Любовта тече във вените ми! Ако някой ме лиши от нея, ще ми отнеме и живота!
- Публикувана: 21 март 2007, 12:16 ч.
- Последно мнение: 22 март 2007, 23:27 ч.
За Любовта...
"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява."
Първо послание до коринтяни, глава 13
Първо послание до коринтяни, глава 13
струва ми се, че търсих любов във всичко в доста по-незрял период от живота си, когато и проблемите ми бяха по-малки; сега чувството се обогати с потребност от сигурност, доверие и приятелство.
Любовта е много широко понятие. За да стане пълноценен един човек и да развие истинските човешки добродетели у себе си, трябва в детството си да получи много любов и внимание. В противен случай се озлобява към живота и хората и деформира психиката по различни начини. Според мен любовта е началото и края. Човек трябва да е закърмен с любов и до края на живота си трябва да обича и да получава обич. Нещастни са тези, които не получават любов и страдат много, дори да не го показват. Най-важното според мен е майката да дава на детето си много любов, за да израсне добър човек. Прекалено строгото възпитание формира комплекси у малчовците и стават студени и затворени в себе си. Аз изразявам емоциите си, защото трябва да си казваме, че се обичаме докато сме на тази земя, защото другаде няма да имаме този шанс. Казвам на всички мои любими хора, че много ги обичам и че те много значат за мен. Спомням си един филм, който остави у мен незабравими спомени и винаги изплува в съзнанието ми. Една жена плачеше много жално и обясняваше как цял живот не била казала на майка си, че я обича много. Едва когато майка й починала, тя осъзнала своята грешка и разбрала колко много е закъсняла за това. Тогава тя се обърна към всички и каза: "Казвайте на любимите си хора, че ги обичате, защото някой ден ще бъде късно за това..." И аз мисля, че е така.
Дали начина ни на животът не зависи от това, колко любов сме получавали, като се започне от детството, та се стигне до сега? 
Дали тя не е тази, която ни прави това, което сме?
И дали "лошите" , "негативно настроените" хора са такива, защото не са получавали достатъчно любов?
Дали тя не е тази, която ни прави това, което сме?
И дали "лошите" , "негативно настроените" хора са такива, защото не са получавали достатъчно любов?
А ти как си обясняваш това, че някои хора са получили "малко любов", а други - "много"? Само случайност? Съдба? "Така им било писано"?
Според мен човек е моделиран от родителите си, средата, да, но в един момент става "на 18" и животът му е в негови ръце. Както и това колко любов ще има в сърцето му - дадена и привлечена.
"Негативно настроените", според мен, са резултат на повечето негативни събития в миналото им, което може да се определи като "малко любов в живота им", но не винаги малко получена любов. Изобщо, аз мисля, че любовта се привлича, а не се получава ей така, особено за осъзнатия възрастен. Малкото любов свива границите на радостта, на щедростта, на оптимизма...
А ти как си обясняваш това, че някои хора са получили "малко любов", а други - "много"? Само случайност? Съдба? "Така им било писано"?
Но, мисълта ми беше друга, провокирана от един разговор с моя приятелка, на която мъжа й се държи като фюрер с децата им, за да бъдели "подготвени за ударите на живота". Тя милата, как ли не се опита да му обясни, че сега е времето, в което те трябва да получат обич, но той разсъждава по друг начин. Затова, се замислих...
Tristan77, 100% стоя зад това, което си написала!
"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява."
Първо послание до коринтяни, глава 13
Първо послание до коринтяни, глава 13
Това е съвършената любов. Точно такава трябва да бъде!
За мен лично има много видове любов.
Любовта към родителите ми е различна от тази към съпруга ми. Когато се родиха децата ми обаче разбрах какво е да обичаш някого повече от самия себе си.
А ти как си обясняваш това, че някои хора са получили "малко любов", а други - "много"? Само случайност? Съдба? "Така им било писано"?
Но, мисълта ми беше друга, провокирана от един разговор с моя приятелка, на която мъжа й се държи като фюрер с децата им, за да бъдели "подготвени за ударите на живота". Тя милата, как ли не се опита да му обясни, че сега е времето, в което те трябва да получат обич, но той разсъждава по друг начин. Затова, се замислих...
Tristan77, 100% стоя зад това, което си написала!
този "баща фюрер" реагира абсолютно реваншистки, според мен - не е получил като дете, затова няма да даде като баща; още едно потвърждение на тезата за възпитаването на чувствата - каквото си видял, това и правиш;
Не вярвам, че любовта, която даваш, е резултат от получената такава в детството. Нито че следваш примера на родителите си в това отношение. По-скоро се влияе от това колко си обичан през живота си, и от кого, а не само за определена възраст и от определени хора. А и е много важно да отвориш веднъж сърцето си. След това то си остава така - открито за другите.
За бащата-фюрер - в голяма грешка е човека, в много голяма грешка...
За бащата-фюрер - в голяма грешка е човека, в много голяма грешка...
