Публикувана: 15 фев. 2005, 13:35 ч.
Последно мнение: 15 март 2005, 19:57 ч.

Загубих бебето си

5 148
29
1

Гост

# 15 18 фев. 2005, 17:06 ч.

Искам и аз да се да ти вдъхна кураж и да ти кажа че всичко ще е наред с другите бебета. Трудно се преодолява чувството за безнадежност и празнота но трябва да си силна и да гледаш напред. Шока е невероятен. При мен се слу4и то4но преди една година в 9-тата седмица и досега не си спомням как се прибрах с колата от кабинета. Тук в Америка имам специални групи които можеш да посещаваш да говориш с хора и специалисти . Аз изчетох доста неща.
Това което пази спомена жив е малък медалион със сърце. Може да си купиш си някакжо бижу- гривна, пръстен с което ще го помниш винаги.
Никои не може да ти каже да забравиш и 4е нещатат се отмият с времето. Но трябва да вярваме че след дъжда идва и слънце. Simple Smile

# 16 18 фев. 2005, 17:19 ч.

Мнения: 2 723

Сигурно сега няма да ми повярваш, но болката преминава, разбира се, че не се забравя, но спира да боли.
Аз загубих моето в 14 гс, мислех, че няма да мога да продължа да живея, но времето лекува - това твърдение се оказа истина.
Сигурна съм, че при следваща бременност ще умра от страх, докато не мина тази злополучна седмица, но съм обнадеждена, а и най-важното е, че искам бебе, мина доста време преди да се престраша и да опитам отново!
Знам, че боли, но опитай се да не мислиш за това...

# 17 22 фев. 2005, 21:43 ч.

Linz
Мнения: 11 619

И аз съм минала по този път. Приеми, че е трябвало да се случи- може би за добро е било. Следващата бременност ще е сполучлива- бъди сигурна!

# 18 22 фев. 2005, 23:26 ч.

Мнения: 439

И аз съм преживявала подобен кошмар даже повече от един път. Но си казах че няма да се отказвам и сега се радвам на хубаво здраво бебче. Пожелавам ти го от сърце и на теб!!!!!

# 19 24 фев. 2005, 11:40 ч.

Мнения: 371

Аз преживях 3 спонтанни аборта, но не се отказах от мечтата си. Сега са радвам на едно малко момченце и всеки ден благодаря на Господ и д-ра погрижил се да го има!!! Намери си добър д-р и гладай напред! Стискам ти палци, пиши ми бележка ако искаш да ти разкажа.

# 20 24 фев. 2005, 11:48 ч.

Мнения: 779

Искренно съжалявам за загубата ти ,миличка!Сигурно ти е страшно тежко и се чувстваш в безисходица, но съм сигурна също ,че сегашната слабост скоро ще се превърне в нова сила, която ще те поведе напред,към така желаното бебче.От цялото си сърце ти желая щастие action032

# 21 24 фев. 2005, 13:20 ч.

Мнения: 3 089

много съжалявам, миличка. не се отчайвай -сигурна съм,че отново ще се случи

# 22 24 фев. 2005, 13:32 ч.

Мнения: 1 289

Не се отчайвай мила. Всички сме с тебе и те подкрепяма в трудния момент. Аз не съм преживяла същото, но при мене въпросът беше дали изобщо ще забременея. Докато със съпругът ми, след 8-годишно чакане, направим изследванията, съвсем случайно чудото стана и скоро нашето момиченце ще навърши годинка. Желаяти много кураж и успех. Kiss

# 23 24 фев. 2005, 22:59 ч.

Мнения: 10

Здравейте всички. Ето и моята история.
Омъжена съм от 5 години. Първата година направих спонтанен аборт в 7 г.с. - бях направо потресена.......След 4 години ходене по мъките, лапароскопии, снимки на тръбите, един куп лекарства, нерви и пари най накрая забременях. Бурна радост - идеална бременност и 10 дена преди термина детенцето ми почина.....пъпна връв омотана 6 (шест) пъти около врата на моето слънчице. И всичко това, че не си платих на някой лекар да го извади секцио (нищо, че влизам с направление за секцио). Толкова ли не се вижда на ултразвука. Едвам не се побърках от мъка. Сега почти една година след това пак забременях, но уви пак пометнах. Вече незнам какво да права. Пак се започва ходенето по доктори и мъки. Ако случайно някоя от вас е наясно с какво е необходимо (изследвания) за инвитрото, което го поема здравната каса маля кажете ми....

