Ранният аборт има ли последствия?

Днес получих много силно кървене и огромна топка съсиреци. Поуплаших се доста и веднага отидох в спешното. След тричасово чакане, изследвания, документация, даже ми забучиха във вената нещо (не знам как се казва) ако се наложи да ми слагат нещо спешно, най-после доживях да ме прегледа лекар. Признавам, че при цялата тази подготовка доста се поуплаших. Аз съм по принцип много хладнокръвна и се оправям винаги сама. И при двете си раждания не пожелах никакви упойки и ги приех сравнително спокойно, обаче сега бях по-шашната отколкото тогава. Може би защото свързвам думата кюртаж с неприятно преживяване. Когато бях бременна с първото си дете - на 20 години, бях в болницата за задържане и едно разплакано момиче дойде със свекърва си. Имаше спонтанен аборт. Вкараха я в една стая и от стаята доста дълго се чуваха викове, тя се молеше да спрат, плачеше, някой й се караше... През това време свекърва й ми разказваше някаква страшна история. Явно тази случка ми действа подсъзнателно и ме кара да се страхувам.

Лекарката ме прегледа и каза че според нея това било началото на аборта и организма най-вероятно сам щял да се справи. Посъветва се с по-старши доктор, който ми предписа антибиотик за да се изключи възможността състоянието ми да е предизвикано от инфекция. И ако до четири дни кървенето не спре, трябва да се обадя за да ме видят на ехограф. Много ми хареса докторката -много мила и обяснителна, отдели ми много време. Има добри доктори в Англия и добри болници - невероятна организация и чистота, само да можеш да се добереш до тях. Системата с GPтата е невероятно тъпа, жалкото е че в България я копираха.

Благодаря за съветите и подкрепата които ми оказахте. Аз малко така нахълтах във вашия форум, но някой ден най-вероятно ще се присъединя към него, когато решим да имаме трето дете, защото ще се класирам в категорията рискова бременност, само дето имам чувството че говорите на непознат език. Толкова много термини използвате дето абсолютно нищо не значат за мен. Имам чувството че сте станали наполовина лекари. Човек е готов да направи толкова много неща, когато го завладее желанието да има дете. Аз също съм го преживяла. С първото си дете забременях доста трудно - 2 години. Знам какво е да правиш опити, после да чакаш с надеждата, че този месец най-после ще се случи. Понякога нервите се изпъват докрай, после идва разочарование, болка, сълзи...
Но пожелавам на всички ви да изживеете тази огромна радост по-скоро да прегърнете своите рожби.