
Who do you love/Кого обичаш - Marc Lane, Nicholas Carter y Shelley Nelson


Скрит текст:




През цялата тишина
чувам всичко
Далечни гласове
Самотни обаждания
Не искам тези сълзи да спечелят
когато си тук
Не мога да заспя през нощта
Без теб наблизо
И аз казах
Кого? Кого? Кого обичаш?
Без повече изненади
Няма повече игри
Твърде много герои
Изгубен по пътя
Не искам тези сълзи да спечелят
когато си тук
Не мога да заспя през нощта
Без теб наблизо
Но аз казах
Кого? Кого? Кого обичаш?


 

 

 

 

 

 

 

 
Еда: Спомняш си, спомняш си! Кажи нещо, моля те! Кажи дали си спомняш.


 

 

 

Еда: Браво! Каква глупачка си, момиче! Пълна глупачка. Мислиш, че си е спомнил, надяваш се, а той просто те гледа! Много си глупава! Джерен? Какво правиш на тъмно? Добре ли си?


 
Джерен: Не ми позволяваш да съм добре.
Еда: Какво означава това? Какво съм ти направила?
Джерен: Какво си ми направила? Наистина нищо не разбираш, нали?
Еда: Не разбирам, Джерен, какъв е проблемът?



 
Джерен: Знаеш ли какъв е проблемът, Еда? Проблемът си ти! Проблемът е твоят живот! Веднъж казваш, че си влюбена в Серкан, после казваш, че ще забравиш Серкан. Казваш, че искаш да напомниш на Серкан за себе си, после казваш, че се отказваш от Серкан! Ние също имаме живот, вие разрушавате живота ни.
Еда: Джерен, наистина не разбирам, какво съм ти направила?
Джерен: Проблемът е, че нищо не разбираш, Еда! Не мислиш за никого!



 
Мислиш, че свътът се върти около теб, но ние също имаме свой живот! И ние имаме чувства, също сме преживели нещо! Знаеш това, но не се държиш така, като че ли знаеш! Говорим само за теб! Добре ли е Еда, зле ли е Еда...Винаги си в центъра на вниманието! Писна ми вече! Уморена съм, писна ми, разбираш ли? Писна ми да говорим само за теб, да мислим само за теб, а ти дори не мислиш за нас!
Еда: Джерен, какво съм ти направила?



 
Джерен: Не разбираш ли, Еда? Трябва и ти да мислиш за нас! Знаеш , че Дениз аз...
Ферит: Какво се случва? За какво викаш?
Еда: Да се махаме оттук.
Джерен: И аз така мисля. Ще излезете ли? Излезте! Писна ми! Писна ми!



 

Замислен, Серкан все още стои сам в хола, идва Селин.


 
Серкан: Селин?
Селин: Серкан, може ли да поговорим?
Серкан: Разбира се, ела.



 
Селин: Серкан...След катастрофата те подкрепих с всичко, което мога. Направих всичко възможно, да се почувстваш по-добре.
Серкан: Наясно съм.
Селин: Тогава ще ти кажа нещо, с което не си наясно. Започна да се отнасяш с мен, както в миналото. Отново правиш с мен това, което направи в миналото.



 
Но вече не мога да позволя това, не мога да се оставя на течението. Не мога отново да съм жертва на твоето объркване. Така че, ще се отнасяш с мен така, както заслужавам, защото вече не съм предишната Селин. Това място не е добро вече за нас. Да си тръгнем ли?


 

На следващата сутрин Еда разказва на Мело случилото се на т.н ваканция.
Мело: Мили Боже! Отидохте да си починете, а вижте какво се случи. Но всичко това е заради Селин, и Джерен и Ферит ги раздели тя.


 
Еда: Селин може да има влияние, но с Джерен ситуацията е различна. Не видя, момиче, тя ме нападна внезапно, дори не разбрах проблема!
Мело: Аз също не разбрах, но ще разберем. Ще говоря и ще разбера какъв й е праблема. Добре, а Серкан? Има ли някакъви проблясъци?