# 24 25 фев. 2005, 10:35 ч.

много съжалявам, момичета. Аз преживях също загуба през ноември и въпреки, че имах Алекс, който беше на 11м. се чувствах ужасно. После разбрах че имам заболяване на съдовете/Синдром на Рейно/, което ще затрудни друга бременност. Но това, което искам да кажа е , че не бива да се отдаваме на отчаянието и да се правят опити, в рамките на разумното

Успех на всички и трябва да сте позитивни

# 25 25 фев. 2005, 11:29 ч.

Мнения: 1 341

Колкото и да ти е трудноо, вдигни глава и гледай напред!!!!
Аз не съм преживяла този ужас, но пък майка ми няколко пъти. След сестра ми забременяла. Нямали пари да гледат сестра ми, та камо ли второ дете и направила аборт по желание. След това забременяла и пометнала, пак забременяла и родила бебето в 7 месец, но не оживяло. И така до мен. Имай предвид, че това е било преди 30 години. Представи си колко е напреднала медицината от тогава. Така, че не се притеснявай. Всичко ще е ОК. АЗ имам една теория :"Гледай позитимно на нещата и те ще бъдат такива"
ОК?

# 26 26 фев. 2005, 10:53 ч.

Миличка, намери сили да надживееш всичко това. Аз имам 3 поредни спонтатнни аборта, без причина спред лекарите в много ранни седмици (6-8г.с.). Сега сме на изчакване да мине 6 месечния период. Вчера бяхме на спермограма на мъжа ми. Ако и той е абсолютно здрав значи съдбата така е решила. И аз като теб особено след първия бях в нерна криза. Плачех когато видя по улиците бременна жена или майка с количка, на реклами за памерси и на какво ли не. Един ден след пълно изтощение и на дъното на емоциите реших - КРАЙ. Няма за какво да съжалявам, не е видяно дори не е осетено бебето. Успокойхсе наложих си да започна да се усмихвам и постепенно излязох от депресията. Сега съм си наложила да мисля положително, дори се опитвам да не мисля за това до колкото е възможно.
Успех миличка , по-бързо излизане от депресията и след 6 месеца се надявам да се заедно бременни и много щастливи.

# 27 26 фев. 2005, 18:59 ч.

Мнения: 10

Благодаря на всички за милите думи Grinning

!!!.
Дано на всички ни се усмихне щастието!!! ylinfant

# 28 28 фев. 2005, 19:31 ч.

Много ми е мъчно за теб,но не губи надеждаАз също направих спонтанен аборт в 19г.с.Много мъка и душевна болка изпитах и аз,когато загубих моето момченце...Сега вече гледам напред защото вярвам, че не може да има само мъка на този святВярвам ,че моето слънчице ме чака някъде а аз трябва само да го намеря

# 29 15 март 2005, 19:57 ч.

Русе
Мнения: 526

И аз съм преживяла същото. Бебето се беше разложило в мен и цяло чудо е, че не получих усложнения. А само 3 седмици преди това видях сърчицето му да бие Cry

Знам, че много боли, но наистина времето лекува! Сега съм изпълнена с нови надежди и очаквания за нова бременност.
Сега ти трябва време да се успокоиш и да се възстанови организма ти. На мен ми казаха поне 6 месеца да се пазя и ми изписаха противозачатъчни. Ще видиш, че всичко ще се оправи Wink

Препоръчани теми

Дългото чакане след трансфер- тема 112

Цветна снимка на тръбите

Висок Пролактин и аденом на хипофизата - 8

Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 92

Причина:

Причина: