Еееее 
, най-накрая видяхме дървото.
Wolf , тия кошери твои ли са? И ние имаме пчели на село
.
, най-накрая видяхме дървото.Wolf , тия кошери твои ли са? И ние имаме пчели на село
. - Публикувана: 19 март 2007, 06:34 ч.
- Последно мнение: 26 март 2007, 15:38 ч.
Баба Зима си отиде, Първа Пролет иде! 19-25.03
Да, от терасата. От втория етаж. Към хоризонта се вижда пътя Разград Търговище. Птичките почнаха да пеят в горичката.
Незнам и аз какво стана . Във физиотерапията е много студено . Там ли го простудихме незнам. В петък ходи с баща си и му включили печка. Надявам се да премине бързо.
А аз отивам да се търкулна в леглото. Раничко е за спане, но ще прочета няколко книжки за Франклин и ще ми се доспи.
Тъй като за мен започва натоварена и динамична работна седмица, незнам кога ще мога пак да се вкюча с някой "бисер".
Затова отсега ви пожелавам много слънце и здрави дечица от понеделник до.......понеделник след сто години..
А ако организирате някоя среща между другото, запишете ме и мен. До скоро!
Тъй като за мен започва натоварена и динамична работна седмица, незнам кога ще мога пак да се вкюча с някой "бисер".
Затова отсега ви пожелавам много слънце и здрави дечица от понеделник до.......понеделник след сто години..
А ако организирате някоя среща между другото, запишете ме и мен. До скоро!
Моят мъж не беше алергичен, но една година го нажилиха 9 наведнъж и от тогава е алергичен. Сега ги гледа девера. Малкият ми син и него го ужили за пръв път по-миналата година и аз нали съм си страхлива, грабнахме го и веднага си тръгнахме от село. Добре, че сме си тръгнали, по пътя още му се смени гласа, стигнахме при педиатърката, тя като го видя в какво състояние е, измери му кръвното и вика само: "Пада му кръвното, бързо...", сложи му орбазон и тръгнахме веднага за болницата. Там на кислород, пак орбазон и така дойде на себе си. Но ако не беше ме страх..., ако не бяхме тръгнали..., о не, не искам да мисля. Като ви пиша в момента, направо ми се свива корема. Минава всичко пред очите ми като на филм...
Сега като сме на село, изобщо не го оставям сам, винаги го наблюдавам (абе страх, лозе пази).
След тези случки и още други, получих страхова невроза. Като чуя, че ще си ходим на село и ми се обръща корема, получавам сърцебиене, имам чувството че ще се задуша...
Сега като сме на село, изобщо не го оставям сам, винаги го наблюдавам (абе страх, лозе пази).
След тези случки и още други, получих страхова невроза. Като чуя, че ще си ходим на село и ми се обръща корема, получавам сърцебиене, имам чувството че ще се задуша...
bebeto74 ,много съжалявам 
. Ще се моля 
за теб и Алекс. Дано не е нещо сериозно. 
. Ще се моля за теб и Алекс. Дано не е нещо сериозно. И аз
Мислех да ви пиша разни неща, но всичко ми изскочи от мозъка, миличкото Алексче, много стискам палци, Миме тревожа се с теб и искрено се надявам да се похвалиш утре......... От къде пък изскочи това за сепсиса, току- така не става, ужас! Прости ми за обърканите думи, но много се притесних, вместо да те окуража, аз написах глупости! С теб съм... Целувам те, ако имаш нужда от нещо само се обади, моля те да не се колебаеш...