Моля,помогнете ми...нуждая се от съвет.Спешно е.

Е - това вече е до човека според мен.
На мен определено ми е от помощ потупването по рамото. Както и да знам, че имам 1 човек, към който мога да се обърна като съм вече наистина на умирачка - примерно когато спешно ми трябва кола, което на този етап не съм успяла да си осигуря сама. И естествено не злоупотребявам.
В такъв смисъл - обграждането със силни хора помага - а не вайкащите се "Ауу" "Ма как може" "Ти как се справяш толкова е трудно" и тн. да не изреждам - знаете ги. 

Де ги тия дет се вайкат бе, Каси-около мен един завайкал се няма как се  и ще се оправям...

пенелопа, и без деца има много жени дето са сдухани от живота и непълноценни....това си е до характер 

Каси и пак говориш за помощ
някой да дойде, да ти помогне
добре ние днес ще й помотнем, и утре... и в други ден... и догодина... и две... а след това? утре ще сме заети, няма да сме тук, или Бог знае какво...и тогава? тя ще е сама, с три деца, като ще липсва всякакво желание от страна на най-близките й да й помогнат "сама си се насадила, сама се оправяй", "аз казах ли ти да го махнеш...."
ПЪТЯ КЪЙМ АДА Е ЗАСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
не можеш да поемеш чуждия кръст, не можеш да помагаш вечно...
пък и не е редно!!!!
всеки носи последиците от решението си - най-малкото щото това е неговата съдба /не твоята, моята или още на някой друг/
е в случая ще я носят или  още трима ил само още двама

вярно чме никога не е подходящо нито да умреш, нито да се родиш
но все пак това не е основателна причина да се хвърляш с главата напред... винаги трябва да се мисли и то в перспективи
и да мислиш за другите...преди да решиш нещо "щото азд го искам"

Категорично подкрепям.....Помощ днес, но утре няма да има кой.Перспектива е точната думичка,мислете малко....
Сдухани хора има навсякъде, но това си е да-до характер.Никой не може да ме убеди, че жена, блъскаща за трите деца, изнемогваща, постоянно чакаща помощ, за да оцелеят/ стил онази с 9-те деца, да ме прощавате за сравнението!/И това само защото искала да има, децата били дар от Бога и каквото там още се сетите в този стил/ не ми приляга и съжелявам, ако звуча грубо, извинявам се за което!/За такава сдуханост говоря, не за лошо настроение по подразбиране.Говоря за изнемогнала жена, сама с три деца.Все по-често разболяваща се, защото не може да почине, да се доизлекува например/ аз с едно дете колко пъти съм блъскала болна-само аз си знам/Повечето ми приятелки са разведени с по едно дете.Едни се справят прекрасно-НО имат гръб-родителите на 1 място-категорично тогава живота е песен!И ако щеш манджа да ти сготви мама, тате да вземе малкото от градина....че дори да живееш при тях!Когато си сам е различно, коренно различно!!!Аз съм сама.Ако стигна до фактическа раздяла, с две деца и финансово си сметнах вече-ще съм на ръба на оцеляването, въпреки, че имам покрив сега, режийните са ми малки и бебето е малко/ т/е/ в момента не гълта много средства/, имам предложение за хубава работа, таткото ще си поема децата, ще делим разходи-поне в началото и т.н. и т.н.Който ме знае-знае ми и ежедневието какво ми беше до тук-със съпруг с добри доходи семейни, на работа с дете-ми и сега не беше лесно никак и съм имала моменти, в които изтрещявам, а сега-с две-незнам.Та в тази връзка-с три-още по-незнам А жената ще е сама, доколкото разбирам, вие и казвате, че един ден мъж щяла да си намери-гарантирайте го де-така и аз се хвърлям през глава и раждам!

Абсолютно са права и catnadeen, и пенелопа.
Родителите ми са в друг град и макар да съм убедена, че тук живота ми е по-добър, отколкото в малкия град, от който толкова се трудих да се измъкна, се хващам да си мисля дали няма да ми е по-лесно да се върна. Не да живея с тях, но поне да са наблизо.

Ами сигурно не й се ще баш сега да се явява на другарски съд, и да обяснява защо е толкова безотговорна 
Аз също съм от хората, за които аборт по желание е равносилен на това, да откъсна част от себе си.
Съответно, като не сме готови за второ дете, полагаме някакви усилия да не забременея.
Но получи ли се, ще положа пък усилия да го отгледам.
Искам да кажа, че много добре разбирам, как се чувства Галка,
какво й коства решението да остави бебчето, и какво би й коствало
решението да го махне.
Някак твърде наставнически и категорично говорите, цялата тема се превърна в едно осъждане. Дори не видях да е молила за материална подкрепа, по скоро имаше нужда от емоционална такава. На нейно място и аз не бих писала повече тук. 

