От другата страна

ох, имам много работа утре ще ти пиша повече
да - представям си
моя бивш и той мислеше, че нищо няма да се получи
имах аз едни такива подозрения - е, вече съм сигурна
така че - ето ме от другата страна на бариерата
утре ще ти разкажа точно какво може да се очаква от него - а за справка всъщност разрови из старите теми
същия самосъжаляващ се - онзиден беше у нас да се жалва колко бил зле - мен ми е мъчно за него - честно - как успяват незнам - та добре те разбирам - и тебе ти е жал та чак си готова да го приемеш
ма поне не му се връзвай де 

така че всичко е много просто - независимо от коя страна на барикадата си, все си пре....н - просто човекът мирише...

Абсолютно заставам зад мнението на Пантер 
Няма да те питам какво си чакала- ти си знаеш...обаче и аз не бих търпяла това...може би и заради редица подобни случки действам по споменатия горе начин. Преди бях по-наивна...

Много ви благодаря за всички мнения, наистина се радвам че има такива хора като вас... Най-тъпото в цялата ситуация е, че господинът се изживява като най-голямата жертва в случая. Искал да угоди на всички, да помогне на всички, а все той бил виновен.. Горкинкия!!! Затова отишъл и си дал семката (с извинение), с надеждата, че тия деца няма да се родят и той ще си тръгне с чиста съвест и изпълнен дълг!! Даже и пресметнал след колко време горе-долу ще свърши всичко!!
А на въпроса дали се познават с моето дете - да - миналата година ги заведе 3-те на село при майка си... И то без никакво предупреждение естествено, просто се изтърси с тях, без аз да съм предупредена, за какво ли....щях да получа удар като ги видях, не че не знаех вече за тях, не че с нещо са виновни децата естествено... Тази събота пак ги води всички заедно в зоопарка. Абе идилия.. Но незная дали жена му знае за тези срещи, всичко е тъмно и тайно и винаги пред свършен факт.
Имам възможност да започна живота си отново с друг човек, а ме е страх, безумно ме е страх, незнам защо. От друга страна зная, че с този човек (таткото) бъдеще нямам, за какво мога да му вярвам???
Непрекъснато ме обвинява, че аз съм виновна, че не съм го "дочакала", че сега нарочно му "отмъщавам" и ей такива... А Бог ми е свидетел, че такова нещо няма, ни най-малко не се радвам като го гледам че страда... И защо трябва? Не може ли да е щастлив със семейството си при което остана? Има 2 прекрасни деца - момче и момиче близнаци. Колко хора си мечтаят за това

Над 6 години си го чакала да се накани ... и сега той има наглостта да те обвинява, че не си го дочакала. Млада си още, заебавай тоя нещастник докато е време и започни наново докато още имаш възможност. Особено ако новия човек си струва. Нормално е да те е страх, нормално е да ти е криво. Въпреки всички простотии дето ти ги е наприказвал тоя през годините сигурно сте имали и хубави моменти. Но колкото повече отлагаш - толкова по-трудно ще ти е да се откъснеш и възможностите ще стават по-малко.
Ти си знаеш най-добре, но така както описваш - според мен си пропиляла 6 години, чакайки го да се накани. И не виждам бъдеще във връзка която е продължила 6 години само с лъжи и чудене. Вземи се в ръце и вземи решение и го спазвай. Прекарвай повече време с новия си приятел.
Мен ако питаш - намали до минимум контактите с предишния, ако нямаше дете бих те посъветвал да го изхвърлиш изобщо от живота си, но сега няма как. От такива хора които прехвърлят собствената си вина на другите полза няма, само вреда.

Прав си Panther, всички неща които пишеш са повече от верни и точни и аз ги осъзнавам много добре, дори детето, само на 6 години ги осъзнава, ако щеш вярвай. Казва ми - мамо, ама тати май много лъже Аз си замълчах, не го плюя, но я оставям сама да си прави изводите, тя е май по-умна от мен
Криво ми е само, че друг никога няма да обичам както съм обичала него, но не става всички хубавини на едно място. Ще предпочета този път мен да обичат ...пък да видим

МОФ, само не казвай това на мен не може да се случи... Веднъж Милк беше написала нещо много вярно - жененият мъж ухажва на живот и смърт, като за последно. Способен е да те накара да се чувстваш желана и нужна както никой друг. То е като наркотик - знаеш, че ти вреди, но го искаш.

