Днес е ден за 30 епизод на Sen Çal Kapımı Почукай На Вратата Ми Излъчен на 06.02.2021
Преди епизода:
След излъчването на 29 епизод SCK вълнението на феновете е голямо, правят се предположения за възможното развитие на събитията в сериала, особено са активни феновете от чужбина. Въпреки това рейтънгът в Турция е нисък, появяват се слухове за спиране на сериала. И тогава се заражда идеята феновете да подкрепят екипът на SCK, като до датата на излъчване на поредния, 30 епизод, съберат/направят 1 млн. туита.
На 06.02.2021, часове преди излъчване на 30 еп. екипът прави директно предаване/включване, в което благодарят на активността на феновете си.

При излъчването си на 06.02.2021 епизод 30 на Sen Çal Kapımı Почукай На Вратата Ми с хаштаг #kalpunutmaz "сърцето не забравя" получава рекордните 2.1 млн туита.
Това е началото на правенето на история с рекордните 8.475.552 туита за финалния 52 епизод на сериала на 08.09. 2021.






Кратко съдържание:
След предложението за женитба на Серкан към Селин, Еда му връща своя пръстен, но той прави следващата стъпка – избира годежен пръстен за Селин.
Серкан продължава да твърди, че не си спомня нищо, Еда не иска да го вижда всеки ден, дори обмисля да напусне фирмата, но той започва да показва и проявява интерес към нея, иска да научи какво се е случило през годината, която не помни.
Дениз се грижи за момичетата, особено за Еда, предлага й малка почивка извън града, към тях се присъединяват Джерен и Ферит.
Айдан винаги има планове, успява да убеди Серкан да отиде на почивка през уикенда, иска й се да отиде сам, но той отива със Селин. Изненада очаква всички, отиват в къмпинга, където са отседнали Еда и компания. И се провеждат много разговори, връщат се спомени, късат се връзки, потвърждават се страхове и подозрения. Селин вижда промяна у Серкан, категорично му заявява, че вече не е старата Селин, иска подобаващо отношение, изненадващо в пресата се появява новината за годежа им.
Джерен не иска повече да е с Ферит, объркана е от завръщането на Дениз, твърди, че старите й чувства към него не са отминали, споделя на Мело, че ще му разкрие чувствата си, но има подозрения, че той все още харесва Еда, което е предпоставка за напрежение между тях.
Енгин получава новината, за която мечтае от дълго време.
Еда все още не може да се откаже от Серкан, на презентацията, със съдействието на Дениз, прави съобщение, което изненадва и стъписва всички.
Хаштаг на епизода #kalpunutmaz сърцето не забравя

https://www.youtube.com/watch?v=wUvfmgeC3C8
Sen Çal Kapımı 30. Bölüm 1. Fragmanı
https://www.youtube.com/watch?v=RFgH3RByjaw
Sen Çal Kapımı 30. Bölüm 2. Fragmanı






Серкан: Единственото, което за мен сега е ясно... Селин. Селин, ще се омъжиш ли за мен?
Селин: Да, любими. Разбира се, че да.




Еда: Добре, момичета, всичко свърши. Край. Щом като ме е забравил и няма да си спомни...Ще изтрия Серкан он живота си.
Мело: Дада, зетя рано или късно ще си спомни.
Джерен: А и толкова ли е лесно да се забрави Серкан, Еда?
Еда: Какво да направя, принудена съм.


Джерен: Добре, принудена си, но как може така веднага да забравиш такава голяма любов?
Еда: Джерен, това не е нещо, с което мога да се боря. Не мога да се боря. Само погледнете, забрави ме. Няма нищо, не ме помни. Какво да направя? Ако е забравил, и аз ще забравя. Ще видиш, Серкан Болат! Както ти си ме забравил, така и аз ще те забравя!


Дениз: О, гостите са тук преди мен. Симит, искате ли?
Мело: Искам. Честно, бях толкова гладна. Сърцето няма да забрави, сърцето няма да забрави.
Джерен: Например, Ферит също все още не може да забрави Селин.
Мело: Какво мислиш, Дениз?


