Двойка без брак с дете от донор

  • 1 723
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 7 476
И аз не виждам какъв е проблемът да отидете за един подпис до общината.
След това си вдигайте голяма сватба, когато искате.

# 16
  • Мнения: 14 638
Не му разправяй тези неща, че като изкуфеете един ден, кой знае какво ще решавате. А му кажи, че ще си по-щастлива, ако подпишете преди раждането. Така детето ще си е на вас като двойка.
Вече ако той откаже, не виждам да можеш да направиш нещо, освен да се съобразиш с неговото желание. Може да припознава, да не припознава - това са негови решения.
Според мен, излишно се тревожиш сега за наследяване, след като не се знае след години дали ще има нещо за наследяване изобщо. Гледай сега да се обичате, да сте щастливи заедно и не му давай идеи за отказване, ако той изобщо не е давал повод да мислиш такива неща. Само предизвикваш съдбата.

# 17
  • Мнения: 47 352
Консултирай се с адвокат. Има си закон и срокове от узнаването (а при вас той е знаел още преди забременяването), не са толкова прости нещата.

# 18
  • Мнения: 7 732
Къде го чукаш, къде се пука. Оставете го момичето с тия съвети да подписва или не, да прави сватба и кога. И при наличие на подпис преди забременяването бащинството пак може да бъде оспорено. Стига някой да има предположения и интерес.
Ето много подробна статия по повдигнатия въпрос:
https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/proizhod-ar/
Вашия случай е в т.3 :
***
3. Репродуктивните партньори, участващи в процедура по асистирана репродукция, не са сключили брак както помежду си, така и с трети лица
"Когато лицата, заявили писмено пред лечебното заведение желанието си да създадат потомство по чл. 130, ал. 1 ЗЗ, не са сключили брак – Законът за здравето не изисква наличието на подобна връзка между тях, произходът от майката отново се определя от раждането. Мъжът обаче няма да може да се ползва от презумпцията за бащинство, тъй като между него и бременната жена не съществува граждански брак. Съществуват различни възможности. Нека ги разгледаме. ..."
***

Статията се чете трудно, хипотезите са доста, но би могла да бъде осмислена. Най-общо казано:
- по-защитена сте ако сте в брак и ако партньора е подписал документ, че участва информирано в инвитро процедурата.
- доколкото схващам странични лица - баби, дядовци нямат изобщо право да оспорват бащинство.
- Ако не сте в брак пак е добре да има документ за информирано участие от страна на партньора  чл.130 ал.1 от Закона за здравето). Ако инвитрото не е в българска клиника трябва да се консултирате с адвокат дали може партньорът да подпише такава декларация и да я заверите нотариално.
- При всички случаи след минаване на 1 г. от узнаване на раждането (т.е ако всичко между вас е добре партньора ви ще знае за раждането в момента, в който то се случва) припозналия детето партньор губи правото да оспорва бащинство.

Ако е трудно да се справите с осмисляне на правните термини може да потърсите адвокат, специализирал семейно право. Или да попитате в БГ инвитро клиника, за да ви насочат към адвокат, който се занимава със семейно право в областта на инвитро процедурите.

Последна редакция: чт, 20 фев 2025, 12:52 от dariVale

# 19
  • Мнения: 1 280
Е то тя е отишла в клиниката, като самостоятелна единица. Много жени без партньор го правят. Това, че той е казал "Добре", нищо не значи. Трябвало е да отидете заедно, като двойка и ако се изисква, да сключи те брак.
Сгодени, нищо не значи.
Той, като толкова иска и той дете, защо не се притеснява за статуса му. Не се ли тревожи, примерно, че след време ще му кажете, "срещнах друг, ти не си биологичен баща! Чао."
Ако искате сигурност, оженете те сега.
Припознаването ми е интересно как става, в този случай. По документи детето е от донор, но друг мъж се заявява, като негов баща. Може би не е проблем, не знам. Не съм юрист. А той всъщност, ще го припознава ли това дете?

# 20
  • София
  • Мнения: 18 239
Оспорване на припознаване трябва да се извърши в тримесечен срок от съобщението за него. За да припознае един баща дадено дете, не се иска доказателство, че то е негово биологично. Проблем е само при наличие на друг мъж, който също желае да признае детето.
При брак срокът е до 1 година от узнаването за раждането.