Christine, едно време си мислех, че при нас нещата са по-различни. Предполагам и ти не си си мечтала от дете да се влюбиш в женен. Но идва един момент в който осъзнаваш, че разликите са само на повърността. Ти си любовницата, винаги на второ място, обаче ако искаш да се разделите ще го нараниш и ти ще си виновна... Това, че връзката ви наранява теб, никой не го отчита. Същите неща като теб съм чувала и аз - за вината, за задълженията... В един момент просто реших да си хвана живота в моите ръце и да продължа без него. И ми стана едно спокойно... Не ми беше лесно да взема такова решение, но мисля, че е било за добро.

Това с обичането - минава  - повярвай.
Само се дистанцирай малко и ще осъзнаеш с що за човек си си имала работа.

На принципа - далече от очите - далече от сърцето.
Трудно и бавно е - но става - повярвай.

Основната ти задача е гледаш напред и да не допускаш това да се повтори.

Мдааа, така е и при нас 
Аз трябва да проявявам разбиране, виждаш ли, щот` човекът си имал семейство...
Било му много трудно...

Каси, по-скоро ще умра отколкото да се хвана пак на такава въдица, а те женените са като оси бе, налитат все едно от това им зависи животът... Но никога повече. Само искам детенце да е добре и да не ме обвинява един ден

Christine, аз повечко го чета този форум, нямам времеви опции за по-активно участие, а и май не обичам да давам съвети, освен ако не питат мен конкретно. А и гледам те са дали вече
Не си мисли, че твоята сапунка е най-завързаната, то всички така си чувстваме вероятно собствените, щото са ни в първо лице Ако взема да пиша моята - оспамих ти темата като за световно.
За страха от новата връзка - ми страшничко си е, да, аз сигурно затова си живея с децата и връзките са ми паралелен живот, ако ги има. И така си ми е добре, щото много ми е било в миналото явно, та сега пред себе си не мога да намеря достатъчно основателни причини за обвързване. Ако обаче, както е казал Пантер, новия човек си струва, опитай се да се пребориш със страха си сега, няма какво да чакаш още, стига си давала шанс на друг, дай на себе си за разнообразие.
И от другата, и от тази, от всички страни съм била. И на съпругата, и на любовницата. И в края на краищата се оказва, че май разликата не е кой знае колко голяма, поне за мен. Хм, има го обаче момента Охо, и още как! За пред теб той е все неразбран, все недолюбен, все недогледан вкъщи, а за пред жена му - той ще приключи с тебе, само да му даде малко време, щото ти си много крехка и влюбена, да те наранява излишно и тн., пък той инак къде ще намери жена като нея? Мерси, и този филм сме го гледали. Деца да не намесвам, че... Сети се така един женен екземпляр, след н-време, че той имал отговорности към детето си и че не можел да го изостави. Ама чакай малко, аз ли искам подобно нещо от тебе? Не, щото точно аз, дето си гледам моите сама, не искам това за другите. А че не знае кой размер дрехи носи собственото му дете - това отделен момент явно 

Та - недей, не си причинявай повече това. Не казвам какво да направиш, но просто си помисли.  Шест години са това, не е шега... Любовта на живота ти бил - ми хубаво, нека ти остане поне някой-друг хубав спомен, щото все си мисля, че толкова лъжи не оставят място за доверие, а без него всеки опит за съвместен живот ми се струва обречен в аванс.

 

Sugarfree, така е, доверие вече не само няма, но и съм 100 % сигурна, че ние съберем ли се, ще сме нещастни и двамата. За съжаление.
А и сигурно цял живот ще ми се натяква как съм разбила семейство с две невръстни дечица. Не благодаря. Смятам да се възползвам от шанса си да продължа живота си начисто с мъж необременен и знаещ какво иска.
А пък любовта....майната й..писна ми вече

Пантер ти е казал... а е мэъж
е сега вече остава да действаш
аз при такива лъжи - не бих чакала... щото след още малко може да се окажеш с дете и бебе на път - с цел да те върже

Може и така да е.


