Няма страшо! Преди 8 г. родих сина си със секцио по спешност , а сега очаквам второ дете през юни и сама изразих желание пред моя гинеколог да родя чрез планирано секцио. Желая ти леко раждане и здраво бебче. Кураж! 
- Публикувана: 19 март 2007, 10:04 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2007, 00:01 ч.
СТРАХ ОТ ПРЕДСТОЯЩОТО МИ СЕКЦИО!!!?
Не се стресирай,преди всичко трябва да си напълно спокойна в последните дни,за да е спокойно и бебчето.А секциото-това вече е толкова рутинна операция,че няма неприятни изходи/дай боже/.
А за упойките-аз също много се страхувах и като ме видя доктора как безумно гледах,каза-пълна упойка,но при мен беше неочаквано и бях закусвала,затова се наложи спинална-многоо съм доволна.Възстановителния период е като при всяка операция,но малкото слънчице до теб те кара да забравиш болката и да си най-щастливия човек на света!!!
Успех!
А за упойките-аз също много се страхувах и като ме видя доктора как безумно гледах,каза-пълна упойка,но при мен беше неочаквано и бях закусвала,затова се наложи спинална-многоо съм доволна.Възстановителния период е като при всяка операция,но малкото слънчице до теб те кара да забравиш болката и да си най-щастливия човек на света!!!
Успех!
Eстествено че се страхувах преди това. То според мен щеше да е ненормално ако не ми пукаше. Сега вече близа 7 месеца след операцията знам, че няма от какво. Моето беше с пълна упойка, нищо не ме е боляло, възстанових се изключително бързо и не съм имала кой знае какви неприятни усещания. Всичко минава и заминава и съвсем скоро няма даже да се сещаш за тези страхове. Наслади се спокойно на последните си бременни дни и ти желая едно здраво и красиво бебче след месец.
Миличка и из родих секцио пълна упойка. Изпитвах страх че няма да се събудя, имах чувството че умирам като се унасях, но не съм умирала и не знам дали чуствтвото е подобно. Видях детето вечерта, а операцията беше следобяд. Много ме болеше няма какво да се лъжем, но щастието че съм вече майка е несравнимо. Струва си всичко. Бих преживяла болката отново, щом е за детето ми. Ще се справиш, няма начин! 
Няма от какво да се страхуваш 
Ще си под упойка и като се събудиш ще видиш най-прекрасното същество на света!
Ще си под упойка и като се събудиш ще видиш най-прекрасното същество на света!
Раждах със секцио преди 2 седмици. И мен ме беше страх повече от клизмата и катетъра, от колкото от самата операция, но страха ми се оказа неоснователен-не усетих нищо. Родих в 18.20, на следващата сутрин вече се разхождах. Първите два опита да стана от леглото бяха неуспешни, виеше ми се свят, но като станеш веднъж е лесно. Болките след това бяха много слаби-болеше ме само когатото кашлях и се смеех. Пожелавам ти успех и дано се възстановиш толкова бързо, колкото и аз.
Секциото е операция - все пак е нормално да се страхуваш по малко, но не се концентрирай върху тази мисъл.
Аз бях положително настроена и много спокойна. Наистина от практическа гледна точка е добре да се постараеш дните преди секциото да се храниш по-леко, а вечерта преди операцията - по-добре не яж.
Аз бях със спинална упойка. По време на операцията бях в съзнание, а самото поставяне на упойката не се усеща, защото преди това слагат месна упойка. Лично аз не усещах нищо по време на операцията. Колежката по стая каза, че е усещала придърпване, същото казват и някои жени от форума.
При излизане от спинална упойка се трепери неудържимо и неконтролируемо. Не е особено приятно, но се преживява.
В деня след операцията се раздвижих без проблем, но няколко дни имах ужасно главоболие - разбрах, че се дължи на калпаво слагане на упойката
На 7-ия ден ни изписаха със сина ми. Два дни след това ходих на работа по спещност
Аз бях положително настроена и много спокойна. Наистина от практическа гледна точка е добре да се постараеш дните преди секциото да се храниш по-леко, а вечерта преди операцията - по-добре не яж.
Аз бях със спинална упойка. По време на операцията бях в съзнание, а самото поставяне на упойката не се усеща, защото преди това слагат месна упойка. Лично аз не усещах нищо по време на операцията. Колежката по стая каза, че е усещала придърпване, същото казват и някои жени от форума.
При излизане от спинална упойка се трепери неудържимо и неконтролируемо. Не е особено приятно, но се преживява.
В деня след операцията се раздвижих без проблем, но няколко дни имах ужасно главоболие - разбрах, че се дължи на калпаво слагане на упойката
На 7-ия ден ни изписаха със сина ми. Два дни след това ходих на работа по спещност
Няма абсолютно, ама абсолютно нищо страшно при положение, че всичко е планирано и няма да има излишна суматоха. Аз преди малко повече от месец и половина раждах секцио и искам да те уверя, че няма абсолютно нищичко страшно. Аз дето съм пъзла и ме е страх даже от инжекции не усетих никаква болка. Нето преди, нито по време на, нито след секциото. На мен клизма не ми правиха. Слагането на катетъра хич не го усетих. Неприятните усещания, които иззпивах след това бяхя следродилната треска - 2 часа се тресях и след това сърбежите по цялото тяло след преминаването на упойката. На мен това ми беше първата лекарска интервенця през живота ми и нищо страшно нямаше. Тъй че 
Аз трябваше да родя нормално с епидурална упойка.В процеса на раждане,се наложи секцио.Възстановяването е доста болезнено,но се преживява.Казвам ти това , не зада те плаша, а да си подготвена,че все пак има болка,но тя е след раждането.Тогава обаче сили ще ти дава твоето сладко бебе,което ще е най-хубавото нещо в живота ти до сега.Пожелавам ви красиви и здрави бебенца!
Препоръчани теми