Зацепват и още как. Особено ако е силничко детето и го съзнава в един момент ще може хем да е добро, хем да не го тормозят. Ще се наложи веднъж да покаже лекичко и без злоба - колкото да се знае че при него не минават всякакви и ще се реши проблема 
- Публикувана: 20 март 2007, 18:09 ч.
- Последно мнение: 21 март 2007, 15:14 ч.
Какво да правя ...
Никога не бих пожелала Филип да тръгне да удря. 
И съм доволна, че имаше леко залитане по тая част, но отмина.
Наблюдавам го отстрани, той си има неговия начин за справяне със ситуацията-удря го на чар, когато чарът не върви, просто се дръпва настрани. И това ми харесва.
По отношение на това могат или не могат деца на две години да нараняват, могат.
Фелипе има белег от септември върху бузата от ноктите на двегодишен; вчера едно дете два пъти го бутна силно с вратичката на пластмасова къщичка и късметът избра носът му да не е поразбит.
Но, аз знам, че това е начин на изкарване на емоция, за мен е знак, че нещо не е наред, но не задължително. Не ми е готино да гледам как ми налагат детето, но стискам зъби, а и не съм попадала на майки, които да не се извиняват за подобна ситуация.
Ама да го уча да удря
Учи детето да преодолява подобни ситуации и да мисли, а не да действа първосигнално.
И съм доволна, че имаше леко залитане по тая част, но отмина. Наблюдавам го отстрани, той си има неговия начин за справяне със ситуацията-удря го на чар, когато чарът не върви, просто се дръпва настрани. И това ми харесва.
По отношение на това могат или не могат деца на две години да нараняват, могат.
Фелипе има белег от септември върху бузата от ноктите на двегодишен; вчера едно дете два пъти го бутна силно с вратичката на пластмасова къщичка и късметът избра носът му да не е поразбит. Но, аз знам, че това е начин на изкарване на емоция, за мен е знак, че нещо не е наред, но не задължително. Не ми е готино да гледам как ми налагат детето, но стискам зъби, а и не съм попадала на майки, които да не се извиняват за подобна ситуация.
Ама да го уча да удря
Учи детето да преодолява подобни ситуации и да мисли, а не да действа първосигнално.
Колкото и да учиш детето да не реагира първосигнално, ако хлапето с други рабирания прекали и го бута да пада, в защита твоето ангелче ЗА ДА НЕ ПАДНЕ, може да се случи да покаже сила балансирайки.
Един малък свадливец заобикаля детето ми след точно такава случка, без насилие, но си даде сметка, че и има кротки деца, които не трябва да се дразнят.
Един малък свадливец заобикаля детето ми след точно такава случка, без насилие, но си даде сметка, че и има кротки деца, които не трябва да се дразнят.
Хранди, можеш само да се радваш, че детето ти е добричко! Е, ще се промени след появата на малкото... (братче или сестриче, знае ли се вече? 
) Ани беше същата добродушка, ама ела сега да я видиш като е със София. Командори като генерал от Гестапо и въобще не се дава лесно 
Тя и сега си е добродушка, но се е научила да пази територия. Мисля, че за това помогна и яслата. Спокойно, той ще се научи. Сега това, което ти трябва да правиш с него е да му говорим. Много да му обясняваш, на неговия език, за нещата от живота и непрекъснато да му вдъхваш увереност! Просто детето трябва да е със самочувствие. А това, че си дава играчките и обича хорама можеш да го приемеш и като черта на благосклонност към другите в характера му - `Какво като са ми взели играчките - нека влачат, айте от мен да мине`
Не си пожелавай някои неща, защото може да се сбъднат. Така са казали китайците и мисля че са прави! Радвай се на детето си!
