Детето от тази история не е изоставено от майката, а само от бащата. Не че е "само" де, ама е далеч по-лек случай, не е като да бъде осиновено от изцяло друга двойка. Затова си мисля, че съобщаването ще е една идея по-безболезнено и колкото по-рано, толкова по-добре.
- Публикувана: 10 март 2025, 16:59 ч.
- Последно мнение: 27 март 2025, 06:19 ч.
Как да разкрия истината на детето ми?
Дори реално самото дете не е изоставено като личност. Изоставена е майката с ембриона. Затова не наричам мъжът - баща, защото той не е бил никога баща на това дете. Просто се е "изпразнил".
А детето си има баща в пълния смисъл на думата. Има си и баба и дядо по бащина линия.
Затова, според мен, трябва точно така да се подходи "забременях от ..., но те отглеждаме и обичаме с баща ти".
Имам приятел от детството. Осиновен е и от малък знае. Никога не съм питала кога е разбрал. Изоставен е, не е бил сирак. Осиновява го хубава и отговорна двойка, но за нещастие осиновителката умира година след това. Моя приятел е бил осиновен като бебе и на година и нещо остава полусирак. Баща му и баба му го отглеждат. Той ги боготвореше. (Те починаха в последните няколко години). Казвал, е че никога няма да потърси биологичните си родители, защото цял живот е имал БАЩА. Преди няколко години беше решил да потърси дали има братя и сестри. Беше писал по разните ФБ групи. Изрично беше уточнил, че не търси наследства и финансови облаги, а само дали има братя/сестри и племенници за да се запознаят. Към днешна дата не е открил такива.
И междудругото той е много отговорен мъж и отдаден баща на собствения си син.
А детето си има баща в пълния смисъл на думата. Има си и баба и дядо по бащина линия.
Затова, според мен, трябва точно така да се подходи "забременях от ..., но те отглеждаме и обичаме с баща ти".
Имам приятел от детството. Осиновен е и от малък знае. Никога не съм питала кога е разбрал. Изоставен е, не е бил сирак. Осиновява го хубава и отговорна двойка, но за нещастие осиновителката умира година след това. Моя приятел е бил осиновен като бебе и на година и нещо остава полусирак. Баща му и баба му го отглеждат. Той ги боготвореше. (Те починаха в последните няколко години). Казвал, е че никога няма да потърси биологичните си родители, защото цял живот е имал БАЩА. Преди няколко години беше решил да потърси дали има братя и сестри. Беше писал по разните ФБ групи. Изрично беше уточнил, че не търси наследства и финансови облаги, а само дали има братя/сестри и племенници за да се запознаят. Към днешна дата не е открил такива.
И междудругото той е много отговорен мъж и отдаден баща на собствения си син.
Попринцип осиновените деца обичат осиновителите, не биологичните родители. Нуждата да ги намерят е свързана с друго.
При осиновителите също има кризи и травми. Според мен донякъде тези, които искат да крият, искат да избягат точно от собствените си страхове и предпазват себе си. Тези, които казват, се изправят срещу тях, приемат ги, продължават напред.
При осиновителите също има кризи и травми. Според мен донякъде тези, които искат да крият, искат да избягат точно от собствените си страхове и предпазват себе си. Тези, които казват, се изправят срещу тях, приемат ги, продължават напред.
Когато майката приеме реалността, ще и стане по-леко и по- ясно и ще въведе детето в действителността по адекватен и щадящ за детето начин.
Оттам трябва да се тръгне, все още не е късно.