Дениз: Да, да се забрави е трудно, но не и невъзможно. Ето какво мисля. Кагато престанеш да мислиш за някого...Ако можеш да запълниш мястото му с някой друг, то да, вече можеш да го забравиш с лекота.
Мело: Паметта ще забрави, но сърцето няма.
Еда: Какви ги говориш все още? Той ме е изхвърлил и от паметта, и от сърцето си. Могъл е да ме забрави, аз не мога ли? Ще видите, така ще забравя, че ще бъдете изненадани.


Мело: Дада, къде отиваш? Спри, какво ще направиш?
Еда: Ще видиш, Мело.
Мело: Какво значи това? Вече се страхувам.
Еда: Не се страхувай, ела и ти. Довиждане.
Мело: Добре, и аз отивам. Чакай ме.
Дениз: Върнах се и наистина не знам след коя от вас да тичам.


Айдан е прочела, че ако се освежат старите спомени, после последните спомени също ще се върнат, затова със Сейфи са донесли закуска на Серкан, каквато са му правили в детството.




Айдан: Странна е паметта на чавек, не знае какви спомени да избира.
Селин: Очевидно човешкият мозък запазва най-надеждните спомени.
Серкан: Добре тогава, може ли вече да се върнем на работа със Селин?


Еда: Знам, че не означава нищо за теб, но след вчера няма да го нося.
Серкан: Права си, разбирам.
Еда: Има и още нещо, няколко дена няма да съм тук.
Серкан: Къде отиваш?


Еда: Аз съм твой съдружник в тази фирма, а не твой подчинен. Тоест, имам право да отида на почивка по всяко време.
Серкан: Разбирам, но има работа, която продължава. Освен това след 2 дена имаме презентация. Така че, докато не изпълниш задълженията си...Всъщност, имам забележки за периода, в който отсъствах. Тоест, имам въпроси към теб.


Тази сутрин прегледах проектите за ландшафтния дизайн, по които си работила. Добра си, имаш талант. Освен това, що се отнася до последните работи...Има нещо, което не знам и може да е необходима информация. Тоест, имам нужда от теб, Еда. Не можеш да отидеш никъде.
Еда: Мисля, че можеш да се справиш добре сам. А я има и Селин, тя ще ти помогне.


Серкан: Разбирам те. След снощи може да си се обидила малко.
Еда: Така ли? Много странно.
Серкан: Еда, не знам колко пъти трябва да го кажа, но...Искам да се постараеш да ме разбереш малко. Наистина не помня какво се е случило и какво съм преживял през последната година. Има едно нещо, което се помня и се придържам, това е Селин.


Еда: Добре, Серкан, продължавай да се държиш за Селин. Но ще ти кажа само това - Селин не е този човек, когото помниш. Сега ще си взема кафе, а когато се върна ще продължа тихо и спокойно да работя тук.


Селин: Любими, добре ли си?
Серкан: Да.
Селин вижда пръстена на Еда, погледа на Серкан...и преминава в атака – не иска повече Серкан да мисли за миналото, има по-важни неща, за които да мислят, например подготовка за сватбата.
Но според Серкан не трябва да бързат толкова, хората мислят, че все още се среща с Еда, не иска да дават още поводи на пресата. Пък и все пак ще бъдат винаги заедно, нали?


Серкан е извикал бижутер, г-н Самет, Лейля го води в кабинета.


Г-н Самет: г-не, като поискахте, донесох Ви най-новите модели на пръстени. Добре, да ги разгледаме ли?
Серкан: Ще направим така. Г-жа Еда работи тук...
Еда: А,не, малко ми оства, ще излизам след малко. Продължавайте.


Г-н Самет: г-не,това е рядък екземпляр. Рубин.
Серкан: Твърде голям е, необходимо е нещо по-мъничко.
Г-н Самет: Мислех, че такова нещо ще подхожда на годеницата на Серкан Болат.
Серкан: Да, нещо по-просто. Какво друго може да бъде? Не, не такъв.


Еда: Ще кажа нещо. Според мен, ето такъв пръстен ще отива на жената на Серкан Болат.
Серкан: Не, нещо по-просто би било по-добре.
Еда: Просто?
Серкан: Да, Еда.
Еда: Заедно с паметта си, си променил и стила си? Това също може.
Серкан: Не, по-просто. По-просто, моля, г-н Самет.


