Щерката отдавна е натоварена с разни досадни за майка й задължения от типа на бърсане на прах, раздигане на маса, а отскоро и с миене на чинии. Явно обаче след 8-ия й рожден ден е решила, че е време да се прехвърли в по-горна категория и да увеличи количеството на предлаганите услуги в неочаквани за мен измерения.
Снощи, преди лягане, нещо много се забави в тоалетната, при това без оттам да се чува характерното прелистване на списания. Викнах я два-три пъти, накрая скръцнах със зъби, тя излезе нахилена до уши, а отвътре смърди на "Доместос", та не се трае.
Досега два-три пъти й се е случвало да прояви самоинициатива да почисти чинията (първия път след разстройство, втория - да не открия изхвърлянето на едни недоизядени шоколадови топчета ), та принципно знае процедурата, използва четката и едни найлончета, вместо ръкавици.
Похвалих аз детето, пратих го да се мие и да ляга, подбрах си книжката и се засилих блажено към заведението. Полюбувах се на чинията, тя една светнала - радост за окото, ама нещо и дъската много светнала ми се видя. Като се понаведох - ами то, чедото, лъснало и седалката, и капака барабар с "Доместос"!
За всеки случай махнах дъската и я измих цялата в банята, после преговорихме кой препарат за какво е.
Добре че мъжът ми не се беше намърдал преди мен, че както хич не обръща внимание на заобикалящата среда...