Ех, че ме върнахте назад...мислех си, че само аз съм правила номера с душа, но той е за много крайни състояния, почти депресивни. Та мятам се под душа, пея български народни песни е рева като магаре, после съм като нова!
Иначе (джойке...) с яки танци, ако има възможност, питиенца с приятни хора, задължително някакво хоби и учене - човек винаги има с какво да се досамообразова.
Опс, да не забравя - доста приятно занимание в чужбините са ходенето по исторически и културни музеи, изложби, концерти...разбира се, според местоположението и възможностите.
Да ви кажа, сега у дома, определено не ме хващат подобни настроения, но ежедневието и тук чат-пат те изсмуква. Така че, момичета, открадвайте си малко време и за себе си, където и да сте.
Иначе (джойке...) с яки танци, ако има възможност, питиенца с приятни хора, задължително някакво хоби и учене - човек винаги има с какво да се досамообразова.
Опс, да не забравя - доста приятно занимание в чужбините са ходенето по исторически и културни музеи, изложби, концерти...разбира се, според местоположението и възможностите.
Да ви кажа, сега у дома, определено не ме хващат подобни настроения, но ежедневието и тук чат-пат те изсмуква. Така че, момичета, открадвайте си малко време и за себе си, където и да сте.
ето тук е момента да се по4увствам абсолЮтна мерда
.такива културни мероприятия съм ги изоставила абсолЮтно... отдавна... и смятам, 4е до пенсионна възраст едва ли Ще се завърна към тях
максимума ми е театър от дъжд на вятър... или може би по_добре да кажа от сняг на сняг... което в Милано знаете добре какво озна4ава
)
) Има изход...почти винаги. От ситуациите, в които съм попадала до сега. НямаШе изход от фаталаната диагноза за баЩа ми. Е там вечЕ не ми се оплакваШЕ, гледах да съм до последно с него.
Та моята рецепта за "feeling down": спорт, сауна и грижа за моя милост (маска, масаж, хубава козметика 
). Хубав филм. Алхимикът на П. Коело. РАбота...това научих, докато трябваШе да се оправям сама...години. Сега знам, чЕ прегръдка, чАШа вино, и разговор работят несравнимо по добре...Не овесвай нос, ами като ти дойдат такива моменти, замисли се какво точно ти тежи, можеШ ли да го промениШ...А когато си ти е само тъжно ей така, Щото ти е тъжно...ами наплачи се, наспи се, яж Шоколад...и пиШи тук 
. случвало се е при скандал с мъжът ми да раzбия вратата на банята...срам ме хваща сега, но тогава ми беше друго на главата и си го самоопрощавам 
. 
.... ама това беше преди детето, сага май по не ми пука, гледам по-философски на живота (след всяка буря изгрява слънце) 
и ми е мноо трудно незнам ходя на работа но някъкси това само не помага аз гледам през розови о4ила на живота вси4ко ме радва не 4е вс4ко ми е наред но се радвам и на най малкото докато мъжя ми последно време е все недоволен от живоа все неЩо го дразни разни такива неЩа които аз дори не забелязвам и от тях прави едни 4удеса Ще кажеш 4е е станала световна война 
: много ми харесва тук, всичко си изливат веднага и хубавото и лошото, по-леко се живее така, не си го трупаш вътре с дни, с години, дoкато не ти се наложи да ходиш при специалист да ти го вади 
(Anette, шегувам се, нищо срещу теб) 