Еда: Не познаваш любимата си, Селин обича патоса. Когато има голям пръстен ще иска да го покаже на хората. И даже, виж. Има с измруд, най-разкошният.
Серкан: Нямаше ли работа?
Еда: Работата ще почака, Серкан. Не говори глупости, това е много важно. Трябва да е нещо гранзиозно...Че после какво ще кажат хората? Така помисли. Погледни, ако искаш да го видиш на пръсга...


Серкан: Подхожда, отива. Според мен това ства, г-н Самет. Няма нужда да протакаме повече, г-жо Еда.
Еда: Невероятен съперник си. Не ти отива, Серкан Болат. Спорна работа.
Серкан: Довиждане, г-жо Еда. Благодаря.


Г-н Самет: Това подхожда на Вашето взискателно семейство. Нека бракът Ви да е също толкова прекрасен като този пръстен.
Серкан: Надявам се, благодаря.


Селин: Как мина срещата?
Серкан: Добре. Един предприемач ми представи нова технология.
Селин: Нова технология? Не искаш ли да ми кажеш нещо?
Серкан: Не, не.




Еда: Дадох пръстена, Мело.
Мело: Поне стана ли ти добре?
Еда: Въобще не ми се отрази добре.
Джерен: Момичета, какво има? Какво съм пропуснала отново?


Мело: Дада, знам ли и аз. Много искам да си тръгнеш и да си починеш. Но от друга страна като се замисля, властта ще премине в ръцете на русолявата. Кълна се, побеснявам.
Еда: Мело, властта и така вече е в ръцете на Селин. Държат се така, сякаш не ме е имало. И пръстен купи. Какво да правя? Ще напусна живота им. И даже, докато остава при майка си, ще отида в дома на Серкан, за да си пребера нещата.


Мело: Защо ще ходиш в дома му? Не отивай, той и без това не ходи там, дори забрави пътя до там. Загуби паметта си.
Еда: Не, имам много неща там. Докато го нямаше, оставах там. Натрупали са се много неща, трябва да ги взема.
Джерен: Имаш ли нужда от помощ?
Еда: Не, по-добре ще е сама да ги събера. .
Джерен: Ако има нещо, ние сме тук.
Еда: Не се притеснявайте, тръгвам, целувки.




Селин: Еда, върнала си пръстена.
Еда: Разбира се, ще го върна, Селин, имам достатъчно гордост.
Селин: Сигурно си разбрала, колко сме сериозни.
Еда: Според мен, не бързай с женитбата.


Селин: Разбирам, че е трудно да приемеш истината.
Еда: Още няма нито пръстен, нито сватба, Селин.
Селин: И това ще се случи, Еда. Много скоро.
Еда: Не чуваш ли изобщо гласа на сърцето си? Не мислиш ли, че когато Серкан си спомни за Еда, това сърце ще се разбие отново? Не си ли мислила по този въпрос?


Селин: Еда, видях го дълбоко в сърцето на Серкан, дълбоко в мислите му, видях само себе си. Разбира се, когато влезе в живота ни, не сме се срещали със Серкан. Но сега може би виждаш как е спокоен и щастлив с мен.
Еда: Знам го от моята сватба, и ти го знаеш от твоята. Животът може да се промени за един ден, Селин. Затова не бързай да се омъжваш.


Енгин: Серкан, нормално ли е да искам бебе толкова много? Вече го сънувам. Нищо. Какво направи? Как си?
Серкан: Какво да правя? Със Селин се подготвяме за сватбата, вероятно ще се оженим до лятото.


Енгин: Ако питаш мен братле, не бързай много. По-добре обмисли внимателно това решение.
Серкан: Взех решение. Ако не го бях взел, тогава мнозина биха се разстроили. Особено любимата ти Еда. Така е по-добре за нея.


Енгин: Да те забрави и да продължи да живее живота си, казваш, нали? Братко, тези неща не стават лесно. Старата любов не се забравя. Затова Еда никога няма да те забрави.
Серкан: Така ли мислиш?
Енгин: Наистина много ми е интересно. Изобщо ли не ти е любопитно за Еда?


