ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

  • 8 200
  • 220
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 289
Аз нямам голям опит все още - но мисля че и тук нещата са много свързани с модела от детството ни, и методите на възпитание на нашите родители. Или ги повтаряме, или сме толкова отвратени, че се стараем по нищо да не приличаме на тях. Мен не са ме удряли никога - поне откакто имам спомени де  Wink родителите ми улучиха някаква страхотна формула при възпитанието ни - гласуваха ни доверие за всяко нещо, не ни налагаха мнение, а ни оставяха сами да взимаме решения след като са казали какво мислят по въпроса, и това ни направи много отговорни. Винаги съм разполагала с повече пари, отколкото са ми необходими, ходила съм на всички училищни екскурзии, изобщо, растях много свободно. Опитвам се да постъпвам по същия начин и с моето дете. Понякога се замислям, че колкото и да ме вбеси - засега с безобидни прояви като това да си изпоцапа дрехите, да се тръшка насред пътя, и да го нося по един километър с ужасните болки в гърба дето имам.. колкото и да съм изнервена, не ми хрумва дори да го удрям. Повишавам тон - като че ли повече за да излея гнева си, мятам обувките му, които събува за стотен път, в стената  Mr. Green но не ми идва наум да удрям.. надявам се да не ми се случи никога.

# 16
  • Мнения: 460
ние все още нямаме деца.имаме едни приятели които имат своенравно дете.то просто не ги слуша.
например идва си от уч-ще в 21,00 ,след като родители те ми са обиколили целия град и с а обезумели.на въпроса къде беше -заиграх се.то е в 5 клас.
настина цялата история е до тук -никакви наказания-нищо.
това е един много блед пример от всичките му истории,които наистина поне за мен са потресаващи.
просто според мен понякога се налага пердах,е не прибиване но човек винаги има предел!

# 17
  • Мнения: 251
qerqi никога не казвай НИКОГА, защото не се знае. Колкото до това,че някога съм ударила /не била/ детето си, не означава, че на мен не ми е мило или не го обичам! ЗА МЕН ДЪЩЕРЯ МИ Е ВСИЧКО И МНОГО Я ОБИЧАМ!

Надявам се да си ме разбрала правилно, какво искам  да кажа.   bouquet

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 6 941

Първата част на постинга ти много ми допадна, но като прочетох до край останах озадачена.
Вбесява те това, че 11-месечното ти бебе не иска да ходи още 1 км? От колко време е проходило? Можеш да ползваш количка, вместо да го носиш и да се изнервяш, щом имаш болки .  Peace
Мяташ му обувките в стената? Не се учудвай когато то започне да хвърля и чупи вещи в гнева си. Тогава със сигурност ще ти се прииска да го удариш. Щом сега те вбесяват неща като изцапани дрешки и горните.  Tired

# 19
  • Мнения: 2 723
Удрям рядко, преценено и с причина. Основание за шамари според мен могат да бъдат неспазване на правила от особено значение (свързани с безопасността например), открито противопоставяне, лъжа. Не бия децата си от безсилие. Не наказвам за лоши оценки.

Онзи ден изяде боя точно по тази причина - качи се 100 пъти на перваза на прозореца, след като 100 пъти му обясних, че не бива и е опасно...не ми се мисли какво ще му се случи ако падне от там.

Вчера хапна шамар през ръчичката, защото пак безброй пъти включи и изключи телевизора от копчето, знае, че не бива и го прави от проклетия... Да не говорим, че телевизора е сложен втърху една адски паянтова маса и той я клати, от злоба, че не му разрешавам да натиска копчето... Тоя телевизор е поне 50 кг, ако падне върху него... ужас

# 20
  • Мнения: 1 568
Никога не съм му посягала,нито аз нито баща му!Той вече е на 7 и не знае какво е това бой,но от известно време започна никак да не слуша и направо ме разтреперва,усещам как съм на ръбът да го ударя-говоря,говоря,търся друг начин,искам с любов,но детето нещо се магарясва,че не знам!!!  ooooh! Дано не се налага!!!! Praynig

# 21
  • В сърцето на ММ
  • Мнения: 932
Никога не съм удряла сина си,но може би зависи от детето.Моето,като викна и застива.
А има деца дето наистина от дума не разбират.....Но не знам дали не слушат,защото ги бият или обратното. Crazy

# 22
  • Мнения: 3 537
Случва се от време на време да изяде някой шамар по дупето.Пляскала съм го и по бузата, но рядко. Rolling Eyes