 
Еда: Така...Понякога изглежда така, че си спомня всичко, после нищо. Изведнъж ставахме непознати.
Мело: И аз не разбирам, наистина. Хайде де, какво е това сега?
Еда: Какво има?



 
Мело: „Преживелият катастрофа  бизнесмен  Серкан Болат се раздели с годеницата си Еда Йълдъз. Въпреки, че Еда Йълдъз е негов бизнес партньор,  Серкан Болат се среща отново с бившата си любима Селин Атакан.“
Еда: Боже мой! Той ли е обявил тази новина?
Мело: Не го е направил той, това е дело на Селин! Селин го е направила! Зетя...Г-н Серкан не би направил това! Не би позволил!
Еда: Селин няма да направи това без знанието на Серкан, Мело. Мисля, че не би рискувала. Серкан знае за това. Какво да направя? Хайде да ставам, да поемем въздух, от там до ...Мело, не искам да ходя във фирмата. Няма да ходя във фирмата!



 
Мело: А, Еда! Ти си партньор в тази фирма. Какво означава това? Трябва да си вършиш работата.
Еда: Ще намеря някой, ще дам мястото на професионалист. Какво да правя?
Мело: Еда, няма да се отървеш от Серкан, ако бягаш. Няма да стане, разбери вече. Имате вашата работа, общи познати, съдба. Този човек все ще е покрай теб.



 
Еда: Какво да правя? Може би ще е по-лесно, ако се отдалеча, Мело?
Мело: Не, тоспожо, не става така! Ако наистина искаш да забравиш...Трябва да го изхвърлиш от сърцето си, а не от живота си.
Еда: Добре! Добре.



 


 
Серкан: Селин, каква е тази новина? Ти я направи, нали?
Селин: Серкан, бих ли направила нещо подобно, без да те питам?
Серкан: Добре, откъде взеха тази новина?



 
Селин: Част от това е вярно, пише, че си ми предложил брак. Не знам какав е проблемът хората да разберат за това? Но не бих направила нищо подобно, без да те питам, не бих.
Серкан: Добре. Готови ли сме за презентацията?
Селин: От моя страна всичко е готово, само ще го прегледам за последен път.
Серкан: Добре, провери.



 


 
Джерен: Разбрах, че още не съм  забравила, Мело. Все още чувствам нещо към Дениз.
Мело: Боже, Боже.
Джерен: Някой се появи в живота ни, някой си тръгна. Бяхме се отдалечили един от друг, но като го видях, всичко вътре в мен затрепери, Мело. Не мога да се сдържам.
Мело: Значи затова скъса с Ферит?
Джерен: Ами не се получи с Ферит. И ти знаеш, постоянно се караме. А и Селин се появи. Завръщането й също допринесе за това.



 
Мело: Изненадах се. Шегувах се, но се оказа истина.
Джерен: Истина, да. Тоест, никога не съм крила чувствата си към Дениз, никога няма да стане.
Мело: Имах пред вид детството, когато го казах.
Джерен: Не беше в детството, Мело. Учихме в лицея, не бяхме деца. Но не в това е въпросът.
Мело: Щом не е въпросът, тогава да отидем при Еда и да се сдобрите вече.



 
Джeрен: Не казах, че не е това въпросът, Мело. Казах, че не е заради Дениз.
Мело: Какъв е тогава въпросът?
Джерен: Мело, защо сме длъжни постоянно да правим всичко, в зависимост от чувствата и проблемите на Еда?



 
Мело: Ами... Момичето преживява нещо много трудно.
Джерен: Добре, преживява нещо много трудно, до нея сме. Всеки преживява нещо трудно, ти също, и аз.
Мело: Разбира се, правилно казваш.



 
Джерен: Мело...За въпроса с Дениз...Искам да го кажа лично аз на Еда, става ли? Искам да го чуе от мен.
Мело: Добре, става, нищо няма да кажа. Но това е много чувствителна тема, Джерен. Моля те, разреши го по-бързо, да няма обидени.
Джерен: Добре, хубаво. Ще кажа по-скоро, щего разреша, не се притеснявай. Всичко в мен трепери, Мело.
Мело: Влюбена ли си?
Джерен: Да, искам да изкрещя!



 

Мело прави всичко възможно Джерен и Еда да се сдобрят.
Скрит текст:

 
Дежерен: Извинявай за вчера, отидох прекалено далече. Бях много ядосана  и ти казах неща, които не заслужаваше. Извинявай.
Еда: Наистина ли мислиш така? Тоест, че мисля само за себе си?
Джерен: Не. Знаеш, че сега ми е трудно. Обидена съм. Разстроена съм. Ти си ми близка приятелка. Исках да си изкарам яда на теб. Извинявай.
Мело: Говорейки за близки приятели, аз съм близка приятелка и на двете ви. Затова ще кажа - прегърнете се. Ето така. А също и се целунете. Ох, най-накрая. Кълна се, стана по-добре.



 
Дениз носи горещ шоколад, канят го на презентацията, той не е сигурен, че ще отиде, не е свикнал на такава атмосфера, но в крайна сметка се съгласява  да отиде, нали те ще бъдат там.




 
Селин: Всеки, който види новините, ми праща съобщение. Всички са много изненадани. Поздравяват. Приятелка от Аржентина ми изпраща съобщение. Казва да обявим сватбата по-рано, за да може да дойде. Случило ли се е нещо, Серкан?


 
Серкан: Селин.
Селин: Не го казвам, за да избързаме. Просто, ако изберем рано дата, ще имаме време за подготовка.



 
Серкан: Селин, искам да носиш това.
Селин: Серкан, много е красив.



 
Серкан: Радвам се, че ти харесва. Не бях сигурен.
Селин: Как може да не ми хареса? Възхитена съм. Много благодаря. Тогава ще отивам да се приготвя за презентацията.
Серкан: Добре.



 

Еда си избира тоалет за презентацията, Мело предлага да облече жълтата рокля, може бившият зет да получи сигнал в главата си,  да си спомни всичко. И всичко ще стане както преди. Освен това е питала Лейля, определено ще дойде. Довечера.


 
Еда: Хубаво, добре, жълтата рокля. Може би наистина ще си спомни нещо.
Мело: Ще видиш, този път ще си спомни за теб.



 


 
Серкан вероятно няма да дойде на презентацията, колко непрофесионално, но въпреки това Еда непрекъснато се оглежда за него.  Джерен пък пита за Дениз, на приятелят-пътешественик може да му е неудобно на такова събитие, но Еда е сигурна, той никога не би я оставил в ден като днешния.




 

 

 

 

 

 

 
Серкан: Г-жо Пелин? Как сте?
Г-жа Пелин: Добре, вас трябва да питаме, вие как сте? Видяхме добрите новини. Поздравления.
Селин: Много благодаря.
Г-жа Пелин: Много си отивате двамата. Между другото, много красив пръстен. Г-н Серкан има много добър вкус.
Серкан:  Ами... така изглежда на Селин.



 
Лейля и Ердем подозрително наблюдават Пъръл, почти са сигурни, че е бременна. И наистина, Пъръл обявява новината – с Енгин ще си имат бебе.
Енгин: Боже мой! Приятели, ние сме бременни!
Пъръл: Не , аз съм бременна!
Енгин: Пъръл е бременна!



 
Еда: Каза, че ще направиш каквото поискам?
Дениз: Да, каквото поискаш.
Еда: Сигурен ли си?
Дениз: Сигурен съм.
Еда: Имам голяма молба към теб, Дениз.



 
Дениз: Добре, Еда. Просто я кажи. Какво?
Еда: Точно сега. Сега. Моля те, Дениз.
Дениз: Ще го направя. Разбира се, че ще го направя, Еда
Еда: Благодаря.



