Любители на котки - Тема 205

Много е миличък. Винаги я ближе и си я пази🥰

На 1 май трябваше да стане на 3 годинки, а днес стават точно 2 месеца откакто си отиде. Страшно много ми липсва и почти всеки ден си плача за него и искам чудо да се случи. Всеки ден се питам, защо трябваше да става така и да си отива толкова млад. Много се обвинявам и че не му помогнах, все си мисля, че ако го бях завела на лекар сега щеше да е с мен. Много ми е прясно и всяка подобна на него котка ми е нож в раната. И като му гледам снимките умирам. Даже по едно време си мислих да ги изтрия,  но после си казах, че това ми е единственият спомен от него. Много исках да стане дядо и да живее поне 18-19 години, а и не само той и другите. Боже, защо ми го взе толкова рано и бързо, е много често задаван въпрос от мен. Много ми е мъчно, защото ми беше най-любвеобилната, гушлива и обичаща ме котка. Непрекъснато беше залепен за мен и искаше да е само около мен. Чак на моменти беше досаден, а сега така ми липсва всичкото това просене на любов. Толкова много обичаше да си легна върху телцето му или да си сложа лицето на главата му и да му говоря мили неща, а той така мяукаше все едно и той ми отговаряше и ми казваше колко му е приятно. По едно време си мислих да му правя профил в социалните мрежи, сигурна съм, че щеше да стане голям любимец на всички. Той беше уникален и неповторим в него живееше човек, а и общуваше и отговаряше на всичко! Толкова беше смешен и интересен. Имаше прекрасни зелени очи като изумруди и толкова чаровно личице,  все едно вечно беше усмихнат,  а така сладко спеше и в какви ли не пози само! Милият ми Тобчо, всеки ден се надявам да се появи от някъде, да се хвърли върху комарника като спайдермен и да чака да му бъде отворена вратата,  за да влезе. Знам, че това никога вече няма да се случи, но ... въпреки това аз още си го чакам и се надявам на невъзможното😭
По едно време си мислих да си намеря нова таби котка и да си я взема. Както си го помислих толкова и бързо се отказах, нито една няма да е като него и празнотата ще си я имам. На външен вид малко ще прилича, но по поведение няма да е същото.
Зеленоокото ми красиво момче! Така ми липсва и си мечтая да го гушна отнова и да му се лигавя.
Мускетарчето ми мило, любимо и красиво, мой незабравим Тобчо ❤️❤️❤️. Много го обичах това животинче, а и той много мен.
❤️🖤❤️
 В темата има много животни, които приличат на него и я избягвах. Много ми става мъчно и болно за него. Напоследък не влизам и във форума, нещо не ми стига времето, но успях да прегледам какво сте писали.
Cardhu, съжалявам ❤️! Отвратително е усещането от липсата им, а вие сте прекарали толкова голяма част от живота си с него. Болката ще е още по силна и отвратителна.
Макар и животни,ние ги обикваме като хора и така и боли от загубата им.

Прекрасен зеленоок Тобчо! Може да се върне в друго тяло. А вземеш ли друго коте, независимо от окраската му, ще го обикнеш като друг човек просто. Така както можем да обичаме един, можем да обичаме и двама и петима и всеки заради уникалността си го обичаме.

Ние от 1 май официално вече сме "перничани в повече".
Е няма такъв кеф 😻



Свобода, слънце, полянка, гора... (и мама отпуска 10 дни да оправим лудницата... досега само се гушкотим и доникъде не сме я докарали 😁)

Одеве разглеждах едни американски "системи" за защита на котките да не излизат от двора. "Purr...fect fence" се казват. Доста ми хареса като идея. Уж пращат до всички краища на света, ама скъпичко...

Amy,какви са тези системи? Не се разбира. Аз ще имам поне една котка и двор. За сега мислех да не я пускам, но ако има нещо работещо за бенгал, ще го мисля.
Съжалявам за Топчо!
Усеща се болката и любовта към него. Понякога всичко, което можем да направим е, да приемем това, което ни се дава.
Снощи Зак се държа плашещо за мен
В 12 се приготвих да лягам и чета нещо. Сама съм сега. И в тишината се чу бързо чукане по стъклото на входната врата. Да не обяснявам много-има изцяло стъклена и не много стабилна врата към улицата, после малко фоайе и нашата входна от дърво и стъкло. Реших да не се шашкам и го отдадох,.че Зак оак е съборил нещо. Ама, когато станах да проверявам, видях, че няма нищо съборено никъде. После Зак се превърна във войник. Изобшо не ми обръщаше внимание, като го виках. Само търчеше съсредоточен от единия краен прозорец до другия. Минаваше зад щорите и се изправяше цял по стъклото. Без да издава звук и без да си мърда
опашката. И така много пъти. Сакура, обикнояено спи при мен. Сега беше застинала да гледа  Зак и изобщо не дойде. И после нещо се блъсна в стъклото на врата към градината. Нещо се вкарах във филм миналата нощ. Ще видя тази как ще бъде. Не съм от страхливите, ама се замислих. Закари снощи пазеше. Определено.

Един сладък Бобчо


Ред, аз щях да припадна поне 3 пъти от шубе☺️😆
Трябва да разкажа в мунската тема, как прибрах два пъти спешно ММ. Единия път някой натискаше дръжката на вратата (преди нея има още 2 входни врати) и втория някой ходеше по покрива (който е супер стръмен и осветен и наоколо има много къщи) Пълен резил съм, когато изпадна в паника😂

😄К'во да правиш. Като се налага си изкарваш силите наяве. Аз се шашнах по две линии. Когато се прибирах от кардиото в гората до нас/то си е парк. Гората на Хага се казва, но е оставена да е "дива" /Често съм виждала бездомници да спят там, както и дрогирани и не съвсем нормални хора. Вчера, бях три къщи до вкъщи, когато ме спря тъмнокож. Дрогиран и пиян и пита къде е гарата, щял да ходи до Амстердам. Обаче преди да ме доближи, видях че бърка в пощенски кутии на къщите. После, когато излязох за втората серия кардио в гората, го видях на пейка с чантите около него, в по не облагородения край на гората. Снощи първо си помислих за него Когато се блъсна нещо в стъклото на дворната врата и като знам, че само със стълба може да се влезе, си помислих за нещо не естествено😊Щото бях сама, беше след полунощ и котаракът се беше побъркал.

Като ви чета и се радвам, че сме gated community...в София. Иначе това в пробването на дръжката входната врата на апартамента съм го преживявала, в далечните соц времена, вкъщи в Пловдив. Баща ми спи делириумен сън, аз будна, към 12.30 през нощта и чувам как се натиска бравата...добре, че беше заключена - което не беше факт през деня, със съседите по етаж етажа си влизахме директно в апаратментите. Като разказах на другия ден, съседи ми обясниха, че гладни войничета от Военна болница (на 5 пресечки от нас) са мушкотили за храна...

И в крайна сметка разбра ли какво е? Аз никога нямаше да заспя, ако не се убедя, че няма нищо.

Ами, не. Чак толкова смелост не успях да събера, да изляза посред нощ в градината.

Значи котка на девет години е моя връстничка.

Като ви слушам, добре, че живея на село. Единствено Чери прави опити или директно си влиза, ако не е заключено. То ние затова и заключваме, колко сутрини съм осъмвала с широко отворена врата. Лятото става, ама в студените месеци не е готино. Така и не се научи да затваря значи 🙄

Много страшни разботи разказвате. Ред мислиш да е някой злосторник или...?
Доня,