# 23
  • София
  • Мнения: 18 679
Като сме тръгнали да си споделяме...да си изплача и аз мъката Laughing
Вчера около 600 пъти казах на Никола да не мята камъни от земята ей така, на посоки, защото може да удари някого, вкл. и себе си. Обяснявам бавно, спокойно, клекнала до него, очи в очи. След третото неподчинение вкарвам заповедни нотки и започвам да заплашвам с наказание - прибиране вкъщи. Накрая той застана срещу едно момиченце, награби огромно парче асфалт в ръката си, погледна ме лукаво с оня поглед "гледаш ли ме, а? скив ся ко стаа Twisted Evil" и метна камъка срещу детето, докато аз вече неистово крещях "нееееее!!!". Не успя да я уцели, слава Богу, но го напердаших по задника и го прибрах вкъщи моментално за наказание. Не му пуснах и детско. Ей така, седя си и скуча! След около час-два седнахме заедно, аз му говорих, обяснявах, той каза, че е разбрал и си простихме с прегръдка и целувка Heart Eyes Но не мога да се отърва от усещането, че скоро пак ще има подмятане на камънаци Rolling Eyes
Според вас правилно ли постъпих и ако не - къде бъркам? Не ми е лошо детето, но е много инатливо и понякога сякаш ги прави нещата не за друго, а само и само да е противното на казаното от мен Confused

# 24
  • София
  • Мнения: 13 206
Белинда, ето затова аз твърдя, че повечето мами дето твърдят, че те НИКОГА няма да ударят детето си са майки на доста по-малки деца... Ето случай, в който и моята щерка би изяла пердаха...  Grinning

# 25
  • Мнения: 255
Цитат
...Накрая той застана срещу едно момиченце, награби огромно парче асфалт в ръката си, погледна ме лукаво с оня поглед "гледаш ли ме, а? скив ся ко стаа "...


Сега ми е много смешно, ама и аз изпадам в подобни ситуации много често с малкия звяр. Grinning Да чукна на дърво до сега не съм го удряла ,като му видя сладката муцунка и край. Обаче ,ако продължава да е такова д.....не незнам какви методи ще вкарваме, за да му причупим огромния инат.

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 580

[/quote]

Онзи ден изяде боя точно по тази причина - качи се 100 пъти на перваза на прозореца, след като 100 пъти му обясних, че не бива и е опасно...не ми се мисли какво ще му се случи ако падне от там.

Вчера хапна шамар през ръчичката, защото пак безброй пъти включи и изключи телевизора от копчето, знае, че не бива и го прави от проклетия... Да не говорим, че телевизора е сложен втърху една адски паянтова маса и той я клати, от злоба, че не му разрешавам да натиска копчето... Тоя телевизор е поне 50 кг, ако падне върху него... ужас


[/quote]


В къщи е същото умножено по 2 ooooh!.

# 27
  • Мнения: 2 700
Да, и аз мисля, че категоричните мнения са по-скоро на майки на малки деца, надяващи се, че това няма да им се случи на тях. Stop

Аз лично съм удряла в случай на "открито противопоставяне". За назидание.
Категорично не ми е основно средство за действие, но не изключвам неговата употреба и в бъдеще, ако се наложи.

Мен лично не са ме били, но са ми удряли по някой шамар. Не съм запазила ужасни спомени от родителите си. Отчитам, че съм била прекалявала.

# 28
  • Мнения: 730
Посягам е силно казано WinkНай-често я шляпам през ръцете,защото от някой друг месец е станала много бойна и не чува забележките ми,не че след тези шляпвания има резултат,ама....скубе децата,хапе-рядко,но един път така ухапа една дете докато го гушка и цунка,че ходи две седмици синъо Confused,инъче е много любвеобилна,ама както гушка така бие по два шамара на детето,което гушка Crazy,чудя се този период кога ще отмине ooooh!,адски е неприятно Tired

# 29
  • Мнения: 3 423
Белинда, ето затова аз твърдя, че повечето мами дето твърдят, че те НИКОГА няма да ударят детето си са майки на доста по-малки деца... Ето случай, в който и моята щерка би изяла пердаха...  Grinning
да съгласна съм,наистина все още бебока ми е много малък и си мисля,че НИКОГА няма да го набия,но ако хвърли така камък по дете ,като порасне предполагам ще го напердаша newsm78

Общи условия

Активация на акаунт