) Ани беше същата добродушка, ама ела сега да я видиш като е със София. Командори като генерал от Гестапо и въобще не се дава лесно Тя и сега си е добродушка, но се е научила да пази територия. Мисля, че за това помогна и яслата. Спокойно, той ще се научи. Сега това, което ти трябва да правиш с него е да му говорим. Много да му обясняваш, на неговия език, за нещата от живота и непрекъснато да му вдъхваш увереност! Просто детето трябва да е със самочувствие. А това, че си дава играчките и обича хорама можеш да го приемеш и като черта на благосклонност към другите в характера му - `Какво като са ми взели играчките - нека влачат, айте от мен да мине` Не си пожелавай някои неща, защото може да се сбъднат. Така са казали китайците и мисля че са прави! Радвай се на детето си!
не мога да повярвам, че майки на толкова малки деца ги учат да се налагат 
това е абсурдно та те са още бебета, сега опознават света. едва ли като се съберат със себеподобни целта им е да се налагат едно друго.
хранди, като чета зле прикрития ти негативизъм към другите деца, мога със сигурност да ти кажа, че след около 6 месеца ще търсиш теми как да се справиш с агресията на собственото си дете, навлязло в детския пуберитет. стегни се, момиче, учи детето си как да се радва на нещата около себе си, а не как да удря, това е нелепо
това е абсурдно та те са още бебета, сега опознават света. едва ли като се съберат със себеподобни целта им е да се налагат едно друго. хранди, като чета зле прикрития ти негативизъм към другите деца, мога със сигурност да ти кажа, че след около 6 месеца ще търсиш теми как да се справиш с агресията на собственото си дете, навлязло в детския пуберитет. стегни се, момиче, учи детето си как да се радва на нещата около себе си, а не как да удря, това е нелепо
Ох, и обратният вариант не е много добър. Преди около две години някакво лапе удари ( не много силно) брат ми на едно кафене и докато реагираме, брат ми вече го беше натупал. 
По принцип и вкъщи, ако го ядосам нещо и ме цели с каквото намери. Хвърля по мен дистанционни, чаши, парфюми, джиесеми... Най-гадното беше една гиричка - 1,5 кг. А най-гадното е, че този път успя да ме уцели по главата.
Според мен на годинка и нещо, е твърде рано да се прецени, дали детето ще бъде лузър и ще го блъскат вечно или точно обратното. Може би просто детето ти е по-уравновесено от останалите. Сигурно те боли много. Но погледни го от тази страна: Детето ти е едно невинно малко слънчице. Запази чистата му душа неопетнена, доколкото е възможно. И се радвай на искрената му усмивка. Избягвай по-агресивните деца. А с времето детето ще придобие опит.
По принцип и вкъщи, ако го ядосам нещо и ме цели с каквото намери. Хвърля по мен дистанционни, чаши, парфюми, джиесеми... Най-гадното беше една гиричка - 1,5 кг. А най-гадното е, че този път успя да ме уцели по главата.
Според мен на годинка и нещо, е твърде рано да се прецени, дали детето ще бъде лузър и ще го блъскат вечно или точно обратното. Може би просто детето ти е по-уравновесено от останалите. Сигурно те боли много. Но погледни го от тази страна: Детето ти е едно невинно малко слънчице. Запази чистата му душа неопетнена, доколкото е възможно. И се радвай на искрената му усмивка. Избягвай по-агресивните деца. А с времето детето ще придобие опит.
Не те смятам за луда,а просто за една силно притеснена майка като мен!
Аз също се чудех как да обясня на моята дъщеря как да се защитава и дава отпор на агресивните деца.Бях се отчаяла,че винаги тя ще е наранената,ощетената и т.н.Това беше преди 1 г.Сега пак тя е добронамерената и отстъпчивата,но гледам да съм винаги край нея и да й помогна ,когато стане опасно.Същевременно й обяснявам да хваща ръката на насилника и да не позволява той да я удари,т.е. да изпревари действията му или да се обърне и да бяга.Но да реагира по някакъв защитен начин,а не да стои вцепенена от страх.Ядосвам се много,особено вечер като започне да бълнува -преживява станалото.Трябва да си преодолее страха и да се научи да се справя с агресията,тормоза,несправедливостта,но е нужно време и разговори.
Някакъв отпор трябва да се даде,но да не се стига до същински боеве.
След 2 г.децата започват да се осъзнават и да търсят начини за справяне,така че,засега бъди край него и избягвайте потенциалните опасности.