Бе не казвам така, но пък казвам, че като дете на разведени родители и имаща 2 деца на разведени родители, живееща с мъж на разведени родители имащ дете на разведени родители (сиреч, и аз и той сме разведени) съм се наслушала и напатила на изневерничества и тем подобни. Знам как ме боли, знам и как боли другия (след като съм го изпитала на собствен гръб, разбира се, че знам) и от де на къде ще тръгна аз да причинявам такава болка на някоя буля и децата й незнайно къде? То трябва да съм безмозъчно чудовище за да направя такова нещо (в същност, всеки за себе си... нали така? та така мисля аз).

Пък да ми реве той, да се тръшка, колко лош е живота му... колко недоразбран и криворазбран е... как тя е дебелата крава и други бла бла бла... при мен не вървят тез номера.

моф, като едно "безмозъ4но 4удовище", ще си позволя да ти отговоря:

никой не запо4ва връзка с цел да навреди на друг, или да разбие не4ий живот. най-безумното е е да се вини някой отвън. няма ли спойка отвътре - на луната да е това едини4но семейство - ще живее на двата и полюса.
никой не се захваща и с такива, 4ийто живот е изпредварително лош - за 4ий да вгор4ават и своя?!
в никоя друга връзка, освен тази, не осъзнаваш някъде, след няколко си време, 4е щастие, върху 4уждо нещастие не се гради - и поради тази при4ина оставяш щастието другиму, ако имаш достатъ4но сила.
никой не запо4ва връзка и с предварително на4ертан финал.
никой, ама никой не може да каже, 4е нещо не може да му се слу4и. слу4ва се. слу4ват се невероятни неща.
но най-страшното е когато връзката е в противовес със собствените ти мироглед и стойности за морал и при все това 4уството което имаш е твърде силно и шеметно, за да го игнорираш.
мога да пиша и още, но безмозъ4ния ми напън да защитя 4удовището в мен, отказва да продължава, защото не се 4уствам нито виновна, нито 4удовищна.
аз съм просто майка на едно прекрасно дете.
на само-моето-си дете, което не е ощетило не4ии други деца по никакъв на4ин.

За мен Милк е права.
За мен, защото това е и моята истина, ама всеки си има негова си и често не иска да чуе тази на другите, камо ли да допусне че може и да бърка.
И си позволявам да споделя и допълня, щото и "безмозъчно чудовище" съм била, а и брак съм имала за достатъчно дълъг период от време, та май мога да кажа и от едната, и от другата страна.
Когато моят брак се разпадаше и за миг не ми е хрумвало, че причината може да е отвън.
Бракът, в основата си, е просто сделка, в каквото и да го облечеш, пък бил той и сключен по любов. Когато двама души сключат сделка и те са тези, които ще прибират дивидентите от осъществяването й, дали не са и точно те, които трябва да дават всичко от себе си да поддържат схемата на тая сделка работеща? Нереално е да очакваш, че всички свободни мъже/жени, трябва да имат съображения и поведение, работещи повече в полза на твоя си брак, отколкото има партньора ти. Да бъдат по-отговорни по отношение на твоя брак, отколкото този/тази, с който ти си в същия тоя брак. Да не говорим, че дори да бе възможно на практика така да се поддържа един брак, аз не бих искала да участвам в него - що за лудост и безумие би било да знаеш, че той/тя са "твои", ама само щото всички наоколо им отказват, като им видят халката?
И за протокола: нито някой друг ме е "развел", сама съм я свършила тази работа т.е. не смятам, че виновните за това са били извън мен и бившият ми съпруг, нито пък като "безмозъчно чудовище" аз съм "развела" някой. 
Ама и да се бе случило или ако се случи (щото не зная аз какво точно ме чака, наистина се случват невероятни неща и клишето за "никога не казвай никога" от такива е придобило статут на клише) - виновна надали бих се почувствала.