 
Селин: Привет. Радвам се да те видя, Дениз.
Дениз: Привет. И аз се радвам да те видя. Не можах да оставя Еда в такъв ден.
Еда: Закъсня.



 
Селин: Заради мен е, не можех да се приготвя.
Еда: Серкан, сложил си пръстена.
Серкан: Да, така се получи.



 
Еда: Добре изглежда. Искаш ли да добавиш нещо в презентацията?
Серкан: Не, изглежда добре. Късмет.
Еда: Да, вече направих всичко.
Дениз: Хайде. Покажи се.



 
Еда: Ние, екипът на „Арт Лайф“ сме щастливи, че този проект започна. Искам да споделя с вас и още един щастлив момент. Дениз, ще дойдеш ли, моля? Дениз е мой приятел от детството, ако някой не знае. Днес ме изненада, предложи ми да се омъжа за него. И аз приех. Ще се женим!


 

 

 


Марги, за гифчетата! Hug Това беше днес за този епизод, до следващия!

Последна редакция: чт, 06 фев 2025, 09:40 от Dilemi

# 124
  • Плевен / София
  • Мнения: 18 272

Селин: Ще бъдем щастливи със Серкан.
Ферит: Сигурна ли си?
Селин: Ферит, Серкан взе решение. Избра мен, ще се женим.



 
Ферит: Избра ли те? Защо? Например, казал ли ти е някога, че те обича? Или че се жените, защото е влюбен в теб? Нямаш какво да кажеш, нали? Селин, виж, мислите на Серкан са много объркани, наясно си с това. Помисли добре.


 
Селин: Благодаря, че мислиш за мен, но съм добре.
Ферит: Не подценявай Еда, Селин. И не подценявай любовта на Серкан към Еда. Не можеш да преодолееш тази любов, няма да спечелиш тази война. Много си ценна за мен, не искам да се разстройваш. Помисли добре.



Ферит въпреки, че беше изоставен от Селин запази трезвата си преценка, за разлика от Селин, която се беше вкопчила в Серкан, като пиявица и въпреки, че беше наясно с чувствата му към Еда се възползва от ситуацията и искаше брак с него....
Благодаря Дилеми

# 125
  • Мнения: 5 473
Здравейте. Animal Bee

Дилеми, благодаря за труда ти. Hug Не помнех, че от 30 епизод е започнала еуфорията с туитовете. Grinning Факт е, че от тогава много сериали се излъчиха, но нито един от тях не е правил такива рекорди, не е обединявал толкова хора около една обща цел.

Гости, и на мен Биге ми беше страшно антипатична, заради образа на Селин. Успя да ни влезе под кожите. Joy Сега вече ми мина, особено като виждам колко са си близки с Ханде. Много добра актриса е, няма спор, дано има много професионални успехи.

# 126
# 127
  • Мнения: 12 983
Гюпсе пред репортери:
https://x.com/SaraLouTweets/status/1887446853311975470
„Наистина харесвам тандема Ханде и Баръш. И двамата уловиха много хубава енергия. Мисля, че са перфектни. Много съм любопитна за филма #RüzgadaBırak "

Simple Smile

Wink
Снахата... Simple Smile

П.С.
Дилеми, Hug

# 128
  • Мнения: 6 760
Филмът #RüzgaraBırak, с участието на #HandeErçel и #BarışArduç, ще бъде пуснат по кината на 20 февруари в Казахстан

Пуснаха нови снимки от премиерата в Берлин

# 129
  • Мнения: 5 473
Питали Гупсе дали ревнува:
Женени сме от години, няма такива чувства ( относно ревността ) Ревнувам го от интелигентността му . Той е по-забавен от мен, всички наши приятели го знаят. Joy

ИИ вече преправя сериала - Еда и Серкан се целуват не по бузата, а по устата. Animal See No Evil
https://x.com/Hankjuuuu/status/1887116070684606618
Плашещо е направо колко реалистично изглежда.