Серкан: Енгин, не помня Еда. Помня жената, която обичам, на която предложих, а това е Селин. Не искам да съм в такава бъркотия. Не искам да нараня никого - нито Еда, нито Селин. Така е най-добре. И Еда ще си тръгне. Ще замине след няколко седмици. Затова...Затова ще ме забрави.


Енгин: Тоест, така се адаптираш. Говорейки за адаптация, да направим така...Да отидем заедно на места, където сме били заедно, може би си ги забравил.
Серкан: Може, дори можем да започнем с моя дом, защото не знам къде е.
Енгин: Да, не си го спомняш, нали? Намира се в центъра, ще ти изпратя адреса. Човекът е забравил дома си.


Селин дава указания по телефона да съберат вещите на Еда от жилището на Серкан, Еда пристига в апартамента. Жената, изпратена от Селин, оставя събраните вещи, измъква се незабелязано, Еда си мисли, че всичко това е дело на Серкан.


Еда: Какво става тук? Виж го само! Не губиш време, за да ме изхвърлиш от живота си. Виж го ти, виж какво прави! Убивах се тук от седмици, защото теб те нямаше...А виж ти какво правиш. Седях тук, умирах, че те няма, плачех. А ти ми събра нещата. Боже мой, кой си ти? Ще видиш, и аз ще те забравя! И аз ще те забравя!




Серкан: Еда, Еда... Ах, Енгин! Енгин, Еда също е в къщата ми!


Енгин: Слушам, Серкан.
Серкан: Енгин, чий адрес ми даде?
Енгин: На твоя дом, какво е станало?
Серкан: Енгин, ако си го направил нарочно, за да ни сближиш, изобщо не е смешно.
Енгин: Да ви сближа ли? Къде си братле? Кой е с теб?
Серкан: Еда! Еда, Енгин, на леглото ми е Еда!


Енгин: Еда е там? Братле, това е твоят дом.
Серкан: А, така ли? Така ли? Тогава какво прави в моята стая? Спи на леглото ми, Енгин!
Енгин: Откъде да знам? Иди и питай Еда.
Серкан: Но за съжаление не мога да попитам, защото тя спи! Спи! Така че трябва да изчакам, докато принцесата се събуди!
Енгин: Сигурно и ти си уморен. Легни до нея, почини си.
Серкан: Много смешно! Толкова си забавен! Ще говорим по-късно.


Еда: Какво стана? Защо дойде тук? Дойде да свършиш недовършената си работа?
Серкан: Какво? За какво говориш?
Еда: Не се тревожи, ще довърша работата ти! Ето ти нещата!
Серкан: Вече...Не го хвърляй. Какво правиш? Не хвърляй.
Еда: Принцесата се събуди, Серкан Болат. Не се тревожи.



Серкан: Да поговорим като хората. Да, сега...Не знам чия е тази къща, ясно?
Еда: Твоят дом е, Серкан. След като събра нещата, не разбра ли, че е твоят дом?
Серкан: Тук спри, защото не съм наредил да събират вещите ти.


Еда: Знам кой е наредил събирането! Или ти, или твоята любима вещица.
Серкан: Нито аз, нито моята любима, разбра ли? Затова се успокой! Успокой се, дойдох в дома си. А ти спиш горе на моето легло. Не е ли странно?
Еда: Заспах! Не може ли? Заспах! Какво толкова? Откъде да знам, че ще дойдеш да опаковаш нещата.
Серкан: Нормално е да влезеш в чужда къща и да заспиш, така ли?


Еда: Колко пъти да ти казвам, че не съм непознат!
Серкан: Колко пъти да ти казвам, че не те помня? Затова не познавам никой, когото не помня!
Еда: Но имам минало в тази къща, независимо дали си спомняш или не, Серкан. Затова дойдох да си взема нещата. Това е! Какво право имаш да ми събираш нещата? Бих ги събрала сама!


Серкан: Ти, ти, ти... наистина си огромна беля!
Еда: Такава съм, какво ще направиш? Такава ме обикна. Какво ще правиш?
Серкан: Това не ми харесва. Невъзможно е да съм обичал.
Еда: Дори и да съм някъде в ъгъла на празния ти мозък, забрави това, Серкан. Не съм тук! Загуби ме завинаги!
Серкан: Добре, че съм забравил.
Еда: Добре че си!