Не. Просто сме реалисти и всяка от нас знае какво и е струвало да отгледа и възпита сама едно дете.
А детето има нужда и от други неща, освен от храна...

А преди 'другите неща' въпросната храна трябва да е пълноценна и достатъчно, за да расте все пак това дете здраво.
Писах и по-горе, не е номерът само в допълнителната чаша вода в супата, нито начинът е да се яде само хляб и боб... за да има пари за лекарства .
Точно правим проучване на домакинските бюджети, резултатите хич не са обнадеждаващи, достатъчно ми е тегаво и от тоя факт .

Въпроса касае единствено теб.
Колкото и съвети да ти даваме ти ще живееш с избора си.
За това не бих ти казала какво е добре да направиш според мен. И за мен аборта е убийство, но ти трябва да решиш и да вземеш решението.
Аз лично не мога да ти дам отговор на твоя въпрос, защото ти ще ставаш сутрин с мислите и преживяванията си и твоята съвест ще те обвинява или не.
Имам моя позната която гледа сама 4-те си деца. Тя има помощ от родители.
Надявам се да вземеш правилното решение с което ще може да живееш и занапред, а не да се обвиняваш и на ставане и на лягане за грешен избор.
Успех и пиши какво решение си взела.
Пожелавам ти при теб да се развият нещата по най добрия начин.

Ctramell, ти нямаш право да даваш съвети дали да запази или не детето, след като самата ти нямаш дете.
И се чудя защо пишеш въобще в тази тема. Нещо като на всяка манджа мерудия.
Защото това дали да запази детето е съдбоносен за момичето въпрос, не би трябвало така с лека ръка да се пише. А най-малкото да си пропагандираш собствените егоистични възгледи за живота.
Аз отдавна се бях възмутила от твои изказвания за "изкуствена утроба" и че и на четиридесет не си готова да родиш. Да не би да си развалиш фигурата и да изгубиш мъжа до себе си.
Не искам да бъда груба, но трябва да се внимава, когато се дават съвети.

А може би в тази тема трябва да пишат само разведени с 2 деца, забременели 3-ти път от друг мъж? 

А може би не ти решаваш кой къде да пише?

А може би ти следва да погледнеш малко по-далеч и да видиш, че има хора с различни от твоите възгледи?

И изобщо не разбирам тази голяма пропаганда колко било хубаво, прекрасно и чудесно да имаме колкото се може повече деца... Ми приеми, че има хора, които освен да се възпроизвеждат имат и други интереси в живота си... па било то и да си запазиш фигурата.
Аз например трудно ще се реша на второ дете и то една от причините /ужас  / е, че не желая да си развалям фигурата.

Явно наистина няма смисъл да пиша, защото май никой не чете .

Доживях и аз да се самоцитирам, но ми е много интересно - къде видя пропаганда в двете ми мнения и на какво
Има доста по-пиперливи изказвания в темата, защо точно моите те подразниха?

В отчетните, доколкото разбирам ще запази бебето.
Да й пожелаем много сили, здраве и късмет .
Ще има нужда и от трите.

ми да - ама знаеш ли защо
чете ли какво ми липсва - Колата - ми защо - ми защото съм проста и не съм си я осигурила затова. верно - нямам мама и тате да ми я купят, като на повечето. ама можех да съм и по-умна и да си я осигуря сама...
както и за работата и финансите - същото
не мога сама - щот съм толкова проста, че не съм си го осигурила
ама мацката май е успяла
 
доколкото разбирам поне
и това да стоят на хляб и сол пак доколкото разбирам касаеше периода, когато тя е в майчинство - който е кратък
така че ако си малко по-умен от мене можеш много добре да си се оправиш, а аз не съм баш от най-най нали... 
това, че аз не бих родила трето - не значи , че тя не трябва да го прави
всеки се преценява възможностите - за да се замисли, значи смята, че ще може
затова още първия ден написах - важно е да не се надценява човек - а след като е решила да го задържи  - достатъчно време мина, за да си "сметне" децата, свободното време, енергията и тн.
тук предлагаме гледни точки
и да - аз искам мъж, който да ми направи още деца и абсолютно бих станала многодетна майка - може би оттам и мненията ми - но без мъж Не, пак повтарям щото не съм достатъчно кадърна за да си опека сама работата...
може пък и тя да е като мене - просто да иска повече деца
аз мисля, че хората които добре се справят с децата, са именно тези, които много ги искат. то не е ли в голяма степен  до желание всичко 

изборът е личен - все едно тука да влезе някой, който иска да осинови дете, и през глава да тръгнем да го разубеждаваме, заради личното желание на някои да си имат "лични" деца.. ми не е правилно

Наистина е най-добре да се прекратят коментарите по темата.
Момичето явно   е решило да запази бебето и дали ние го одобряваме или не, изобщо не е от значение. Аз й пожелавам много кураж и да е здрава, за да може да си гледа децата.