# 130
# 131
  • София
  • Мнения: 3 132

Thinking
Вземам повод от снимките от двата филма, създадени в разстояние от няколко месеца с едни и същи ГГ- от гледна точка на рекламата, възможност/ангажименти на артистите за съвместна работа и т.н може това да е добра идея, но ми се струва, че за артистите и за публиката става препокриване, невъзможност от разделяне на образите и досада от гледане на едни и същи пози, движения, мимики от различни герои в различни сюжети. Защото колкото и да са талантливи артистите, колкото и да се различават характерите на героите им, в едни и същи ситуации е много вероятно да реагират/изразяват по много сходен начин емоциите на героите си. Разбира се, имат значение и личните отношения между артистите, които е възможно да се променят дори и в кратък период от време, историята на киното е пълна с подобни случаи - от безразличие до луда любов и страст или омраза и отвращение!
И още нещо, пак гледайки и разсъждавайки само по снимки, които излизат в публичното пространство, лично аз не виждам и не усещам, вълнуваща, разтърсваща, впечатляваща химия/страст между героите на Ханде и Баръш. Да, хубави са, да, добре стоят един до друг, добре се усмихват един на друг, любезни закачливи погледи, но... толкова. Няма да правя сравнения за работата им с други партньори, но лично на мен, пак подчертавам - гледайки само снимките! ми напомнят на ученически/колежански стари любови, които са се срещнали по стечение на обстоятелствата, изживяват или по-скоро доизживяват с лека носталгия старите симапании и чувства, и скоро ще си тръгнат, всеки по пътя си, помнейки с усмивка изживяните моменти.
Стана дълго, дано не скандализирам някого, но такива чувства и усещане имам, като им гледам снимките от проектите. Би било хубаво да гледам и филмите!
Smiley

# 132
# 133
  • Мнения: 1 097
Flowers HerbЗдравейте!
Шапка ѝ свалям на тази жена ...

Гупсе ведра, засмяна, самоиронизираща се, / критерий за интелект/ преминала през буриите на социалните войни, отстояла любовта си, дарила Баръш с красиво момиченце.
Сценариите на филмите ще са много, много различни ... да не оплакваме "Нероден Петко"

Публиката ще даде оценката ... Аз им желая успех! Nature Dizzy

Последна редакция: чт, 06 фев 2025, 23:29 от Yassy_N

# 134
  • Мнения: 378
Здравейте, прекрасни момичета!🌸


Аз Биге си я харесвам, само Селин ме дразнеше.😉

Дилеми, благодаря!

И във филма, и в сериала на Ханде и Баръш ще има много красота. Много се надявам да не се припокриват сюжетно и “Remember Love” да е с по интересен и разчупен сценарий, с повече мисъл, действие и смисъл.

Две години от разрушителното земетресение в провинция Хатай. Природата, в стремеж за равновесие, непрекъснато ни напомня за себе си. Дълго време се чувствах смазана, скована и притихнала от ужас. Често се сещах за за едни думи на Ханде: -"В живота всичко може да се случи." Простичко е. Всеки може да го каже. Клише е. Но е стопроцентова истина. Тази истина понякога ни удря много жестоко.
Внезапно, за секунди, опустушителен прирорен гърч пренарежда имане, нямане, смисъл, стремеж, казано, неизказано, надежда, живот. Внезапно и грубо преобръща света и те захвърля в най немислимия ад. Размества не само земни пластове. Взима животи, минало, история...и отваря най голямата празнота.
Нищо не е същото за оцелелите. И нищо не е лесно...

Възхитена бях от актьорите и хората на изкуството, които се обединиха в помощ на сънародниците си. Накараха света да затупти с болките и раните на Сирия и Турция.
Чудех се как с такава тежест ще продължат работата си, но животът ...в непрекъснатия си кръговрат...с ежедневните си дребни задачи и отговорности, самоопределя продължението си.

Мир на душите на загиналите! Сила на оцелелите! Вяра и добро във всички нас!

Общи условия

Активация на акаунт