Да бъдем или да не бъдем

Засяга ме и мисля, че и държавата (особено някои институции) могат да направят това-онова.
Не мога да се сетя и едно-едничко нещо, което да не ми пречи да гледам дете. Забележете, не искам помощ, искам поне да не ми пречат.
Примерите са милион, но ето едно нещо - синът ми е почти на пет години, а съм принудена да го водя винаги за ръка. Не смея да го пусна по тротоара сам, защото може да го прегази кола. На тротоара!  А той е голямо момче вече, все така ли ще си ходим - за ръка? (Това, разбира се, е нещо маловажно. Но когато се съберат сто такива маловажни на ден - къде да играе детето, отровните храни, които се продават безконтролно в търговската мрежа, спринцовките в градинките, кучета със стопани и без стопани... И какво ли още не...)

Смятате ли, че това ви засяга?
Да, засяга ме. Малко или много това е свързано с децата и внуците ми.
Смятате ли, че от вас зависи нещо?
 За сега имаме едно бебе. А по нататък имаме планове за три. Ето ви прираст от мен.
Смятате ли, че държавата може да направи нещо по въпроса? А трябва ли?
Мисля, че тази държава абсолютно е абдикирала от задълженията си към гражданите. Много може  и трябва да направи.
 Толкова векове сме оцелявали като нация. Ще бъде жалко да се "стопим" така.

Не става въпрос за национализъм, а за реалността, в която ще живеят децата ни. Територията на страната няма да се обезлюди, просто ще се насели с африканци и азиатци - със сигурност няма да са най-високообразованите и културни представители на страните, които са напуснали. И това ще бъдат хората, с които нашите деца ще споделят живота си. Подчертавам, нямам нищо против представителите на която и да е раса или националност, просто имигрантските маси не предполагат високи нива на квалификация. България ще се превърне в гетото на Европа.

Смятате ли, че от вас зависи нещо? Моят отговор е, че зависи много. Преди всичко, промяна на нагласите. Докато най-голямата ценност при отглеждането на дете е да има собствена стая с домашно кино и да наследи 3-4 апартамента, нямаме шанс нещо да се промени. Може би е добре да си дадем сметка, че по-добре се живее под наем в добър квартал, отколкото в 3-4 апартамента в гетото. Докато високообразованите и квалифицирани хора избират да имат по едно дете, за да му осигурят по-добър живот, те всъщност го обричат на едно нерадостно бъдеще. Не нападам никого. Просто съм била в Косово и съм видяла до какво е довел сблъсъкът на двата подхода - сърбите са раждали малко, за да осигурят децата си, албанците са раждали много - сега областта е пълна с изоставени и разграбени сръбски къщи и албанци, научени да живеят от криминални дейности. Никой не е щастлив. Никой не е сигурен. Страхувам се, че това е моделът, към който се приближаваме.

Смятате ли, че държавата може да направи нещо по въпроса?
Да, може, но и там се иска една генерална промяна на мисленето. В центъра на държавната политика трябва да застане качественото отглеждане на децата - което би дало възможност на повече образовани и работещи хора да си позволят повече деца. Това да е ориентирът, по който се сверяват всички останали политики - като се започне от данъчната, мине се през здравеопазването и образованието и се стигне до сигурната и безопасна среда, което значи както по-ниска престъпност, така и паркиране само на означените места, кучета с нашийници, чисти улици и градинки, извеждане на проституцията и хазарта извън жилищните квартали, контрол на продажбата на алкохол и цигари и какво ли още не.

Може да съм наивна, но ми се ще да вярвам, че промяна е възможна.
Не ми се ще моите деца и внуци да гледат на България от дистанция - като хора, които са се присадили в една по-добра среда, за която обаче заслуга имат предните поколения на други народи.


Кейси, за теб може да е медийна драма, за мен е реалността, в която ще живеят децата ми.


За съжаление, едно все още не е прирастче.

Като че ли все по-малко ме интересува дали ще има българи и България Светът няма да свърши, ако българите свършат. Аз съм продължила рода си с две деца, но не това ми е била основната идея при създаването им.
Държавата може да направи много по въпроса, но не разбирам защо не го прави, може би заради циганите, които ще се облагодетелстват най-много.

много добре казано,поздравления   

Жалък факт, но не засяга само нас. Такива са тенденциите из цяла Европа, много държави почнаха да се чудят как да повишат раждаемостта. Причина за това е модернизацията, начина на живот, работещите майки - толкоз.
Само от мен не зависи, но и аз имам участие в общото дело - дала съм едно прирастче, дай Боже още поне едно да дам, ама не го правя с мисъл за Родината, честно.
И не мисля, че тази родина пък прави неща конкретно за мен, стимулирайки ме да давам прираст - това което ме стимулира си го правя изцяло аз и разбира се съпругът ми.

Проблема, който си поставила предполага да можем да прогнозираме какво ще се случи в БГ и в света след около 20-30 години. Това е доста трудно и дори невъзможно. Върни се 20-30 години назад и ще видиш защо.

Няма как да знаеш, че това ще е бъдещето на твоите или моето или нашите деца. Може би те ще са граждани на света и то в един по-различен смисъл от влагания в този израз днес. Може би някой от твоите синове ще работи от понеделник до сряда в Ню Йорк, после ще лети до Токио до петък, а в петък вечер ще се прибира в къщата си в Странджанския балкан... За какво говорим тогава?