Последна редакция: чт, 20 фев 2025, 16:01 от Fever Ray

# 21
  • Мнения: 1 280
Е, тогава всичко е наред. Да припознае детето и готово.

# 22
  • София
  • Мнения: 18 239
Мен по-скоро ме притеснява, че с тези страхове е много възможно авторката или мъжът да товарят детето с някакви обяснения за произхода му, с приказки, че баща му не му е баща и т.н. Надявам се това да са страхове само в нейната глава, а не мъжът да е дал повод за страховете на бъдещата майка.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 38 314
Опитвате се да се застраховате. Не можете. Ако един ден този човек реши да се откаже от детето, ще прави, ще струва, ще го постигне. Пълна сигурност няма да имате никога.

# 24
  • Мнения: 7 732
Опитвате се да се застраховате. Не можете. Ако един ден този човек реши да се откаже от детето, ще прави, ще струва, ще го постигне. Пълна сигурност няма да имате никога.
Е точно това изобщо не е вярно. Не случайно си има Семеен кодекс. Дори са го допълвали в най-нови времена, за да се синхронизира с Европейските директиви. Водещия принцип е, че всеки индивид трябва да има правна сигурност за произхода си. Поради което са въведени ограничения кой и до кога най-късно може да оспорва бащинство. Така че минат ли законовите срокове записания като баща в акта за раждане (независимо при познаващ, съпруг на майката или осиновител) си остава такъв завинаги. Юридически.
Фактически "бащата" може да има или да няма отношения с детето.
Сега като пиша се сетих да напомня на задалата темата дама - наследяват се и дълговете на родителите, освен евентуалното им имущество. Да го имате предвид.
На края искам да ви пожелая много късмет, здраво бебче, което да порасне добър човек. Другото ще го подредите според случая и решенията си.

# 25
  • Варна
  • Мнения: 38 314
Говорим за различни неща, но както и да е.

# 26
  • Мнения: 1 756
С приятеля ми сме заедно от 6г, сгодихме се наскоро, а година преди това разбрахме, че той е с тежка и необратима азооспермия. Не го мислих много, направихме ин витро с донорски материал и от втория път, ето ме мен бременна в 4ти месец.
Действали сте отзад напред, но минало-свършено. Сключването на брак е единственото решение, за да се чувстваш спокойна. А защо той не предложи това? При нас ММ беше инициаторът за брак, с цел да ме защити, защото го последвах в неговата страна и ако се окажех бременна, а нещо стане с него, увисвах. (Той много пътуваше тогава, предимно летеше, затова.)
Вашият случай е по-различен, но представи си изникне нещо неочаквано.

# 27
  • Мнения: 5 572
На мястото на авторката повече би ме притеснявало отношението на приятеля към детето. За да се стигне до лишаване от наследство, значи приятелят изобщо не приема детето като свое, а оттам и цялото му отношение към него може да бъде като към чуждо, което че бъде много кофти за всички в семейството. Изобщо тези неща е трябвало да бъдат изговорени в момента, в който е била спомената думата ‘донор’. Бракът ще даде някаква сигурност на авторката, но не и любящо отношение от страна на бъдещия татко.

# 28
  • Мнения: 7 732
Побалете мола авторката. Сподели тук някакви лични притеснения без особени подробности, а се развиха цели романи. Не е споделяла какво е отношението на партньора към процедурата не е споделяла какви са между тях отношенията. Не е и наша работа що не търси съвет "как да го накарам да приеме". Повечето коментари носят горчив привкус и осъждане. По-добре да го спестим и без това житейската й ситуация не е от простите.

# 29
  • Мнения: 7 131
Аз не виждам казус тук. И биологичен баща може да изкуфее и да не иска да има нищо общо с децата си. Относно наследство… малко тигана, а тя рибата още дори не съществува. След 50-60г, че можело да не наследи на баща си кой знае каквото имущество, голяма работа.
Нито липсата на брак е проблема, нито изкуфяването, мисля си, че авторката и мъжа до нея постфактум са осъзнали какво са сторили. Вероятно не са готови да отглеждат дете, което “ще е само нейно”. Но те нещата не стоят така, авторке, една майка/баща не са такива, защото са правили секс. Стават майка и баща с ежедневните грижи и отглеждането на детето, с любовта, която му давате и получавате, това го прави ваше дете, не цвета на косата или очите.

Общи условия

Активация на акаунт