Аз също се чудех как да обясня на моята дъщеря как да се защитава и дава отпор на агресивните деца.Бях се отчаяла,че винаги тя ще е наранената,ощетената и т.н.Това беше преди 1 г.Сега пак тя е добронамерената и отстъпчивата,но гледам да съм винаги край нея и да й помогна ,когато стане опасно.Същевременно й обяснявам да хваща ръката на насилника и да не позволява той да я удари,т.е. да изпревари действията му или да се обърне и да бяга.Но да реагира по някакъв защитен начин,а не да стои вцепенена от страх.Ядосвам се много,особено вечер като започне да бълнува -преживява станалото.Трябва да си преодолее страха и да се научи да се справя с агресията,тормоза,несправедливостта,но е нужно време и разговори.
Някакъв отпор трябва да се даде,но да не се стига до същински боеве.
След 2 г.децата започват да се осъзнават и да търсят начини за справяне,така че,засега бъди край него и избягвайте потенциалните опасности.
Моя син е същия добродушко,точно както описваш твоето детенце.Имало е моменти,когато ми се насълзяват очите и ми става мъчно,че понякога така го "тормозят".Но смятам,че в един момент сам ще "зацепи" как да се оправя в такива ситуации,особено като тръгне на ясла.Съветът ми е просто да се съобразяваш с какви деца да събираш твоето,за да се избегнат неприятните емоции.Мисля,че по неприятното ще е ако се научан да се държат като въпросните деца,тогава оправия няма,повярвай.
Сигурно другият път,няма да искаш да пием кафе
Аз пък мисля да пусна дуга тема
Как да го накарам да спре с тази агресия
Налита на бой и това си е,никой не го е у4ил или го е карал и ве4е незнам какво да правя п.п.имахме едно момиченце във входа,то го биеше и тормозеше всеки път като се засе4ем.Веднъж когато беше още на 6-7 месеца,въпросното моми4енце така му хвана главата и му я удари отпред на коли4ката,а майка му не отреагира никак
Дали има нещо общо с този тормоз дето му прилагаше това въпросното дет?
Детенцето ти е съвсем мъничко, будаленце е още...И Наталия беше така, всички я налагаха на площадката. Еми, спрях да ходя на площадки, където има много големи деца и винаги бях до нея, за да мога да реагирам. През ум не ми е минало да я науча да се бие! Моят съвет е, ако толкова те притеснява това, да ограничиш контактите с по-агресивните деца. Това поне е в нашите възможности, на този етап! Също не мисля, че си луда. И мен ме беше яд като гледах как по-големите деца да торзомзят по-малките, но .... Радвай се, че детето е отворено към света и е контактно 
Нашата кака е така до ден днешен,за разлика от малката. 
Сега Борянка защитава кака си на площадката.
Като по-малка винаги се прибираше бита,нахапана и нащипана от градината.Когато някой я удари не се защитава и не връща,а само реве,побърква ме понякога.И със сестра и е така,малката я налага,а каката само плаче.
Сега Борянка защитава кака си на площадката.Като по-малка винаги се прибираше бита,нахапана и нащипана от градината.Когато някой я удари не се защитава и не връща,а само реве,побърква ме понякога.И със сестра и е така,малката я налага,а каката само плаче.
На мен ми се струва абсурдно дете на 1г6м. да се учи да бие останалите побойници и зли деца на същата възраст!
Не мога да я разбера тази тема нещо!
Та това е дете на година и половина! То си е още бебе, както и другите дечица на тази възраст! Затова майките са около децата си, за да ги предпазват и възпират когато е необходимо! Какво разбират те!? Ще дойде момента, когато и ще се бият, и ще щипат, драскат и какво ли още не!
Не мога да я разбера тази тема нещо!
Та това е дете на година и половина! То си е още бебе, както и другите дечица на тази възраст! Затова майките са около децата си, за да ги предпазват и възпират когато е необходимо! Какво разбират те!? Ще дойде момента, когато и ще се бият, и ще щипат, драскат и какво ли още не!