А може би дъщеря ми ще си живее в малка къща на някой морски браг и всичко, което върши за прехраната си ще е възможно да се свърши на компютъра й, а нейната дъщеря ще се обучава интерактивно /или която там беше думата за дистанционно обучение през И-нет/.

Едва ли някое от нашите деца ще има нашия живот. Моя живот поне няма нищо общо с този на родителите ми.

Ти самата си против eмигранти, които са нискообразовани, НО... Самите българи стават все по-ниско и по-ниско образовани, а голяма част от тях са на практика неграмотни. Само погледни големия брой жени, които пишат в този форум и пишат изключително неграмотно или правят изявления от вида, че "кой колко правописни грешки допуска нямало значение" 
Защо след това си противоречиш с думите за високообразованите и заможни оставащи с малко деца? Самата аз погледнато статистически бих могла спокойно да си позволя още поне едно дете, но погледнато реалистично - едва издържам и едно. И то не защото искам да й оставя коли или апартаменти, а защото искам за детето си добро образование и добро медицинско обслужване. Сред познатите ми с по-високи доходи е същото. Самата дума високообразован според мен предполага, че си надраснал дребнавото желание да 'осигуриш' детето си с вещи, за сметка на това да го подсигуриш с образование и знания.
В тази връзка смятам, че проблема с образованието и медицинското обслужване е от доста по-голямо значение от този с ниската раждаемост. По-добре по-малко българи, но по-здрави и по-образовани, отколкото повече, но болни и неуки. 

Аз съм едно дете и засега имам едно дете. Родителите ми също са по едно дете в семейство. Бабите и дядите ми имат по един брат или сестра, само единият ми дядо е от семейство с три деца (за което през 30 та година прабаба ми е получила медал  ) За мен това е тенденция, започнала от много отдавна и не виждам как ще бъде променена с някакви мерки сега.
Решението и мотивите за определен брой деца в дадено семейство са си техни лични, не е редно да бъдат налагани чужди, но бих премирала всяка инициатива за подобряване живота на многодетни семейства.
Този факт не ме плаши (освен, евентуално в частта за това с кого ще растат децата ни, но честно, може би ще приема с отворени обятия чужденци, независимо дали са китайци или черногорци, щото и сега масата хора не са от типа, с които бих искала да растат децата ми). В училище ни учеха, че когато България пада под Турско робство и века след това, загива между 30 и 50 % от населението (спори се колко, но не се спори, че е много и реално е геноцид). Българи и сега има, мешавица от много народи, минали през кръстопътя, ако заслужаваме, ще има и за в бъдеще.

Точно така!
Просто по- лесно се управляват глупавите и неграмотните

това е и моето мнение. не разглеждам като трагедия, ако българската нация изчезне като такава, а държавата е спорен въпрос дали въобще функционира. гените ни няма да се затрият, а и без това населението на земята е повече от колкото може да се изхранва без храните да се превръщат в сбор от наука и химия.

миз, много демотивиращо ми действаш.  Да учим ли тогава децата на български, като ще изчезва нацията?

Не ми се спори с никого. Всичко това ме изпълва с тъга.
Иса, искрено се надявам, че ще се сбъдне твоята нюйоркско-странджанска, а не моята косовска прогноза. Тревогите ми са породени високата вероятност аз да се окажа права.

Аз също съм много натъжена и притеснена от доста от горните мнения. Светът няма нужда нито от повече французи, нито от повече ирландци, белоруси или руснаци, но на тях не им пука за това. В тези държави, когато има намаляване на населението хората взимат мерки и насърчават раждаемостта. Само ние сме световноотговорни и вместо да се притесняваме, че намаляваме с най-бързи темпове в света, си мислим за световния глад и недостига на ресурси в световен мащаб.
А знаете ли, че в следствие на рязкото намаляване на населението у нас, се обезлюдяват много райони и не се използват пълноценно ресурсите, с които разполагаме?

а каква е връзката между езика и броя на населението, което го използват? най-елементариният пример, за който се сещам, е с латинския  - население няма от не-знам-колко години, но езикът все още си съществува, голямата ми дъщеря дори го изучава в училище на общо основание. ако нацията ни има какво да остави за поколенията, езикът ни ще си съществува независимо от бройката на населението ни. не ме приемай като непатриот и цинист, със зъби и нокти се боря да запазя родния език у децата ми, но определено от едно известно време не приемам за  задължително да се чустват българи или от каквато и да било друга националност.

защо да сме само ние? китайците например от години имат дори държавна програма за намаляване на раждаемостта и прирастта на населението. нищо лошо няма българите да завладеят света, обаче не виждам реална възможност за това и не намирам как това се явява като трагедия. редица националности са престанали да съществуват като такива(без да смятам, че това е бъдещето на нашата нация!), но въпреки това историята ги помни и цени - маи, инки, латинци, византийци и прочие; различни ескимоски нации, чероки, чукчи, аборигени се броят с едва ли не със стотици, но си съществуват така от доста години и никой не изпада в истерия по повода. не твърдя, че всички трябва да са съгласни с моите мисли, но не мисля, че е редно човешкото население на земяга да съществува от милиони години(или колкото там хиляди твърди библията), но до средата на 20 век да е било сравнително стабилно като бройка и да не е надвишавало  два милиарда и половина, а от тогава до сега да е станало 6 милиарда.