Серкан: Добре че съм! Добре, хубаво, тогава.... Вземи това глупаво нещо.
Еда: Това ли? Сам го направи! Толкова самовлюбен човек си! Да ти кажа ли още нещо?Той е по-добър човек от теб.
Серкан: Така ли?


Еда: Така е. Мразя те, Серкан Болат!
Серкан: Чувствата са ни взаимни, госпожо!



И двамата са изненадани и стъписани от казаното и чутотото, звучи толкова объркващо познато!
Еда е разказала случилото се в апартамента на Серкан.
Еда: Моля те, не ме гледай така, Мело...Случилото се в дома на Серкан остава между нас. И не питайте нищо, достатъчно съм уморена.


Дениз: Добре. Това е мястото, за което ти казах. Тихо, спокойно и не е много далеч. Какво ще кажете, да отидем ли?
Еда: Ще отидем, разбира се, че ще отидем. Сега ще се чувствам по-добре, ако се махна от тук. Момичета идвате ли?


Мело: Не ме гледай така, не мога да отида никъде. Г-н Енгин ме натовари с много работа, ще работя.
Джерен: И аз няма да идвам, напоследък нямам настроение.


Ферит: Трябва да идем, Джерен. За нас ще е прекрасна възможност да се освежим. Много сме напрегнати.
Джерен: Сигурен ли си, че е добра идея?
Ферит: Мисля, че се нуждаем от това от дълго време.
Еда: Хайде, Джерен.


Дениз: Джерен, без теб не става, хайде!
Джерен: Добре, тогава, ще отидем.
Дениз: Супер, разбрахме се. Значи утре всички ще станем ли рано сутринта? Ще тръгнем рано сутринта, ще напълним белите дробове с кислород. И тогава всички ще заживеем отново.


Още:
Серкан споделя с Енгин случката с Еда, пита и за бюста, не го е направил сам, нали? Както и да е, Еда е казала, че иска да го забрави, доста е решителна.


Серкан: Не обръщай внимание. Ти искаш да имаш дете, а Пъръл не. И ако се държиш така, сякаш и на теб не ти пука, то тогава...
Енгин: Виж ти! Много добра идея!


Работят в кафенето, Айдан разбира, че Дениз ще отсъства няколко дена, кратка ваканция с Еда и приятели, на къмпинг, малки бунгала, да са сред природата, ще им се отрази добре.
И...Айдан вече има план.
Серкан: Мамо, нямаше нужда да идваш.
Айдан: Липсваше ми. Исках да те видя.
Сейфи: Освен това, още не вярваме, че си дойдохте. На моменти ни се иска да проверим дали сте тук.


Айдан: Изглеждаше изморен, нали?
Сейфи: Да.
Серкан: Не съм изморен, просто съм объркан, мамо.
Айдан: А, ето, объркването става причина хората да са уморени. Трябва да отидеш да си починеш малко. Сейфи, брошурата. Ето това място...Моя приятелка е ходила миналата година. Във възторг е от мястото, много й е харесало. И ти можеш да отидеш там да си починеш.
Серкан: Може.


Айдан: Утре е почивен ден. Вместо да си стоиш в къщи, отиди да си починеш сред природата.
Серкан: Да, добра идея.
Айдан: Разбира се, майка ти винаги мисли за теб.
Серкан: Чудесно, ще кажа на Селин.
Айдан: Може да отидеш сам, така по-добре ще си починеш.
Серкан: Не, не, сега ще се обадя на Селин. Хубаво. Чудесно. Браво.


Сейфи: Направо сте гениална. Гениална.
Айдан: Знам, Сейфи.
Сейфи: Разбира се, щеше да е по-добре г-жа Селин да не ходи, но...
Айдан: И гениите допускат малки грешки.
Сейфи: Но все пак посоката е правилна. Браво. Веднага прие, сякаш няма друга работа.



Това беше 1-ва част за епизода, 2-та част ще кача, когато някой от вас се разпише!
